2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Прочетен: 2376 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 04.09.2011 10:03
И други важни въпроси
Вероятно една от съществените характеристики на човека е неговата способност да задава въпроси. Сигурно това е едно от нещата, по които той се различава от животните.
Всеки от нас е способен да задава въпроси, чийто брой е практически неограничен – прости или сложни, лесни или трудни, умни или не съвсем, важни или несъществени, такива, на които знаем отговора, както и такива, чийто отговор още не ни е известен.
Способността да задаваме въпроси показва, че сме по-интелигентни от компютрите и, в същото време, ни прави да приличаме на децата. Запазването на тази способност в течение на целия ни живот характеризира търсещата, самостоятелно мислеща личност. А както свидетелстват науките (например евристика, психология на научното творчество, психология на художественото творчество, психология на техническото творчество и др.), тази способност характеризира и интелектуално надарената творческа личност.
„Човекът е същество, което поставя въпроси пред тайните на Всемира”.
АСЕН ЗЛАТАРОВ
Не всеки въпрос поражда някакво ново знание, но всяко ново знание е породено от някакъв въпрос.
Затова като въведение в темата бих искал да поставя някои такива въпроси, които са ме интересували и вълнували в течение на десетилетия. А вероятно са вълнували и вас. Възможно е обаче, да се окаже, че те са „важни” за мен, т.е. имат субективен характер, а за други хора да се окажат не толкова важни.
Същевременно е също толкова необходимо да очертаем обективните социални и общочовешки аспекти на съвестта.
Във всеки случай въпросите не свършват до тук.
Защо така наречените експериментални и точни науки не разполагат със средства за регистриране на съвестта? Защо не могат да я измерят, да си правят експерименти с нея, да изчислят и определят нейните параметри? Защо дори не се опитват да я възпроизведат в лабораторни условия, та след това да прогнозират нейното индивидуално и социално развитие? Защо още никой не се е опитал да моделира съвестта в компютъра и след това да я възпроизведе, да я интегрира в така нар. „изкуствен интелект”?
Навремето известният руски учен Николай Амосов[1] обоснова следния важен принцип в кибернетиката: ако не моделираме човешката емоционалност в компютъра, никога няма да създадем изкуствен интелект.
Колкото повече е валиден този принцип по отношение на съвестта! Ако интелектът е немислим без емоции, то възможна ли е въобще човечност без съвест?
Какво всъщност представлява това, което обикновено наричаме съвест? Какъв е този тайнствен и неподкупен глас, който ни изобличава, но никога не ни насилва? От къде идва този глас? Кой е неговият първоизточник? Дали съвестта е някаква част от вътрешния човек? Или тя е плод само на Егото? В наши дни науката и Библията вече не спорят относно това, че човекът се състои от три хармонично взаимосвързани същности: тяло (соматика), душа (психика) и дух. Логично е да се питаме: част от коя същност е съвестта? Дали тя е част от нашата телесност и, може би, е продукт на главния мозък? Или тя е неразделна част от нашата душевност? Или е чисто духовен феномен?
Дали тя е чат от нашето съзнание или е елемент на подсъзнанието?
Дали този неизвестен вътрешен глас се отнася с недоверие и осъждение към нас или, обратно, проявява доверие и обич към нас?
Имат ли животните съвест? Ако отговорим утвърдително, какво представлява тя? Същата ли е както при човека? Ако отговорим отрицателно, от това следва, че животните не само са лишени от дара на словото, но и от дара на съвестта. Как може да се обясни това? И не е ли именно това едно от главните различия между човека и животното?
А ако словото и съвестта са дарби, кой е Дарителят?
Защо никъде в Стария Завет не е спомената думата „съвест”? Означава ли това, че в древни времена хората са били лишени от този ценен дар, т.е. са били безсъвестни?
Може ли съвестта да бъде заглушена, омърсена? А да се разболее? А да умре? Или, може би, съвестта е безсмъртна точно така, както някои смятат душата за безсмъртна?
„Никой не може да купи душата ми или да я пороби,
защото съвестта не може да угасне”.
ДИМИТЪР КОРУДЖИЕВ
А възможно ли е да задаваме на съвестта си въпроси така, като че ли имаме работа с компютър? И дали тя винаги и навреме отговаря?
И винаги ли са верни нейните отговори?
Известно е, че понякога Сатана[2] успява по един или друг начин да оказва въздействие – изкушаващо, заблуждаващо, заплашващо или дори обещаващо – върху отделни хора или групи. Затова е писано: „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търси кого да погълне” (І Петр. 5:8).
„Да бъдеш трезвен – пише във връзка с това Уйлям Макдоналд – означава да мислиш сериозно, да гледаш на живота реалистично и да си достатъчно интелигентен по отношение стратегията на Сатана” (изд. 1994 г.)
Да сме сериозни, реалистични и интелигентни означава, в случая, да осъзнаваме нещо твърде важно.
Ако Сатана намира такива канали за въздействие върху определени хора, не е ли логично да допуснем, че и Бог разполага с някакви средства за мигновена връзка с нас? Някакви средства, които не зависят от необятната бездна на космичните разстояния?
Не е ли съвестта такъв канал за свръзка?
Може би именно това е имал пред вид още навремето Менандър[3], твърдейки, че „богът на всеки човек е неговата съвест” (изд. 1966 г.). След повече от 23 столетия същото мнение ще изкаже Виктор Юго, в смисъл, че „съвестта – това е Богът в човека” (цит. по изд. 1926 г.)
Но ако е така, то би означавало, че това, което ни казва съвестта, има общочовешка, вечна и непреходна стойност. Но ето, че в труда на Л. Архангелски, един утвърден специалист по етика, четем съвършено обратното: „Общочовешкото не следва да се разбира като вечно и неизменно” (изд. 1974 г.).
Кое от тези две твърдения е истинно?
И защо записаните в Библията морални принципи имат вече няколко хиляди години неизменна и непреходна стойност?
Може би вече е време да започнем заедно да търсим отговорите.
Хр. Гешанов, „Съвестта”,
Изд. „Интеграл Г”, С., 2011
[1] Проф. д-р НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВИЧ АМОСОВ (1913-2002) – водещия сърдечен хирург в Русия и Украйна, Председател на Съвета по кибернетика към АН на СССР, изтъкнат писател и публицист.
[2] Сатана – „противник“ или „обвинител“, и арабското шейтан произлизат от северозападния семитски корен šṭn, значещ „враждебен“, „обвиняващ“. На евр. сатан (שָׂטָן, „обвинител“, „противодействащ“, "опонент"). (Бел.м. Н.Б.)
[3] МЕНАНДЪР (343-291 г. пр. Хр.) – виден древногръцки комедиограф.
Тагове:
Държавност и вяра
Който не подушва миризмата на сяра в мод...
Съвеста е пряко отражение на нашата душевност.
Свободата на волята не е абсолютна, тя се контролира от съвеста, нашата душевна нагласа.
Като бонус за прекрасния материал две от любимите ми притчи по темата:
Вървял човек и намерил съвест.
-Какво да правя сега с теб? - зачудил се.
-А ти ме приюти, нахрани ме!
Послушал я човекът, даже свръх обещаното я сложил да спи. Така спи и до ден днешен ...
Лъжата и Шегата
Преди години, когато Разумът бил млад и буен, срешнал чистата Съвест и от пръв поглед се влюбил в нея. Направили богата свадба. Родили им се близначена, на които бабувала Справедливостта. Кръстили ги Лъжа и Шега.Те много си приличали, затова се наложило да вържат на Лъжата конец на ръката, за да ги различават. Веднъж , когато Съвестта ги къпела, конецът паднал от ръката на Лъжата и майката отново не могла да ги разпознава. Извикали баба им - Справедливостта. Но нали била позастаряла и тя не могла да ги познае. Когато тръгнала да си отива, дала на Съвестта и Разума съвет:
-Наблюдавайте ги, подмокрят ли се, детето, което се усмихва, то е Лъжата.
Така и сторили. Затова в подмокрени времена Лъжата е весела, Шегата- тъжна и страда.
Поздрави!
2. Н.В. Цар Симеон ІІ - личен сайт
3. Царство България
4. Изгубената България
5. За стария български правопис
6. Клуб "Един завет" - потомци на офицерския корпус на Царство България
7. Стара София
8. Европейски кралски династии
9. Das Herzogliche Das Herzogliche Haus Sachsen-Coburg und Gotha
10. Н.В. Цар Симеон ІІ - генеалогия и...
11. tretrooper
12. bolg
13. kordon
14. sulla - Ъплоуднати постинги за делитване
15. Консерватизъм
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Петър
18. deathmetalverses
19. Национален светоглед
20. Блог „Аристокрация БГ”
21. Относно царските имоти
22. Велики учени за вярата си в Бога
23. Погубените 1945. "Народният съд" - непубликувани фотографии на Т.Славчев
24. Декомунизация
25. Владетелски двор на Третото Българско царство
26. alexanderherzdorf
27. Славимир Генчев
28. tvmreja