Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2011 21:55 - СЪВЕСТТА... вчера, днес, утре... (ч. 3)
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2367 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 04.09.2011 10:03



И други важни въпроси

 

Вероятно една от съществените характеристики на човека е неговата способност да задава въпроси. Сигурно това е едно от нещата, по които той се различава от животните.

Всеки от нас е способен да задава въпроси, чийто брой е практически неограничен – прости или сложни, лесни или трудни, умни или не съвсем, важни или несъществени, такива, на които знаем отговора, както и такива, чийто отговор още не ни е известен.

Способността да задаваме въпроси показва, че сме по-интелигентни от компютрите и, в същото време, ни прави да приличаме на децата. Запазването на тази способност в течение на целия ни живот характеризира търсещата, самостоятелно мислеща личност. А както свидетелстват науките (например евристика, психология на научното творчество, психология на художественото творчество, психология на техническото творчество и др.), тази способност характеризира и интелектуално надарената творческа личност.

 

„Човекът е същество, което поставя въпроси пред тайните на Всемира”.

АСЕН ЗЛАТАРОВ

 

Не всеки въпрос поражда някакво ново знание, но всяко ново знание е породено от някакъв въпрос.

Затова като въведение в темата бих искал да поставя някои такива въпроси, които са ме интересували и вълнували в течение на десетилетия. А вероятно са вълнували и вас. Възможно е обаче, да се окаже, че те са „важни” за мен, т.е. имат субективен характер, а за други хора да се окажат не толкова важни.

Същевременно е също толкова необходимо да очертаем обективните социални и общочовешки аспекти на съвестта.

Във всеки случай въпросите не свършват до тук.

Защо така наречените експериментални и точни науки не разполагат със средства за регистриране на съвестта? Защо не могат да я измерят, да си правят експерименти с нея, да изчислят и определят нейните параметри? Защо дори не се опитват да я възпроизведат в лабораторни условия, та след това да прогнозират нейното индивидуално и социално развитие? Защо още никой не се е опитал да моделира съвестта в компютъра и след това да я възпроизведе, да я интегрира в така нар. „изкуствен интелект”?

Навремето известният руски учен Николай Амосов[1] обоснова следния важен принцип в кибернетиката: ако не моделираме човешката емоционалност в компютъра, никога няма да създадем изкуствен интелект.

Колкото повече е валиден този принцип по отношение на съвестта! Ако интелектът е немислим без емоции, то възможна ли е въобще човечност без съвест?

Какво всъщност представлява това, което обикновено наричаме съвест? Какъв е този тайнствен и неподкупен глас, който ни изобличава, но никога не ни насилва? От къде идва този глас? Кой е неговият първоизточник? Дали съвестта е някаква част от вътрешния човек? Или тя е плод само на Егото? В наши дни науката и Библията вече не спорят относно това, че човекът се състои от три хармонично взаимосвързани същности: тяло (соматика), душа (психика) и дух. Логично е да се питаме: част от коя същност е съвестта? Дали тя е част от нашата телесност и, може би, е продукт на главния мозък? Или тя е неразделна част от нашата душевност? Или е чисто духовен феномен?

Дали тя е чат от нашето съзнание или е елемент на подсъзнанието?

Дали този неизвестен вътрешен глас се отнася с недоверие и осъждение към нас или, обратно, проявява доверие и обич към нас?

Имат ли животните съвест? Ако отговорим утвърдително, какво представлява тя? Същата ли е както при човека? Ако отговорим отрицателно, от това следва, че животните не само са лишени от дара на словото, но и от дара на съвестта. Как може да се обясни това? И не е ли именно това едно от главните различия между човека и животното?

А ако словото и съвестта са дарби, кой е Дарителят?

Защо никъде в Стария Завет не е спомената думата „съвест”? Означава ли това, че в древни времена хората са били лишени от този ценен дар, т.е. са били безсъвестни?

Може ли съвестта да бъде заглушена, омърсена? А да се разболее? А да умре? Или, може би, съвестта е безсмъртна точно така, както някои смятат душата за безсмъртна?

 

„Никой не може да купи душата ми или да я пороби,

защото съвестта не може да угасне”.

ДИМИТЪР КОРУДЖИЕВ

 

А възможно ли е да задаваме на съвестта си въпроси така, като че ли имаме работа с компютър? И дали тя винаги и навреме отговаря?

И винаги ли са верни нейните отговори?

Известно е, че понякога Сатана[2] успява по един или друг начин да оказва въздействие – изкушаващо, заблуждаващо, заплашващо или дори обещаващо – върху отделни хора или групи. Затова е писано: „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търси кого да погълне” (І Петр. 5:8).

„Да бъдеш трезвен – пише във връзка с това Уйлям Макдоналд – означава да мислиш сериозно, да гледаш на живота реалистично и да си достатъчно интелигентен по отношение стратегията на Сатана” (изд. 1994 г.)

Да сме сериозни, реалистични и интелигентни означава, в случая, да осъзнаваме нещо твърде важно.

Ако Сатана намира такива канали за въздействие върху определени хора, не е ли логично да допуснем, че и Бог разполага с някакви средства за мигновена връзка с нас? Някакви средства, които не зависят от необятната бездна на космичните разстояния?

Не е ли съвестта такъв канал за свръзка?

Може би именно това е имал пред вид още навремето Менандър[3], твърдейки, че „богът на всеки човек е неговата съвест” (изд. 1966 г.). След повече от 23 столетия същото мнение ще изкаже Виктор Юго, в смисъл, че „съвестта – това е Богът в човека” (цит. по изд. 1926 г.)

Но ако е така, то би означавало, че това, което ни казва съвестта, има общочовешка, вечна и непреходна стойност. Но ето, че в труда на Л. Архангелски, един утвърден специалист по етика, четем съвършено обратното: „Общочовешкото не следва да се разбира като вечно и неизменно” (изд. 1974 г.).

Кое от тези две твърдения е истинно?

И защо записаните в Библията морални принципи имат вече няколко хиляди години неизменна и непреходна стойност?

Може би вече е време да започнем заедно да търсим отговорите.

 

Хр. Гешанов, „Съвестта”,

Изд. „Интеграл Г”, С., 2011



[1] Проф. д-р НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВИЧ АМОСОВ (1913-2002) – водещия сърдечен хирург в Русия и Украйна, Председател на Съвета по кибернетика към АН на СССР, изтъкнат писател и публицист.

[2] Сатана – „противник“ или „обвинител“, и арабското шейтан произлизат от северозападния семитски корен šn, значещ „враждебен“, „обвиняващ“. На евр. сатан (שָׂטָן, „обвинител“, „противодействащ“, "опонент"). (Бел.м. Н.Б.)

[3] МЕНАНДЪР (343-291 г. пр. Хр.) – виден древногръцки комедиограф.




Гласувай:
4



1. vahisht - Нашата съвест...
28.08.2011 22:35
Нашата съвест е контакта с Твореца, тя е вопъл на нашата душа.
Съвеста е пряко отражение на нашата душевност.
Свободата на волята не е абсолютна, тя се контролира от съвеста, нашата душевна нагласа.
Като бонус за прекрасния материал две от любимите ми притчи по темата:
Вървял човек и намерил съвест.
-Какво да правя сега с теб? - зачудил се.
-А ти ме приюти, нахрани ме!
Послушал я човекът, даже свръх обещаното я сложил да спи. Така спи и до ден днешен ...


Лъжата и Шегата


Преди години, когато Разумът бил млад и буен, срешнал чистата Съвест и от пръв поглед се влюбил в нея. Направили богата свадба. Родили им се близначена, на които бабувала Справедливостта. Кръстили ги Лъжа и Шега.Те много си приличали, затова се наложило да вържат на Лъжата конец на ръката, за да ги различават. Веднъж , когато Съвестта ги къпела, конецът паднал от ръката на Лъжата и майката отново не могла да ги разпознава. Извикали баба им - Справедливостта. Но нали била позастаряла и тя не могла да ги познае. Когато тръгнала да си отива, дала на Съвестта и Разума съвет:
-Наблюдавайте ги, подмокрят ли се, детето, което се усмихва, то е Лъжата.
Така и сторили. Затова в подмокрени времена Лъжата е весела, Шегата- тъжна и страда.

Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1625646
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031