На 28 ноември се навършват 140 години от рождението на австрийския писател Стефан Цвайг – един от най-значимите автори през първата половина на XX век. Цвайг е сред първомайсторите на австрийската психологическа новела. Спечелва си световна слава като есеист и автор на културно-исторически биографични творби.

Ако все още не си се запознал с някои от произведенията на великия Стефан Цвайг, направи го сега.

Огнената тайна и други новели
Амок и други новели
Смут в чувствата и други новели

През годините новелите на Стефан Цвайг са многократно издавани в различен тип сборници. По-малко известно е, че самият той е съставител на три сборника, в които е представил творбите си на тематичен принцип.

Първият, "Огнената тайна", 1911, с оригинално заглавие "Първо преживяване. Четири новели от света на детството", включва творби, посветени на съзряването и първите любовни трепети. Вторият, "Амок", 1922, с подзаглавие "Новели за страстта", съдържа 5 новели за драмата на изпепеляващите душата увлечения.

"Смут в чувствата и други новели" е третият от поредицата сборници, в които Стефан Цвайг е представил новелите си на тематичен принцип. Настоящият том излиза за пръв път през 1927 г. и съдържа три прекрасни новели за противоречивите чувства, раздиращи човешката душа: "Двайсет и четири чаcа от живота на една жена", "Разрухата на едно сърце", "Смут в чувствата. Записки на тайния съветник Р. фон Д.". Тези истории смело подчиняват въображението на читателя и транслират идеи, образи и представи, без да парадират с ерудицията на автора, който е сред най-вещите познавачи на своето съвремие.

Изданието на "Колибри" в три тома следва оригиналното съставителство на автора.

Светът от вчера

"Светът от вчера" (1942) е последната творба, която Стефан Цвайг (1881–1942) държи в ръце преди самоубийството си в Петрополис, недалеч от Рио де Жанейро. Това е мемоарът на живота му. Той събира половинвековната история на автора и на половин Европа, превръщайки се в културна карта на епохата между XIX и XX век. Първо на Европа: през витрината от столици – Виена, Париж, Берлин, Лондон, постепенно разширена до световна – чрез пътешествията на космополита Цвайг до Индия, Русия и двете Америки. На длан е цялата Belle Epoque – с техническите чудеса, нравите, модата и артистичните ѝ идоли... Европа и светът от първата половина на XX век, златните години преди Първата световна война и последвалите я идейни и политически превратности. Съдбата отрежда на Цвайг да прекосява граници и епохи. Среща го с ярки личности от европейския духовен елит, между които Артур Шницлер, Райнер Мария Рилке, Ромен Ролан, Зигмунд Фройд, Емил Верхарен, Пол Валери. И мемоарите му неизбежно добиват стойността на културно-историческо свидетелство за преломно време и за участта на поколение интелектуалци с техните надежди и лутания. Тази носталгична книга завет, в която душевният подем постепенно отстъпва пред огорчението и разочарованието, обобщава смисъла на един живот, мирогледа и веруюто на убеден космополит, който все пак накрая с болката на изгнаник признава: "с родината си човек губи повече от парче обградена земя". В тази изповед-сбогуване писателят изгнаник Цвайг отпечатва блясъка и трагиката на епохата…

Прозренията на Стефан Цвайг, посланията и уроците на "света от вчера" и неговия крах отекват с особена сила близо столетие по-късно, в размирния "свят от днес", когато европеизмът е подложен на изпитание и Старият континент ревностно търси своята идентичност.

Книгата е част от поредицата "Модерна класика" на издателство "Колибри".

Възхвала на глупостта – Еразъм Ротердамски
Еразъм Ротердамски – Стефан Цвайг 

Книгата съдържа сатирата "Възхвала на глупостта" и биографичния роман "Еразъм Ротердамски" и е част от поредицата луксозни издания "Божествен дух" на издателство "Захарий Стоянов".

"Който не може да бъде Еразъм, желае да бъде епискот". Тази мисъл на Лабрюйер[*] е по-дълбока, отколкото изглежда на пръв поглед. Тук не става дума само за двата пътя на човешката амбиция, които най-често взаимно се изключват, нито за това, че бездарните творци предпочитат да бъдат администратори. Великият характеролог и есеист очевидно е искал да каже нещо повече: в името на голямата задача на своето дело истинският творец не може и не трябва да се стреми към епископството, към малката житейска амбиция...

... Цвайг и Екзюпери - това са два духовни полюса, между които е разпъната една зъзнеща действителност, най-доброто, което тя може да създаде. Те съумяха да съберат и запазят в себе си оскъдната топлина на своето време и да я прелеят в творчеството и в жизнената си съдба..." Ефрем Каранфилов

Магелан. Човекът и неговото дело

На фона на бурната епоха на Великите географски открития през XV и XVI век, населена с конкистадори и изследователи, белязана от устрема на Европа към уханните подправки и несметните богатства на Изтока, опирайки се на документи и на усета си на изкусен портретист, Стефан Цвайг изгражда ярък, пълнокръвен образ на легендарния португалец, осъществил първото околосветско плаване и разгадал най-голямата географска тайна на своето време. Драматизъм, лишения, съперничества, предателства, бунтове, огромна воля, дръзновение и мъжество съпътстват историческия Магеланов подвиг, който доказва, че "една идея, окрилена от гений и понесена решително напред от страстно желание, излиза по-силна от стихиите на природата, че винаги един-едничък човек може със своя малък тленен живот да превърне онова, което е било само блян за стотици поколения, в действителност и нетленна истина".

"Срещата" на две личности с откривателски дух – мореплавателя Фернандо Магелан и пътешественика Стефан Цвайг – ражда вдъхновена биографична проза, пропита с почит и преклонение пред напредъка на познанието и вечната жажда на човека за непознати простори.

Преведена на множество езици и многократно преиздавана, биографичната книга "Магелан. Човекът и неговото дело" (1938) се оценява от мнозина като едно от върховите постижения в творчеството на австрийския класик.
Книгата е част от поредицата "Модерна класика" от издателство "Колибри".

Бразилия. Страна на бъдещето

През 1941 г., в разгара на Втората световна война, Стефан Цвайг намира убежище в Бразилия. Писателят е очарован от ослепителната ѝ природа, от нейните толерантни, дружелюбни и открити жители, които живеят в мир и хармония.

Цвайг създава един завладяващ портрет на Бразилия - от годините ѝ на незначителна колония до възхода ѝ като диаманта в короната на Португалия, от дните на робството и златната треска до динамиката на съвремието, изпълнено със смайващи контрасти. Писателят използва личните си впечатления и преживявания, за да опише тази необятна страна, в която да съзерцаваш живописната природа, е също толкова вълнуващо, колкото и да се изгубиш из улиците на Рио де Жанейро, Баия или Сао Паулу.

Елегантната проза на Стефан Цвайг и богатството на темите, които той разглежда: историята, културата, традициите, изкуството и икономиката на Бразилия, превръщат тази книга в истинска класика. Това е и последната творба, която Цвайг пише преди да се самоубие, именно в Бразилия.

"Първото впечатление от Бразилия е нейното смайващо изобилие: всичко е неудържимо - слънцето, светлината, багрите. Тук небесната синева е по-ярка, зеленината е по-плътна и наситена, земята е плодородна и червена и никой художник не може да намери в палитрата си тонове, които да са по-жарки, ослепителни и бляскави от оперението на тукашните птици и крилете на пеперудите. Тук природата непрекъснато стига до крайности - бурята раздира небесата с ослепителните си светкавици, дъждовете се изливат като стихийни горски порои, растителността избуява наново само за няколко месеца и се превръща в истинска зелена пустош."
Из книгата

Шахматна новела

В тази игра се обединяват по неповторим начин всички противоположности – тя е древна и вечно нова; механична в своята основа, тя довежда до победа само с помощта на въображението; ограничена в тясно геометрично пространство и в същото време безгранична в нейните комбинации; непрестанно развиваща се и въпреки това безплодна; мисловна дейност, която не води до никакви резултати; математика, която не изчислява нищо; изкуство без творби; архитектура без строителен материал и въпреки това, както е доказано на дело, издържала изпитанията на времето много по-успешно от всички книги и художествени произведения. Това е единствената игра, която принадлежи на всички народи и на всички епохи, а при това никой не знае името на божеството, донесло я на земята, за да разсейва скуката, да изостря сетивата, да ободрява душата. Къде е нейното начало и къде – краят ѝ?

"Шахматна новела" е написана между 1938-1941 г., докато авторът е в изгнание в Бразилия. Това е последната му и най-известна творба. Първото издание излиза на декември 1942 г. в Буенос Айрес в много ограничен тираж – едва в 300 екземпляра. В Европа е издадена година по-късно първо в Стокхолм, а първият превод на английски език е в Ню Йорк. В Германия книгата излиза едва през 1974 г. в джобен формат с меки корици и веднага се превръща в бестселър. Продадени са над 1,2 млн. копия. Вече е преведена на над 25 езика.

Пътуване в миналото и други новели

Страстна, но непозволена любов. Шанс за кариерно израстване отвъд Океана. Нова среща. Сенките на миналото надвисват застрашително над крехкото щастие. Младежките копнежи се рушат под напора на отминалото време. В цялостния си вид новелата "Пътуване в миналото" е издадена за първи път през 1987 г. в Германия, а преводът ѝ във Франция предизвиква истински фурор. Сюжетът служи за основа на ФИЛМА "Обещание" (2013) на френския режисьор Патрис Льоконт.

Сборникът съдържа седем новели, пет от които излизат за първи път на български език, а "Скарлатина" и "Неподозирано запознанство с един занаят" са в нов превод.

Мария-Антоанета  

На теб, мила сестро, пиша за последен път. Осъдиха ме току-що, но не на позорна смърт, която застига само престъпниците, а на смърт, която отново ще ме отведе при твоя брат. Невинна като него, аз се надявам да му приличам и в сетните си мигове... Благослови двете ми деца вместо мен... Дано и двамата разсъждават така, както непрестанно съм ги учила: че принципността и точното съблюдаване на личния дълг са най-съществената основа на живота, че взаимното приятелство и доверие ще ги направят щастливи... Нека вземат пример от нас!... Дано моят син никога не забрави последните думи на баща си, които аз нарочно ще повторя: никога да не се опитва да мъсти за нашата смърт!...

Умолявам всички, които познавам... да ми простят мъките, които може би неволно съм им нанесла. Прощавам на всичките си врагове страданията, които ми причиниха... Имах приятели. Мисълта, че завинаги се разделям с тях, както и убеждението за техните страдания са най-голямата ми мъка, която ще отнеса в смъртта. Нека поне узнаят, че до сетния си миг съм мислила за тях.

...Сбогом, сбогом!

Из: )https://www.book.store.bg/c/p-pc/id-770/knigi-ot-stefan-cvajg-stefan-zweig-.html?lf_manufacturer=0&lf_ordertype=0&lf_lt=2&lf_productlistlimit=24&lf=1&a=222&afi=86668968&ax=16700947