Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2021 21:52 - Хелоуин или ПРОТЕСТЪТ…
Автор: nbrakalova Категория: Други   
Прочетен: 582 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ПРОТЕСТЪТ НЕ е свършил – 504 години след Лутер!

На 31 октомври 2017 г. се навършиха 500 години, откакто Мартин Лутер окачва 95-те тезиса на вратата на църквата във Витенберг. Те разкриват някои от небиблейските традиции в учения на Католическата църква. Хората са изумени, че един човек дръзва да на прави нещо такова. Да издигне глас срещу Рим – сам човек срещу цяла огромна система!

Тези 95 тезиса много бързо се разпространяват из цяла Германия, а и в останалата част от света. Хората разбират, че Католическата църква популяризира много небиблейски учения и традиции и застават на страната на Лутер. Провеждат се множество оживени дебати и тези тезиси карат хората да мислят самостоятелно.

image

По онова време само свещениците са имали достъп до Библията и хората са благоговеели пред тях. Те са имали отговорността да предават правилно Божието слово. Но със своите 95 тезиса и проповеди Мартин Лутер разкрива, че техните традиции и учения противоречат на библейските. Бързо се оформят два съвсем различни лагера – Католическата църква и ученията на Лутер. Тъй като е убеден в своите открития и учения, накрая той е призован да се яви пред Народното събрание във Вормс. Събранието иска той да се подчини на нормите и да се отрече чот всичко, което е казал и направил. Въпреки това Лутер заявява: „Докажете ми от Писанията на пророците и апостолите, че съм в грешка. Веднага щом се убедя в това, ще се отрека от всяка заблуда и пръв ще взема книгите си и ще ги хвърля в огъня“. И продължава: „Не мога да подчиня вярата си нито на папи, нито на събори, защото е ясно като бял ден, че те често бъркат и си противоречат един на друг. Затова, докато не бъда убеден чрез доказателства от Писанието или с най-ясни аргументи, докато не бъда убеден от пасажите, които цитирах, и докато чрез тях съвестта ми не бъде подчинена на Божието слово, аз не мога и няма да се отрека, защото за един християнин не е безопасно да говори против съвестта си. Това е моето решение – не мога да направя друго. Дано Бог ми помогне! Амин“ (D’ Aubigne. Кн. 7. Гл. 8.).


Протестът на християнските князе

Император Карл V иска да спре Лутер и Реформацията. Той свиква Народното събрание в Шпайер през 1529 г. за голямо удовлетворение на папските служители. Решил е да забрани на реформаторите да разпространяват ученията си. Взема се и становище, че те нямат право да се срещу литургията и на трябва да се допуска нито един католик да приеме ученията на Лутер.

Онези християнски князе, които защитават Реформацията, решават да представят протеста си пред Народното събрание. Те пишат: „Ние нито приемаме, нито ще спазваме по какъвто и да било начин предложения едикт във всичко, което противоречи на Бога, на Неговото свято Слово, на нашата почтена съвест и на спасението на душите ни (…) Ние сме твърдо решени с Божията благодат да проповядваме единствено само Неговото чисто Слово, което се съдържа в библейските книги на Стария и Новия завет, без да добавяме нищо към него, което да му противоречи“ (D’ Aubitgne. Кн. 13. Гл. 6).

Техният Протест дава на реформираната църква името Протестантска; неговите принципи са самата сърцевина на Протестантизма.


С каква власт?

Мартин Лутер и реформаторите са на мнение, че християнинът трябва да следва Библията и само Библията като Слово от Бога, когато дискутира вярата и ученията. От друга страна, Католическата църква заявява, че човек трябва да следва и Библията, и традицията.

По тази точка разногласията са съвсем ясни.

Католическата църква настоява Лутер и реформаторите да се подчиняват на решенията на църквата и държавата. Реформаторите казват, че ще направят това само ако решенията на църквата и държавата не противоречат на Божието слово. Те вярват, че имат право да следват собствената си съвест по въпросите на вярата и ученията. Рим, от друга страна, смята, че когато мнозинството на един църковен събор е решило кое е правото, всички трябва да се съобразяват с това решение. Следователно всеки човек трябва да заеме позиция: или само Божието слово, или църковните учения (традиции) заедно с Библията.


Гонения

Тъй като реформаторите отказват да се поклонят на Рим, Католическата църква започва срещу тях неистово гонение. Те са се опълчили срещу нейния авторитет и сега трябва да бъдат унищожени. Старите исторически книги, които се намират толкова рядко днес, разказват за страховити преследвания. Много от реформаторите са хвърлени в затвор при нечовешки условия, други са преследвани по отдалечени места в Алпите, трети са измъчвани от Инквизицията, а четвърти умират от меч. Разказите за страшните гонения и наказания на Католическата църква разтърсват света преди и след времето на Лутер. Много от реформаторите получават заплахи и са анатемосани от папата. Когато някой е анатемосан, всеки има право да го убие. Много от тях са изгорени на клада, като Йероним, Ян Хус, Луи дьо Беркен, Уилям Тиндейл и мнозина други. Тялото на Джон Уиклиф е изровено и изгорено, а пепелта му изхвърлена в близката река. Само в Англия са изгорени на клада 289 протестанти при царуването на кралицата католичка Мери І от 1555 до 1558 г. (…).

Разбира се, всички грехове могат да бъдат опростени, ако човек ги изповяда, ако се покае и поиска прошка, но кога Католическата църква би застанала пред кръста, за да се покае пред Бога и да изповяда всички страшни гонения, мъчения и убийства на хора, които са имали различна вяра преди и след времето на Лутер.

Помислете: Католическата църква заповядва изгарянето и инквизирането на хора само защото имат различна вяра – вяра в Библията, а не в католическите учения! Помислете на какви страховити мъчения са подложени хората от Инквизицията – само защото имат различна вяра! Помислете за тези, които умират от меч – само защото имат различна вяра! Помислете за изпратените в изгнание и за отхвърлените от обществото – само защото имат различна вяра… Списъкът е безкраен .Същевременно тази църковна организация трябва да бъде считана за християнска. Дали такива действия имат нещо общо с Христос! (…) Те продължават не един ден, не един месец или една година, но стотици години. Важно е също да отбележим, че предишният папа Бенедикт ХVІ е оглавявал Инквизицията до 2005 г., което значи, че тя все още съществува, но под ново име – „Конгрегация за доктрината на вярата“. Настоящият й водач е кардинал Герхрад Лудвиг Мюлер.

Реформаторите жертват всичко за Божието дело. Дори на кладата те свидетелстват за Исус. (…)


Обичайте враговете си

Нека сравним Господ Исус Христос с папството, преследвало хората с различна вяра. Той казва: „Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят, благославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви правят пакост“ (Лука 6:27, 28).

Какъв напълно различен дух! Бог ни е създал като интелигентни същества със свободна воля, за да може всеки да взема лични решения, включително и по религиозните въпроси. Не трябва да принуждаваме никого да вярва като мен или като теб. Всички трябва да имат правото да се покланят на Бога според собствената си съвест. Не е правилно хората да бъдат принуждавани чрез затвор, мъчения и смърт. Има огромна разлика между това да избиваш враговете си и да ги обичаш! (…)


Наистина ли папата е представител на Исус Христос?

Папата смята себе си за Наместник на Христос на земята, но всички трябва да разберем, че папите не са Негови представители.

Те се обкръжават с пищен блясък, но Исус казва: „Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони“ (Матей 8:20). Той се е обличал с прости дрехи, докато те имат безброй скъпи одежди. Живеят в огромни разточителни сгради, харчат милиони за пътувания и са обградени отвсякъде с лукс и бодигардове. Ясно виждаме, че папата има по-различни ценности от Исус. Затова и титлата, която Католическата църква е дала на понтифекса, въобще не му подхожда! Тя е подигравка срещу Христос и срещу праведния и скромен живот, който Той е водил.

Католическата църква е невероятно богата. Исус казва на богатия младеж: „Едно не ти достига: иди, продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай“ (Марк 10:21).

Тъй като Ватикана има такова голямо богатство, самият папа би трябвало да следва този призив, ако твърди, че е представител на скромния Спасител.

Мартин Лутер познава Католическата църква отвътре и казва: „Ужасно е да гледаш човек, който твърди, че е представител на Христос, а парадира с великолепие, с каквото никой император не може да се мери. Това прилича ли на бедния Исус или на скромния Петър? Той (понтифексът – б. р.), казва те, е князът на света! Но Христос, чийто наместник папата се хвали, че е, е казал: Моето царство не е от този свят. Възможно ли е владенията на един наместник да са по-големи от тези на неговия господар?“ (D’ Aubigne. Кн. 6 гл. 3).


Глобална власт

Много хора вярват, че Католическата църква се е променила след потресаващите престъпления от времето на Реформацията – но това не е истина! Тя съхранява и държи същите догми и учения, които винаги е имала. Просто се е облякла в християнски одежди, за да бъде приета. Сега, след като е приета и властта й се възвръща не само в ЕС, но и в световен мащаб, скоро ще видим какво всъщност папството защитава. По същия начин, както е използвало властта на държавата по времето на реформаторите, така и днес ще използва отново държавата и международните закони, за да си възвърне властта.

Папа Павел VІ пише в параграф, озаглавен „За ефективно използване на световната власт“: „Това международно сътрудничество в световен мащаб изисква институции, които ще го подготвят, координират и насочват, докато накрая се установи справедлив ред, приеман навсякъде. Кой не осъзнава необходимостта от постепенното установяване на световна власт, способна ефективно да действа в юридическия и политическия сектор!“ (Папа Павел VІ. Popolorum Progressio. 1967, 78).

Тогава възниква въпросът: С кои институции си сътрудничи Католическата църква, за да установи нов световен ред? Всички виждаме: с ООН, ЕС, НАТО, с Африканския съюз, МВФ и др.

Предишният папа Бенедикт ХVІ отправи решителен призив към световните лидери в скорошната си енциклика: „Има неотложна нужда от истинска световна политическа власт, която да управлява световната икономика според Божията етика (…), за да се сложи край на настоящата световна финансова криза“ (Кати Лин Гросмън, USA Today, 7/7/2009).

Не трябва да забравяме, че Католическата църква иска да има универсална власт. Желае да има глобален контрол. Именно Ватикана стои зад идеята за Новия световен ред. Международните закони трябва да управляват този нов ред и така да осигуряват власт – световна власт.

В своя бестселър „Знаците на тази кръв“ йезуитският професор и вътрешен човек на Ватикана Малакай Мартин разкрива всичко това: „Независимо дали искаме и дали сме готови, всички сме въвлечени във всеобщо тройно глобално състезание, в което всичко е позволено. Повечето от нас не са състезатели (…) Ние сме залогът (…) Състезанието се води за това кой ще установи в обществото на народите първата единна световна система на управление за всички времена. Кой ще държи и упражнява двойната сила на ВЛАСТТА И КОНТРОЛА НАД ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС КАТО ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ И НАД ВСИЧКИ НАС ЗАЕДНО КАТО ОБЩЕСТВО (…) в третото хилядолетие (…). Сега, след като е започнало няма начин да бъде прекратено (…) Нашият начин на живот като отделни личности и граждани (…) дори белезите на националната ни идентичност (…) ще бъдат непреодолимо и радикално променени завинаги. Никой няма да може да избегне последиците. Нито един аспект от живота ни няма да остане незасегнат“ (Малакай Мартин, Знаците на тази кръв: папа Йоан Павел ІІ срещу Русия и Запада за контрол върху Новия световен ред. 1991, с. 12-16).

image

Мартин казва, че папата ще бъде „победителят в това състезание“. На страница 341 от своята книга той изяснява, че това единно световно управление ще бъде доминирано от международна администрация, която ще контролира и управлява всеки гражданин и всяка нация…

Нека да разгледаме няколко цитата, които описват как Католическата църква определя себе си:

„Римската църква е една монархия над всички царства, както умът е над тялото или както Бог е над света. Следователно тя трябва да притежава не само духовната власт, но също и върховната светска власт“ (Папа Лъв ХІІІ. Апостолическо писмо, 1879). Папа Григорий повтаря този възглед, като казва: „Властта на Църквата е по-върховна от властта на държавата“. Д-р Г. Ф. ван Шулте, професор по каноничен закон, заявява: „Всяка човешка власт е от злото и следователно трябва да бъде подчинена на папата“ (T. W. Callaway: Romanism vs. Americanism, с. 120).

Тези изказвания категорично разкриват, че тази политическа църква работи за придобиване на власт чрез контрол върху правителства и държавни власти. Римокатолическата църква действа въз основа на идеята „de jure divino“: латинска фраза, която означава, че църквата има святото право да управлява и владее над целя свят, над всички власти и хора. Твърди, че е получила това право от самия Бог и ще използва всички средства за постигане на тази цел – глобално господство. Д-р Брорсън, изтъкнат католически авторитет, пише: „Папата има правото да произнася присъда за детрониране на всеки владетел, когато това се налага за доброто на духовния ред (…) Властта на църквата, упражнявана над владетелите през Средните векове, не е узурпиране, не произтича от благоволението на князете или от съгласието на народа, но е била и е упражнявана по божествено право. И всеки, който й се противопоставя, се бунтува срещу Царя на царете и Господа на господарите“ (Catholic Review, юни 1851 г.).

Въпреки че това е написано преди много години, Римската църква заявява за себе си, че никога не се променя. Д-р Брорсън потвърждава тази позиция: „Каквото е направила Църквата, каквото е изказала или мълчаливо одобрила в миналото, именно това ще прави, изказва или мълчаливо ще одобрява и в бъдещето, ако се появят същите обстоятелства“ (Catholic Review, януари 1854 г.)

Не е далеч времето, когато ще видим, че всякакъв бунт срещу тази сила в днешните последни времена, както и незачитането на църковния авторитет, ще бъдат наказвани.

Преди Втория ватикански събор (1962-1965 г.) Католическата църква нарича инаковярващите „еретици“. След този Събор „еретиците“ вече са наричани „отделените братя“. Римокатолическата църква заявява, че само тя има истината и няма спасение извън нея.


Икуменическото движение

Католическата църква днес се опитва да обедини всички църковни деноминации чрез икуменическото движение. Тя е поискала от йезуитите в Рим да създадат диалог между църквите, за да ги съберат под нейното ръководство. Можем да видим, че има промяна. Но не тя е променила доктрините си, а протестантизмът се е приближил до Рим.

image

Икуменическа харта е предпочитаното заглавие на документа, който използват в икуменическото движение; и от него става ясно, че участниците желаят да работят и да вършат мисионерска работа заедно. Търсят обединение в тези неща, по които могат да постигнат единомислие, а различията оставят настрана. Но Господ Исус Христос желае да постигнат единство в Него и на всички нива. Не единство, основано върху т.нар. демокрация и съобразно с мнозинството, а единство в Христос. Единство в Исусовата вяра – на всички нива.

Хората, които вършат мисионерска работа, независимо от църковна деноминация, се смятат за отцепници или предатели – а предателите трябва да се унищожават. Лутер, Меланхтон, Тиндейл, Калвин, Уиклиф, Йероним, Уесли, Хус, Цвингли,  Беркен, валденсите и други са считани за такива. „Предателите“ желаят основата на тяхната вяра да бъде Библията и само Библията. Както видяхме, Католическата църква е била решена да спре и унищожи „предателите“ (реформаторите протестанти) през Средните векове. „Предателите“ днес, днешните реформатори, не биха могли да одобрят икуменическото движение с неговите политически цели. Те следват Лутер и някогашните реформатори, тъй като приемат само Исус Христос за свой Образец и Библията и единствено Библията за основа на своята вяра и учения.

Библията съвсем ясно заявява, че тази преследваща сила – папството – ще получи смъртоносна рана, но раната ще оздравее. То получава „смъртоносна рана“ през 1798 г., когато Папа Пий VІ е пленен от генерал Бертие и от армията на Наполеон. По-късно същият умира като затворник във Франция. Папството обаче си възвръща държавата Ватикана през 1929 г. чрез Мусолини и оттогава печели все по-голяма власт и влияние в света. Папа Йоан Павел ІІ пътува из целя свят и установява дипломатически връзки с много страни. Папа Бенедикт ХVІ продължава неговото дело, а сега новият папа йезуит Франциск продължава да обединява всички по света под папското знаме чрез икуменическото движение в опит да се обедини с „отклонилите се братя“.

За да се постигне това, се приемат международни закони – политически, религиозни и икономически/финансови. Международните закони трябва да бъдат над националния/местния закон, защото по този начин могат да влияят на нациите и народите. Нациите се управляват от закони, но когато се подчиняват на международни закони, създадени от глобализма, тогава губят своята независимост и суверенитет. Това се случва на политическо, религиозни и икономическо/финансово ниво. Представлява постепенно завладяване, което се осъществява в течение на много години – бавно и незабелязано. Скоро хората, които не са лоялни към международните закони, държавни или църковни, ще бъдат считани за непокорни граждани. Те ще бъдат подлагани на наказания и различни видове санкции. Отново ще последва злоупотреба с власт от страна на папството. Но голямата изненада ще бъде, че хората, които някога са протестирали срещу тази злоупотреба, сега ще бъдат съюзници на Ватикана (Откровение 13:11-17). Това е открито в Библията, а ние вярваме над Божието слово.


Рим никога не се променя

Изненадвате ли се, че протестантите сега протягат ръка към Рим и работят заедно с него? Явно, те са забравили как той е преследвал хората с различна вяра, както е било по времето на Лутер. Много са били затворените, преследваните и инквизираните заради вярата им. Затова, ако не познаваме нашата история, нито библията, няма да знаем какво предстои в бъдеще. Рим никога не се променя, а историята се повтаря. Католическата църква само се е облякла в християнски одежди. (…). Тя се ръководи от бял и черен папа. Белият папа омайва тълпите с идеи за хуманизъм, докато другият – водачът на йезуитите – работи подмолно, в тъмнина. Именно йезуитите са тайно обучените войници на Ватикана. Според йезуитската клетва на лоялност спрямо папството, за да постигнат антихуманните си цели, те са готови да предизвикват дори войни, тероризъм и размирици, за да унищожават правителства и държави. Проникват в другите църкви и стават лютерани сред лютераните, баптисти сред баптистите, петдесятници сред петдесятниците, адвентисти сред адвентистите и т.н. Образоват се, за да водят деноминациите към обединение с икументическото движение. Ако прочетете клетвата на йезуитите, която те изричат, преди да поемат задълженията си, ще разберете случващото се (
www.endtime.net – The Elite Tightens the Grip). Повечето протестанти затварят очите си за коварната стратегия на Рим да обедини религиозния свят.


Революция – 500 години след Мартин Лутер!
Честване на единството – не на Лутер!


През 1617, 1717, 1817, 1917 г. протестантите отбелязват протеста на Лутер срещу Римокатолическата църква, но през 2017 г. това се променя. Тогава те празнуват деня заедно с Римокатолическата църква. Не честват Мартин Лутер и протестантизма, но единството си с Католическата църква. Каква промяна! Каква революция!

През 1999 г. Католическата църква издава Обща декларация с Лютеранската световна федерация (Лютеранските църкви) относно догмата за оправдание чрез вяра и оттогава обявяват, че протестът е приключил! Обаче протестът не е приключил! С Божията благодат той ще продължава до края на благодатното време!

През 2013 г. е публикувана нова книга, озаглавена „От конфликт към общение“, доклад на Лютеранско-Римокатолическата комисия за единството. В точка 229 от тази книга четем: „Въпреки че те (лютеранските теолози) приемат отчасти критиките на Лутер към папството, лютераните днес отхвърлят мнението на Лутер, че папата е антихристът“. Следователно днес повечето от църковните водачи не смятат, че папата е антихристът. Сега те смятат всички църковни деноминации, участващи в икуменическото движение – включително папата йезуит Франциск и Католическата църква – за християни, без Католическата църква да е променила своите учения. Тъй като тя не е променила своите учения, кой всъщност тогава се е променил, след като сега иска това единство?

На 31 октомври 2017 г. лидерите на лютераните и католиците не отиват във Витенберг, но се срещат „тайно“ в Рим. Правят Общо изявление в края на годината на общото честване на Реформацията.

За съжаление, истината е, че в икуменическия процес протестантите отстъпват пред Рим. Изглежда, сякаш Католическата църква се е закрепила здраво в повечето деноминации и отличителните черти на протестантските църкви постепенно се заличават. Религиозните водачи вече не протестират, всички гласове са замлъкнали. Кой тогава ще издигне глас на протест? Надяваме се, че ние с вас ще го направим, независимо от положението или влиянието си!

От 1999 г. Католическата църква е съавтор на няколко съвместни изявления със Световния методистки съвет. Православната църква, Евангелистите от САЩ и Световния алианс на реформираните църкви. Тази тенденция вероятно ще продължи и постоянно виждаме вси повече и повече църковни лидери да сближават деноминациите си с Рим чрез общи изявления и съглашения. Библията казва, че накрая всички те ще действат в единство, ще имат един дух и една стратегия и ще предадат властта и силата си на „звяра“ (…). Следователно днес виждаме точно пред очите ни да се изпълняват библейските пророчества за края на времето. Освен това Библията с няколко думи заявява, че тези сили ще воюват срещу Христос и срещу хората, които са на Неговата страна. В това време на промени ще трябва да изберем своя път: дали да бъдем в съгласие с Христос, или с тези световни лидери, които днес вървят в неправилната посока?

Ако Лутер беше жив днес и беше видял как Лютеранските църкви „честват“ неговата Реформация заедно с Рим, той би изобличил както католицизма, така и отстъпилия протестантизъм. Всъщност тези, които флиртуват с Рим, са отпаднали протестанти. Библията има следната вест: „Излез от нея, народе Мой!“ (Откровение 18:4).

(…). Папството толкова хитро мами народите, че повечето нямат никаква представа какво се случва. Но когато в края успее да спечели всички за своята кауза, стратегия и закони, тогава ще започне да преследва онези, които не приемат неговите фалшиви учения и стратегия и ги разобличават – точно както е преследвало Лутер, Йероним, Уиклиф, Хус,  Беркен, Цвингли и много други.

Из: http://endtime.net/kinfobul.htm 



Гласувай:
1



1. troia - Здравей, Надежда!
05.11.2021 19:31
Много интересно. Не съм се замисляла и обръщала внимание на идеите и пропагандата на Католическата църква. През годините гръмва по някакой скандал за издевателства над деца и съм ги от писала като добри хора и свещеници.
Най-сърдечни поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1304278
Постинги: 496
Коментари: 1636
Гласове: 5694
Календар
«  Октомври, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31