Musiccafe, 19.02.2022,

Голямото изкуство често води началото си от дълбоки и травматични събития.

Това важи и за част от най-красивата музика, която човешкото въображение е родило.

Велики песни могат да възникнат и съвсем случайно или да се появят в главата на техния автор без конкретен повод.

Но мелодиите и лириките, удържали теста на времето и достигнали невероятни емоционални върхове, нерядко са резултат от силно авторско страдание и състрадание.

[…]

Pink Floyd - Shine On You Crazy Diamond

Преди Pink Floyd да достигнат легендарен статут, те са сполетени от трагедия, след която едвам оцеляват като група.

Лидерът на ранните Floyd, енигматичният Сид Барет, претърпява психологически срив и губи ума си вследствие на злоупотреба с LSD.

Той става неспособен да свири на сцена и останалите са принудени да го изгонят от групата и да го заменят с Дейвид Гилмор, за да продължат издигането си към музикалните върхове.

Няколко години по-късно те посвещават грандиозната композиция Shine On You Crazy Diamond от албума Wish You Were Here именно на Барет.

Уникалното е, че безкрайно промененият бивш фронтмен посещава студиото на Floyd точно докато групата записва тази песен.

Той прекарва около един час с другите, мие си зъбите и върши други странни неща, но вече изглежда толкова различно, че дълго време никой от Pink Floyd не осъзнава, че това е Сид.

"По някаква причина беше избрал именно деня, в който записваме песента за него, за да ни посети", спомня си пианистът Ричард Райт.

[…]

Из: „6 велики песни, вдъхновени от големи трагедии“
Източник:
https://webcafe.bg/musiccafe/6-veliki-pesni-vdahnoveni-ot-golemi-tragedii.html

Remember when you were young, you shone like the sun.
  Shine on you crazy diamond.
  Now there’s a look in your eyes, like black holes in the sky.
  Shine on you crazy diamond.
  You were caught in the crossfire of childhood and stardom, blown on the steel breeze.
  Come on you target for faraway laughter, come on you stranger, you legend, you martyr, and shine!

 

Безспорно гениалният Сид Барет е изключително явление, но понякога трагедиите имат и положително влияние. Може би ако Барет бе останал, Гилмор нямаше да развие Пинк Флойд до това сьвършенство , до което достигна ?!
ПП. Само едно мое лично мнение изказвам без всякакви претенции ...

Възможно е...

Но Берет има влияние и по-късно, както пишат в chetilishte:

"Барет горя ярко, но за кратко, оставяйки неизличим белег върху психеделик-рока и прогресив-рока като основател и първоначален певец, текстописец и основен китарист на Pink Floyd.
Сид Барет е отговорен за голяма част от техния първи албум от 1967 г. „Музикантът пред портите на зората“, но напуска групата в началото на 1968 г., след като нестабилното му поведение го прави твърде труден за общуване (той се появява в няколко парчета от следващия им албум, „Чиния пълна с тайни“). (...)

Pink Floyd никога повече не възвръщат закачливия хумор и луда енергия от работата им с Барет.
(...)
Музиката и мистиката на Барет осъществяват трайно влияние, което продължава да нараства две десетилетия след това.
По-късно нова вълна от психеделик, като Джулиън Коп и Робин Хичкок съзнават огромното влияние на Барет върху тяхната работа.
Култът към Барет се разширява достатъчно, за да оправдае издаването на един цял албум с ранни нереализирани материали, наречен „Опел“, късно през 80-те, както и неговите записи по Би Би Си.
(...)
Въпреки легендата, че е страдал от психична болест, в действителност той никога не е получавал официално подобна диагноза.
(...)
Най-силната проява на обич и уважение на Pink Floyd към Сид Барет е посветената му „Shine On You Crazy Diamond“."

Remember when you were young, you shone like the sun.
Shine on you crazy diamond.
Now there’s a look in your eyes, like black holes in the sky.
Shine on you crazy diamond.
You were caught in the crossfire of childhood and stardom, blown on the steel breeze.
Come on you target for faraway laughter, come on you stranger, you legend, you martyr, and shine!
=====
Още:
„Сестрата на основателя на легендарната банда Pink Floyd заяви, че брат й Сид Барет никога не е искал слава, предаде NME.
Роузмари допълни още, че той се е оттеглил от музикалната сцена заради комбинацията от твърде много LSD с ексцентричното му и креативно съзнание.
"Ако сте много уморени и забъркате и малко наркотик във всичко това, се получава тотален хаос, нали? Това беше много гадно, но също така - и неизбежно.
Когато съберете тези три фактора, получавате експлозия, нали? Сид още обичаше музиката, забавляваше се, докато всичко не се обърка и стана много сериозно", споделя тя.
"Той не разбираше славата, тя бе последното нещо, което той искаше. Никога не е имал нужда от нея, защото още като дете беше заобиколен от хора, които го обожаваха", добавя Роузмари.
Тя е разкрила още, че когато Сид се е завърнал в Кеймбридж през 1981 г., той не се интересувал повече от Pink Floyd.
"Просто се опитваше да остави всичко зад гърба си. Ако някой му кажеше Сид, той не се обръщаше (истинското му име е Роджър).
Той вече не беше Сид, защото Сид беше част от Pink Floyd."
Роузмари е категорична, че брат й и никога не е бил душевно болен. През годините е бил преглеждан от няколко психиатри и те са признавали, че е необикновен, но не и болен.
"Той никога не се вписваше в нормата, но това всъщност го правеше толкова специален'", обяснява тя.
===
И още:
Дейвид Бауи описа Барет като "огромно вдъхновение" и каза: "Не мога да ви опиша колко съм тъжен. Няколко пъти съм го виждал на участия в Лондон през 60-те години и завинаги остана в съзнанието ми. Той беше много харизматичен и оригинален текстописец. Също така, наред с Антъни Нюли, той беше първият човек, когото съм чувал да пее поп или рок песни с британски акцент. Сид оказа огромно въздействие върху мисленето ми. Най-много съжалявам, че никога не се запознах с него. Ужасна ирония", споделя Дейвид Бауи.
Из: https://www.moreto/novini.php?n=1368

Това, което сте публикували в коментара си би било достойно да бъде изложено в един цял нов постинг.
Жалко е че огромна плеада от изключително талантливи музиканти си отидоха прекалено рано. Да изброявам всички е безпредметно, но все пак : Хендрикс, Морисън .........
Вечна им памет !