Автор: Румяна Генадиева, 23.02.2022

Мнения



След множество терористични атаки от чеченски екстремисти, като училищната криза в Беслан през есента на 2004 г. и Оранжевата революция в Украйна в края на същата година, Русия се оказа в неудобно положение. Въпреки че руският президент Владимир Путин успя да се справи със заплахите във вътрешната и външната политика, той трябваше да изработи визия за съвременна Русия и намери вдъхновение в историята.

СССР е най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век

В годишното си обръщение към Думата и Съвета на федерацията през април 2005 г. Путин призовава за ново национално единство срещу онези, които биха предизвикали държавата, вътре и извън Русия. Той започва, че държавата трябва да вземе предвид по-дълбокия смисъл на ценности като свобода и демокрация, справедливост и законност.

Тогава той произнесе известното изречение, че „разпадането на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век”, защото десетки милиони руски граждани останаха извън руската държава. Но също така каза, че „тези, които търсят възстановяване на съветската система, нямат мозък“. Путин мислеше да обнови нещо по-старо, по-ценно и по-дълбоко: идеята за руската нация, абсолютната власт на „третия Рим“, гравирайки собствената си посока, различна от налагането на западните ценности.

Иван Александрович Илин – модел за подражание

Путин намери онези стари руски идеи в старите исторически книги, които лично той предпочита. Той намери идеята за нова Русия в мислите и идеите на политическия и религиозен философ Иван Александрович Илин. Той е арестуван няколко пъти от болшевиките и в крайна сметка е изгонен от страната през 1922 г. Идеите му предлагат интелектуална основа за разбирането на Путин за позицията на Русия на международната сцена и стават все по-важни в следващите политически дебати.

Като член на "бялата" антикомунистическа Русия в изгнание, Илин приема визията за православната руска идентичност, която комунистите се стремят да унищожат. В неговите писания Путин намира много материали, които подкрепят намеренията му относно формата на държавата, която той иска да създаде, дори идеята за „суверенна демокрация“. Путин не скърби за краха на съветската система, а скърби за краха на историческата руска идея. Това беше първият път, когато Путин цитира Илин, чиито произведения започват да се разпространяват открито едва след Перестройката.

Относно демокрацията

„Нека не забравяме, че Русия е страна, която избра демокрацията по волята на собствения си народ. Тя избра този път със собствено съгласие и сама ще прецени как най-добре да осигури реализирането на принципите на свободата и демокрацията тук, като се отчита историческата, геополитическата и друга уникалност и зачитат всички важни демократични норми. Като суверенна нация Русия може и ще реши за себе си времевата рамка и условията за напредъка си по този път“, каза Путин.

Позоваването на руския президент с философа Илин, малко известен в чужбина, но и в Русия, съвпадна с връщането на тленните му останки в родината му, заедно с това на антикомунистическия царски генерал от Гражданската война Антон Деникин. Илин е погребан в Швейцария, а Деникин в САЩ, но Путин подкрепя инициативата за завръщането им в родината им в Донския манастир в Москва. Путин лично плаща за новата надгробна плоча на Илин, а след това е видян да полага цветя върху нея. Всичко това довежда до възраждане на интереса към неговите произведения.

Иван Илин е роден в Москва през 1883 г. в аристократично семейство. Посещава Московския царски университет, противопоставя се на руската революция от 1905 г. и не участва активно в студентски бунтове. Той предпочита радикални политически възгледи като анархизма, но в крайна сметка се доближава до дясноцентристките позиции, където негов политически наставник е християнският философ и политически либерал Павел Новгорцев.

Завършва право през 1906 г., а през 1909 г. започва работа като политолог. Той пътува до Западна Европа и изучава философията на Хегел. Първоначално подкрепя Февруарската революция от 1917 г., но по-късно е разочарован след края на Октомврийската революция. Той не участва в руската гражданска война, но работи като професор по право в Московския университет до 1922 г., когато е заточен.

Между 1923 и 1934 г. Илин работи в Германия, по-точно в Берлин като професор в Руския научен институт. Става главен идеолог на руското „Бяло движение” в изгнание, а между 1927 и 1930 г. е издател и редактор на емигрантското списание „Руски звънец”. Подобно на мнозина в диаспората, той се интересува от идеята за евразийството. През 1934 г. нацистите го освобождават и го поставят под домашен арест. През 1938 г. с помощта на руския пианист Сергей Рахманихов напуска Германия и заминава за Женева. Умира близо до Цюрих през декември 1953 г.

Монархист, патриот, консерватор, православен

Илин е с консервативни монархически вярвания в духа на славянството. Започвайки с дисертацията си през 1918 г. върху философията на Хегел, той публикува много трудове на политически, социални и религиозни теми, свързани с историческата мисия на Русия. Опитва се да отговори на въпроса какво е накарало руснаците да започнат и реализират Октомврийската революция. Той намира отговора в слабото и накърнено самочувствие на руския народ. В резултат на това има взаимно недоверие и подозрение между държавата и народа.

Властите непрекъснато злоупотребяват с правомощията си, разрушавайки единството между хората. Илин смята, че държавата трябва да бъде организирана като дружество, в което гражданите членуват с определени права и задължения. Той смята, че руснаците имат погрешно отношение към частната собственост и големите имоти, защото вярват, че те не се придобиват с упорит труд, а с власт и неправилно управление на чиновниците. Затова руснаците гледат негативно на частната собственост. Тези фактори, според Илин, довеждат до революция.

Алтернативен път за Русия е концепцията за „съвестта на правата“ на индивида, основана на морала и религиозността. Като монархист Илин вярва, че монархическата съвест на закона съответства на ценности като религиозно смирение и семейство. Неговият идеал е монарх или император, който ще служи на доброто на държавата, няма да принадлежи на никоя партия и ще обедини цялата нация, независимо от вярванията си.

Голям критик на болшевиките и СССР

Въпреки това Илин е критичен към монархията в Русия, включително към последния цар Николай II. Интересното е, че в много от творбите си Илин дори е приятелски настроен към фашизма, дори след 1945 г., въпреки че твърдо се съпротивлява на нацизма поради неговата ксенофобия. Като противник на съветския комунизъм и западната демокрация, Илин предопределя специален път за Русия, основан на популяризирането на Руската православна църква и традиционните ценности, които трябва да донесат духовно обновление на руския народ.

Паника в американското ЦРУ

Интригуващо е, че поради силното влияние на Илин върху Путин и неговия кръг, ЦРУ дори побърза да подготви анализ, който изследва ролята на Илин в мисленето на Путин и какво би могло да означава това за ходовете на руския лидер в бъдеще. Илин особено подчертава православието, патриотизма, правото и частната собственост като фундаментални основи на руската държава. Пишейки за  изгнанието си по време на управлението на Сталин и Великата отечествена война, той празнува героите от Гражданската война с дълбоко уважение и романтизъм, чието ехо отеква в съвременна Русия. Путин може да намери много привлекателност в думите на Илин.

Акцентът на Путин върху патриотизма и сближаването с Руската православна църква

Когато през есента на 2011 г. в Русия започват да избухват антиправителствени протести, вдъхновени от Арабската пролет и обявеното завръщане на Путин към президентския пост, той започва открито да използва патриотична реторика и да застъпва традиционните консервативни ценности като стълбове, на които се крепи съвременна Русия. Ето защо през февруари 2012 г. той получава подкрепата на Руската православна църква начело с патриарх Кирил, който първоначално проявява съпричастност към протестите.

Промяната в отношението на Църквата към Путин беше впечатляваща, но отбеляза появата на централния наратив за завръщането на Путин към президентството. Когато се сблъска с протестите, Путин искаше да се представи като някой, който е не само гарант за реализацията на съветските времена, но и лидер на нацията в по-дълбок смисъл: защитник на социалните и културните ценности на традиционната Русия. В поредица от седем декларации по време на предизборната кампания през 2012 г. във водещите медии Путин подчерта патриотичната визия на страната, която отразява модела на руската цивилизация, диаметрално противоположна на упадъчните ценности на Запада, представени от протестиращите по улиците. Путин избра стратегия, която постигна резултати, тоест малко по малко той заглуши протестите и спечели подкрепата на широките маси от обикновените руснаци. Тук ролята на Илин беше решаваща.

С Илин може да се свърже и създаването на Евразийския икономически съюз. Евразийството в Русия е дълбоко консервативна философия, поддържана от политическите емигранти и интервенционистката политика на СССР. Той се появява отново през 90-те години на миналия век, свързвайки религиозните и монархическите идеи на емигранти като Илин, но и геополитически стратези като сър Халфорд Макиндер, Карл Хаусхофер и други. Като цяло влиянието на Илин върху визията на Путин за съвременна Русия е огромно.

Източник:
https://trud.bg/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%B5-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F/