Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10 23:34 - Котките четат мислите ни
Автор: nbrakalova Категория: Забавление   
Прочетен: 294 Коментари: 4 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Автор: Елизабет Радкова

Мнения, 18.10.2020, 23:30

image

Науката търси отговор на въпроса съществува ли телепатия между домашните любимци и техните хора.

Учени проверяват възможно ли е телепатичното общуване с домашните любимци

Биологът д-р Рупърт Шелдрейк изследва необяснимото

Всеки стопанин общува с любимото си животно. 70% от хората са убедени, че техният любимец ги разбира. От тях 65 на сто смятат, че той е куче/коте-чудо, по интелигентност равно поне на половината от познатите му и надвишаващо останалата половина.

Като майка на оранжев котарак и аз всекидневно разговарям с подопечния си 3-годишен индивид. Казват, че рижите котки са много бъбриви - така е. Дори да сме само двамата с Пакси, вкъщи по цял ден тече оживен диалог. Обсъждат се конкретни теми, а не отвлечени разсъждения от типа на “абе, няма никакъв ковид, всичко е заговор на елюминатите.” Разговорите се въртят около бита и желанията на котарака, като 50% от приказките ми са възхвала на поразителната му красота и интелигентност. 50% от неговите са вариации по темата “дай да ям”, 40% означават “скучно ми е, направи нещо” и други 10 са резервирани за всички останали котешки желания - “искам на балкона”, “пусни ме, не ща повече на балкона,“ “пишка ми се, заведи ме, че сам не мога,“ “искам навън на разходка.” 

Например:
- Мрр-мау. Мамо. (“Мамо” не значи че ме признава за родител, а означава “гладен съм”.)
- Какво, бе, маме? Нали знаеш, че току-що папка? 
- М-м-м мама! 
- Не ме лъжи! Закуси току-що.
- Ма-ма!
Или пък: 
- Ма-а-а.
- Какво? Ау! Извинявай, сега ще ти почистя да пишкаш.
Или (влизам вкъщи):
- Ма-ма-ма мау, ма-а-ау! 
- Тати заспа и не ти даде да ядеш? Горкото!
Схващате идеята.

Вчера получих указание от Пакси под формата на нежно “ммаау”. С известна доза досада му отвърнах: “оф, добре, ще те изведа, майче, само да пия една вода” и той доволен се строи пред входната врата. И се замислих. Откъде знам, че котката иска от мен да я изведа навън, при положение че всъщност е време за вечеря и най-нормалното в този час е да ми припомня да го нахраня? Възможно би било да ме подканва да измия канала на банята, където пишка, или просто да иска да се поглези. Дали между котки и стопани съществува телепатична връзка?

Не съм първата, която си задава този въпрос. Една бързичка проверка в гугъл, и откривам статия за работата на кеймбриджки доктор по биология, който изучава възможността за телепатична връзка между животните и техните собственици. Д-р Рупърт Шелдрейк е посветил живота си на изследване на паранормалното и не е особено добре приет от научната общност. Но си заслужава да се запознаем с изследването, което е провел.

В началото на кариерата си Шелдрейк е директор на лабораторията за клетъчна биология в Клеър колидж, Кеймбридж, и член на Кралското научно общество, но напуска по собствено желание, защото смята, че лабораторните изследвания няма да го доведат доникъде в опознаването на света. Увлича се по хиндуизъм и трансцедентална медитация. Автор е на над 20 книги, в това число на изследването “Кучета, които знаят кога ще се върнат стопаните им и други необясними способности на животните”.

Два от експериментите му са много любопитни. Първият е с кучета и техните стопани. Целта е да се провери дали наистина любимците им “усещат” кога ще се приберат, или просто са запомнили по кое време се връщат. Участващите в експеримента се съгласяват да се прибират всеки ден по различно време и с различни превозни средства, като самите те не знаят кога ще си тръгнат за вкъщи. Получават указания кога да си тръгнат на пейджър (изследването е от 1999 г.) Кучетата се наблюдават с камери в дома им. Оказва се, че през деня любимците прекарват около 5% от времето си на прозореца. Около час преди да се прибере човекът им и горе-долу по времето, когато той е получил съобщение че може да си тръгне, поведението на кучетата се променя. Те започват все по-често да надничат навън и през този час преди прибирането прекарват на прозореца около 55% от времето си. След този опит ученият продължава да любопитства и до 2011 г. е събрал устни свидетелства на стопаните на 1000 кучета и повече от 600 котки, че животните им предчувстват кога любимият им човек ще се прибере.

image

Вторият, още по-интересен експеримент (проведен през 2000 г.) е със сив африкански папагал на име Н"киси, който живее в Ню Йорк. Папагалът има много силна връзка със стопанката си Ейми и знае над 1000 думи. “Цял живот се опитвам да науча папагалите си на възможно най-много думи. В процеса на общуване установих, че те могат да четат мисли. Уверена съм, че имат телепатични способности, защото понякога казват на глас това, което ми минава през ума – неща, които няма как да са разбрали. Експериментът е заснет с видеокамери. Ейми е в едната стая и разпечатва пликове с изображения - тези пликове са подготвени и запечатани от доброволци. Нито Ейми, нито д-р Шелдрейк знаят какво е съдържанието им. В друга стая, на около 15 метра от стаята на стопанката, папагалът си бърбори. Приказките му невинаги съвпадат с отворената от собственичката му снимка, понякога той мълчи, а понякога просто вика “Ейми, къде отиде?” Но има голям процент потресаващи съвпадения. Например Ейми вади снимка с прегърната двойка, а в своята стая Н"киси крещи: “Дай прегръдка! Искаш ли да ме гушнеш?” Когато стопанката му разглежда снимка от улицата, на която човек е подал главата си през прозореца на колата, той започва да вика: “Главата ти е отвънка. Прибери си главата!”

Тук е линкът на видеото и статията:
https://davidmichie.com/do-animals-use-telepathy-to-communicate-intriguing-video-evidence/

Изследването ме отвежда към така наречените interspecies communicators – хора, които осъществяват междувидово общуване. Твърди се, че “чуват” по телепатичен път какво им говорят животните. Повечето приличат на телевизионни врачки от ранга на Вълшебник Илиян с плюшената катерица Беатрис или на чорлави госпожи, които в детството си са гледали прекалено много пъти филмите за доктор Дулитъл (в руски вариант Доктор Ох, Боли).

Една жена обаче се откроява от общата мошеническа маса. Тя е достатъчно интелигентна, за да обясни какво прави. Опитите й да помогне на зрители на ютюб канала BeyondWordsPresents с техните любимци показват, че ако не друго, то поне наистина разбира животните. Това е Пенелъпи Смит, американска социоложка, авторка на множество книги за телепатичните комуникации с животни.

Вече осведомена, привечер се прибирам у дома, нахъсана да “прочета” мислите на котарака Пакси. Полягам до него, вглеждам се в златистите му очи, а той мълчаливо ми тегли един дълъг, леко враждебен поглед.
И без телепатичен превод разбирам посланието: “Не се занасяй, а слагай да ям, че кое време стана!”

Контактьорка говори от малка с животните 

Свръхсетивни помагат на хора да общуват с четириногите

image

Пенелъпи Смит “говори” телепатично с животните.

Пенелъпи Смит е пионер в областта на междувидовата комуникация и автор на десетки книги по темата, както и главен редактор на списание Species Link (“Връзка между видовете”). Тя е магистър по социология.

Според нея всички хора се раждат с телепатични способности, но с порастването ги губим. Научаваме се да се доверяваме само на думите и дори не се опитваме да вникнем в подтекста. Но всички ние може да възстановим рождените си способности. “Винаги съм можела да говоря с животните – споделя Пенелъпи Смит. – Майка ми казваше, че имам прекалено развинтено въображение, а децата ми се подиграваха. Казах си – добре, тогава ще си го запазя в тайна.” 

Тя смята, че основният проблем на хората е, че категоризират животните като по-низши създания. Тази нагласа в последно време малко по малко се променя, но все още има това схващане, че животните в най-добрия случай са нашите по-малки и малоумни братя. За да общуваш с тях, трябва да се отнасяш с въображение, казва Пенелъпи. Тя споделя, че мнозина се опитват чрез нея да се свържат с починалото си животно. “Не ви трябват контактьори - съветва Смит. – Научете се сами как да го правите, вие сте най-подходящият човек за свръзка с вашия починал животински приятел. Отворете съзнанието си, говорете му, вслушвайте се. Те са свободни души, имат свои задачи, вече не са оковани от физическите ограничения. Тези животни, с които имаме връзка, те не ни напускат.

Може да се върнат при нас в нова телесна обвивка, но само ако това е тяхната мисия. Точно както и ние, така и те са на духовно пътешествие, което продължава от един живот в друг. Понякога вашето животно-приятел ви изпраща свой приятел, част от вашето духовно семейство. Повярвайте ми, има много същества на този свят, които да обикнете. Ще се изненадате, когато се влюбите отново, въпреки, че сте си казвали “никога няма да обичам друго куче.”

Дюма-Баща имал котак-телепат

image

Мисуф I посреща любимия си стопанин Дюма-баща.

Един от известните случаи в историята е с котарака Мисуф I на Дюма-баща. Писателят, по онова време едва 20-годишен, живеел с майка си в Париж и работел в Пале Роял като секретар на могъщия тогава Луи-Филип, орлеански херцог. Мисуф бил най-вярното животно, което човек може да си представи и всички се чудели на необичайната му способност да познава безпогрешно кога ще се прибере стопанина му. Всяка сутрин излизал заедно с Александър Дюма и го изпровождал до следващата пресечка, а вечер започвал да драска по вратата, за да излезе да го посрещне. Понякога Дюма не се прибирал директно след работа, а излизал с приятели. В тези дни котаракът се излежавал лениво и не си давал труд да бърза за улицата. Но час преди да се върне бъдещият автор на “Граф Монте Кристо”, Мисуф неизменно се отправял към ъгъла да го чака.

Италианският парапсихолог и спиритуалист Ернесто Боцано (1862-1943) има още по-впечатляваща история. Увлечен в писане Боцано не усетил кога се смрачило. Изведнъж оставил перото и вдигнал глава с ясната мисъл, че котката му се нуждае от него. Станал да я търси и накрая я открил навън, хваната в капан за зайци. Примката пристягала гушата й. Тя стояла неподвижна и чакала стопанина си да я освободи. “Ако беше започнала да се бори, щеше да се задуши, - пише Боцано. - Но тя е предпочела да ми изпрати телепатичен зов за помощ.” В друг подобен случай котката била заключена в таванско помещение, в което почти никога не се влизало. Семейството обърнало цялата къща наопаки да търси котката. “Тогава получих нещо като телепатичен образ, че котката се намира на тавана. И наистина беше там”, твърди парапсихологът.

Източник: https://trud.bg/%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B8/

  



Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. leonleonovpom2 - Здравете!
21.10 10:31
Вярно е!
Имахме котка, която само не говореше Обичаше вечер, да се изляга в скута ми Но изведнъж реши да си наточи ноктиве-в мен? Одра ме Бесен и казах веднага да изчезва! Изправи се на два крака ,в мен и ме погледна в очите? След това, без нищо да и правя, веднага скочи на пода и набързо, през Балкона,излезе навън! Върна се късно вечерта, явно предполагайки, че ми е минало? И се заумилква в краката ми!

Хубав ден!
цитирай
2. nbrakalova - Към 1. leonleonovpom2 - Би трябвало да ти е минало, Иван :)
21.10 23:41
leonleonovpom2 написа:
Вярно е!
Имахме котка, която само не говореше Обичаше вечер, да се изляга в скута ми Но изведнъж реши да си наточи ноктиве-в мен? Одра ме Бесен и казах веднага да изчезва! Изправи се на два крака ,в мен и ме погледна в очите? След това, без нищо да и правя, веднага скочи на пода и набързо, през Балкона,излезе навън! Върна се късно вечерта, явно предполагайки, че ми е минало? И се заумилква в краката ми!

Хубав ден!

Едва ли е искала да те нарани, нещо друго е искала да каже. Но пък не е и протестирала, въпреки че котката има подчертано чувство за достойнство. Те са искрени и не крият чувствата си.
цитирай
3. barin - И аз имам такова усещане, nbraka...
22.10 06:41
И аз имам такова усещане, nbrakalova. Имам котка в къщи и усеща много неща, които смятам да правя. Не само кога отивам за храната и се каня да я сипя в купичката. Като дойде някой на гости реагира по различен начин, в зависимост като какъв човек го възприема. Не иска да я изкарвам навън, може би поради спомена за кастрацията преди половин година. Котката обикновено ляга на раните на синна ми, който понякога пада от колелото или тротинетката.
Поздрави!
цитирай
4. nbrakalova - 3. barin - Благодаря за интереса и коментара, barin!
22.10 19:45
barin написа:
И аз имам такова усещане, nbrakalova. Имам котка в къщи и усеща много неща, които смятам да правя. Не само кога отивам за храната и се каня да я сипя в купичката. Като дойде някой на гости реагира по различен начин, в зависимост като какъв човек го възприема. Не иска да я изкарвам навън, може би поради спомена за кастрацията преди половин година. Котката обикновено ляга на раните на синна ми, който понякога пада от колелото или тротинетката.
Поздрави!

Котките обичат домашния уют, когато го опознаят. Дори и да тичат навън, те се връщат при стопаните. Имат нужда и искат общуване, всяка по свой начин и характера си.

"Котките често са подценявани за сметка на кучетата. Но не трябва да забравяме, че те са прекрасни компаньони, лекуват високото кръвно на своите стопани, дават своята безрезервна любов и съчувствие и предупреждават домакинствата за надвиснали опасности, пише вестникът." (из actualno)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 869338
Постинги: 379
Коментари: 1412
Гласове: 5010
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30