Ивайло Джилянов | сеп. 19, 2018 | 

Време за четене: под 5 мин.

Осем държави-членки на Европейския съюз са с монархическа форма на управление. Пет от тях са сред десетте най-богати държави в съюза – Великобритания, Испания, Холандия, Белгия и Швеция. Великобритания е и сред петте най-богати държави в света. Освен тях, в Европа има още четири монархии – Андора, Ватикан, Монако и Норвегия. Общият БВП на всички монархии в Европа е над 6 трилиона долара (докато този на ЕС е малко над 15 трилиона долара). С други думи – европейските монархии са богати. Много богати.

Богати са и европейските монарси. Българската царска династия в лицето на Цар Симеон II е в преки роднински връзки с кралицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия Елизабет II, с краля на белгийците Филип и с великия херцог на Люксембург Анри. Между другото, освен на Обединеното кралство, кралица Елизабет е държавен глава и на още 15 държави в целия свят, сред които Канада, Австралия, Нова Зеландия и др. Спокойно можем да се хвалим, че роднините на българския цар управляват света. Или поне по-богатата част от него.

Всички изброени държави, заедно с останалите монархии по света, недвусмислено възприемат цар Симеон II като монарх. За последно това се видя през декември 2017 г. в Кралство Саудитска Арабия, при посещението на официалната българска делегацията, водена от министър-председателя Бойко Борисов. Тогава цар Симеон II беше включен в делегацията и Негово кралско височество султан Салман ибн Абдул-Азис Ал Сауд посрещна гостите от България по възможно най-добрия начин – поканвайки ги да се включат в традиционния танц със саби. За последно това се беше случвало седем месеца по-рано – при посещението на Доналд Тръмп в страната. Не че за седем месеца никой не е посещавал Саудитска Арабия. Просто такава висока честне се оказва на кого да е – единствено на световни политици. И на монарси.

Няколко години по-рано, на 60-годишния юбилей на кралица Елизабет II, българският цар Симеон бе един от едва 26-те монарси от цял свят, които бяха поканени на тържествен обяд. От целия свят – 26, единият от тях – българин!

През 2016 г. в Мадрид, на представянето на автобиографичната книга на царя„Една необикновена съдба“, преведена на испански език, присъстваха Техни величества крал Хуан Карлос I и кралица София. Техният син и сегашен крал на Кралство Испания Филипе VI е кръстник на българската принцеса София – внучка на цар Симеон от най-малкия му син княз Константин-Асен. Който, от своя страна, е кум на испанския крал Филипе. Уважават се хората.

Споменатата автобиографична книга, освен на испански, е преведена още и на италиански, португалски, френски, турски език. Разбира се, издадена е и на български език. А премиерата на португалското й издание се състоя в лятната резиденция на президента на Португалия в гр. Кашкайш, недалеч от португалската Столица Лисабон. Президентът Марселу Рибелу ди Соза лично присъства на представянето ѝ.

Благородното му потекло, изключителните му възпитание и обноски, съчетани с владеенето на седем езика (колко човека, говорещи седем езика познавате?) и добро образование, правят цар Симеон II държавник и политик от световна величина. При него няма „шменти капели“. Не случайно дори министър-председателят Бойко Борисов призна: „Няма президент или канцлер, който, като дойде в България, да не ме пита „Какво прави царят?“. Уважават го хората. Което не е изненада – почти всички пътувания на цар Симеон в чужбина са съпроводени от официални или неофициални срещи с политици и дипломати на най-високо ниво. И с всеки от тях царят общува на родния му език. Все неща, които малко български политици могат да си позволят.

Как стоят нещата в България? За много хора у нас летоброенето започва от дата 9 септември 1944 г. Те и наследниците им не могат да понасят някой, бил той цар или генерал, да бъде „нещо повече“ от тях. За тях никой и нищо не е авторитет.

И тъй като е невъзможно за човек да се надскочи и да избяга от сянката си, по-добре да принизим „другия“ до нашето си ниво. В случая, „другият“ е цар Симеон. „Какво като знае седем езика?! И той дойде да се налапа и да си отиде в Мадрид“ или „Какъв цар е той?! Само гори и имоти са му в главата. Мошеник! И той ни измами и ограби!“ – това повтарят в един тон соцносталгиците и наследниците им.

За никого у нас няма значение, че цар Симеон II и семейството му даряват и са дарили стотици хиляди левове за училища, детски градини, паметници, спортни и научни събития с национално и международно значение. За никого няма значение, че царят и семейството му с лични средства създадоха и поддържат музей, в който се съхранява националната ни памет от времената, когато нямахме щамповани петолъчки в мозъците. Колко човека, които са създали музей, познавате? За никого у нас няма значение и фактът, че през по-голямата част от времето царят живее в България.

Така че делото за „царските имоти“ не е обикновено дело за собственост. Става въпрос за имиджа на България. И за посланието, което ще изпратим по света. Към монархиите.

 

Ивайло Джилянов

Завършил бакалавърска степен по „Политология“ и магистърска степен „Дипломация и национална сигурност“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. В момента е докторант към катедра „Политология“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Интересите му са свързани с проблемите на българите в чужбина, а също така Третото българско царство, Династията и Монархическия институт. Бивш заместник-председател на Студентски съвет на ВТУ, а също и главен редактор на вестник „Университет. Вестникът на великотърновската академична общност“. Има стаж в посолството на България в Скопие. Бивш ръководител на клуб „За Вярата, Царя и Отечеството“ – Велико Търново.

Източник: https://conservative.bg/deloto-za-tsarskite-imoti-kato-vizitna-kartichka-na-balgariya/ 

идиотско начало от джилянов

за споменатото богатство не монарсите имат заслуга или монархиите, а бизнеса и буржоата

лично аз съм имотите на царя да останат негови и на семейството му, да НЕне се потнемат

Отнемането на царските имоти на Симеон е израз на най лошата българска черта- завист, злоба, омраза към богатите чорбаджии и така и до днес! Честито!

Причина за идиотското начало на Джилянов е по-скоро разбирането/убеждението, че монархията е отживелица , а прогресът е в лицето на републиката като по-съвременно и справедливо управление. Като оставя настрана придобивките на бизнеса и буржоата, монархията ме привлича с онези неща, които липсват във философията на републиканската форма на управление и мислене.

Аз също смятам, че имотите на наследниците на царете Фердинанд І и Борис ІІІ не трябва да се отнемат, но в това също има философия, от която настоящите управници – явни и в сянка – няма да се откажат, независимо от цената. Защото в случая не става въпрос нито за загриженост, нито за пари.

Благодаря за посещението.

Но въпреки това не се отказват от придобивките, получавани от тях.
Блаодаря за коментара.

наистина голяма трагедия. Развали се имиджа на България и повече монарсите няма да ни уважават. Предполагам, че няма да идват и на почивка тук.
Интересно какво ли друго лошо ще ни се случи?! Все пак става дума за имоти за милиони..
Благодаря ти, че ни информираш. По медиите никой не отразява тревогите и проблемите на царя.
Поздрави!:)