2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Прочетен: 3710 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 11.03.2016 22:56
До преди 50 години родът Сакс-Кобург-Гота управлява в Бразилия, Африка, територии в Канада, Германия, Великобритания, Гърция, Румъния, Белгия, Дания, Испания, Португалия, Италия, Сърбия и разбира се, България.
На 7-ми юли 1887 г. Третото Велико народно събрание избира принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота за български княз, страната е в тежка криза – политическа и икономическа. Руската дипломация понася голямо поражение. Тя успява да предизвика абдикацията на княз Александър Батенберг, но не успява да повлияе на избора на Българското княжество и не признава избора на новия княз, както впрочем и Великите сили. В много тежка ситуация новият княз започва управлението на княжеството на 2-ри август 1887 г. с полагането на клетва пред Великото народно събрание в старата столица гр. Търново. Принц Фердинанд е католик, поради което се чувства и враждебно отношение на Православния клир.
Благодарение на дипломатическия си усет, Князът бързо стопля отношенията с Високата порта и Великите сили, но с Русия е много трудно – официално тя „признава всички действия, насочени към отстраняването на узурпатора, стоящ извън всички закони за съдебноненаказуеми и неподлежащи на преследване“.
Княз Фердинанд успява да стопли донякъде и отношенията с църквата, но идва ново изпитание – женитбата. Стефан Стамболов полага големи усилия за създаването на българската царска династия. Изборът се спира на принцеса Мария-Луиза Бурбон Парма – католичка. Налага се промяна на Търновската конституция в частта за вероизповеданието на княза. Конституцията е променена и настъпва ново вледеняване на отношенията с Русия и Българската православна църква. Цяла година Князът се бори с изолацията и му се налага да вземе трудно решение с цената на лични жертви: ражда се престолонаследникът княз Борис Търновски. Княз Фердинанд поканва руския император Николай Втори за кръстник на престолонаследника и той е миропомазан по православен обрeд. Веднага следва реакция и княз Фердинанд е отлъчен от Римокатолическата църква.
Започва нов дипломатически поход – целта вече е много голяма – независимостта на България. Паралелно с това Князът се заема и с още по-трудната задача – да направи България от турска провинция модерна европейска държава.
Със своя остър политически усет и срещите, които осъществява, княз Фердинанд се възползва твърде успешно от международното положение. Наблюдава възстанията на младотурците в Турция и намерението на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина, с което първа ще наруши Берлинския договор и князът взема своето историческо решение. Два дни след анексирането на Босна и Херцеговина, на 22 септември, в църквата „Свети четиридесет мъченици“ в Търново обявява независимостта на България! Манифестът завършва “Да живее свободна и независима България!“ и. България живее, но почти не си спомня за героя от 22 септември 1908 г., за напрежението и опасностите за самия княз и за българския народ! България вече е независима държава начело с Цар Фердинанд Първи – Цар на Българите! Започва мобилизация на армията поради заплаха от Турция, но нито Турция е готова за война, нито Великите сили и така Турция е принудена да признае новото царство, а почти веднага след това и Великите сили. Голямото дело на живота на цар Фердинанд вече е постигнато – независимостта на България!
Сега вече царят може да продължи да модернизира царството си и да се бори за постигане на международен авторитет на новата европейска държава.
Ценна помощ в делата му оказва и майка му принцеса Клементина, която целогодишно снове между Виена, Париж и София, изцяло отдадена на страната, която я приема и я удостоява с титлата княгиня Клементина Българска! За държавното благо семейството често строи обществени сгради, купува техническо оборудване и извършва социални дейности със собствени средства.
По времето на цар Фердинанд само за няколко години от 3 фабрики – стават 300, развива се въгледобивната промишленост, под негов надзор се развива и усъвършенства железопътната и шосейна мрежа – жп-мрежата се увеличава 3 пъти, а шосейната мрежа – почти 8 пъти; по Черноморието се откриват 8 нови пристанища, а по река Дунав – 10. Откриват се търговски, селскостопански училища, банки, търговско-индустриални палати. Финансовата стабилност на страната заслужено добива международно признание.
Завършил Виенската академия "Терезианум", страстта на цар Фердинанд към природните науки прераства в създаването на Естествено-исторически музей, който постепенно се разраства. Изграждат се научни учреждения на европейско ниво, Царска ентомологическа станция, Зоологическа градина, ботанически градини, Научна библиотека, Черноморска биологическа станция, столицата София започва да придобива европейски вид.
След раждането на четвъртото дете, княгиня Мария-Луиза не успява да се възстанови и умира твърде млада. След няколко години до цар Фердинанд застава втората му съпруга царица Елеонора. Тя продължава благотворителната дейност на семейството, но участва и във войните: организира курсове за медицински сестри и през цялото време е на фронта. Тя е единствената жена получила военен орден „За храброст“. Поради заболяване се връща от фронта, но не успяват да я спасят и умира в София.
В началото на Първата световна война /през 1914 г./ царят и българската външна политика се ориентират към Австро-германския блок и България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. За времето си е изглеждало, че царят е направил правилния ход, защото немската войска е с най-отлично качество, но в края на войната е видно, че важно е количеството, а не – качеството /мисъл на акад. Георги Марков/. Следват военни успехи – разгромени са Сърбия и Румъния, но в края на войната, след пробива в Южна Македония и Солунското примирие, България е принудена да обяви капитулация, и то след Междусъюзническата война от 1912-1913 г., когато в присвоените от съюзниците територии остават почти 1 милион българи! Цар Фердинанд е принуден да абдикира в полза на сина си – новият цар, под името Борис Трети.
Към края на житейския си път, царят-отец споделя: “Не мога да скрия тъгата си, всичко наоколо ми рухва“, той – в изгнание, а синовете му – убити. Остава единствената надежда, че някой ден след години, българите ще си спомнят добрите дела и огромните усилия, които е положил за разцвета на новата родина и ще изпълнят последната му воля – да бъде погребан в любимата му България!
В Париж в „Дома на инвалидите“ в разкошен саркофаг почиват тленните останки на императора Наполеон и то в такава позиция, че всеки посетител е принуден първо да му се поклони, а когато наближи саркофага, да го разглежда отдолу нагоре, за да почувства величието на личността на императора – няма го неуспехът в Африка, походът в Русия, нито Ватерло. Французите умеят да прощават, но умеят и да бъдат благодарни!
Вярвам, че и ние ще се научим на това!
Мариана Златкова
Пловдив, 26.02.2016
Периодичните издания в ретроспективната ...
© Духовното превъзходство на Изтока
Защо ВЕРУЮЩАЯ и КРИВОСЛАВНАЯ РАССИЯ - Ще...
Аз немам президент!
последната воля на Фердинанд е да бъде погребан до жена си в Германия.
След абдикацията си Фердинанд никога не стъпва в България и то поради нежеланието на сина си Борис.
Незнаех това - цитирам текста и авторката:
До преди 50 години родът Сакс-Кобург-Гота управлява в Бразилия, Африка, територии в Канада, Германия, Великобритания, Гърция, Румъния, Белгия, Дания, Испания, Португалия, Италия, Сърбия и разбира се, България.
Много хубаво написано, без нахалство, без налагане на шаблон , без типоичните думи, които винаги демонизират Фердинанд.
Владетелят, който завари една кална османска провинция пълна с руски провокатори и остави една европейска държава със самостоятелна политика.
Владетелят, който остави България по-голяма, отколкото я завари.
Владетелят, който завари кални улици и сламени коптори и остави всички красиви сгради в България, които познаваме днес.
Владетелят, който завари държава без нито една културна институция и остави държава с театър, опера, музеи, зоопарк, университет, жп. линия...
Владетелят, който тъпка полумесеца с краката си и накара една световна империя да бяга. На когото съвсем малко не достигна, за да забие отново кръста върху Света София след 5 века богохулна гавра.
Владетелят, който има силата да издържи срещу Русия 10 години пълна политическа изолация, безброй атентати и заговори и постоянна заплаха от военно нахлуване. Владетелят, чиито войски гониха и клаха казаците отвъд устието на Дунава.
Владетелят, чиито войски влязоха с тържествен марш в Букурещ...
Владетелят, чиито войски влязоха с тържествен марш в Солун...
Владетелят, чиито войски влязоха на нож в Одрин....
Владетелят, който развя българския трикольор над двореца в Ниш и прие в него като гост Кайзер Вилхелм.
Владетелят, чиито войски влязоха с "Шуми Марица" в Скопие..
Владетелят, чиито войски влязоха с "Шуми Марица" в Прищина, който обедини косовските сърби и албанци в паническо бягство през албанските планини...
Владетелят, чиято 1 дивизия (9-та Плевенска) напълно унищожи 7 английски, 2 гръцки и 1 френска дивизии при Дойран.
Владетелят, който завари васална територия и направи България независимо царство.
Единственият период в новата ни история, в който в България имаше действаща парламентарна демокрация и конституционен ред, по-демократична от повечето европейските страни.
Владетелят, който бе охулен, мразен и руган от собствения си народ повече от всеки друг.
Народът, който беше влюбен в сина му, защото ходеше с каскетче и здрависваше бабичките.
Владетелят, който имаше едно последно предсмъртно християнско желание – да бъде погребан в България.
Единственият владетел в новата ни история, който не е погребан в България.
Единственият български владетел, на когото няма кръстена улица...
Ivanka Delcheva, Facebook
29.02.2016 21:03
П.П. Мисля, че споменаването на Аустерлиц се свързва с благодарността, а не с неуспеха.
всички се оправдаха с Фердинанд, но той не е разрушителя...
всички се оправдаха с Фердинанд, но той не е разрушителя...
Близкото минало и настоящото време още повече го показва.
(...) Много хубаво написано, без нахалство, без налагане на шаблон , без типоичните думи, които винаги демонизират Фердинанд.
Наистина е грешка. Всъщност г-жа Златкова е имала предвид Ватерло. По нейна молба ще направя корекция. Благодаря за забележката от мое и от нейно име.
2. Н.В. Цар Симеон ІІ - личен сайт
3. Царство България
4. Изгубената България
5. За стария български правопис
6. Клуб "Един завет" - потомци на офицерския корпус на Царство България
7. Стара София
8. Европейски кралски династии
9. Das Herzogliche Das Herzogliche Haus Sachsen-Coburg und Gotha
10. Н.В. Цар Симеон ІІ - генеалогия и...
11. tretrooper
12. bolg
13. kordon
14. sulla - Ъплоуднати постинги за делитване
15. Консерватизъм
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Петър
18. deathmetalverses
19. Национален светоглед
20. Блог „Аристокрация БГ”
21. Относно царските имоти
22. Велики учени за вярата си в Бога
23. Погубените 1945. "Народният съд" - непубликувани фотографии на Т.Славчев
24. Декомунизация
25. Владетелски двор на Третото Българско царство
26. alexanderherzdorf
27. Славимир Генчев
28. tvmreja