Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02 22:34 - Памет Българска - 1 февруари 1945 г.
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 272 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 01.02 23:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Датата 1 февруари официално се отбелязва в България като Ден на почит към жертвите на комунистическия режим. За първи път това става през 2011 г.

На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд влизат в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища.

Официално така нареченият Народен съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944, довели страната до участието ѝ във Втората световна война. Заедно с тази цел се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия, както и неутрализирането на политическия и интелектуален елит на България и ликвидирането на неблагонадеждни евентуални политически противници за режима, установен след окупацията и преврата.

От 20 декември 1944 до 2 април 1945 година са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинения, съдбата на много от другите арестувани е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9155 присъди, с които са осъдени на смърт 2730 души, 1 305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години. Парадокс е, че един от хората с най-голям принос за спасяването на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г. За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12.

Действащата тогава в България Търновска конституция не позволява извънредни съдилища, каквото е така нареченият Народен съд. На 30 септември 1944 г. Министерският съвет приема единодушно законопроекта на Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, изготвен от Министерството на правосъдието с министър Минчо Нейчев (комунист), включително и от некомунисти, съюзници на БРП (к) – земеделци на Никола Петков и социалдемократи, участващи в Отечествения фронт. С указ № 22 на регентите на България, е одобрено 6-о Постановление на Министерски съвет, „.... взето на заседанието му от 30 септември 1944 г.“ , с което е приета Наредбата-закон. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в „Държавен вестник“ – 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно с укази от 4.11.1944 г. и 4.01.1945 г.

Приемането на Наредбата трябвало да сложи край на своеволията, убийствата и терора из страната на взелите властта след 9 септември 1944 г. комунисти и земеделци. В този смисъл на 5 октомври 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев апелира да се сложи край на произволите и злоупотребите с властта. Георги Димитров, в качеството си на ръководител на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), разпорежда (относно подсъдимите на бъдещите Народни съдилища) на ЦК на БРП на 21 декември 1944 г.: „Никой не трябва да бъде оправдан“ и през януари 1945 „И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“.

По-голямата част от съдиите се избират от Отечествения фронт „от най-добрите граждани“, а останалите (включително председателите на съставите) – от министъра на правосъдието Минчо Нейчев, т.е. от политически орган/изпълнителната власт. Обвинителите и главният обвинител са назначени от Министерския съвет. Изискване за образователен ценз, включително и юридически, няма.

За лично укривателство на търсени от Народния съд Наредбата-закон предвиждала наказание от редовните съдилища в размер от пет до петнадесет години, като под ударите на тази разпоредба не попадат членовете на семейството.

По „Дело № 1“ от 1 февруари 1945 г. са подсъдими бившите регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от 25 ОНС. Тринадесет-членният Първи състав осъжда на смърт принц Кирил Преславски, Богдан Филов (бивш министър-председател), Никола Михов – тримата регенти на България преди идването на ОФ на власт, както и 22-ма министри.

Присъдите на първите два състава са обявени на 1 февруари 1945 г. на 150-хиляден внушителен митинг. Присъствените смъртни присъди са изпълнявани веднага.

За брой на процесите се сочи 135, а за общ брой на присъдите – 9155. Подсъдни на съда са и отсъстващи лица и убити без съд преди заседанието, а по отношение на конфискацията – конфискува се имуществото, това на наследниците, както и имоти на други притежатели, ако са били обект на сделки години преди това. По други данни обвиняеми пред Народния съд са 11 122 души, смъртни присъди получават 2730, оправдани са 1516.

Между осъдените на смърт са тримата регенти, 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други.

На 3 юли 1945 г. Главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотни тъмнични, 8 20-годишни, 946 15-годишни, 687 10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.

Министърът на правосъдието Минчо Нейчев, в доклад (раздел II за Народния съд) пред Политбюро на ЦК на БРП (к), на 24 юли 1945 г., съобщава следните данни, които се различават от тези на Главния обвинител, дадени по-горе. За времето от 22 декември до 31 март Народният съд е разгледал 145 дела с общо 10 907 подсъдими, като независимо от степента на наказанието почти на всички подсъдими е конфискувано имуществото. До този период от време работата на съда не е приключила, поради това, че са издадени задочни смъртни присъди срещу офицери на фронта, както и съществуват висящи дела срещу други около 150 офицери, също така участвали във военните операции на българската армия 1944 – 1945 г.

Според главният обвинител Георги Петров действията на Народния съд са пример, който „остава и ще остане ненадминат в международен мащаб, ще остане да блести като една скъпоценна корона в историята на нашия героичен народ. Безспорно този резултат се дължи на нашата героична Партия, която пое тази акция почти изцяло в свои ръце и даде една здрава организация на това голямо народно дело.“ В отчета си – доклад пред ЦК на БРП (к) той се възмущава, че в Югославия, Румъния, Унгария, Полша и Чехословакия „народните акции“ са били компрометирани от меките присъди и се гордее: „Народните съдилища в никоя страна няма да достигнат тези постижения, които безспорно зарегистрира българският народен съд. Ето къде трябва да бъде нашата гордост национална!“

След 1989 година се оспорва конституционността на Наредбата-закон и учредяването на самия съд. Съдът е и нарушение на прокламираните от Отечествения фронт искания за „възстановяване на всички политически и граждански права и свободи“. Народният съд правораздава в нарушение на Наказателния кодекс, защото НК не допуска прилагане на закони с обратна сила и наказание за действия, които не са били престъпление по време на извършването им. Съденето на депутати, които при това имат имунитет, дава и друго основание de jure да се твърди, че съдът е незаконен, т.е. изцяло политически и външнополитически (виж суверенитет).

Основните критики са свързани с това, че процесите са скалъпени, а Народният съд е нелегитимен. Твърди се също, че той узаконява вече извършени политически убийства, но е само малка част от извършеното от режима спрямо неговите противници и близките им. Извършеното от Народния съд се вписва от неговите критици в мащабната чистка след 9 септември 1944 г., която на глава от населението взима повече жертви от всяка друга страна в Европа, а и в света.

През 1996 година Върховният съд на Република България отменя част от присъдите на Народния съд с мотив липса на доказателства. БСП яростно се противопоставя на това, в Декларация (21 април 1996 г.) от името на създадената Демократична левица се защитава и оправдава извършеното от Народния съд („Върховният съд се подигра със законите“, „Върховният съд реабилитира фашизма“ и т.н.).

Несправедливите присъди на Народния съд са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 г. специален закон (Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен).

В Решение 4/1998 година, Конституционният съд приема, че Народният „не е съдът, съществуващ и действащ към онзи момент като част от правосъдната система на държавата [..., а] е един извънреден съд с определени по време правомощия [...]. От гледна точка на сега действащата Конституция така издадените присъди не могат да се окачествят като съдебни актове.“ Поради това е допустима реституция по силата на закона (ex lege), без проверка на присъдите.

На снимката: Осъдени на смърт през февруари 1945 г.

Поклон пред жертвите на Комунистическия режим! 

image



Гласувай:
3
0



1. batogo - !!!:))) Истината е единственото лекарство срещу червената комунистическа чума, Бракалова!
02.02 10:56
Това е Истината, която чака да бъде осъзната в дълбочина от народа български!
Чест ти прави, че публикуваш тези документи, защото Истината, Цялата Истина за комунистическите зверства, извращения и безочие на съветските и българските комунисти спрямо народа ни и неговият духовен, културен, творчески, съзидателен интелектуален потенциал са единствената гаранция, че няма да допуснем това да се повтори и ще разпознаваме още в зародиш всеки опит за такова повторение!!!
цитирай
2. lulchev - Само народният съд да беше...
03.02 12:51
Някой ще рече, че са били унищожени старите управляващи, за да не пречат на радикалната промяна на общественото устройство. Че народният съд е ограничена по мащаби жестокост, извършена по необходимост. Ама какво да кажем за убийствата/пращането на лагер/тормоза над поета, писателя, литературния критик, попа, пастора, лекаря и дори на най-редовия човек от градското население, който никога не се е занимавал с политика.
цитирай
3. nbrakalova - Към 2. lulchev - Само народният съд да беше...
03.02 15:24
lulchev написа:
Някой ще рече, че са били унищожени старите управляващи, за да не пречат на радикалната промяна на общественото устройство. Че народният съд е ограничена по мащаби жестокост, извършена по необходимост. Ама какво да кажем за убийствата/пращането на лагер/тормоза над поета, писателя, литературния критик, попа, пастора, лекаря и дори на най-редовия човек от градското население, който никога не се е занимавал с политика.

Това е класовата омраза, "гневът на пария", на завистника, дори не на сноба... Иска да унищожи всичко над себе си...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 1068039
Постинги: 435
Коментари: 1529
Гласове: 5345
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930