„Държавата“ (1850)

·        Държавата е фикцията, чрез която всеки иска да живее за сметка на всички останали.

„Законът“ (1850)

·        След като естествените склонности на човечеството са толкова лоши, че се налага да му бъде отнета свободата, как е възможно тогава организаторите да имат добри склонности?

·        Изобщо не мога да си представя как братството може да бъде въведено със закон, ако свободата не е разрушена със закон и правосъдието не е потъпкано със закон.

·        Социализмът обърква разграничението между правителство и общество.

·        Трудът сам по себе си е тегоба, а тъй като човекът по природа бяга от тегобите, следва – и историята го доказва – че навсякъде, където ограбването изисква по-малко усилия от труд, то преобладава и никаква религия или морал не е в състояние да го спре.

·        Щом онеправданите класи си извоюват политически права, първата мисъл, която ги спохожда, не е да сложат край на ограбването (това предполага просветеност, каквато те нямат), а да организират репресивна система срещу другите класи, която се обръща и срещу самите тях.

·        Протекционизмът, социализмът и комунизмът са едно и също растение в три различни етапа от растежа си.

·        О, мерзавци, вие, които се смятате за толкова велики, а човечеството затъй нищожно, реформирайте самите себе си! Тази задача е остатъчна за вас.

·        По света има прекалено много велики хора, прекалено много законодатели, организатори, наставници на обществата, народни водач, бащи на нацията и т.н. Прекалено много хора се поставят над човечеството, за да господстват над него, твърде много хора смятат, че работата им е да го управляват.

·        Когато Законът и Моралът си противоречат, гражданинът се изправя пред жестокия избор или да се откаже от представата си за Морал, или да престане да спазва Закона.

·        Иска ни се Законът да е не само справедлив, но и човеколюбив. Не ни задоволява той да гарантира на всеки гражданин свободно и мирно прилагане на способностите му в интерес на неговото физическо, интелектуално и нравствено развитие, изискваме от закона да облива нацията в благоденствие, образование и нравственост. Това е съблазнителната заблуда на Социализма.

Фредерик Бастиа (1801-1850) е ранен капиталистически икономист и френски писател на класическия либерализъм, предвестник на съвременните разбирания за държава, образование и стопанска етика. Противник е на получилия популярност след Февруарската революция социализъм. Според него тезите на социалистите са погрешни, обяснявайки на французите как социализмът неминуемо деградира в комунизъм. Бастиа придава особено голямо значение на планово-координиращата функция на свободния пазар – теза, превърнала се 50 години по-късно в основна тема на Австрийската школа, защото във философски план той е бил силно повлиян от съчиненията на Адам Смит и от големите френски икономисти на свободния пазар Жан-Батист Сей, Франсоа Кесне, Дестют дьо Траси, Шарл Конт, Ришар Кантийон (който всъщност е роден в Ирландия, но емигрира във Франция) и Ан Робер Жак Тюрго. Всички тези имена предшестват и насочват  развитието на Австрийската школа, разработвайки всъщност първи модерните и днес концепции, че пазарът е динамичен, съперничащ си процес, еволюцията на парите при него е в основата на субективната теория на ценностите, а контролът върху цените от правителството посредством икономическа намеса е безполезен и глупав. Бастиа е предвестник на съвременните разбирания за данъци, държава и политика, капитал, инвестиции в образованието и стопанска етика. Неговите идеи ясно се проследяват в теориите на Лудвиг фон Мизес и на двама Нобелови лауреати на ХХ век - Джеймс Бюкенан и Фридрих фон Хайек.

---
2005 (1850); Законът; издател: Мак; ISBN 9549154149
2008 (1850); Държавата; издател: Изток-Запад; ISBN 9789543214167

---

Фредерик Бастиа. Откъс от есето „Законът“:
СОЦИАЛИЗМЪТ Е ЗАКОННО ОГРАБВАНЕ
http://nbrakalova.blog.bg/politika/2018/07/29/socializmyt-e-zakonno-ograbvane.1619787

  

Щом онеправданите класи си извоюват политически права, първата мисъл, която ги спохожда, не е да сложат край на ограбването (това предполага просветеност, каквато те нямат), а да организират репресивна система срещу другите класи, която се обръща и срещу самите тях.

Прозрял го е още тогава! :)

"Когато Законът и Моралът си противоречат, гражданинът се изправя пред жестокия избор или да се откаже от представата си за Морал, или да престане да спазва Закона."
Това е казано много точно. Не знам дали е утешително, че преди повече от 100 години проблемите са били същите или означава, че хората-управляващи са непоправими.
Много хубав постинг.:)

Не мисля, Кати, че между управляващите и останалите хора има особена разлика, особено ако първите произлизат от онеправданите класи, както визира Бастиа. Човешкото естество е еднакво на всички. Разликата е, че у някои то е култивирано, у други има дори духовна надстройка. Революциите, войните и периодите след тях дават изобилни примери. В мирно време, нещата са по-овладени, но коренът е все същия. Така поне ми изглежда на мен. Приятно ми е, че си харесала цитираните мисли на Бастиа.

мен има разлика между управляващите и останалите хора. Мисля, че парите и властта развращават хората, променят ги и те забравят откъде са тръгнали и какви идеи са защитавали. Губят морала си.
Властта не е за всеки.
Съгласна съм с теб, че в мирно време нещата са по-овладени.

властта и парите са сериозно изпитание за човешкия характер и същност. Някои се провалят жалко, други – драматични. Обстоятелствата около властта и материалните възможности често изненадват човека и го показват пред другите и на самия него в съвсем неочаквана светлина и образ. В този смисъл управляващите си остават част от останалите хора, особено днес, когато разпадането на йерархиите и "демократичната" заблудата за възможността (дали не и правото!) всеки да участва в управлението води до смехотворни, но и трагични резултати. Лошото е, че последиците не засягат само провалилата се личност, но и в много по-голям мащаб се отразяват на далеч повече хора.
Колкото до морала, понеже същността на понятието се е размила във времето, той по-скоро буди усмивка у мнозина. Те считат, че той най-вече трябва да бъде проявяван спрямо тях, а не толкова да засяга личната им съвест по отношение на другите. Случва се обаче и парадокса провалилият се управник да излезе от управлението доста по заможен… :) …

Бастиа, осъзнал в дълбочина нещата, ги формулира кратко и красноречиво, нещо, което, разбира се, на мен трудно би ми се отдало :)