* * *

                  Преследван от резкия звън на трамваите,
                  гонен от сивия звук на огромни подметки,
                  фиксиран при всяко пресичане
                  от хиляди свирки,
                  докосван брутално
                  от погледи, лакти и дъжд,
                  сразен от мистериите на жаргона,
                  аз падам,
                  един невероятен гладиатор,
                  падам в мрежите на головата разлика
                  под ветото на стадионите,
                  които плюят семки.