Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2019 20:27 - Емили Дикинсън – поетесата, която обикна тишината и самотата
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 284 Коментари: 5 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image
Днес отбелязваме 189 години от рождението на талантливата Емили Дикинсън! 

Емили Елизабет Дикинсън е американска поетеса, автор на около 1800 стихотворения, от които приживе са отпечатани не повече от десетина. Даже и това, което публикува, е подложено на сериозна редакторска преработка, за да се приведат стиховете ѝ в съответствие с поетическите норми на времето.

Емили Дикинсън е родена на 10 декември 1830 г. в Амхърст, Масачузетс във видно семейство със силни връзки със своята общност. Първоначално учи в Академията на Амхърст в продължение на седем години, след което за кратко посещава женската семинария на Маунт Холиок, преди да се върне в къщата на семейството си в Амхърст.

image 

Доказателствата сочат, че Дикинсън е прекарала голяма част от живота си в изолация. Смятана за ексцентрик от местните жители, тя развива склонност към белите дрехи и става известна с нежеланието си да посреща гости или на по-късен етап в живота си дори отказва да напуска спалнята си. Дикинсън никога не се е омъжвала и повечето приятелства с други хора зависели изцяло от кореспонденцията.

На 15 май 1886 г. след дълго боледуване, Емили Дикинсън умира на 55-годишна възраст. Въпреки че продължава да пише през последните си години, Дикинсън спира да редактира и организира стиховете си. Тя също иска обещание от сестра си Лавиния да изгори документите ѝ след смъртта ѝ. Лавиния, която никога не се омъжва, остава в Хоумстед до собствената си смърт през 1899 година.

Стиховете на Дикинсън нямат аналог в поезията на своето време. Много от тях съдържат непривична пунктуация и главни букви. Голяма част от стиховете съдържат мотива на смъртта и безсмъртието, който присъства в писмата на поетесата към приятелите ѝ.

Въпреки че повечето от нейните познати знаят, че Дикинсън пише стихове, мащабите на творчеството ѝ стават известни едва след нейната смърт, когато по-малката ѝ сестра Лавиния открива непубликуваните произведения през 1886 година.

image 

Първото събрание на поезията ѝ е публикувано през 1890 г., а стиховете са подложени на много редакторски промени; пълно и почти нередактирано издание прави Томас Джонсън през 1955 г. Въпреки че публикуваните стихове предизвикват неблагоприятни отзиви на критиката в края на XIX и началото на XX век, в наши дни Емили Дикинсън е считана за един от най-великите американски поети.

Аз съм никой. А ти кой си?
Също Никой? Вече сме двамина значи.
Но не казвай! Ще ни сочат
с пръста всички минувачи.

Как е скучно да си Някой!
Като жаба чак до мрак —
името си да повтаряш
пред възторжен Жабуняк!
(1861)

 

Ако успея да спася едно сърце ранено,
аз ненапразно съм живяла,
един живот даря ли с облекчение,
над топлите му рани хлад разляла,
или ако помогна да се прибере в гнездото
едничка птица премаляла,
аз ненапразно съм живяла.

 

За красотата аз умрях —
след мойто Погребение
човек за Истина умрял
положиха до мене.

— Защо изгасна? — промълви.
Признах: — За Красотата.
— Аз пък за Истината, все едно
че с теб сме родни Братя.

Говорихме в гробовен мрак
като добри роднини —
но устните ни мъх покри
и имената заличи ни.
        (1862)

 

Има ли наистина зора, о, хора?
Има ли такава вещ — деня?
Мога ли да я съзра от планините —
ако съм голяма като планина?

Има ли пера тя като наште птици?
Като лилиите има ли стебла?
Носят ли я от страните знаменити —
дето никога не съм била?

О, мъдрецо, слязъл от небето!
От желание по нея аз горя.
Моля ви, кажете ми къде е
местността, наречена зора.
   (1859)

 

Ликуването е в морето да навлезе
континенталната душа,
отвъд града — отвъд прибоя —
в дълбокото на вечността.

Сред планините като нас отраснал,
дали моряк ще разбере
божественото упоение
на първа миля сред море?
    (1859)

 

Надеждата е малка птица
гнездо в душата свила,
тя пее песничка без думи
и пърха лекокрила.

Най-нежно в бурно време пее.
Безмилостна стихия
могла би само тази птица
в душата да убие.

В земи смразени ми е пяла,
в морета разярени,
в замяна без да пожелае
една троха от мене.

 

Най-сладък смята се успеха
от губещите всяка надпревара.
Изпитващите страшна жажда —
те само оценяват истински нектара.

И никой от победоносната лилава армия,
която знамето спечели в битка величава,
не би могъл да обясни по-точно
какво победата им днешна означава —

от оня — падналия, победения,
от оня, който чувства, че животът гасне,
а до ухото му достигат звуци на триумфа
далечни и мъчителни, и ясни!
    (1859)

 

Насред полето седна планината,
в огромен Стол се настани —
а погледът й всепроникващ
изучи всичко до безбрежни далнини.

Край коленете й Сезоните играха —
както край майката играят си Децата —
тя Баба е на дните наши земни
и Прародителка е на зората.
     (1864)

 

По-меки утрините са сега
а орехите потъмняха,
напусна розата града
и горските къпини наедряха.

Наметна кленът весел шал,
в червена рокля кипри се поляната —
за да не съм по модата от вчера
и аз си избродирах брошка на ревера.
   (1858)

Редактор: Габриела Канджева
10.12.2019

https://www.edna.bg/izvestni/emili-dikinsyn-poetesata-koiato-obikna-tishinata-i-samotata-4660145 



Гласувай:
5
0



1. troia - Здравей, Наде!
15.12.2019 21:58
Винаги съм се чудела как е творяла при толкова затворен начин на живот. За това трябва голямо въображение, ум и талант.
Хубава вечер!
цитирай
2. nbrakalova - Към 1. troia - Здравей, Катя!
16.12.2019 22:59
troia написа:
Винаги съм се чудела как е творяла при толкова затворен начин на живот. За това трябва голямо въображение, ум и талант.
Хубава вечер!

И голямо сърце... Иначе къде ще обитават толкова въображение и чувства?
цитирай
3. troia - Наде,
17.12.2019 21:12
напълно съм съгласна с теб. Творец не може без сърце, а съм чувала, че поетите са вечно влюбени.:)
Поздрави!
цитирай
4. nbrakalova - Към 3. troia - Катя
17.12.2019 23:45
troia написа:
напълно съм съгласна с теб. Творец не може без сърце, а съм чувала, че поетите са вечно влюбени.:)
Поздрави!

Влюбени?!?! :) Финесът на онова чувствително и чувствено влюбване като при Емили Дикинсът не е присъщо на всички поети. Усмивката ти ми говори, че си наясно с разликите във влюбванията. :)
цитирай
5. troia - Наде,
19.12.2019 20:49
наистина леко се пошегувах.:)
Сега хората по-често се събличат, а много по-рядко се обичат. Времената са други и за любовта има други представи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 798521
Постинги: 326
Коментари: 1320
Гласове: 4704
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031