Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2019 19:45 - Ада Лъвлейс – Първия програмист в историята
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1480 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 10.12.2019 19:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
Огъста Ейда Кинг, графиня на Лъвлейс
, родена Огъста Ейда Байрон (на английски: Augusta Ada King, Augusta Ada Byron, 10 декември 1815 – 27 ноември 1852) е английска математичка, единственото законно дете на поета Лорд Байрон. В днешно време е известна просто като Ада Лъвлейс.

 

Ада Лавлейс  е първият програмист в света, дама, която още през 1840 г. пише алгоритъм за изчисление чрез аналитична машина, призната в последствие за най-старата компютърна програма. Да, правилно прочетохте – първият програмист в света е жена!

За разлика от мнозина, които отбелязват само полезността на машината за математически изчисления, Ада Лавлейс успява да прозре отвъд това и да предвиди потенциала на компютрите и тяхната роля в бъдещето.

През 1998 г. Британското компютърно общество учредява медал в чест на Графинята на Лавлейс, който се дава за заслуги в областта.

Езикът за програмиране ADA, създаден по поръчка на Министерството на отбраната на САЩ, е кръстен на нейно име.

image
Става известна с превода си на научна статия „Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж“ за машина, наподобяваща компютър, към който тя добавя свои бележки. Днес тя се смята за първия програмист в историята, след като написва алгоритъм за намиране на числата на Бернули в такава форма, че да бъде разчетена от машината (т.е. компютърна програма).

За разлика от мнозина, включително и самият Бабидж, които отбелязват само полезността на машината за математически изчисления, Ада Лъвлейс успява да прозре отвъд това и да предугади потенциала на компютрите.

image (1840)
художник Алфред Едуард Шалон (1780-1860)
Ада Лъвлейс е родена в Лондон
(10 декември 1815 г.). Тя е единственото законно дете на знаменития поет романтик лорд Джордж Байрон, но бракът между него и майка ѝ Ан Изабела Милбанк продължава само около година. Родителите на Ада се разделят едва месец след раждането ѝ. Малко след това Лорд Байрон напуска Англия завинаги и тъй като през 1824 г. умира в Гърция, Ада така и никога не се среща с баща си.

Ада расте като болнаво и много слабо дете и прекарва цялото си детство у дома над книгите. На 13-годишна възраст се разболява от шарка, в резултат на която дълго остава парализирана и близо година прекарва на легло. С образованието ѝ се заемат частни учители, сред които са известни учени и математици като Огъстъс де Морган – първият професор по математика на Лондонския университет. В свое писмо до лейди Байрон Морган предрича следата, която възпитаничката му ще остави, съзирайки огромния ѝ потенциал и откривателски дух.

image

През 1833 г., на 17-годишна възраст, Ада Лъвлейс се запознава с един от големите учени на епохата, с когото стават приятели за цял живот. Това е Чарлз Бабидж, Лукасов професор по математика в Кеймбридж. Двамата започват да водят усилена кореспонденция по теми като математика, логика и други науки. По това време Бабидж вече е популярен в Лондон като изобретател на механична машина за математически изчисления, наподобяваща компютър, която смята с точност до 20 знака. През 1823 г. правителството отпуска първата субсидия за проекта му, наречен „Аналитичната машина на Бабидж“, но изграждането ѝ продължава десет години, конструкцията все повече се усложнява и през 1833 г. финансирането е прекратено. Ада има шанса да види машината преди да бъде завършена, запленена е от идеите на Бабидж и го насърчава да продължи работата си по проекта.

Самият Бабидж никога не пише за своите изобретения, но през 1842 г. италианският математик и инженер Луиджи Менабрия (който впоследствие става министър-председател на Италия – от 1867 до 1869 г.), публикува в швейцарско издание на френски език статия, озаглавена „Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж“. Ада превежда статията от френски на английски език, като при превода добавя извънредно много собствени идеи. Сред тях е неин метод за автоматично пресмятане на уравненията на Бернули с машината. Именно този метод се смята за първия алгоритъм, писан специално за изчислителна машина, или иначе казано първата компютърна програма.

image 

Графинята на Лъвлейс (титла, която получава като съпруга на Уилям Кинг – граф на Лъвлейс) умира от рак на 27 ноември 1852 г.   Освен съпруга ѝ, който я изоставя малко преди смъртта ѝ след разговор, чието естество никога никой не узнава, я надживяват трите ѝ деца. По нейно собствено желание е погребана до баща си в гробището на църквата „Света Мария Магдалена“ в Хъкнал, Нотингамшър.

image

Въпреки че Ада се е подвизавала като писател и математик, тя е по-известен с приноса си към света на компютрите. Всеки път когато пазарувате онлайн или използвате смартфон, вие сте задължени в известна степен на тази жена.

Коя е Ада Лъвлейс? графиня на Лъвлейс, родена Огъста Ейда Байрон е английска математичка, единственото законно дете на поета Лорд Байрон. Родена е на 10 декември 1815 г. в Лондон. Нейният баща е знаменитият поет-романтик, лорд Джордж Байрон, а майка ѝ е лейди Ан Изабела Байрон – високо образована и благочестива религиозна жена, която получила добро образование по литература, математика, науки и философия.

Един месец след раждането й, родителите на Ада се развеждат и Лорд Байрон напуска Англия, оставяйки отглеждането на Ада на нейните майка и баба. Тъй като лейди Ан Байрон е била станала доста недоверчива към ползата от изкуствата в резултат на отношенията си с Лорд Байрон, тя насочила Ада в изучаване на точни науки и математика.

В резултат на майчините желания и потекло, Ада е била обучавана от някои от най-великите умове на епохата, а през юни 1833 г., когато е вече на 18 години, тя се запознава и с Чарлз Бабидж — човекът, който често е наричан „бащата на компютъра“.

Първоначално с думата „компютър“ не са назовавали машината, а по-скоро човек. Ако някой човек е бил „компютър“, това означавало, че работата му била да прави изчисления. И тъй като няма безгрешни хора, в работата на „компютрите“ често имало грешки.

Бабидж не искал да се примири с тези грешки и решил да създаде машина, която да бъде в състояние да изпълнява нужните изчисления по систематичен, точен и автоматизиран начин. Вдъхновен от идеята си, той решил да конструира машина, която да позволява на потребителите да въвеждат дадени параметри и машината да връща направените изчисления, което означава, че на чисто концептуално ниво, това е решение за машина, която да работи точно по начина, по който работят компютърните програми днес.

Бабидж получил значително правителственото дарение за работата си и въпреки че не успял да създаде работещ модел, Ада била очарована от неговия прототип на машината. Тя започнала да гостува на Бабидж винаги когато имала възможност и по този начин между тях се изградили тесни работни отношения, още повече че Бабидж бил силно впечатлен от нейните математически и аналитични умения.

Скоро двамата започват съвместна работа по нов, още по-амбициозен проект, въпреки неуспеха на първия. Този нов проект почивал на идеята, че изчислителната машина трябва да позволява на програмиста да пише програмен код. Така се стигнало до създаденият за новата машина на Бабидж алгоритмичен процесор, който днес е в основата на модерните процесори за извършване на основни алгометрични и побитови операции.

Всичко това привлякло вниманието на тогавашните академични среди и университетите започнали да канят Бабидж да изнася лекции. След една такава лекция през 1840 г. в университета в Торино, италианският математик Луиджи Федерико Менабреа, който присъствал, решил да напише кратка статия за онова, което чул. По-късно Менабреа помолил Ада Лъвлейс да преведе статията му на английски език, тъй като Ада притежавала почти енциклопедични познания за машината на Бабидж, а и била приятелка с него.

Работата по този „превод“ обаче продължил поне една година и в крайния си вариант статията била поне три пъти по-дълга от оригинала, тъй като Ада я разширила с редица алгоритмични проекти.

Един от тях бил алгоритъм за изчисляване числото на Бернули. Именно този алгоритъм днес е признат за първата публикувана някога компютърна програма, а нейният създател – Ада Лъвлейс – била наречена първият компютърен програмист в историята.

По този начин, въпреки че умира през 1852 г. едва на 36 години, личността на Ада изиграва важна роля в развитието на компютърните науки.

Източник: https://magnifisonz.com/2019/03/31/ 



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1621380
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031