Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06 00:19 - Сипей. Е м б л е м и
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 232 Коментари: 4 Гласове:
11

Последна промяна: 02.06 00:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Радой Ралин.

Аз нямам шеметни дела:
Животът ми бе тих, затворен…
И мисълта ми беше не стрела,
а корен.

Вече нямат значение моите тайни.
Вече кротко заспа користта.
Всички пътища ми се струват безкрайни.
Близък ми е само пътят до смъртта.

Животът ми в надежда се разсипа…
Смири се неосмислена страстта.
Косата ми е непрестанен сипей
към пропастта.

Денят избистря своите висини.
Денят насочва погледи и мисли.
Той иска нещо да се извини,
а хаосът е пълен и безсмислен.

Животът вече много ми отне.
Умряха най-добрите ми приятели
и се снижават моите рамене
подобно чезнещи мореплаватели,
към безвъзвратното турне…

Да нощуваш в празна къща,
обзаведена с години,
да заспиваш в скръб, присъща
на изпъден без причини.
Да си всеки ден – случаен,
нищо да не те увлича,
неизпит да чака чая,
всеки миг да те отрича.

Приятели мои, лазурни, лъчисти,
от първата детска игра,
защо не можах да прозра,
че всички били сме добри егоисти.

Добре, че бях изпъден
навсякъде от вас,
та пътя си отвъден
съзрях отрано аз.

Без болка твойта кръв изтича
тревите кротко я попиват.
Но как да бъдеш артистичен,
Когато те убиват?

Моето убийство започна отдавна…
То продължава четирийсет години.
Дните ми бяха в заплаха удавени,
бяха летата ми тягостни тини.

Жертвите не подлежат на преброяване.
А оцелелите – какво дочакаха?
Обидата нима не е
по-тежка от смъртта?

Гърмете факти и събития!
Издавайте прогнози, философи!
Мен стига ми усмивката на бития
и няколко насъщни строфи.

Убиваме, тъй както другите убиват,
което е съвсем естествено на фронта.
Недоумрелите в ковчег набързо скриваме
пред безразличния свидетел – хоризонта.

О, тези тъжни градски погребения,
о, тези твърде ранни впечатления.
Тресат се в плач сираците нещастни.
И всички със смъртта не са съгласни.

Какво общо имам с тебе, град,
това са огорченията само.
Ти преживя такъв мъчителен обрат,
че вече си изпуснал свойто знаме.

Всички приятели намразвам,
всичките сподвижници намразвам.
Да обичам вече нямам сила.
Обичта ме би обезличила.

Много ми станаха хората, много.
С техните душни талази
чувството ми се едва разминава.
Колко ми липсват гора, водопад
и някакъв дух да ме пази.

Преминах през една изтръгната гора.
Тя корените си ми подари.
Корените са по-добри
от хора, от животни и от птици.
Но как от дънера да ги изтръгна?

Намери си добро настроение
И посей!... И очаквай валежи.
Не търси от живота извинение –
той няма време да те забележи.

Бъди силен и в нещастие,
щом децата ти са твои,
че бедняшката династия
има сигурни устои.

О, миг, изчезна вече ти!...
Къде те вятърът довя?
Но аз ще те възстановя
поне в основните черти.

Когато сутрин се събуждам,
у мен се гмуркат сънни мисли
и аз се хващам за една,
за да изследвам своето дъно.

Природата поражда любовта
и само любовта я продължава.
И всичките създания в света
единствено това ги утешава.

Всеки миг е бременна природата,
Затова е
тъй тържествено боляща:
тя тъгува и по еднодневките,
и по тигъра еднакво.

Обичам те – колко е смешно…
Обичам те – колко е тъжно!
Ние – двата острова, които
само се съзерцават и никога няма
да се превърнат в прегърната суша.

Приморски град. За пръв път плисва.
И вече лятото го няма…
И зимна мисъл се изписва
по цялата му панорама.

Морето няма свои върхове,
но то обхваща немислими разстояния,
и всички хора на света зове
със синьото на своето влияние.

Никой не може да отгатне
какви намерения има снегът.
Тази виялица, ужким приятна,
няма да ни пусне на път.

Занаятчията без занаят не може –
той трябва всеки ден да поизвежда.
това за него му е хляб, подслон и ложе,
семейство, челяд, бъдеще, надежда…

Поетът никога не знае
какво замисля и направя.

Из: Радой Ралин.
Сипей. Е м б л е м и.
Под редакцията на Борис Христов.
Свободно поетическо общество, С., 1997.
 




Гласувай:
11
0



1. batogo - !!!:))) Поздравления, Бракалова! Ще те поздравя с един негов шедьовър!
02.06 10:20
"Свободата е семе, вкоренено в камъка безчувствен,
за да го превърне в почва, която живее и ражда."
Радой Ралин
цитирай
2. toti55 - Поздрави!
02.06 12:10
Морето няма свои върхове!!!
Страхотно, нямам думи, просто Радой Ралин!

Успех!
цитирай
3. nbrakalova - Към 1. batogo
02.06 17:41
batogo написа:
"Свободата е семе, вкоренено в камъка безчувствен,
за да го превърне в почва, която живее и ражда."
Радой Ралин


Благодаря Ви, Огнян! Всичките Емблеми са хубави. Сега съжалявам за съкращаването на три-четири, но реших да не отегчавам гостите. Въпреки че имам доста дълги текстове и се каня за още такива :)
цитирай
4. nbrakalova - Към 2. toti55
02.06 17:44
toti55 написа:
Морето няма свои върхове!!!
Страхотно, нямам думи, просто Радой Ралин!

Успех!


Много Ви благодаря, toti, за посещението, прочита и особено за акцента!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 712677
Постинги: 275
Коментари: 1185
Гласове: 4194
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031