Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2012 12:10 - (5) Съвременност и „демодирани” 6 от 10-те
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2820 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 26.06.2014 19:23


НЕЩО ЗА НИЩО

Осмата заповед: „Не кради“ (Изход 20:15)

„На прозореца има човек!“

Не си спомням да съм бил стряскан в съня си толкова внезапно, колкото, когато чух жена ми да казва тези думи. Бяхме в Мексико Сити на кратка почивка с нашия син Дейвид. През тази  приятна лятна вечер бяхме си легнали, като прозорецът на гостната стая бе отворен, за да може бризът да влиза. Прозорецът беше на третия етаж и гледаше към вътрешен двор, така че изглеждаше достатъчно безопасен.

В продължение на няколко дълги секунди се взирах в неясната сянка на прозореца. През нощта може да е трудно да разбереш какво виждаш. Така че какво всъщност беше това? Неясно напомняне може би, но не можех да видя логика в това да е сянка на мъж.

Тогава точно когато щях да кажа няколко успокоителни думи на Рут Ан, сянката се раздвижи. Това наистина беше мъж и той определено сега влизаше.

Преди да продължим на пред, искам да спра и да задам въпрос: Какво, мислите,  искаше този човек?

Изглежда ли ви абсурдно, ако предположим, че той планираше да ни „освободи“ от някои от нашите притежания. Но като задавам въпроса, искам да го разширя още малко и може би ще изследваме значението на самото крадене.

Ето списък на някои от най-познатите видове кражби. Ще видите, че нашият мъж на прозореца има много сподвижници – хора, споделящи неговите намерения и мислене, повечето от които не са толкова презирани от изисканото общество, колкото той.

1. Грабеж. Това е първият вид, за който се сещаме, когато говорим за краденето. Нашият посетител ще попадне в тази категория. Традиционният вид кражба означава да вземеш нещо без съгласието на собственика, да заемеш нещо и да не го върнеш, да дължиш нещо и да не го платиш. Това е кражба – ясна и обикновена.

2. Нелегално копиране. Правенето на копие, което ограбва автор, художник или издател от правото му на компенсация, независимо дали става въпрос за материал в печатен, дигитален или друг формат.

3. Плагиатство. Представянето на работата или отговорите на някой друг като твои собствени, за да получиш някаква полза за себе си.

4. Манипулация на информацията. Постигането на лична полза или предимство чрез лъжа, преувеличаване или казване на по-малко от цялата истина. Това включва измама, мошеничество или какъвто и да е вид подобни деяния, които имат за резултат нараняване или загуба за друг човек, а също и използването на вътрешна информация, за получаване на предимство спрямо някой друг.

5. Клевета, злословие. Това е ограбване на репутацията и доброто име на другите, а също и оценката, любовта и уважението, на които те имат правото да се радват. Също и лишаването от работа и други неща чрез фалшиви обвинения или неправилно тълкуване на техните мотиви и поведение.

6. Отпускане на работното място. „Лентяйстването“, неоправданото бездействие в работно време, правенето на по-малко от най-доброто, на което си способен, закъсняването или по-ранното тръгване.

7. Загуба. Прахосване или неправилна употреба на материали или на време, които принадлежат на друг.

8. Небрежност. Това включва пренебрежение и други форми на безотговорно поведение, което има за резултат някаква загуба за друг човек.

9. Надценка. Търсенето на нечестна изгода, лъжа в цената, слагането на допълнителна сума за нещо, когато купувачът няма друг избор, освен да приеме.

10. Недостатъчно плащане. Плащане на по-малко от честната стойност за нещо, когато продавачът няма друг избор. Или това може да включва плащане на по-малко от реалната надница, когато работникът отчаяно търси работа.

11. Злоупотреба или пренебрегване на деца. Родители, които не се грижат подходящо за децата си, крадат от тях нещо, което е тяхно по право. Това може да бъде направено от родител работохолик или отсъстващ, а също и от родители, които злоупотребяват с детето си умствено, физически или сексуално.

12. Невярност в брака. Партньор, който злоупотребява или е неверен, или който се отказва от брака си, онеправдава верния партньор от правата, които са му гарантирани от брачната клетва включително сексуалната удовлетвореност, икономическата подкрепа, сътрудничеството в отглеждането и възпитаването на децата и др. Прелюбодейството е един от най-тежките видове кражба – то отнема нещо, за което нямаме право и което принадлежи изключително на някой друг.

13. Отвличане, робство, неправомерно вкарване в затвор (Второзаконие 24:7). Обратно на това, което може да вярвате, това явление не е непознато днес. Според статистиката на Обединените нации най-малко 600 000 – 800 000 души, повечето жени и деца, годишно биват прекарвани през границите по целия свят, като включително 14 500 – 17 500 души в САЩ. Това може да включва и неправомерно вкарване в затвор. Дори ако само 1 процент от затворниците в САЩ не са виновни, това са все пак повече от 10 000 невинни хора зад решетките. Повечето експерти вярват, че точният процент е по-висок, а в някои страни той е и значително по-голям.

14. Задържането на десятък. Това ограбва някого от възможността да чуе евангелието, да намери мир, надежда и по-добър живот. Вярното даване на десятъка, за да се разпространи благата вест може да направи възможно достигането на много други хора с новината за Божията любов (Малахия 3:8).

Можем да се сетим и за други видове кражба.

Сега нека отново да попитам: Какво, мислите, искаше човекът, който се промъкваше през нашия прозорец, онази нощ в Мексико Сити?

Той имаше предвид същото нещо, което искат всички други хора от този списък: нещо, което не са спечелили, нещо, което не е тяхно и за което те нямат права. Крадецът на нашия прозорец искаше да получи нещо за нищо.

 

Компонентът „пот“

 

Първото библейско правило срещу краденето се появява в Битие 3:19. То заявява: „С пот на лицето си ще ядеш хляб“.

Ето как представя това и апостол Павел: „Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който е в нужда“ (Ефесяни 4:28).

Обърнахте ли внимание, че това библейско предписание срещу краденето има две части? Първата е самоиздръжката: „Който е крал (...) да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно“. Трябва да печелим това, което получаваме, да го заслужим като заменим ценност за ценност.

Реформацията през шестнадесети век е била мощно религиозно и теологично движение, но също и социално възраждане, което разклаща европейското общество до основите му. Промените, които тя донася, докосват всеки аспект на човешкия живот и донасят полза дори на хората, противопоставяли се на религиозните й идеи.

„Витрината“ на реформаторското мислене, мястото, в което тя най-вече е намирала приложение в ежедневния живот под ръководството на Джон Калвин, е бил град Женева. Там живеели бедни хора. Докато Реформацията вървяла напред, а кладите на Инквизицията горели, Женева била изпълнена с бежанци, повечето от които пристигали без нищо със себе си. Но градът се погрижил за тях. Други хора били възрасти, инвалиди или самотни. Женева се погрижила и за тях. Гражданските водачи разделили града на райони, в които дякони били отговорни да познават бедните и да се грижат за нудите им. Осен директната подкрепа, хората можели да получават и безлихвени заеми, и безплатно начално образование да децата си.

Но докато бедността не била осъждана, мързелът бил. Калвин издигнал достойнството на труда. Той считал здравата работа за добродетел, а мързела за обществена обида. Не вярвал, че хората, които не желаят да работят, имат право да се облагодетелстват от усилията на тези, които работели. Калвин обичал да цитира Псалм 128:2: „Защото ще ядеш плода от труда на ръцете си; блажен ще бъдеш, и ще благоденстваш“. И Притчи 10:4: „... Трудолюбивата ръка обогатява“.

Под ръководството на Калвин правителството прилагало тези и подобни библейски принципи и резултатите скоро доказали тяхната стойност. За няколко години Женева станала най-проспериращият град в Европа. Той бил най-чистият и вероятно най-здравословният, защото законите на обществото изисквали собствениците на домашни и бизнес сгради да ги поддържат чисти и да метат и почистват улицата пред собствеността си. Едва ли е учудващо, че в такава среда практически не се и чувало за кражби, насилие и престъпления.

Бог определил „потта на живота“ да бъде благословение – да носи облекчение от стреса, да добавя години и добро здраве на тялото, както и мир, и ред за душата и ума.

 

„Извинете ме, моля“

 

Никога не разбрахме философията на човека, който влезе през прозореца ни онази нощ в Мексико Сити. След като му проговорих с определено недружелюбен тон, а Дейвид издаде писък, който беше комбинация от писъка на Банши (герой от ирландски комикс, който издавал силен крясък, обезоръжаващ враговете му) и реда на цар Лъв, той спря и каза много учтиво на чист английски: „Извинете ме, моля“. След това внимателно и бавно се върна обратно и си отиде, като се катереше по водосточната тръба, за да достигне покрива и слезе от другата страна.

Където и да съм разказвал тази история, хората винаги реагираха с учудване: „Какво! Мексикански крадец в Мексико Сити, който може да говори английски?“.

Но може би това не би трябвало да е толкова учудващо. Хората, които се ангажират с тази професия, като цяло не са глупави. Всъщност много от тях считат себе си за по-умни от нас, останалите. Защо да работиш за минимално заплащане в Макдоналдс, когато можеш да получиш повече пари с по-малко усилия?

Това е добър въпрос. Всъщност нека го разширим още повече. Защо трябва да се бъхтя часове над семестриалната писмена работа, когато за около пет минути мога да си взема една от Интернет? Какъв е смисълът да плащам 75$ за софтуер, когато моят приятел ми го предлага безплатно? И защо да не прекарам времето си в разговори в близкото кафе? Те и без това не ми плащат, колкото заслужавам. А правителството? Хей! Те вземат милиарди всеки ден, така че защо да не измамя и аз малко в данъчната си декларация? Да, защо не? Това правят умните хора, нали? Човекът, който ми каза, че е в списъка на богатите хора в два щата, се възприемаше като много по-умен от онези, които трябва да стават рано всяка сутрин и да бъдат на работа в 9.00 часа.

 

Най-лошият ден в живота на човек

 

Томас Джеферсън е имал по-различна идея. Той е казал: „Най-лошият ден в живота на един човек е денят, в който той седне и започне да планира как да получи нещо за нищо“. Джеферсън не е мислил за вредата, която крадците могат да направят, когато се промъкват през прозорците ни през нощ, но за опустошаващия ефект, който такава настройка на ума има върху онези, които й се отдават. Това е важна причина за предупреждението в осмата заповед.

„Умните“ хора, които поемат този лесен път, правят една ужасна размяна. Те заменят своята лична цялостност, своите ценности и самооценка и какво получават в замяна?

1. Непочтеността е унищожителна за чувството ни на лично удовлетворение и самоуважение. Може и да успеем да скрием непочтено действие от другите хора, но никога не можем да го скрием от себе си. Може да сме получили степента или нещо друго, което сме искали, но в процеса на това сме изгубили пълната радост, която идва от чувството за постижение, изоставили сме удовлетворението от личния успех и от добре свършената работа.

2. Синдромът „нещо-за-нищо“ има покваряващо влияние върху характера. Това е пристрастяващо поведение, което може да дегенерира в сериозни проблеми, свързани със здравето на ума. Пристрастяването към хазарта и кражбите от магазини засяга милиони хора, унищожава животи и бракове и струва на обществото милиарди долари. Сексуалното пристрастяване и работохолизмът са близко свързани и могат да бъдат еднакво унищожителни и трудни за преодоляване. Дори хората, практикуващи своята нечестност по начини, които обществото одобрява или пренебрегва, могат да изпитат сериозни проблеми в отношението към себе си и към другите.

3. „Нещо-за-нищо“ разваля нашите отношения с другите хора. Нечестността изправя един човек срещу друг, защото наистина „няма такова нещо като безплатен обяд“. Някой трябва да плати за него. Ако го получавам за тяхна сметка, това ме изправя срещу тях. Още повече след моето нечестно действие естествено е да отхвърля и омаловажа правата на жертвите в опита да убедя себе си, че те заслужават това, което съм им направил.

Синдромът „нещо-за-нищо“ превръща другите хора в обекти, които да манипулираме за собствена изгода. Може да крием тази истина под един или повече слоеве учтивост, но в крайния анализ нашето его се оказва на първо място. И въпросът на деня става: „Каква изгода има в това за мен? Как този човек може да послужи на интересите ми? Аз ще бъда любезен с теб, ще ти правя комплименти и ще те хваля заради това, което се надявам да получа от теб, но само до степента, до която можеш да удовлетвориш нуждите ми и да придвижиш напред интересите ми.

Твърде много хора влизат в брака и решават да се разведат точно поради тези неща.

 

Компонентът любов

 

Както вече видяхме, първият елемент в библейската рецепта срещу нечестието е почтеността. Вторият е щедростта. Текстът казва: „По-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда“ (Ефесяни 4:28).

Обратното на краденето е даването. Това е да имаш сърце за другите, да им служиш с любов, като не очакваш нищо в замяна.

Притчата на Исус за добрия самарянин е съвършена илюстрация на този принцип. Крадци нападнали един пътник и му ограбили всичко, което имал. Можело да отнемат и живота му, когато го изоставили на пътя (Лука 10:30-36).

Това, което добрият самарянин направил, било точно обратното. Което крадците отнели, самарянинът го дал. Без значение, че се изложил на опасност или че, ако той бил пострадалият, пътникът можел и да не го погледне. А още по-малко очаквал раненият човек да му се отплати по някакъв начин за положените усилия. Едно-единствено нещо мотивирало този човек: състраданието – което е една от изявите на любовта. Понеже обичал, затова дал.

Краденето не е единственият израз на себелюбието, но е едно от най-грубите и директните. Краденето отнема – любовта дава. Любовта е отрицание на себелюбието и е и неговото лекарство. Любовта невинаги лекува себелюбието в човека, който е обичан, но прави това за този, който обича.

Без компонента на любовта, компонентът на „потта“ (т.е. да си заслужиш или да платиш за това, което получаваш) реално не е завършено лекарство за синдрома нещо-за-нищо. Всъщност той може да ни кара да се сравняваме с другите и да таим гордост и алчност. Към личните усилия и почтеността трябва да добавим състраданието и безкористната любов, която дава от себе си и служи на другите. Както Павел казва, трябва да „се трудим, като вършим с ръцете си нещо полезно, за да имаме да отделяме и на този, който има нужда“.

 

Опитът да получим нещо-за-нищо от Бога

 

Най-опасният вид „нещо-за-нищо“ е този, който се опитваме да внесем в отношенията си с Бога. Трябва да призная, че тук се впускаме в една измамна област, в която е лесно да се объркаме, защото Библията казва, че спасението е „безплатен дар“. Добрите дела никога не печелят спасението за никого и никога няма да могат.

Проблемът идва, когато някои хора решат, че добрите дела нямат значение. Или че можем да имаме религия – вид „кафене“ – като пазим тези заповеди, които ни харесват, а считаме останалите за премахнати от благодатта. Можем ли да кажем, че сме спасени, докато продължаваме да пренебрегваме това, което Бог ни е казал в Десетте заповеди или в която и да е друга част на Библията?

Джон Макартър отговаря убедително на този въпрос:

„Евангелието, което е на мода днес, представя фалшива надежда за грешниците. Обещава им, че могат да имат вечен живот и въпреки това да продължават да живеят в бунт против Бога. Наистина то насърчава хората да изповядват Исус Христос за Спасител и въпреки това да отлагат до последно посвещението си да Му се покоряват като на Господ. То обещава спасение от ада, но не непременно освобождение от греха. Предлага фалшива сигурност на хора, които се наслаждават на плътските грехове и отхвърлят пътя на светостта. Отделяйки вярата от верността, то учи, че интелектуалното съгласие е толкова валидно, колкото и покорността на истината от сърце“.

Дитрих Бонхьофер[1] нарича това „евтина благодат“. Малко преди смъртта си той пише:

„Евтината благодат е проповядване на прощение, без да се изисква покаяние, кръщение без църковна дисциплина, причастие без изповед... Евтината благодат е благодат без ученичество, благодат без кръст, благодат без Исус Христос – Живия и Въплътения“.

Благодатта е сърцето на евангелието. Това означава, че можем да дойдем при Исус точно такива, каквито сме, без да чакаме да станем достатъчно добри. Не е необходимо да се промъкваме през задната врата дори когато пропускът ни е целият изписан с нашите провали и грешки. Може да изглежда невероятно, но евангелието ни казва, че можем „смело“ да дойдем при Бога (Евреи 4:16).

Тази удивителна благодат обаче означава ли, че можем точно толкова смело да грешим? Апостол Павел знае, че това са си мислели някои хора и затова ги пита: „Тогава какво? Да речем ли: „Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?“ (Римляни 6:1)

Най-убедителният отговор та този въпрос, който съм чувал, идва от напълно неубедителен човек. Бъркли Доунс бил огорчен и опасен престъпник, считан за непоправим от щатските наказателни служби в Орегън. Но един славен ден Исус намерил място в сърцето му. И когато това станало, всичко се променило. Скоро след това Бъркли писал, че наскоро някой го попитал дали някога е изпитвал желание да се върне към живота, който е водил, преди да срещне Исус. Това му изглеждал най-абсурдният въпрос на света. Сравнил го с човек, давещ се в помийна яма, който е бил изваден и който след това би поискал отново да скочи вътре, макар да знае, че там няма нищо освен гнилота и смърт.

Защо някой би предпочел помийната яма, когато Исус предлага здраве и изцеление на душата? Отговорът на „евтината благодат“ според Бонхьофер е „Исус Христос, Живият и Въплътеният“.

Тук мястото е подходящо отново да си припомним едно обещание, което направих в началото на книгата. Това беше никога да не ви карам сляпо да приемате каквото и да е от онова, което имам да кажа по този изключително важен въпрос, но точно обратното – да ви дам достатъчна възможност да проверите и да докажете за себе си валидността на предложените принципи. И тази проверка е в приложението. Надявам се вече да сте започнали да ги проверявате в живота си и да ги направите част от вашата лична вселена. Ако сте започнали, вече знаете за какво говоря, защото резултатите са незабавни и дълбоко удовлетворяващи.

Римляни 6:23: „Заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечер живот в Христос Исус, нашия Господ“.

Лорън Уейд, Десетте заповеди:

Какво, ако го направим по Божия начин?

Copyright © 2006 / Превод от английски Милен Георгиев, С., 2011

·        

За справки – многопреводна online Библия и конкорданс:

http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=malachi&c=3&r=&v1=8&v2=8&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=2

 

·        

Към (4):

http://nbrakalova.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/07/23/4-syvremennost-i-demodirani-shest-ot-10-te.982007

 

 

Към (6): http://nbrakalova.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/12/13/6-syvremennost-i-demodirani-5-ot-10-te.1030818




[1] Дитрих Бонхьофер (Dietrich Bonhцffer) (1906-1945) е роден в Бреслау (дн. Вроцлав, Полша) в лекарско семейство. Следва богословие в Тюбинген, Рим и Берлин, където от 1932 г. е студентски пастор и преподавател по систематично богословие. Участва активно в икуменическото движение и развива духовно-просветителска дейност. Води нелегални курсове за проповедници на т.н. „Изповядваща църква“, отхвърляща нацисткия контрол над християнските общности. През 1943 г. е арестуван по подозрение за участие в заговор срещу Хитлер. Един месец преди Края на Втората световна война е обесен в концлагера Флосенбург.




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1621279
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031