Блогът на nbrakalova :: (6) Съвременност и „демодирани” 6 от 10-те

Без да губи време относно формалностите, мъжът описал една схема, чрез която двете компании биха могли да измамят общ конкурент и да го извадят от бизнеса. Резултатът би могъл да е няколко милиона долара печалба годишно и за двете компании.

Мениджърът веднага станал от бюрото си и казал: „Господине, ние не правим бизнес по този начин. Още повече – сигурен съм, че мистър Вандербилт (собственикът) няма да се съгласи“.

„Не мога да разбера защо трябва да безпокоим възрастния джентълмен за това – продължил мъжът. – И – споменах ли? Имаме чек за 10 000 долара на ваше име, ако желаете да ги използвате“.

„Съжалявам – отговорил твърдо мениджърът. – Това изобщо няма да го обсъждам“.

„Хм, 10 000 долара ли казах? Допуснал съм грешка. Всъщност чекът е за двойно по-голяма сума“.

На това изпълнителният директор се дръпнал още по-далеч зад бюрото и се втренчил в своя посетител, който, въз приемайки погрешно причината за неговата реакция, бързо добавил: „Обаче мисля, че е възможно да намерим начин да ги направим 30 000 долара“.

Скачайки на крака мениджърът изръмжал: „Махай се от офиса ми! Махай се незабавно, негоднико, преди да съм те изхвърлил!“.

След като посетителят си отишъл, секретарят, който чул целия разговор, влязъл. Намерил шефа си да седи на бюрото и да си търка челото.

„Господине – казал той. – Не мога да ви кажа колко много ви се възхищавам за...“

„Не го казвай – отговорил шефът, като хванал ръката му. – Истината е, че трябваше да го изхвърля от тук бързо. Той се приближаваше до цената ми“.

Какво мислите? Изглежда, тази история говори, че всеки си има цена? Вероятно би трябвало да го представя по друг начин: Колко струва вашата честност? Бихте ли я продали за 30 000 долара?

Нека бъдем честни (за това говорим, нали?): при подходящи обстоятелства много хора биха се продали и за по-малко.

Всички го правим, нали?

Какво да кажем за лъжата...

...за да избегнем затруднение? „Наистина съжалявам, мистър Хендли. Не успяхме да завършим вашата работа миналата нощ, защото машината с центрофуга се счупи“. (А всъщност просто бяхме забравили).

...за да не нараним нечии чувства? „Благодаря, че ми изпрати тези кифли. Бяха много вкусни“. (А всъщност хапнахме една хапка и останалото го изхвърлихме).

...за да спестим пари? „О, не, г-н инспектор, не сме купили нищо при пътуването ни в чужбина“. (Е, само няколко сребърни чинии – те са точно тук, под кърпите).

...за да получим по-добра университетска степен? „Завърших семестриалната писмена работа, д-р Шивърс, но електричеството угасна точно преди са успея да я запиша на харддиска“. (Съвременната версия на „Кучето ми я изяде“.)

Хей, но чакайте! Ние говорихме за лъжи, които биха могли да разрушат железопътна линия. Това не е същото като различните обикновени неистини. Това са невинни, малки, всекидневни извъртания. Това не е голямо нещо, нали?

Всъщност англиканският свещеник Доузеф Флечър искал да отиде още по-далеч. Той формулирал етична система, която легитимирала „най-общоприетите“ лъжи. В своята известна „Ситуационна етика“, Флечър учил, че „правилното“ действие в който и да е случай, зависи от ситуацията. Дори огромна лъжа би могла да бъде оправдана, твърдял той, ако мотивът й е правилен.

Лесно е да разберем защо този начин на мислене е повлиял на милиони хора. Популярни разширения на идеите на Флечър са направили лъженето повече от социално приемливо – много хора дори го считат за необходимост.

Проблемът с лъжата

Не е трудно да разберем, че Библията поддържа остро несъгласие с тази хлъзгава етика. Цар Соломон казва: „Лъжливи устни са отвратителни за Господа“ (Притчи 12:22). „Отвратително“ означава нещо омразно и гнусно.

Апостол Павел е не по-малко ясен. Той поставя лъжците в един списък с хора, които са „убийци на бащи и убийци на майки“, „човекоубийци“, „блудници“, „хомосексуалисти“, „търгуващи с роби“ (1 Тимотей 1:9,10). Той ги счита за „беззаконни и бунтовни“ (стих 9). Книгата „Откровение“ се присъединява към това, като сериозно ни предупреждава, че „онзи, който върши мерзост и който лъже“, няма да има участие в Божията вечност (Откровение 21:27). Бихме могли да добавим и много други пасажи от цялата Библия, които предават същата радикална гледна точка.

За какво е целият този шум?

Какво толкова лошо има в една малка лъжа, използвана от време на време? Защо Библията така силно настоява да се казва истината?

Помислете над следното:

1. Лъженето унищожава свободата и достойнството на хората, ставащи негови жертви, защото то е винаги манипулативно. Когато лъжем някого, отнемаме правото му да избира рационално, да взема решения и да изгражда мнение, основано върху точна информация. Това означава, че третираме хората с презрение, правейки ги обекти на подигравка и измама за наши собствени егоистични цели.

2. Лъжата ощетява личната свобода на онези, които се ангажират с нея, защото те бързо се оплитат в лепкавата паяжина на своята собствена измама и манипулация. Ейбрахам Линкълн е казал: „Никой човек няма достатъчно добра памет, за да стане успешен лъжец“. Хората, говорещи истината, не трябва да полагат усилия, за да избягват капаните, които лъжещите поставят за себе си. Лъжците лъжат все повече и повече в опита си да покрият предишните лъжи.

3. Лъжата разрушава доверието. Понякога е възможно да измамиш някого, но обикновено това не е за дълго.

Недоверието и подозрението се увеличават стремително, когато лъжата бъде открита. Никой не вярва на лъжец. А също така е и вярно, че никой не е по-мнителен от един лъжец. Онези, които лъжат, не се доверяват на другите хора. Имат чувството, че те са точно като тях.

4. Лъженето разрушава самооценката и чувството за собствено достойнство. Дори ако е възможно да измамиш други хора за известно време, много по-трудно е да заблудиш себе си. Може да успея да заблудя вас, но вече съм причинил сериозна вреда на себе си, защото знам, че съм неискрен и че съм лицемер.

5. Лъженето разрушава отношенията ни с Бога. Това може да е най-малката грижа за човек, който полага усилия да се измъкне от беда. Но в края това е най-поразяващият ефект от всички. Нека отделим още малко време на това.

Богът, Който е

Хората може да „ми кажат: „Как Му е името?“. Що да им кажа“ – пита Мойсей (Изход 3:13).

„Ehyeh asher Ehyeh“, отговаря гласът от горящия храст – „АЗ СЪМ КОЙТО СЪМ“. „Така да кажеш на синовете на Израел. „ОНЗИ, КОЙТО Е, ме изпрати при вас“ (стих 14). С това Бог идентифицира Себе Си чрез Своята най-фундаментална характеристика: Той е Този, Който е.

Апостол Йоан казва: „В началото бе Словото“, което е Бог и то вече присъства (Йоан 1:1). Текстът не обяснява в началото на какво, защото това не е от значение. Нито обяснява откога е – това също не е от значение. Каквото и да е било, е имало начало, но Бог няма начало. Когато и да е било, Той вече е бил там. Той е самодостатъчен, вседостатъчен, непроменим, всеприсъстващ.

От много векове скалата на Гибралтар (1298 стъпки висока) е била символ на всичко, което е здраво и на което може да се разчита. Израснах в сянката на връх Пайкс, планина от твърд гранит, която достига до 4 000 м височина. Но дори тези мощни метафори бледнеят по значение, когато ги сравним с Божия характер.

Еврейската дума, най-често превеждана като „истина“, е „емет“. В ежедневния език „истината“ е синоним на фактите. „Казвам ви истината“ означава „Кадвам ви фактите такива, каквито ги познавам“. Но библейската идея за „етет“ не е просто схващането на човека за нещата – това е присъщото естество на нещата такива, каквито те са. Тя не е само нещо, което казваме, но това, което реално е.

Псалм 31:5 говори за Бог на „емет“, Бог на истината (виж също Еремия 10:10). Това не означава просто, че Той е Бог, Който казва истината. Самият Той е истината, реалността. Всяка друга реалност произхожда от Него и е взета от Него.

Исус казва, че дяволът „не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща“ (Йоан 8:44). Лъжата и измамата са антагонистични на Бога. Те са антибожествени и когато им се отдаваме, изгонваме Бог от нашата лична вселена. Ако постоянстваме в този навик, изтриваме Неговия образ в душата си.

Времето на голямата мъжа

Исус предупреждава, че идва време, когато милиони хора ще бъдат измамени от най-силната и усъвършенствана измама, която някога светът е познавал. Силно убедителни религиозни лидери ще „покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните“ (Матей 24:24); виж също 2 Йоан 7). Наричаме това движение „антихристко“, защото мисията на Исус Христос още от самото й начало е била да казва истината за Бога (Йоан 18:37).

Апостол Павел също говори за тази мощна измама от последното време. Обърнете внимание особено на стиховете, в които той казва причината, поради която тя ще завлече толкова много хора. Антихристът, „човекът на греха“ (2Солунци 2:3), ще дойде с „всяка сила и знамения, и фалшиви чудеса (...) за тези, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят“ (стих 9, 10).

Така че защо милиони хора ще бъдат завлечени от последната голяма измама? Защото не обичат истината.

Когато изучавахме шестата заповед, научихме, че „Не убивай“ изисква активно да обичаме нашите врагове. А тук, в деветата, откриваме, че „Не лъжи“ изисква да обичаме истината.

Можете ли да предположите какво означава това? Какво правят хората, които обичат истината?

Ако обичаме истината, ще я търсим. За нас ще бъде важно да я намерим. Ще отделим необходимото време и ще направим необходимите усилия (Йоан 5:39). Ежедневното библейско изучаване и молитвата за разбиране ще бъдат нормална част от живота ни (Дейния на апостолите 17:11). Подобно на псалмиста, и ние ще се молим: „Води ме в Твоята истина и ме научи“ (Псалом 25:5).

Исус е истината (Йоан 14:6). Целият Му живот е откровение на истината за Бога (Йоан 18:36,37). Така че, ако я обичаме, ще изучаваме значението на думите и делата Му.

Ако обичаме истината, ще я ценим. Исус разказва една история за орач. Докато орял, изведнъж ралото му дарило в нещо твърдо. Това било стар сандък, пълен със съкровища. Човекът незабавно продал всичко, което имал, и купил тази нива. Исус казва, че човекът направил това с „радост“ (Матей 13:44). Защо с радост? Отговорът е очевиден, нали? Той бил щастлив, защото разпознал стойността на това съкровище, което бил намерил. Знаел, че то струва много повече от всичко, което вече притежавал.

„Нивата“ в историята на Исус представя Библията. Божието Слово. Богатството е истината, която то съдържа. Ако наистина я ценим, ще преживеем същата радост (1Коринтяни 13:6). Това ще бъде по-ценно за нас от сребро или злато (Йов 28:15; Притчи 16:16), дори повече от самия живот.

Хиляди хора днес доказват верността на тези думи, когато огньовете на религиозното преследване горят.

Ако обичаме истината, тя ще променя живота ни. Библията изяснява, че едно нещо не е реална истина за нас, ако не променя нашите живот и поведение (Галатяни 5:7; Римляни 2:8).

И накрая, ако обичаме истината, с нетърпение ще я споделяме. След като веднъж сме видели красотата й и сме преживели нейната сила (1Петър 1:22), тя ще ни развълнува и за нас ще бъде естествено да я споделяме.

Исус казва, че това е била Неговата мисия в живота – Той е дошъл като Свидетел за истината (Йоан 18:37). Когато се е възнесъл, поръката Му към Неговите последователи е била да станат свидетели вместо Него, да продължат това дело (Деяния на апостолите 1:8).

Хората, в които няма лъжа

Пророчеството за последното време съдържа голямо насърчение за всички нас. То казва, че светът ще бъде погълнат от голямата лъжа. Йоан, който пише „Откровение“, вижда във видение група хора, живеещи в последните дни, които „следват Агнето, където и да отива“ (Откровение 14:4). Те следват Исус, Който е истината, и това следване означава безрезервна вярност.

Пророчеството добавя, че „в устата им не се намери лъжа“ (стих 5). Ако в устата им не се е намерила никаква лъжа, това означава, че там е имало истина. Това са хора, които ценят достатъчно истината, за да я търсят. И са я намерили. След като са я намерили, искат да я споделят, защото пророчеството казва, че тя е „в устата им“ – те говорят за нея. Това, което са срещнали, е променило живота им и сега те не желаят да го запазят егоистично само за себе си. В резултат те са безстрашни свидетели за Бога и за истината сред доминиращата измама.

В този момент историята ще е направила пълен цикъл. Тези последователи на Агнето ще бъдат достойни наследници на първите християни, които е трябвало да устояват на силното политическо противодействие и на груповото мислене от техните дни. Когато религиозните водачи арестували апостолите и ги бичували, „... те си отидоха от Синедриона възрадвани, задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име. И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Исус е Христос“ (Деяния на апостолите 5:41,42).

Ранните християни, подобно на хората, които ще бъдат с Агнето в последните дни, са разбирали значението на деветата заповед. За тях да не свидетелстваш лъжливо е означавало да даваш безстрашно свидетелство за истината. И по този начин те са били достойни последователи на Исус Христос, Който казва: „Аз съм пътят, и истината, и животът“ (Йоан 14:6).

Лорън Уейд, Десетте заповеди:

Какво, ако го направим по Божия начин?

За справки – многопреводна online Библия и конкорданс:

http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=malachi&c=3&r=&v1=8&v2=8&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=2

Към (5): http://nbrakalova.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/12/13/.1030658

^[1]Предлагам текста, както и предходните, без съкращения, надявайки се, че всеки, който е нерелигиозен или е нехристиянин, може сам да отсее между духовното и в рамките на светската етика, съвременното мислене и практическо прилагане на въпросните пет добродетели, отнасящи се до Човек-Човек. Съобразявайки се с материалистичното мислене на част от читателската аудитория, съм се въздържала да споделя първата част от Декалога, визираща отношенията Бог-Човек. Не е редно и не мога да си позволя обаче в публикуваното от втора част да прередактирам или съкратя авторския текст, само защото за някого част от него ще звучи отживяло, отегчително, неудобно, наивно или смешно. А и блог-простраството дава възможност да се прескача според всекиго излишното.

Нагоре