Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08 11:43 - ИСТИНАТА ЗАД РАЗРАСТВАНЕТО НА ИСЛЯМА
Автор: nbrakalova Категория: История   
Прочетен: 1002 Коментари: 5 Гласове:
6

Последна промяна: 09.08 17:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Интервю на Ромел Госейн с Джей Смит.

- Здравейте и добре дошли в "Worlds apart", програмата, която си е поставила за цел да говори истината с любов. Аз съм вашият домакин Ромел Госейн, а с нас днес е Джей  Смит (Jay Smith), който ще ни говори за идеологии на светове разстояние една от друга. Добре дошъл в шоуто,  Джей.

- Благодаря, че ме поканихте.

- Винаги е удоволствие да ни гостуваш и да споделиш своите прозрения с нас. Днес бих желал да говорим по-конкретно за самия ислям, за неговата поява и разпространение. Разкажи ни как ислямът се разпространява толкова бързо.

- Това е интересен въпрос, защото ще има различни мнения защо и как се е разпространил толкова бързо. Ако зададете този въпрос на мюсюлманин, той ще ви каже, че се е разпространил толкова бързо, защото е Божията свята религия, дадена е от Бога, създадена е от Него и следователно се разпространява от Бога. Това е добре документирано и ние ще разгледаме историческите документи – къде се разпространява, колко бързо става това. Въпросът не се състои в това, а в мотивацията зад разпространението му. Мюсюлманите ще кажат, че точно този аспект те не поставят под въпрос. Ислямът има право да се разпространява, Аллах стои зад разпространението му.

Историците обаче виждат нещата другояче. Но преди да видим отговора на историята, нека видим какво ни казват мюсюлманите. А за да разберем как се основава и разпространява исляма, ние трябва да се върнем към техните традиции. Трябва да се върнем към Ибн Исак, към Ибн Хишам, които ни разказват историята на самия пророк, както и Абу Алкиди. Това са хората, които събират неговата история. Трябва да видим какво ни казват те. Казват ни, че е роден през 570 г., в края на шести век, но започва да получава откровенията си чак към 610 г., когато е на север от Мека, в пещерата Хира, където медитирал, което правел често, според ислямската традиция. Докато бил в пещерата, ангел Джибрил или Гавраил, както го знаем ние, му се явил и му казал "Чети". А той отговорил: "Не мога". Три пъти ангелът му казва да чете и той три пъти отговаря: "Не мога да чета". Той е известен като неграмотния пророк. При всеки отговор ангелът го разтърсвал, после го пускал. След третия път ангелът го оставил и той се върнал тичешком в Мека при жена си Хадиджа, която му била единствена жена по това време, и й разказал случилото се. В пещерата са. Тя го накарала да седне върху единия си крак и го попитала наистина ли му е говорил ангел. Той казал: "да". Накарала го да седне върху другия си крак и му задала същия въпрос. Той отново дал същия отговор. След това, според традицията, тя се изправя, сваля всичките си дрехи и го пита за трети път "Наистина ли беше ангел?"

- Защо би направила това? Това някакъв тест ли е?

- Това било някакъв тест. Не си задавам въпроса защо го е направила, просто така разказва традицията. Знаем само, че той преминава нейния тест. След това тя го завежда при братовчед си Уарака бин Науфал, несториански християнин. Интересно, по ирония вуйчото на Хадиджа, а според други нейн братовчед, е несторианец. Мохамед разказва на този несторианец същата история с ангела Гавраил в пещерата. Тогава той му отговаря: "Ти наистина си пророк!" И това е една от ирониите на историята: Неговият пророчески призив му е признат от християнин, според ислямската традиция. Отново ще повторя, че това е според ислямската традиция. Това са нещата, които те ни казват. Всичко това е описано обаче 200-300 години след това. Оттогава той започва да получава откровения и ако вземем Корана, можем да го разделим на две части. Това е на арабски и се чете отдясно наляво, това тук е втората част на Корана. Ето това е първата част на материала, който му е открит, според традицията. Това са сурите от Мека. Има материал и от Медина, но главната част е от Мека и му е разкрита между 610 и 622 година. После се мести от Мека в Медина заедно с група от 80 до 250 души, в зависимост от традицията, която четете. Той осъществява така наречената "хиджра", излизането от Мека, с групата последователи, неречени мухаджиран (Muhajirun). Те се местят в Медина, поканени от Ансарите, които са местните араби, населявали региона тогава. Те не се разбирали добре с евреите, имали нужда от помощ, от неутрален арбитър в споровете си с тях, затова извикали Мохамед през 622 г. От 622 до 632 година, през последните десет години от живота си, Мохамед получава откровения на тази част, наречена Сурите от Медина. И сред него има малко материал от Мека, но главното откровение е от Медина, и това е първата част на Корана. Въпреки че е първата част на корана, това е втората част от живота на Мохамед. Ако се объркате, просто обърнете Корана наобратно и ще получите вярната последователност.

Когато се вгледате в двете части на Корана, между тях съществуват доста съществени различия. Причината за това е, че след преместването му в Медина, се поставя началото на халифата. Това е началото на ислямската теократична държава. Въведена е през 622 г., 624 г. пък е по-точната дата, според други. През последните 8-10 години от живота на Мохамед е поставено началото на халифата. Когато умира през 632 г. халифата е оглавен от първия халиф Абу Бакар. Абу Бакар управлява от 632 до 634 г. Умира спокойно след двегодишно управление. Вторият халиф е Омар и на практика той е този, който разширява границите на исляма. Той разширява теократичната държава. Омар е този, който завладява Басра, Багдад, Дамаск, Ерусалим и Кайро. Между 640 и 641 г. са завладени тези пет големи града посредством меча. В това няма съмнение. Това е написано в традициите и без съмнение в историческите описания на тези успехи.

- Това е било война всъщност.

- Да, това са били битки, военни битки, завоевателни битки. Омар управлява от 634 до 644, когато е убит, след което управлението поема Осман. Осман управлява от 644 някъде до 656 г., по груби сметки около 14 години. Той също е убит през 656 година. Той е този, който кодифицира Корана. Около 651 г. той организира записването на тази книга. Някой друг път ще поговорим за това. Той дава отговорността на Зайд Ибн Сабит да състави Корана, който заедно с още трима души на практика пренаписват тази книга някъде около 650 г., около 18 години след смъртта на Мохамед. През 656 г. Осман е убит и Али, осиновеният син на Мохамед, застава начело и управлява приблизително 4 години, от 656 до 660-661 година. Датите се различават понякога. В битката при Сифин е атакуван от Муауия и убит, след което Муауия поставя началото на халифата на Омеядите. Халифатът на Омеядите продължава от 660 г. до 749 г., до средата на осми век. След това идват Абасидите, премахват Омеядите, завземат управлението през 749 г., превземат столицата Дамаск и я преместват в днешния Багдад. Оттогава Абасидите управляват от Багдад и това е периодът на персийското влияние. Ще говорим доста за персийското влияние, когато стигнем до въпроса за Корана.

Това е първоначалната историческа перспектива за разпространението на исляма. Времето на първите четири праведни халифи – Абу Бакар, Омар, Осман и Али, и времето на Мохамед се нарича Рашидун. Периодът на Рашидун е Златният век на исляма. Това е епохата, към която всички радикали биха искали да се върнат. Защо? Защото това е началото на завоеванията. За моите мюсюлмански приятели няма никакво съмнение, че това е началото на разпространението на ислямската държава. Ако отворите историческите книги, ще видите, че след първите четиридесет години това продължава при управлението на Омеядите до към края на VІІ век. Към края на седми век ислямът контролира, ако погледнете върху картата, от Испания на запад до Индия на изток. Цялата тази територия попада под техен контрол. Това не става доброволно, безболезнено. Всичко става под острието на меча. В това няма съмнение, но колко книги сте прочели за тези завоевания?

- Аз не съм чел нито една.

- Издавани ли са такива книги?

- Не, не съм чувал за такива книги.

- Д-р Джени Тейлър от Лондон прави проучване преди 4-5 години, да установи какъв е броят на книгите, посветени на Кръстоносните походи, всички знаем за тях, нали, само в Европа между 1975 и 2000 година, или през последните 25 години. Тя иска да установи колко книги са написани за Кръстоносните походи в Европа, които атакуват и критикуват Кръстоносните походи. Открива 225 издадени книги. Това са книгите, които са й известни на нея. Може да има и повече, които не е успяла да открие. Тя искала да установи колко книги са написани за завоеванията, за които току-що говорих. Тези завоевания са много по-мащабни, с много по-силно влияние, защото и досега цялата тази земя, с изключение на Индия и Испания, е все още под ислямски контрол. Кръстоносните походи се провалят до един. Християнството никога не е контролирало тази земя. И да поясня, това не е било дело на християнството, а на държавата, но затова по-късно. Но техните завоевания поставят под техен контрол цялата територия между Индия и Испания само в рамките на 60 години. Този контрол никога не е прекратяван, освен в Индия и Испания.

Колко книги има за това? Една. Откриваме само една книга за тези завоевания. Книгата е написана от австралиец. Пол Фрегоси. Двадесет различни издатели отказват да отпечатат книгата му. Накрая намира издател, католическо издателство в САЩ, което издава всичко, което другите не желаят да издават. Това е единствената книга, написана за тези завоевания. Ромел, това не ти ли подсказва, че има някаква скрита цел тук? Има скрита цел не само сред мюсюлманите, но и на Запад, да не се говори за тези завоевания. Така че, когато ме питаш как се основава исляма, как се разпространява, трябва да попиташ къде са историческите доказателства, защото има толкова малко написано. Трябва да попитаме мюсюлманите защо не говорят за тези завоевания, защо не пишат книги, защото това е тяхната история? Тази история е от голяма значимост за хора като мен, защото, спомнете си, в Северна Африка се намирала силната църква на Августин. Картаген, Александрия, там е имало силни църкви, които са били напълно унищожени. Ислямът идва и ги унищожава, и до ден днешен там не може свободно да се строят църкви. Ние нямаме свобода да строим църкви в Северна Африка. Така че от 1400 години насам ислямът дължи отговор за това. Те трябва да се върнат назад и да признаят, че ислямът не само че започва с военни завоевания, но се поддържа чрез завоевания.

- Като че ли има една скрита истина? Като че ли повече хора започват да пишат за това, да научават повече за ранните завоевания на исляма.

- Ние научаваме изключително много, защото започваме да изследваме, да задаваме въпроси. Например книгата на Пол Фрегоси, той документира всичко, дава източници за всичко, което е написал. Той се старае да дава преки първоизточници, а не косвени. Защо мюсюлманите не са направили това? Защо отказват да признаят как се основава исляма?

- Както току-що видяхме, ти повдигаш тези важни въпроси и призоваваш мюсюлманите да отговорят. Видяхме, че тези първи успехи са военни завоевания, постигнати чрез меча. Нека да ги сравним с християнството. То също се разпространява много бързо. По същия начин ли се разпространява? Ти спомена Кръстоносните походи.

- Ромел, въпросите за Кръстоносните походи са отделен въпрос. Нека се върнем на въпроса как се разпространява християнството в началото, какво знаем за това и за самата му същност. Да се върнем и да отговорим на въпроса какво каза Исус, когато дефинира разликата между църква и държава. В Матей е много ясно, когато евреите го питат дали да плащат данъци на кесаря. Той им казва: "Покажете ми една монета. Чий е този образ?" – "На Кесаря" – отговарят те. – "Като е тъй, отдавайте Кесаревото на кесаря, а Божието на Бога." (Матей 22:21). С това той раздели църквата от държавата. Ето защо ние разделяме църквата от държавата през последните 2000 години. Имали сме големи проблеми с това, но за това ще говорим друг път. Но що се отнася до Исус, държавата и църквата не трябва да се смесват. От времето на Исус няма такова нещо като теократична държава, затова ние не следваме парадигмата, която ислямът следва. Знаете ли, че в своето служение Исус никога не отправя критики и нападки срещу държавата. Той не критикува Ирод, римляните, не става член на зилотите.

- Да, той не оглавява революция или нещо подобно.

- Откривате ли някъде в евангелията случай, в който да отправя нападки срещу държавата? Единственият му разговор с представител на държавата е разговорът му със стотника. Разговорът не беше обаче за държавни дела, Исус не участва в пререкания относно своето място и власт. През по-голямата част от времето Исус критикуваше духовната и религиозна власт, Фарисеите, Садукеите, Синедриона. Той не губеше времето си в критики срещу държавата.

- Как така християнството се разпространява толкова бързо тогава?

- Ето как и в това е красотата на християнството. Християнството разделя църквата от държавата и отговорността на църквата е коренно различна. И каква е тази отговорност? Тя се състои във възстановяването на връзката ни с Бога. Това ще видим не само в модела, който Исус използва, но също и ранната църква. Тя не конфронтира държавата не воюва, не използва оръжия. Виждаме това във ІІ Коринтяни, 10 глава, 3-5 стих – "Оръжията на нашето воюване не са плътски." Как трябва да постъпваме ние? Трябва да използваме аргументи и да пленяваме всяка мисъл за Христос. Точно това правеше ранната църква. И тя прави това от самото начало. Църквата е била гонена, спомнете си. Само си спомнете гонението на християните в Рим, където са били гонени, изгаряни на клада, хвърляни на лъвовете, Стефан – убит с камъни, на което Павел става свидетел. Ранната църква е била гонена църква, нелегална църква. Тя изобщо не е целяла да създаде теократична държава, защото Христос никога не ни е заръчвал това.

- Мисля, че в Римляни 13 глава апостол Павел говори за това…

- В Римляни 13 глава се казва да бъдете покорни на държавата, Бог поставя царете на власт, затова трябва да уважавате държавата. Исторически погледнато, когато християнството започва с Исус Христос, защото името ни показва кого следваме, е имало някъде около 500-1000 християни, които са живели във времето, когато Исус умира, възкръсва и се възнася на небето. 300 години по-късно броят им е нараснал до 30 милиона. Никога не е имало такъв растеж.

- Ще бъда малко антагонистичен. Исус говореше за Божието царство, за царство.

- Но ти убягва главното, което исках да кажа, нали?

- Кое по-точно?

- От 500 души до 30 милиона. Просто обърни внимание на цифрите. Целият растеж става по време на гонение. Разбираш ли какво искам да кажа? Ако всичко това става по време на гонение, тогава държавата не участва в нашето служение, ние нямаме участие с нея, просто вършим нашето дело успоредно до нея, но не ставаме част от нея, стоим отвън, за да можем да се отнасяме пророчески към нея. Ето такова е Христовото служение. Защо нараства толкова църквата през тези 300 години и какво става през IV век, което променя всичко това? Отговорът е Константин. Константин е императорът тогава, който става християнин и прави християнството държавна религия. Правилно ли е било това? Абсолютно не. Това не е било намерението на Христос и точно тогава започва началото на покварата на църквата. Защото, когато църквата и държавата се смесят в едно, държавата контролира църквата, покварява я и замърсява. И всички примери, които можете да изтъкнете, както правят това мюсюлманите, за Кръстоносните походи, Инквизицията, не са примери за християнството, а за държавата, която използва авторитета на християнството, което не е имала право да прави, защото Христос каза ясно, че църквата и държавата трябва да са разделени. Аз разглеждам първите 300 години като най-добрия период на растеж. Но нека не спираме само там. По време на гонение!

- Но за какво говореше Исус, когато говореше за Божието царство?

- Когато заговорим за Божието царство, трябва да се запитаме какво е то? То не е място, няма граници, не е територия върху някоя карта, то е просто ти и аз, и всеки, който вярва, че Исус Христос е Бог, че умря на кръста и възкръсна. Ако вярваш в това, ти си част от Божието царство. То не е място, а взаимоотношение. Божието царство са хора. Това означава, че ние сме навсякъде и няма място, където да не сме. Няма граници, които да ни спират. И нещо чудно, Ромел. Когато разглеждаш последните 2000 години от нашата история, кога сме се разраствали най-бързо?

- При гонение.

- Абсолютно вярно. Така че нашата парадигма е напълно различна от тази на исляма. Ислямът може да се разраства единствено чрез насилие, чрез завоевания и власт. Ние растем, когато сме слаби и гонени. Защо е така? Защото Божието царство, както аз го виждам, е взаимоотношение със самия Бог, със самия Исус Христос, и Бог ясно е казал, че Той ще води нашите битки вместо нас, Той е този, който ще ни утвърди и опази. И когато ние имаме проблеми и кризи, и вие, които слушате, когато сте в криза, когато имате проблеми, трябва просто да се обърнете към Исус Христос. Той ще ви пази, Той ще ви защити, ще ви укрепи, затова евангелието е толкова приложимо във всяка страна и култура. То действа при всяка култура, идва във всяка нация, не идва силово, но когато сме слаби. Ние не разчитаме на нашите сили, а на Святия Дух.

- Така е, напълно съм съгласен с теб. Какво ще кажем обаче на някои неясни стихове? Хората ги цитират, сам съм ги чел. В Новия завет в Матей 10:34-36 Господ Исус Христос казва: "Не мислете, че дойдох да поставя мир". Искам отново да го прочета: "Не мислете, че дойдох да поставя мир на земята, не дойдох да поставя мир, но нож, защото дойдох да разлъча човек срещу баща му, и дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й, и неприятелите на човека ще бъдат домашните му." Как обясняваш това?

- Чудесно. Много харесвам този пасаж. Знаеш ли какво се случва тук? Много християни се притесняват от тези стихове.

- Не, обясни ми, ако обичаш.

- Обърни внимание на подзаглавието "Исус изпраща дванадесетте." Цялата глава е за призоваването на дванадесетте ученици. Виж какво им казва: "Изпращам ви като овце между вълци" (Матей 10:16) и петте неща, които обещава на учениците: ще ви мразят, ще ви гонят, ще ви хвърлят в затвор, ще ви бият, ще ви убият. Защо хората не четат първата част на тази глава? Исус е много ясен. Това е изпращането на дванадесетте. Ромел, ти получавал ли си такава заръка?

- Да, разбира се.

- Да те попитам отново. Изпратен ли си да бъдеш мразен, да бъдеш гонен, бит, затварят и убит?

- Не и в тази степен.

- Аз не съм чувал за такава заръка. А такава беше заръката на дванадесетте ученици. Исус им казва "Ще бъдете гонени. Аз не дойдох да поставя мир, а нож." (Матей 10:34-36) И следващия стих "да разлъча човек срещу баща му, майка срещу дъщеря, ножът ще бъде обърнат срещу вас." (Матей 10:35-36) Това няма нищо общо с това ние да използваме нож.

- Те не трябва да вземат оръжие. Ножът ще е насочен срещу тях.

- Ножът ще бъде насочен към нас. Когато хората дойдат и ме питат как може да имаме мир с исляма, аз ги питам – Къде четете, че ще имаме мир? Кое евангелие четете? Евангелието е евангелие на ножа. Но ножа няма да го използване ние, той ще бъде използван в битките срещу нас. Ние ще имаме разногласия в семейството, син срещу баща, майка срещу дъщеря, прочетете следващите стихове "И който не вземе кръста си, и не следва подире ми, не е достоен за мене." (Матей 10:38) Целият контекст на главата е, че ножът ще бъде насочен срещу нас, никъде не е казано, че ние можем да използваме нож. Защо? Вижте какво прави Петър на следващия ден. В Гетсиманската градина са. Идват да арестуват Исус, Петър води нож и отрязва ухото на слугата. Вижте какво се случва? Исус хваща ухото, изцерява го, обръща се към Петър и му казва да прибере ножа си, "защото всички, които хванат нож, от нож ще загинат" (Матей 26:52) Това се случва точно в деня, след като са били в горницата. Там Исус им казва: "Продайте си дреите и си купете ножове." Откъде Петър беше взел ножа? От масата. Какво правят ножове на масата? Гръцката дума за нож е mace (макаи). Всички ползвали такива ножове. Били дълги около 30 см. Той бил най-важният уред през онези дни, с него си чистиш ноктите, използваш го на масата, защото британците още не са изобретили лъжиците и вилиците. Не сме били цивилизовани все още. Така че тогава поставяли месото в устата си и с макаи-то го отрязвали. Затова и било на масата. Това било най-важното приспособление за ежедневна употреба. Когато Исус им казал: "Продайте дрехата и си купете нож", Той им казал "Ще трябва да се грижете за себе си. Трябва да си купите най-важното приспособление." А когато Петър му казал, че там има два ножа, Исус казал, че са достатъчни. Два ножа са достатъчни да отидеш на война?! Разбира се, че не. Затова и на следващия ден Исус му каза "Прибери ножа си." "Защото, който вади нож от нож умира." Божието царство не идва чрез ножове. Ножовете ще бъдат насочени против нас. Матей 10:34 го казва много ясно. "Не дойдох да поставя мир, а нож срещу ви, ученици". "Ще бъдете бити, мразени, хвърлени в затвор, убити". Всеки един от учениците бе бит, всички бяха гонени, мразени, всички бяха хвърлени в затвор и убити, с изключение на Йоан. Те изпълниха заръката. Това е моята заръка, вашата заръка. Каква невероятно заръка! Затова толкова обичам това, което Исус казва тук. Евангелието ще конфронтира, ще предизвиква реакция, а когато мюсюлманите чуят това, ще реагират срещу нас. Очаквайте да бъдете мразени. Очаквайте да бъдете бити. Но ние не трябва да правим тези неща, абсолютно нямаме право, Исус не ни е позволил да правим тези неща. Вижте примера му. Какво каза на Петър?

- Какво му каза?

- Прибери ножа си! (Матей 26:52)

- Да, прибери ножа си. Разбира се. Благодаря ти, Джей.

  И на нашата публика искам да кажа: Моля се и се надявам нашето предаване да е било информативно. Моля, бъдете с нас и в следващото ни предаване. Нека Господ ви благослови! Благодаря и довиждане!

You Tube – Из: На светове разстояние




Гласувай:
6
0



1. germantiger - ...
05.08 09:55
Да и не

първо НЕ

- книги за Халифата и неговите завоевания има бол, включително такива преди 2000-та година, лъжа е, че има само 1 или дамата, която е търсила е как да кажа - идиот в търсенето

- Християнството се разпространява и с оръжие и ние знаем това - примери в Сландинавия и примери в Саксония, където франския Карл/Шарл-еман Велики върши геноцид над саксонците разпространявайки Християнството

- удобно е да се оневини Християнството за инквизициите, за института на Иквизицията и за кръстоносните походи, но е факт, че то е виновно и то категорично

после ДА

- наистина за завоеванията на Ислама се говори и пише много по-малко, мюсюлманите нса така винени както християните и европейците за кръстоносните походи, действително това е тенденция и то нарочна такава

- доколкото познавам историята, поне в началото Християнството не се разпространява с насилие освен някои "инциденти" по места и то не е държавна религия в началото - така е, да

- тези които вадят ножове така да го кажем - това са точно споменатите в разговора представители и последователи на Ислама - абсолютен факт
цитирай
2. nbrakalova - (1) Към 1. germantiger - ...
05.08 22:38
germantiger написа:
Да и не

първо НЕ
- книги за Халифата и неговите завоевания има бол, включително такива преди 2000-та година, лъжа е, че има само 1 или дамата, която е търсила е как да кажа - идиот в търсенето
(...)


ОТВЕТ: Явно, както интервюираният, така и д-р Джени Тейлър,имат предвид точно определен исторически период на завоевания. "Тя искала да установи колко книги са написани за ЗАВОЕВАНИЯТА, ЗА КОИТО ТОКУ-ЩО ГОВОРИХ. (Препратка моя: Към края на СЕДМИ ВЕК ислямът контролира, ако погледнете върху картата, от Испания на запад до Индия на изток. Цялата тази територия попада под техен контрол. Това не става доброволно, безболезнено. Всичко става под острието на меча. В това няма съмнение, но колко книги сте прочели за тези завоевания?) …техните завоевания поставят под техен контрол цялата територия между Индия и Испания само В РАМКИТЕ НА 60 ГОДИНИ…. Колко книги има за това? Една. Откриваме само една книга ЗА ТЕЗИ ЗАВОЕВАНИЯ. Книгата е написана от австралиец. Пол Фрегоси. Двадесет различни издатели ОТКАЗВАТ ДА ОТПЕЧАТАТ КНИГАТА МУ. Накрая намира издател, католическо издателство в САЩ, което издава всичко, което другите не желаят да издават. Това е единствената книга, написана ЗА ТЕЗИ ЗАВОЕВАНИЯ. … Тази история е от голяма значимост за хора като мен, защото, спомнете си, в Северна Африка се намирала силната църква на Августин. Картаген, Александрия, ТАМ Е ИМАЛО СИЛНИ ЦЪРКВИ, КОИТО СА БИЛИ НАПЪЛНО УНИЩОЖЕНИ. … Така че от 1400 години насам ислямът дължи ОТГОВОР ЗА ТОВА." Християнството се разпространява първо в тази част от Римската империя, чак по-късно се пренася в Европа.
цитирай
3. nbrakalova - (2) към Към 1. germantiger - ... - "…те, за които светът не беше достоен..."
05.08 22:42
germantiger написа:
Да и не

първо НЕ
(...)
- Християнството се разпространява и с оръжие и ние знаем това - примери в Сландинавия и примери в Саксония, където франския Карл/Шарл-еман Велики върши геноцид над саксонците разпространявайки Християнството

- удобно е да се оневини Християнството за инквизициите, за института на Иквизицията и за кръстоносните походи, но е факт, че то е виновно и то категорично


ОТВЕТ: Джей Смит не случайно и достатъчно ясно, първо, представя библейското християнство най-вече през първата му фаза по времето на езическия Рим.
Но след тази първа фаза "над църквата надвисна страшна опасност. Затворът, мъченията, огънят, мечът бяха благословение в сравнение с нея. …Под покривалото на изповядващ християнството самият Сатана се вмъкваше в църквата, за да поквари вярата и да отклони умовете от Словото на истината. …Библията не се приемаше като мерило за вярата. УЧЕНИЕТО ЗА РЕЛИГИОЗНАТА СВОБОДА БЕ НАРЕЧЕНО ЕРЕС, а неговите защитници бяха мразени и обявявани вън от законите. …След дълга и тежка борба малкото верни решиха да скъсат всяка връзка с отстъпилата църква, в случай че продължава да допуска фалша и идолопоклонството. Те видяха, че отделянето е абсолютно необходимо, ако искат да бъдат послушни на Божието слово."

Разпространяването на християнството с оръжие е политика на държавата в съюза й с Римокатолическата ИНСТИТУЦИЯ. По време на властването на последната тя преследва и унищожава библейските християни:

"Историята на Божия народ през вековете на мрака, последвали с римското владичество, е записана в небето. В човешките доклади обаче тя заема твърде малко място. Освен обвиненията на враговете на Божиите чада, следите за тяхното съществуване са съвсем бледи. Политиката на Рим бе стремеж да се заличи всяко различие, противопоставящо се на нейните доктрини или укази. …Рим се стремеше да изтрие и всеки доклад за своята жестокост спрямо мислещите по-различно. … Никоя църква в границите на римокатолическата власт не бе оставена дълго да се радва необезпокоявана на СВОБОДАТА НА СЪВЕСТТА. Веднага щом придоби власт, папството протегна ръце, за да смаже всичко, което отказва да признае неговата власт; и една след друга църквите се подчиниха.
…Евангелието, прието от бритите в първите векове, бе още непокварено от римското вероотстъпничество. Преследването от страна на езическите императори, разпространило се чак до тези отдалечени брегове, бе единственият подарък, който първите църкви на Британия получиха от Рим. Много християни, избягали от преследването в Англия, намирах защита в Шотландия; оттам истината бе занесена в Ирландия и във всички тези страни бе приета с радост. Когато саксите нахлуха в Британия, езичеството спечели властта...
…Църкви, поддържащи същата вяра и практика, съществуваха и в Централна Африка и всред арменците в Азия.
Сред първите, съпротивляващи се на домогванията на папската власт, бяха ВАЛДЕНСИТЕ… Папата заповядал "тази омразна и отвратителна секта от злосторници", ако "откажат да се отрекат, да бъдат смазани като отровни змии" (Уили, Кн. 16, гл. 1). …Въпреки Кръстоносните походи и безчовечната касапница, на която бяха подложени, те продължиха да изпращат своите мисионери, за да пръскат скъпоценната истина. Бяха преследвани до смърт, но кръвта им напояваше посятото семе и то не закъсня да даде плод. Така валденсите свидетелстваха за Бога векове преди раждането на Лутер. Пръснати из различни страни, сееха семената на Реформацията, която започна по времето на УИКЛИФ, разрасна се надлъж и шир в дните на Лутер и трябва да бъде продължена в края на времето от готовите да претърпят всичко "за Божието слово и свидетелството за Исуса Христа" (Откровение 1:9).
Между тях имаше хора както от знатно потекло, така и съвсем скромни и от нисък произход. … Папистите не успяха да осъществят волята си с Уиклиф през живота му и омразата им остана незадоволена, докато тялото му почиваше спокойно в гроба. Съгласно декрета на Констанския събор повече от 40 години след смъртта костите му бяха изровени, изгорени и прахът хвърлен в близкия поток. "Този поток – казва един стар писател – отнесе праха му в Авон, Авон – в Северн, Северн – в морските теснини, а те – във Великия океан. И така прахът на Уиклиф стана символът на учението му, което се разпространява сега по целия свят" (Т. Фулър. Църковна история на Британия. Кн. 4, отд. 2, параграф 54).
…Много от ВАЛДЕНСИТЕ и АЛБИГОЙЦИТЕ, прогонени от домовете си във Франция и Италия поради преследването, дойдоха в Бохемия. … След време бе издаден указ, според който да бъдат изгаряни всички, отклонили се от римското богослужение. Но християните жертваха живота си и поглеждаха нагоре към триумфа на делото си. Един от тези, които учеха, че "спасението може да се намери само чрез вяра в разпънатия Спасител", каза, умирайки: "Яростта на враговете на истината сега тържествува над нас. Но това няма да бъде завинаги; ще се издигне един човек от обикновения народ без меч и без власт, срещу когото те няма да могат да устоят" (Уайли. Кн.3, гл.1). Времето за появяването на Лутер бе още доста далеч, но вече се издигаше човек, чийто глас срещу Рим щеше да разтърси народите.
ЯН ХУС имаше скромен произход… …в университета в Прага, където получи стипендия по бедност. В университета Хус скоро се отличи с неуморима прилежност и бърз напредък. А безукорния му живот и благородство му спечелиха всеобщото уважение. …След като завърши университетското си образование, стана свещеник, бързо получи известност и скоро бе призован в кралския двор. Бе назначен професор, а по-късно и ректор на университета, чийто възпитаник беше. Само за няколко години скромният, образовал се по милост учен, стана гордостта на своята страна, а името му – познато по цяла Европа.
Но в друга област започна Хус делото на реформата. Няколко години след приемане на свещенически сан бе назначен проповедник в църквата на Витлеем. Основателят на този параклис бе настоявал като нещо много важно писанията да се проповядват на народен език. Въпреки че Рим се противопоставяше на тази практика, в Бохемия тя не бе напълно изоставена. Но съществуваше голямо невежество по отношение на Библията и сред хората от всички прослойки на обществото се ширеха най-долни пороци. Обръщайки се към Божието слово, Хус порицаваше безстрашно злините, за да укрепи принципите на истината и чистотата, на които то учеше.
Един гражданин на Прага, ЙЕРОНИМ, който по-късно се свърза много тясно с Хус, бе донесъл при завръщането си от Англия трудовете на Уиклиф. Кралицата на Англия, станала последователка на ученията на Уиклиф, бе бохемска принцеса и чрез нейното влияние писанията на реформатора се разпространиха широко и в родната й страна. Тези трудове Хус прочете с интерес… …Приблизително по това време в Прага пристигнаха от Англия двама учени, чужденци, приели светлината и дошли да я разпръснат в тази далечна страна. … Бяха не само проповедници, но и добри художници и решиха да приложат таланта си. На едно място, достъпно за широка публика, нарисуваха две картини. Едната представляваше влизането на Христос в Ерусалим, "кротък и възседнал на осел" (Матей 21:5) и последван от учениците Си в износени от пътя дрехи и боси. На другата картина бе изобразено папско шествие – папата, облечен в богатите си дрехи и трикратната корона, възседнал великолепно украсен кон, предшестван от тръбачи и последван от кардинали и прелати, облечени в ослепителни одежди. … В Прага настана голямо вълнение и след известно време чужденците решиха, че е благоразумно за сигурността им да заминат. Но даденият урок не бе забравен. Картините направиха силно впечатление на Хус и го подбудиха ДА ИЗУЧАВА ПО-ГРИЖЛИВО Библията и ученията на Уиклиф…
От Бохемия светлината се разпространи в Германия, защото вълненията в Пражкия университет принудиха хиляди германски студенти да го напуснат. Много от тях бяха приели от Хус първите си познания върху Библията, та при завръщането си разпространиха евангелието в своето отечество.
…Папата сам се зае с разследването и осъждането му (на Хус) и след това обяви града Прага за анатемосан. По онова време произнасянето на такава присъда създаваше всеобщ страх и смут. Придружаващите я церемонии бяха организирани така, че да всяват всред народа поразяващ ужас. … чрез мерки, смазващи въображението, Рим се опитваше да владее съвестта на хората. Град Прага бе изпълнен с вълнения и смут. Голяма част от хората обвиняваха Хус за нещастията им и изискваха той да бъде предаде на отмъщението на Рим. … "На този етап от своята кариера умът на Хус изглежда е бил сцена на мъчителна душевна борба. …
Това го накара за свое ръководство да приеме и да проповядва и на другите да го приемат, ПРИНЦИПА, ЧЕ САМО УСВОЕНИТЕ С РАЗУМА НАРЕДБИ НА ПИСАНИЕТО ТРЯБВА ДА СЛУЖАТ ЗА ВОДАЧ НА СЪВЕСТТА. С други думи, ЧЕ БОГ, ГОВОРЕЩ ЧРЕЗ БИБЛИЯТА, А НЕ ЦЪРКВАТА, ГОВОРЕЩА ЧРЕЗ СВЕЩЕНИЧЕСТВОТО, Е НЕПОГРЕШИМИЯТ ВОДАЧ" (Уайли. Кн. 3, гл.2). …Враговете му бяха активни и мощни, но кралицата и много от благородниците бяха негови приятели, също и народът в по-голямата си част бе на негова страна. Като сравняваха чистите му и облагородяващи учения и свят живот с унизителните догми, проповядвани от римокатолическите свещеници, с алчността и безпътството им, много хора смятаха за чест да бъдат на негова страна.

До този момент Хус поддържаше сам своите трудове; но сега, ЙЕРОНИМ, приел в Англия ученията на УИКЛИФ, се присъедини към делото на реформата. Отсега нататък двамата, свързани в живот и в смърт, не трябваше да се разделят. Йероним беше в много голяма степен блестящ гений, красноречив и с широка ерудиция – дарби, които печелят общественото благоволение. Но по отношение на качествата, съставляващи истинската сила на характера, Хус бе по-великият. Неговата спокойна разсъдливост обуздаваше импулсивния дух на Йероним, който с истинско смирение съзнаваше достойнството на Хус и се подчиняваше на съветите му. Общата работа на двамата допринасяше реформата да се разпространява още по-бързо.

Бог позволи голяма светлина да озари умовете на тези двама избрани мъже и да им разкрие много от заблудите на Рим; но те не получиха цялата светлина, която трябваше да бъде дадена на света. Чрез тези Свои служители Бог извеждаше народа си от мрака на романизма. Но те щяха да срещат още много и големи пречки, затова ги водеше внимателно, стъпка по стъпка, според възможностите си да понесат. Хус и Йероним не бяха подготвени да получат изведнъж цялата светлина. Както пълната слава на обедното слънце би ослепила дълго обитавалите в мрак, така и светлината, ако им бе представена изцяло, би ги накарала да я отхвърлят. Затова Бог им я разкриваше малко по малко, в мярката, в която би могла да бъде приета от народа. От столетие на столетие трябваше да последват други верни работници, които да заведат народа още по-нататък в пътя на реформата.

…С нарастваща всеки изминат ден дързост Хус изобличаваше гръмко пороците и злоупотребите , ТОЛЕРИРАНИ В ИМЕТО НА РЕЛИГИЯТА, а народът открито обвиняваше РИМСКИТЕ ВОДИТЕЛИ КАТО ПРИЧИНИТЕЛИ НА ОКАЯНОСТТА, ЗАЛЯЛА ХРИСТИЯНСКИЯ СВЯТ. Прага изглеждаше, че е отново на ръба на кървав конфликт.
…Градът отново бе отлъчен от църквата и Хус се оттегли пак в своето родно село. Свидетелството, така вярно известявано от любимата му витлеемска църква, се прекрати. Преди да отдаде живота си като свидетел за истината, той трябваше да говори от една по-голяма катедра, в много по-голям мащаб – на целия християнски свят.
За да се излекуват злините, смутили Европа, в Констанс бе призован общ събор. Бе свикан по желанието на император Сигизмунд чрез Йоан ХХІІІ, един от тримата папи съперници. …Главните цели на събора бяха да се излекува разколът в църквата и да се изкоренят ересите. Затова пред него бяха призовани да се явят двамата папи противници, както и главният разпространител на новите идеи Ян Хус. …… Хус съзнаваше очакващите го опасности. Бе се сбогувал с приятелите си... Макар да бе получил охраняваща грамота от краля на Бохемия и по време на пътуването си още една от император Сигизмунд, разпореди се за всичко в случай на смърт.
В писмо до един от приятелите си в Прага пише: "Мои братя…, аз тръгвам с охрана от краля, за да посрещна моите многобройни и смъртни врагове… Уповавам се напълно на всемогъщия Бог, на моя Спасител. Вярвам, че Той ще чуе вашите горещи молитви да изпълни устата ми с благоразумие и мъдрост, за да успея да им се съпротивя; че Той ще ме дари със Своя Свят Дух, за да ме укрепи в истината Си, та да мога да посрещна с кураж изкушения, затвор и ако е необходимо жестока смърт. Исус Христос пострада за Своите възлюблени. …… Затова, възлюблени, ако моята смърт трябва да послужи за Негова прослава, молете се да дойде по-бързо и Той да ми даде сили на издържа с твърдост всички бедствия. Но ако е по-добре да се завърна между вас, нека се молим на Бога да се завърна без петно, т.е. да не потъпча нито една от най-малките истини на Евангелието, за да оставя на моите братя един превъзходен пример за следване. Затова може и да не видите никога вече лицето ми в Прага. Но ако волята на всемогъщия Бог позволи да се върна при вас, нека да напредваме със сърца още по-затвърдени в познанието и в любовта на Неговия закон" (Бонехоузе. Т.1, с.147, 148)
В друго писмо до свещеник, станал ученик на евангелието, Хус говори с дълбоко смирение за собствените си слабости, обвинявайки се, че "със задоволство" е носил "богати дрехи" и е "прахосвал часове в незначителни занимания". След това прибавя следните покъртителни увещания: "Дано Божията слава и спасението на души изпълнят ума ти, а не притежанието на блага и имоти. Внимавай да не украсяваш къщата си повече, отколкото душата; а над всичко друго отдай всичките си старания за духовната постройка. Бъди благочестив и смирен с бедните и не прахосвай средствата си за приключения. … ти знаеш моето учение, защото си приел наставленията ми още от детинство, затова е безполезно да ти пиша повече. Но те заклевам в милостта на нашия Господ да не ми подражаваш в която и да било от тези суети, за които си ме виждал да падам". На плика на писмото добавил: "заклевам те, приятелю мой, да не счупваш този печат, докато не си напълно сигурен, че съм мъртъв" (пак там, т.1 ,с. 148, 149).
Омаломощен от болест и от престоя в затвора – защото влажният и мръсен въздух там го разболя от треска, която за малко не отне живота му – Хус накрая бе изправен пред събора. Окован в тежките вериги, стоеше в присъствието на императора, заклел му се в честта и в добрата си вяра, че ще го покровителства. През време на дългото разследване твърдо поддържаше истината и в присъствието на събраните ГОЛЕМЦИ на ЦЪРКВАТА и ДЪРЖАВАТА изрече тържествен и верен протест срещу покварите на свещеническата йерархия. Когато поиска да избере да се откаже от ученията си или да понесе смърт, прие участта на мъченик. Божията благодат явно го подкрепяше. През последвалите седмици на страдание преди окончателната присъда небесен мир изпълваше душата му.
…За последен път Хус бе изправен пред събора. На многобройното и блестящо събрание императорът, принцовете на империята, царските пратеници, кардиналите, епископите и свещениците и огромното множество хора, бяха дошли да видят СЪБИТИЕТО НА ДЕНЯ. От всички части на християнския свят се бяха събрали свидетелите на тази ВЕЛИКА ЖЕРТВА В ДЪЛГАТА БОРБА ЗА ИЗВОЮВАНЕ НА СВОБОДАТА НА СЪВЕСТТА.
След като бе призован още веднъж да определи своето последно решение, Хус заяви, че отказва да се отрече и поглеждайки проницателно към монарха, нарушил така позорно своето обещание, заяви: "Аз реших да дойда на този събор по собствената си свободна воля под общественото покровителство и честната дума на тук присъстващия император" (Боне Хозе, т.2,с.84)…
След като присъдата бе произнесена, започна церемонията по лишаване от духовен сан. Епископите облякоха своя затворник в свещеническото облекло. И той каза: "Нашият Господ Исус Христос бе облечен с бяла дреха чрез унижението, когато Ирод го проводи пред Пилат" (пак там, т. 2, с.86). Отново поканен да се откаже, Хус отговори: "С какво лице бих погледнал тогава небето? Как бих погледнал онези множества хора, на които съм проповядвал чистото евангелие? Не, аз ценя тяхното спасение повече, отколкото това бедно тяло, обречено сега на смърт". Дрехите му бяха събличани една след друга, като всеки епископ произнасяше проклятие в края на участието си в цере4монията. Най-после поставиха на главата му една пирамидообразна книжна митра, на която бяха нарисувани ужасни фигури на демони. На видно място отпред бе изписано "архиеретик". "С най-голяма радост – каза Хус – ще нося тази корона на позор заради Тебе, о , Исусе, Който заради мене Си носил корона от тръни". Когато церемонията приключи, "прелатите казаха: "Сега предаваме душата ти на дявола". "А аз – каза Хус, повдигайки очите си към небето – предавам духа си в Твоите ръце, о, Господи Исусе, защото си ме изкупил" (Уайли, кн. 3, гл.7)
Ян Хус бе предаден на светските власти и отведен на мястото на екзекуцията. …

…Посочвайки съдиите си, (Йероним) каза твърдо: "Вие осъдихте Уиклиф и Ян Хус не задето разклатиха УЧЕНИЕТО НА ЦЪРКВАТА, но просто защото порицаваха скандалните и срамни неща, извършени от духовенството – техния разкош, помпозност, тяхната гордост и всички пороци на прелатите и свещениците. Нещата, които те твърдяха и които са неопровержими, заявявам също, че поддържам като тях". Думите му бяха прекъснати. Прелатите, треперещи от ярост извикаха: "Какво друго доказателство е нужно? Виждаме със собствените си очи най-упорития от еретиците".
Непоклатим пред тази буря, Йероним възкликна: "Какво! Мислите, че се боя да умра ли? Вие ме държахте цяла година в един ужасен зандан, по-страшен от самата смърт. Третирахте ме по-жестоко, отколкото би ме третирал някой турчин, евреин или варварин, и плътта ми буквално изгни приживе на костите ми. И все пак аз не се оплаквам, ЗАЩОТО ОПЛАКВАНЕТО НЕ ПОДОБАВА НА МЪЖ СЪС СЪРЦЕ И ДУХ, но мога само да изразя учудването си от такова голямо варварство спрямо един християнин" (Боне Шозе, т.2, с. 151-153). ……Като награда, ако се отрече от опозицията си срещу Рим, му бяха представени най-блестящи перспективи. Но и той като своя Учител, когато му бе предложена славата на този свят, остана твърд.

"Докажете ми от Свещеното писание, че съм в заблуда – казваше той – и ще се отрека".
"Свещеното писание!" – възкликна един от неговите изкусители. – "Всяко нещо ли тогава трябва да бъде съдено съгласно тях? Кой може да ги разбере, ако църквата не ги разтълкува?"
"ПРЕДАНИЯТА НА ЧОВЕЦИ ПО-ДОСТОЙНИ ЛИ СА ЗА ВЯРВАНЕ ОТ ЕВАНГЕЛИЕТО НА НАШИЯ СПАСИТЕЛ? – отвърна Йероним. – ПАВЕЛ не увещаваше тези, на които пишеше, да слушат човешки традиции, но КАЗВАШЕ: "ИЗСЛЕДВАЙТЕ ПИСАНИЯТА."
"Еретик" – беше отговорът. – Разкайвам се, задето те умолявах тъй дълго. Виждам, че си завладян от дявола" (Уайли. Кн. 3, гл.10).

Не след дълго бе произнесена смъртната му присъда. Бе отведен на същото място, където Хус отдаде живота си...

…Папата обяви кръстоносен поход срещу ХУСИСТИТЕ и отново срещу Бохемия бе хвърлена огромна военна сила, но и тя претърпя поредното поражение.
…Обявен бе още един кръстоносен поход. Във всички папски страни на Европа се събираха мъже, пари и муниции. Сума народ се нареждаше под папските знамена с увереността, че най-сетне ще настъпи краят на ХУСИСТКИТЕ ЕРЕТИЦИ.
… Няколко години по-късно при друг папа бе организиран още един кръстоносен поход.
…След като папските водачи изгубиха надежда, че ще могат да победят със сила, прибягнаха до последното средство – ДИПЛОМАЦИЯТА. … и така РИМ С ЛИЦЕМЕРИЕ И ИЗМАМА СПЕЧЕЛИ ОНОВА, КОЕТО НЕ УСПЯ ДА СПЕЧЕЛИ С БИТКА. … Смутовете, борбите и кръвопролитията продължиха. В Бохемия отново нахлуха чужди армии и вътрешните разделения и размириците не пристанаха да раздират нацията. Верните на евангелието бяха подложени на кърваво преследване. … останалите верни на древната вяра образуваха отделна църква и я назоваха "ОБЕДИНЕНИ БРАТЯ". Тази постъпка им навлече проклятието на всички класи. Но ОСТАНАХА НЕПОКОЛЕБИМИ. Принудени бяха да подирят убежище в лесове и пещери, но все пак се събираха, за да четат Божието слово и да се покланят на Бога. Чрез пратеници, тайно изпращани в различни страни, научаваха, че тук и там има "единични вярващи в истината, няколко в този град, няколко в друг обект на преследване, както и те самите; че там сред планините в Алпите имало древна църква, основана на Писанието и протестираща срещу идолопоклонническите поквари на Рим" (Уайли. Кн. 3, гл.19). Тази вест бе приета с голяма радост и се завърза кореспонденция с ВАЛДЕНСКИТЕ ХРИСТИЯНИ.
Верни на Евангелието, бохемците очакваха утрото през цялата дълга нощ на тяхното преследване. И в най-тъмния час продължаваха да гледат напред към хоризонта като хора, които очакват първите слънчеви лъчи. "Техният жребий се е паднал в лоши дни, но… те си спомняха думите на Хус, повторени после и от Йероним, че ТРЯБВА ДА МИНЕ ЕДНО СТОЛЕТИЕ, ПРЕДИ ДА СЕ ЗАЗОРИ ДЕНЯТ…." (пак там, кн.3, гл.19).

"Заключителният период на ХV век свидетелства за бавния, но сигурен напредък на църквите на Братята. … В началото на ХVІ век църквите им наброяваха 200 в Бохемия и Моравия". (Езра Хол Джилет. Животът и времето на Ян Хус. Т.2, с.570). "Толкова голям бе остатъкът, на който, избягвайки опустошителната ярост на огъня и меча, бе позволено да види зазоряването на онзи ден, който Хус бе предсказал" (Уайли. Кн.3, гл.19).
…ЛУТЕР…

(Без да спазвам историческата последователност, във времето освен валденси, албигойци, хусисти, моравските братя, гонени и унищожавани са още лутерани, патарени, катари, ломбарди, хугеноти… И така ще е до края на времето.)

П.П. курсивът с главни букви, мой, Н.Б.

"И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена ЗА СВИДЕТЕЛСТВО на всичките народи; И ТОГАВА ЩЕ ДОЙДЕ СВЪРШЕКЪТ." (Матей 24:14)

"Отсега ви казвам това нещо преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз това, което рекох." (Йоан 13:19)

Защото дава заповед след заповед,
Заповед, след заповед,
Правило след правило, правило след правило,
Тук малко, там малко. (Исая 28:10)

"…те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята," (Евреи 11:38)
цитирай
4. kordon - Християнството е в нравствеността
25.09 22:40
Намирам идеите на християнския евангелист и апологет Джей Смит за много логични и човешки. Освен това смятам, че те до голяма степен подкрепят тезата ми, коята съм застъпил в няколко мои материала, че същността на християнството се състои не в църковните канони и догматика, а в изчистените от корист нравствени послания на Исус, бил той човек или син божи. Именно в универсалните христови морални възвания, незамърсени от сребролюбие и материални интереси, се намира живата плът на християнството. Едва по-късно, след няколко столетия, този в същността си етически кодекс е присвоен и институционализиран с цел да бъде експлоатирано естественото желание на хората да бъдат добри и чрез него да бъдат манипулирани и държани в зависимост цели общества и народи. Днес ние познаваме точно този църковен вариант, чиито изкуствени, празни откъм съдържание и лишени от живот доктрини задушават истинския християнски дух, който можем да открием само в евангелията и за общуване с който не ни е нужна Църква, свещеници, доктрини и каквито и да е атрибути или посредници, а само искрено желание да бъдем нравствено извисени.
цитирай
5. nbrakalova - Към 4. kordon - Християнството е в нравствеността
26.09 17:38
kordon написа:
Намирам идеите на християнския евангелист и апологет Джей Смит за много логични и човешки. Освен това смятам, че те до голяма степен подкрепят тезата ми, коята съм застъпил в няколко мои материала, че същността на християнството се състои не в църковните канони и догматика, а в изчистените от корист нравствени послания на Исус, бил той човек или син божи. Именно в универсалните христови морални възвания, незамърсени от сребролюбие и материални интереси, се намира живата плът на християнството. Едва по-късно, след няколко столетия, този в същността си етически кодекс е присвоен и институционализиран с цел да бъде експлоатирано естественото желание на хората да бъдат добри и чрез него да бъдат манипулирани и държани в зависимост цели общества и народи. Днес ние познаваме точно този църковен вариант, чиито изкуствени, празни откъм съдържание и лишени от живот доктрини задушават истинския християнски дух, който можем да открием само в евангелията и за общуване с който не ни е нужна Църква, свещеници, доктрини и каквито и да е атрибути или посредници, а само искрено желание да бъдем нравствено извисени.


Благодаря за интереса и коментара, Виктор!
Съгласна съм, че официалното християнство е повече опорочено, отколкото близко до Евангелието, но то е закономерен и предвидян процес в Библейските пророчества. В този процес ние, хората, сме или участници, или – запознати с вече осъщественото – ставаме свидетели в настоящето...
Разбира се, има и безразлични!

За съжаление, понякога „само“ искреното желание да бъдем нравствено извисени не е достатъчно, поради съществуващото противоречие между „закона на ума“ и „закона на телесните части“, което ап. Павел така красноречиво коментира в Римляни 7:…14-25... Това воюване рядко е по силите дори на копнеещия за това човек.

Съжалявам, че не мога да приложа линк към интервюто. Надявам се да успея да споделя и още от анализите на Джей Смит.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 439645
Постинги: 164
Коментари: 735
Гласове: 2926
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031