Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2012 08:42 - В светлината на "прокълнатите"
Автор: nbrakalova Категория: История   
Прочетен: 2631 Коментари: 3 Гласове:
13

Последна промяна: 28.03.2012 09:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

125 години от рождението на Димчо Дебелянов

(2)

● ● ●

* * *

На таз, която в нощи мълчаливи

кат призрак свят дохожда в моя кът

и нов живот ми в жилите разлива

и с райска сладост пълни ми духат!

 

На таз, коя вирее ми в сърцето

и като звездица в тъмний мрак сияй,

и мойта лодка води сред морето

на щастьето към светлий хубав край!

 

На таз, коя зарита в скръб безкрайна,

кога в борбата падна аз сломен,

на моят гроб ще дойде в нощ потайна

сълзици да пролее зарад мен!..

 

 

* * *

Обичам да гледам през тъмните гранки

на кротко склонени под мен дървеса

как мълком разстилат се нощните сянки

по плувнали в жар небеса...

 

И трепетно вслушан в мълвата потайна

на рано-ранилите плахи звезди

да чакам ответ на великата тайна,

която душата ми в мрак обгради.

 

И дълго да роня във нощните скути

сълзи за отминали в път красоти,

сълзи за молитвите свои нечути

и рано умрели мечти.

 

 

NEVERMORE

 

Пропасти вечни делят те от мене,

зная, че ти си безкрайно далеч,

но пак като лъч след вековно затмение,

чакам да дойдеш... Ще дойдеш ли?

           - Никога веч!

 

Рано пробуден, с тъги непросветни,

впивам аз погледи в мрака далеч

и с клетви, и жал, безутешно преплетени,

чакам да съмне... Ще съмне ли?

           - Никога веч!

 

Мойте градини Неволята черна

с преспи засипа. Те дремят далеч,

а химни и смях в полунощ обезверена

чакам да трепнат!.. Ще трепнат ли?

           - Никога веч!

 

 

 

* * *

Отново вплетен в страшната ви мъка

о, вечно будни улици в града,

аз пак се губя, капка сред кипежа –

на скърби, радост, обич и вражда!

 

 

 

* * *

В тъги родени, тъжни мрат

и упования, и вяра –

о, дни, де свършва неший път,

де тъй в безумна изпревара?

 

В душа ми пламък не оста,

над бездна пак стоя надвесен,

а как бе дивна пролетта,

как светла – пролетната песен!

 

В душа ми споменът ридай

о, плач на ангелите пленни,

а как бе дивен китний май

с потока негов бистропенни!

 

В тъги родени, тъжно мрат

и упования, и вяра –

о, дни, де свършва ваший път,

де тъй в безумна изпревара?

 

 

 

* * *

Ти смътно се мяркаш

из морната памет,

кат бродница сънна

в бездънна гора –

аз тръпна след тебе

и тръпно ме мамят

в мъглите вечерни

две черни пера.

 

След сетната среща

да срещна забрава,

подемах се, падах

и страдах навред.

Нощта ме разлюби,

денят отминава,

ни радост донесъл,

ни весел привет.

 

И ето, погребал

в тъга непобедна

надежди и младост

в безрадостен склеп –

аз гасна, аз гасна

с утеха последна –

на спомена в здрача

и плача за теб.

 

 

* * *

Живях в заключени простори,

в неумолима пустота,

и в мойта повест се повтори

на някой Люне повестта.

 

Скверниха нищи мойто знаме,

враг – мойта девствена земя,

а над мощта и гордостта ми

измамна слава се надсмя.

 

И ето, свел очи, в които

безумна пропаст се вдълба,

с последен жар в сърце разбито

аз шъпна пламенна молба:

 

Царице, спях до твойте кули –

прати ми в презнощ вихрен стон,

като бледен лист да ме отбрули

от моя обезлистен клон.

 

 

ЧЕРНА ПЕСЕН

 

Аз умирам и светло се раждам –

разнолика, нестройна душа,

през деня неуморно изграждам,

през нощта без пощада руша.

 

Призова ли дни светло-смирени,

гръмват бури над тъмно море,

а подиря ли буря – край мене

всеки вопъл и ропот замре.

 

За зора огнеструйна копнея,

а слепи ме с очите си тя,

в пролетта като в есен аз крея,

в есента като в пролет цъфтя.

 

На безстрастното време в неспира

гасне мълком живот неживян,

а плачът ми за пристан умира

низ велика пустиня развян.

 

                                       Димчо Дебелянов

                            „Аз искам да те помня все така”

                               С., Изд.къща „Персей”, 2012 г.

 

 

 

„Сиротна песен”

 

Ако загина на война,

жал никого не ще попари –

изгубих майка, а жена

не найдох, нямам и другари.

 

Ала сърце ми не скърби –

приневолен живя сирака

и за утеха може би

смъртта в победа ще дочака.

 

Познавам своя път нерад,

богатствата ми са у мене,

че аз съм с горести богат

и с радости несподелени.

 

Ще си отида от света –

тъй както съм дошъл, бездомен,

спокоен като песента,

навяваща ненужен спомен.

 

И над гроба приятелски ръце издигат обикновен надгробен камък с надпис:

Димчо Дебелянов

3 октомврий 1916 г.

Тази дата е погрешна. Защото поетът е убит на 2 октомври, в 10 и половина часа пред обед.

3 октомври 1916 година е денят на погребението.

Тъй завърши своя земен живот сред страдания и сънища за щастие един от най-големите поети на България – тази „най-хладна родина в света”.

Владимир Русалиев.

„Животът, любовта и смъртта на Димчо Дебелянов”

Изд. „Добромир Чилингиров”

Печатница „П.К.Овчаров”

София, Април 1936 г.




Гласувай:
13
0



1. bven - Ще си отида от света –тъй както съм дошъл, бездомен...
29.03.2012 11:21
Добре би било всеки да се замисля над тези слова, а някои да си ги повтарят, докато осъзнаят какво значат!
Хубав спомен за лиричния поет. Благодаря!
цитирай
2. nbrakalova - Добре би било всеки да се замисля над ...
29.03.2012 21:52
bven написа:
Добре би било всеки да се замисля над тези слова, а някои да си ги повтарят, докато осъзнаят какво значат!
Хубав спомен за лиричния поет. Благодаря!


Един от най-изящните ни поети с една рядко срещана душевност!
цитирай
3. atil - Обаче станал доброволец във вой...
31.03.2012 14:01
Обаче станал доброволец във войната! Истинска душа носи! Дано да го ценят поколенията подобаващо и за в бъдеще!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 724852
Постинги: 280
Коментари: 1192
Гласове: 4269
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930