Време е да започнем да взимаме насериозно страданието на стопаните след смъртта на любимите им животни.

Психологът и автор на книгата „Как да поправим разбитото сърце“ Гай Уинч отбелязва, че преживяването на подобна загуба често е подценявана от околните. В изданието “Scientific American” Уинч пише, че негови пациенти са изпитвали притеснения да изразят чувствата си пред околните, за да не бъдат сметнати за „твърде сантиментални“, „незрели“ и дори „слабохарактерни“.

Психологът разказва конкретен случай с мъж, който скърбял за своето куче, за което се грижил в продължение на 17 години. Неговите думи били:

„Знаех, че ще бъде трудно, когато почине, но нямах реална представа… Бях пълна развалина. Плаках с дни. Не можех да свърша никаква работа. А най-лошото беше, че не казвах на никого, понеже ме беше твърде срам. Прекарах дни на работа, плачейки насаме, и промърморвах, че имам алергия, когато някой забележеше подпухналите ми очи.“

Друг случай в практиката на Гай Уинч бил с жена, която преживяла така наречения „синдром на разбитото сърце“ след смъртта на кучето си. Това е състояние в отговор на скръбта, което е толкова остро, че симптомите наподобяват инфаркт, включително повишени до 30 пъти повече от нормалното хормонални нива.

Често такова състояние се свързва и със загубата на дългогодишен любовен партньор, но се отнася също и за връзката, която изграждаме с домашните си любимци. Защо тогава обществото смята загубата на любимо животно за различна от тази на любим човек?

Най-често срещаното обяснение би било, че хората са готови с лекота да отхвърлят нечия болка, когато не им се струва близка до тях. Уинч смята, че липсата на подкрепа от околните затруднява процеса на отърсване, а това „усложнява възстановяването, правейки го по-дългосрочно и комплексно, отколкото би трябвало да бъде“.

Освен че социалната подкрепа е жизненоважна за всякакъв тип възстановяване, липсата ѝ повлиява и възприятията за собствените ни емоционални реакции, което допълва стреса, тъй като започваме да изпитваме притеснение и срам от самите себе си.

16.01.2019 16:00

https://www.edna.bg/zdravoslovno/ne-prenebregvajte-mykata-na-stopanite-po-pochinalite-im-domashni-liubimci-vredno-e-za-zdraveto-4656294 

ПОЧТИ НАПЪЛНО съм съгласен с казаното/написаното от Уинч

леко се притеснявам, обаче как може да се използва това, как може да бъде подхванато от СМИ и днешните малоумни левичари и пр.

съдейки по себе си губил съм куче като младеж и много ревах и да не кажа страдах душевно вътре в мен

В обществения строй на "левичари"-те няма нужда от психология и психолози, защото там хората са щастливи.

аз пък мисля, че именно при левичарите психологията придоби това огромно значение което НЕзаслужено й се отдава днес

Имах предвид, че по време на социализЪма у нас тази наука нямаше бъдеще… Защото при социализЪма не може да има нещастни или унизени, или проблеми… - най-общо казано.

Макар психологията да е с древни корени, съвременните условия на живот я изтласкаха на едно от първите места. Разбира се, днес играят роля и научните изследвания особено в посока на психосоматиката – (гр.) влиянието на душа/ум (psyche) върху тяло (soma). Отчасти и Гай Уинч прави подобна връзка. Психосоматика „като медицински термин е използван за първи път от немския лекар д-р Хайнрот през 1818 г. Още в древни времена се е смятало, че съществува изразена връзка между ума и тялото. Аристотел например наблюдава, че емоции като гняв, страх, кураж и радост засягат тялото на физическо ниво.“ Отново – от древните…

Иначе, за мен настоящето и бъдещето е на левичарството :) , а то използва къде умело, къде неумело всичко за целите си…