Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2011 00:39 - Историята на Библията на крал Джеймс
Автор: nbrakalova Категория: История   
Прочетен: 3744 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 19.11.2011 00:41


Отбелязваме 400-та годишнина от превода на Библията на крал Джеймс

Разрешената версия на Библията – по-известна като версията на крал Джеймс – е публикувана през 1611 г., точно преди 400 години. Историческите доклади не дават точен ден, нито дори месец на публикуването й. Знае се единствено годината.

Когато се появява за първи път, Европа като цяло и Англия в частност са съвсем наскоро излезли от вековете на средновековно невежество и суеверие. През годините има различни протести срещу ексцесиите на папата и срещу липсата на единство.

Но в началото на 16-ти век всеобхватният бунт е вече неизбежен и

той идва под формата на протестантската Реформация. Поведена отначало от Мартин Лутер в Германия, тя бързо се разпространява почти в цяла Европа.

 

През дългото средновековие Библията е буквално затворена книга, непозната за по-голямата част от населението в Европа, което и без това е неграмотно. Преди изобретяването на печатарската преса – около 1440 г. – Библията е достъпна единствено в ръкопис, на латински език, и то само за някои добре образовани свещеници. Църковните служби са провеждани на латински език и са неясни за почти цялото паство. Ширещото се невежество и корумпираността на църковното духовенство влошават още повече обстановката.

 

Началото

Протестантският църковен историк Роланд Байнтън коментира: “Реформаторите детронираха папата и възкачиха на трона Библията”. С напредъка на Реформацията Библията е преведена на езиците на много европейски държави. В Англия реформатори като Джон Уиклиф и неговите последователи и ученици (като Уилям Тиндейл) публикуват ранни преводи на английски език на части от Библията и на цялата Библия.

Но когато крал Джеймс I се възкачва на трона през 1603 г. става ясно, че никоя от съществуващите версии на английската Библия не е приемлива за всички фракции на Англиканската църква. Нужна е нова версия, която да води към единство църквата и нацията. Решението е взето през 1604 г. на прочутия събор в двореца в Хемптън Корт. То е подписано от крал Джеймс, отличен ученик в изучаването на Библията и твърдо убеден, че по-ранните преводи не са адекватни, тъй като не отговарят напълно на оригинала.

Работата започва през 1607 г., като е следван метод, начертаващ пътя за бъдещи големи преводи. Съставен е голям екип от добре подготвени образовани личности, а не от един-двама души. По този начин противоречията са изчиствани и обективността на начинанието е гарантирана. Те трябва да изготвят версия на Библията, която да бъде умерена, да не клони нито наляво, нито надясно, нито към пуританството, нито към католицизма.

Самият крал Джеймс подчертава, че екипът за превод трябва да бъде съставен от “най-добрите, излезли от двата университета”. Включени са повечето от водещите библейски и светски учени от Кеймбридж и Оксфорд наред с няколко добре образовани миряни. Избрани са 47 (или може би 48) англиканци и пуритани на базата на техните умения. Разделени са в шест групи – всяка отговаряща за част от Библията. Тяхната работа е предоставена за окончателно одобрение на екип от 12 души, съставен от по двама отговорници от всяка от шестте групи. Окончателната редакция трябва да бъде одобрена от краля и неговия съвет.

Шестте групи работят в съответствие с набор от указания, изготвени от Ричард Банкрофт – новият архиепископ на Кентърбъри – и одобрени от краля. Първото и най-важно правило гласи, че новата версия трябва да се базира на по-ранния превод, известен като Свещеническата Библия, “с малки изменения, доколкото истинността на оригинала позволява”. С други думи, това е по-скоро редакция, отколкото нов превод – факт, който е често забравян.

Справка с по-ранни английски преводи е позволена, дори насърчавана. Указание 14 пояснява кои предходни английски преводи могат да бъдат използвани. Всички те са наименовани с изключение на превода на Тавернър. Справките с налични оригинални текстове на иврит и гръцки език също са насърчавани. Ползвани са и преводи на немски и френски език.

Преводачите очертават много ясно своите цели в увода: “Ние никога не сме помисляли да правим нов превод – пишат те, – но да направим от добрия превод по-добър или от няколко добри да съставим един основен добър”. Изявлението на християнския теолог и апологет Алистър Макграт резюмира добре споменатото: “Преводачите на Разрешената версия “стоят на раменете на гиганти”.*

Указанията поясняват по-нататък, че съществуващото деление на глави и стихове трябва да бъде запазено, че ще бъдат включени само бележки в полето, които разясняват сложни думи на иврит и гръцки, и че консултации във възможно най-широк кръг трябва да има на всеки етап от работата с цел да се осигури акуратността на текста и неговата достоверност спрямо оригиналните езици. Резултатът от този структуриран и добре ръководен процес е именно такъв, какъвто е очакван – версия на английската Библия по-добра от предходните.

Точност на думите

Разрешената версия представлява това, което днес познаваме като “официален” превод, най-известният сред много други във времето и запазен до днес. Направено е всичко възможно всяка дума от оригинала да бъде преведена с най-еквивалентна английска дума.

Този подход “дума за дума” изисква повишено внимание. Когато значението на оригиналния език е от първостепенна важност, езикът на превода също трябва да е прецизно точен и смислен. Думи, които не присъстват в оригинала, са обозначени с курсив в преводния текст. Един писател прави интересно наблюдение: “В Библията на крал Джеймс откриваме следната прозорливост – поредността на думите от оригинала е запазена в забележителна степен, като в същото време преведеният текст е разпознаваем на английски език и освен това напълно смислен.”

Важен резултат от този превод е, че голям брой еврейски и гръцки думи, както и идиоми, навлизат в английския език, също и в английската литература по-късно. Това е само един от начините, по които Разрешената версия е повлияла върху развитието на западния свят.

Влиянието й днес

Тази наистина чудесна версия на английската Библия е от огромно значение за развитието на западната цивилизация. Това често е по-лесно признавано от враговете на тази цивилизация, отколкото от онези, които живеят в границите й и ползват многото й предимства. Когато честваме годишнината от Разрешената версия, честваме кои сме ние и откъде идваме, може би дори без да го осъзнаваме.

Великият английски библейски учен от миналото столетие сър Фредерик Кениън, на когото всички библейски учени след него остават длъжни, пише: “Тя е Библията не само за обществено ползване, не само на една секта или изповедание, не само на една държава, но на цяла нация и на всички англоговорящи държави по лицето на земята. Тя е четиво на милиони, които малко са чели, тя е наръчник за поведение на мъже и жени от всяка прослойка и от всяко ниво на образоваността. Тя е дело не на един човек, не на един век, но на много работници с различни и дори противопоставящи се гледни точки за период над 90 години. Тя е напоена с кръвта на много мъченици и нейното бавно израстване е дало време за изчистването на несъвършенствата и за пълното реализиране на предназначението й като Библия на английската нация”.

Макграт наскоро обобщава: “Нашата култура е обогатена от Библията на крал Джеймс. За съжаление никога няма да видим равна на нея, нито дори подобна на нея.“Ако Библията наистина е Божието Слово, това Слово трябва да бъде предадено на човешки език – този принцип е разбран от всички преводачи на Библията от времето на реформаторите и е валиден до днес. Това обяснява отчасти защо има толкова много преводи в последно време и защо те продължават да излизат от печатниците и издателствата в англоезичния свят”.

И въпреки че влиянието на Разрешената версия никога няма да отслабне, значението на някои от думите й може да бъде разяснено с помощта на по-съвременни преводи. Тези, които искат да четат и да разбират Божието Слово, имат възможност да го сторят. Това, че Библията е достъпна за нас в толкова много преводи и версии, е огромно предимство, а фактът, че сме свободни да я четем, е едно от най-големите предимства да живеем в свободно общество. И това не е за пренебрегване!

сп. Signs of the Times

 

Да разберем данните

Когато говорим за Библията, ще чуем изрази като “Стар завет”, “Нов завет” и дори “Тора”. Какво означават те?

• Стар завет: Старият завет или СЗ е съставен от 39 книги, простиращи се от Битие до Малахия. Той подробно описва историята на древния Израел и Божиите указания към народа Му, като основната тема е идването на Месия - Исус Христос, - Който ще спаси света от греха.

• Нов завет: Новият завет или НЗ е втората половина на Библията. Съдържа 27 книги, които започват с Евангелие на Матей и завършват с книгата “Откровение”. Представлява колекция от трудове, писани през първи век сл. Хр. от различни автори. Разказва за живота, ученията и жертвата на Исус Христос и е основата на съвременната християнска теология и практика.

• Тора: Позната е още като Петокнижието и е съставена от първите пет книги на Стария завет (Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие), писани от Моисей. Нейните учения са в основата на юдаизма и модерното християнство. Исус често е цитирал от нея при служенето Си.

• Евангелия: Представляват четирите първи книги на Новия завет (Матей, Марк, Лука и Йоан), които дават подробности от живота, ученията и смъртта на Исус.

• Апокрифи: Книги, които са били считани като полезни, но не и за боговдъхновени. Те не са включени в канона на протестантската Библия.

в. Християнска мисъл, бр. 6 / 2011




Гласувай:
4
0



1. анонимен - Преводачите на Разрешената версия “стоят на раменете на гиганти”.
19.11.2011 11:17
Трогателно, но и гордо признание. )))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 712677
Постинги: 275
Коментари: 1185
Гласове: 4194
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031