Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2023 19:58 - Симеон Радев: България бе малка за Стамболов
Автор: nbrakalova Категория: Политика   
Прочетен: 841 Коментари: 1 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image
Снимка: Уикипедия

Площад СЛАВЕЙКОВ
31.01.2023
Време за четене: 5 мин.

На днешния ден преди 169 години във Велико Търново е роден един от големите български държавници – Стефан Стамболов. България е имала щастието той да бъде начело на държавата във времена, когато над нея е висяла заплаха от Русия, застрашаваща самите устои на държавността. Благодарение на възрожденеца и апостол Стамболов България оцелява и започва изграждането на Третото българско царство.

Ето какво пише за този изключителен политик историкът и дипломат Симеон Радев в Календара на Народно-либералната партия за 1910 г.:


В една стара фотография на Народния събор в Цариград, дължима на скромното изкуство на някой безхитростен занаятчия, привлича вниманието, между толкова побелели труженици, едно голобрадо лице, в което блестят две огнени очи. Невръстното момче, примесено, по някакъв тайнствен тласък на своето призвание, във великата плеяда на Възраждането, бе Стефан Стамболов. Неговото присъствие тук е символическо: то олицетворява солидарността на поколенията в народния подвиг, сякаш клетвата на младите, че ще подемат знамето когато ръцете, които го носиха тъй високо, ще отмалеят.

Никой не изпълни тая нечуена и тържествена клетва тъй свято и тъй гордо, като Стамболова.

В народните въстания, в които има неуведаемата слава да бъде наследника на Ботева, Стамболов внесе стихията на един могъщ и безстрашен дух. Истински герой, той се хвърли в борбата без илюзии и преживя трагичните минути на поражението – без отчаяние.

Освобождението на България не усмири неговата бурна душа: твърде малка бе за неговите патриотически амбиции земята, стегната между  Дунава и Балкана. Още през 1878 год. ние го виждаме да устройва заедно с Митрополит Натанаила – тоя хайдук в расо – едно революционно движение в Македония. В първия заговор за Съединението, станал в 1880 г., той взе пак живо участие. От него произхожда идеята за опълчението, което трябваше да бъде демократическата армия на народното обединение.

Възторженият и непобедим идеализъм, който окриляше стремежа на Стамболова към осъществлението на Велика България, личи и в неговите борби за запазване на конституционния строй в Княжеството.

След преврата в 1881 г., когато Каравелов избяга в Пловдив, а Цанков биде интерниран във Враца, в тъмната и сурова епоха, когато Начевич бе прострелял над България терора на руските офицери, за да убие в нея свободолюбивия дух, завещан от Възраждането, Стамболов остана несъкрушим в това будно Търново, дето се бе събрал сякаш целият духовен живот на мислеща България. След като избра в своя окръг – без те да се явят там – единствените депутати, които българския народ даде против пълномощията. Стамболов води срещу консерваторския гнет, както и срещу зачатъците на руска диктатура в България, една смела и ловка борба, в която покрай една необикновена твърдост на характера блясват вече първите искри на един млад политически гений.

След възстановяването на Конституцията, Стамболов, издигнат от народния ентусиазъм, заема постепенно първенствующе положение в Либералната партия. В 1884 г., след като употреби всички свои усилия, за да запази партийното единство, той, със своето влияние, даде победата на Каравелова. През целия Каравелов режим той бе водителят на болшинството, пред който инстинктивно се прекланяше Събранието, човекът, към който бяха обърнати погледите на съвременниците с онова особено предчувствие, което буди младостта на великите хора.

На какво се дължеше тая възходяща популярност на Стамболова, когато толкова имена, някога звучащи громко, гаснаха, кои съвсем забравени, кои вече бледнеющи? На неговото минало, без съмнение на неговото пламенно слово, на това доверие, което той внушаваше със своя ясен; дълбок, уравновесен ум, но, в действителност, престижът на необикновените хора, на тия, които създават историята и тласкат народите по нови пътища, не се поддава на точен разбор. Тоя престиж – това което народният език нарича „звезда“ – е подобно на съкровените сили на природата, които сега откриват учените, нещо тайнствено и загадъчно, което поразява въображенията, завладява умовете и открива в бъдещността възможностите за великото …

С такива предвестия зареше над съвременниците името на Стамболова, когато, през една мрачна нощ, над която гузно бе увиснало едно низко небе, княз Александър биде вдигнат от своя дворец от една шепа клетвопрестъпници. България стоеше слисана от грозотата на престъплението. Тогава от Търново се издигна могъщия глас на Стамболова и разнесе по страната, настръхнала от позора, акцентите на един горд, повелителен език, образци за който ни са оставили древността и Френската революция. Стамболов заявяваше:


„Прокламация към българския народ

В името на българския княз Александър І и на Народното събрание, обявявам за изменническо и вън от законите на страната привременното софийско правителство во главе Климента, и всякой, който слуша приказанията на това правителство, ще бъде съден и наказан по военните закони. Назначавам за главнокомандвующий на всичките български войски бригадния командир Муткуров и заповядвам на всичките граждански и военни власти да изпълняват безпрекословно неговите заповеди. Призовавам доблестния български народ да защити Короната и Отечеството от предателите, които искат да свалят от престола нашия юначен и любим княз. Нека Всевишний укрепи десницата на народа и войската, за да запази честта си, правата и славата на Отечеството и на избрания от народа монарх.

Да живее българския Княз Александър І!

Председател на Народното събрание:

Стамболов.

Главнокомандующий българските войски:

Муткуров.“


Княз Александър биде възвърнат и си замина пак, боящ се да не предизвика със своето упорство гибелта на България.

Това, което направи Стамболов, за да предотврати тая гибел, която всички виждаха и от която почти всички се бояха, това ще ни разкаже един ден историята. В тоя ХІХ век, в който толкова народи осъществиха своята съдба, съдбата на никой народ не е минала през изпитанията, на които биде подвергната България. В продължение на дълги трагични години, ознаменувани с бунтове, убийства, Стамболов трябваше да води България покрай една бездна. И, ако Европа днес го брои между своите велики хора,  ако историците сочат на него като на една от титаническите фигури на нашето време, то е защото за чуждия свят е ясно какво свръхестествено усилие; какъв гений, каква патриотическа самотверженост са били потребни, за да се закрепи в неговата независимост един малък народ, застрашаван от най-силния цар на земята.

Всичките народи са увековечили името на своите творци. Италия е възпяла в мрамор и в бронз паметта на Кавура; във всеки град на германия се издига статуята на Бисмарка.

В България Стамболов биде съсечен на улицата…

Позорът за това зверство не може обаче да падне върху българския народ, защото хората, които го извършиха и тия, които го вдъхновиха, бяха престанали вече да бъдат българи – откакто дигнаха ръка срещу своето отечество.

Източник:

 



Гласувай:
6



1. zemja - Почитания
02.02.2023 20:16
и благодарности към автора на този постинг – Симеон Радев!

Нека се знае и помни истината за гениалния български политик Стефан Стамболов!
Вечна слава!
цитирай
2. nbrakalova - Към 1. zemja -
02.02.2023 20:47
zemja написа:
и благодарности към автора на този постинг – Симеон Радев!

Нека се знае и помни истината за гениалния български политик Стефан Стамболов!
Вечна слава!

Благодаря за интереса и коментара!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1625419
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031