2. stela50
3. mt46
4. radostinalassa
5. sparotok
6. getmans1
7. kolevm38
8. kvg55
9. planinitenabulgaria
10. grigorsimov
11. leonleonovpom2
12. wonder
13. bojinkata
14. panazea
2. metaloobrabotka
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. iva971
7. writeunlimited
8. iw69
9. kvg55
10. belkana

Прочетен: 3791 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.02 20:09

Н.В. Цар Борис III е единствената съществена пречка срещу сталиновите мераци за завладяване на Балканите и Босфора
30 януари 2023 г.
Д-р Георги Боздуганов
На 30 януари се навършват 129 години от рождението на Н.В. Цар Борис III. Приеман или оспорван, неговите дела ясно показват, че никой друг не е направил повече за доброто на страната ни през миналия век. Особено през най-трудното време за съществуването на България - Втората световна война. След преживените ужаси в окопите през Първата световна война, младият монарх се заклева
български войник да не воюва извън границите на държавата
До края на краткия му живот клетвата остава ненакърнена. Неговите оръжия са — борба за мир, дипломация и непрестанна работа за национално благоденствие.
През 1940 г., с умела политика и двустранен договор с Румъния, Южна Добруджа е върната в пределите на царството. Въпреки че присъединяването става в разгара на войната, то е признато от всички Велики сили.
Под заплаха от нахлуване на огромна германска армия, България е принудена да се включи в Тристранния пакт и :
— е спасена от пълно опустошение и даване на стотици хиляди жертви. Царят добре знае публичната закана на Херман Гьоринг — “няма място за царе в новия европейски ред”, но не изоставя своя народ и не бяга във Великобритания или Съединените щати, както направиха повечето европейски монарси. В завладените от Вермахта Югославия и Гърция жертвите са над 1.5 милиона, а националната им собственост е тотално разграбена;
— предотвратява инсталирането на пронацистки политически режим и запазва относително самостоянна политика;
— български войски не са изпратени да се сражават на нито един фронт;
— без да се съобразява с многобройните германски протести, Царят поддържа дипломатически отношения със Съветския съюз, за да предотврати окупация и опустошение на България;
— въпреки нацистката съпротива, той успява
да запази всички евреи
на територията на царството — към 55 000 български поданици и пришълци. В страната не е убит нито един евреин заради качеството му на евреин. Решително насърчава транзитно преминаване през страната на застрашени от нацистите чуждестранни евреи към Палестина и други страни — над 11 000 души с български транзитни визи, с български влакове и български кораби.
Срещу Цар Борис са организирани редица заговори и атентати. През април 1925 г. в прохода Арабаконак анархо-комунистическа банда обстрелва автомобила му и неговият спътник е убит. След 2 дни друга комунистическа банда взривява купола на столичната катедрала Света Неделя. Загиват над 200 души. Царят, който е основната цел на атентата, оцелява, тъй като закъснява за църковната служба. На 19 май 1934 г. група офицери извършват държавен преврат и дълго се колебаят дали да разстрелят монарха. През 1936 г. водачът на Деветнадестомайската група Д. Велчев подготвя следващия преврат, но е разкрит и арестуван. През април 1941 г. земеделският лидер Г.М. Димитров, снабден с оръжие и експлозиви, се опитва да организира нов пуч срещу Цар Борис. През пролетта на 1943 г. царят започва контакти с американските власти за
цялостно излизане на България от войната,
за което е разработен план, но в края на август е отровен и умира. Той е единствената съществена пречка срещу сталиновите мераци за завладяване на Балканите и Босфора, и най-вероятно е убит от съветските специални служби, за които отровителството е традиционна практика. Ден и нощ стотици хиляди хора от цялата страна се стичат за последно сбогом с любимия цар, а гробът му в Рилски манастир става постоянно място за поклонение.
Покушенията не спират и след неговата смърт. На Великден 1946 г., по нареждане на сталиновата марионетка Георги Димитров, тленните останки на монарха са извадени и закопани в парка на двореца Врана. И това кощунство обаче се оказва недостатъчно за комунистическите управници. През 1954 г. скромният гроб е взривен, костите на Цар Борис изчезват безследно и политисториците на режима се заемат с
оскверняване на неговата памет
С дълъг низ от клевети те сътвориха безумния оксиморон “монархо-фашизъм”, а днес малка, но особено креслива група от техни отроци, продължава да бълва откровени лъжи за приятелство с Хитлер, преследване на евреи, национална катастрофа, кървави ръце и др., но историческата истина е по-силна от комунистическата пропаганда.
Затова провидението запази царското сърце. След откриването му през 1991 г., то бе положено в Рилски манастир и не престава да тупти за България.
Ние помним — Цар Борис III обичаше Отечеството повече от себе си и умря за него!
Източник:
Тагове:

2. Н.В. Цар Симеон ІІ - личен сайт
3. Царство България
4. Изгубената България
5. За стария български правопис
6. Клуб "Един завет" - потомци на офицерския корпус на Царство България
7. Стара София
8. Европейски кралски династии
9. Das Herzogliche Das Herzogliche Haus Sachsen-Coburg und Gotha
10. Н.В. Цар Симеон ІІ - генеалогия и...
11. tretrooper
12. bolg
13. kordon
14. sulla - Ъплоуднати постинги за делитване
15. Консерватизъм
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Петър
18. deathmetalverses
19. Национален светоглед
20. Блог „Аристокрация БГ”
21. Относно царските имоти
22. Велики учени за вярата си в Бога
23. Погубените 1945. "Народният съд" - непубликувани фотографии на Т.Славчев
24. Декомунизация
25. Владетелски двор на Третото Българско царство
26. alexanderherzdorf
27. Славимир Генчев
28. tvmreja