Автор: Олех Илницкий

Създадена на 13 Май 2022

Лишени от положителна национална идентичност, руснаците продължават да бъдат определяни от опасен имперски начин на мислене, който издава едновременно подчинение и агресия. Путин цинично надгражда върху тази съмнителна основа.

Клишето, че войната срещу Украйна лежи изцяло на съвестта на Путин, все още набира сила в международния дискурс. Твърди се, че народът на Русия е с промити мозъци, жертва на пропаганда и цензура, страдаща от последиците на западните санкции.

През март президентът Байдън дори заяви, че „Вие, руският народ, не сте наш враг“.

Но дали тази позиция е издържана? Смятам, че не.

По-голямата част от руснаците са престъпно небрежни. Те не спазват минималните човешки стандарти на поведение, виновни са за умишлената слепота към жестоката война на Путин срещу цивилни граждани и градски центрове. А много от тях активно участват в разрушенията.

Проучване на общественото мнение, публикувано на 30 март от независимия московски център „Левада“, установи, че понастоящем 83% от руснаците подкрепят действията на Путин, което е солидно увеличение спрямо 69% през януари. Дни по-рано видяхме как хиляди руснаци се събраха на стадион „Лужники“ в Москва на про-военен митинг, в който участваха руски олимпийци, дефилиращи с националистическия символ „Z“.

Дори и ако приемем социологическите проучвания и митингите с определена доза съмнение, високите цифри не оставят съмнение, че Путин и руският народ са на едно мнение, при което само едно смело, но неефективно малцинство е против. Нека си припомним, че обезпокоителното мнозинство от руснаците се пръскаше от гордост през 2014 г., когато Путин анексира Крим. През юни същата година той получи 86% одобрение.

Макар че за руския народ могат да се измислят оправдания – интелектуална леност, апатия, ограничени източници на информация – той остава обективно и практически не само противник на Запада, но и активен поддръжник на една непровокирана агресивна война, от която получава известно национално удовлетворение.

На 3 април президентът Володимир Зеленски апелира към морала на руските майки:

Искам всяка майка на всеки руски войник да види телата на убитите в Буча, в Ирпин, в Хостомел… Руски майки! Дори и да сте отгледали мародери, как се е стигнало дотам, че освен това те са станали и касапи? Не може да не знаете какво се крие в децата ви. Не бихте могли да пренебрегнете факта, че те са лишени от всичко човешко. Без душа. Без сърце. Те са убивали умишлено и с удоволствие.

Със сигурност Путин нямаше да нахлуе в Украйна, ако само 15% от населението го подкрепяше. Това е война, която се води от цялото руско общество, включително от Руската православна църква. Така че си струва да се разгледа колективната вина на Русия (Kollektivschuld), точно както тя е била определяна в случая с нацистка Германия.

Нация, която никога не е била изградена

Настоящата война не беше неизбежна, но тя произлезе доста естествено от дълбоко вкоренените предразсъдъци в руското общество. От десетилетия насам историците посочват, че руснаците все още се борят да се превърнат в истинска нация. Британският историк Джефри Хоскинг пише през 1998 г., че „в продължение на повече от три века“ „изграждането на империята“ е „възпрепятствало формирането на нацията“.^[1]

Преди около две години руският журналист и историк Сергей Медведев отбеляза:

В Беларус има нация, в Украйна има нация – но в Русия няма нация. Има [само] един тип хора, които са собственост на държавата, държавни крепостни селяни.

При отсъствието на национална идентичност руснаците продължават да бъдат определяни от опасен имперски начин на мислене, който издава както подчинение, така и агресия. Путин цинично надгражда върху тези две съмнителни основи. Той отклони руснаците от тежката работа по изграждането на нацията и вместо това пренасочи вниманието на обществото към предполагаемото величие на Руската империя и Съветския съюз, твърдейки, че лоши руски лидери и чуждестранни врагове са го подкопали.

В резултат на това руснаците се валят в блатото на умиращата имперска идентичност, насочвайки гнева си най-вече към украинците, които поради своя суверенитет играят централна роля в руското чувство за „национална“ загуба. Всъщност на украинците се гледа като на най-голямата заплаха за така наречената „руска идентичност“ и поради тази причина те са посрещнати с такъв гняв в Русия.

Тази война е подготвена

По време на управлението си Путин изрази в достатъчна степен своя дял от костеливи идеи относно Украйна. Нито една от тях не беше оригинална. Руският начин на мислене, който направлява тази война, се е развивал в продължение на дълго време. Имперският контрол на Москва върху югозападните ѝ граници винаги е бил оправдан с така наречената „общоруска“ концепция, според която украинците и белорусите трябва да бъдат част от руската държавност и идентичност, а не отделни източнославянски народи.

Това усилие може да се наблюдава и в културния империализъм през вековете. През 1843 г. либералният литературен критик Висарион Белински, почитана икона на руската култура, пише: „Украйна никога не е била държава, следователно тя няма история в строгия смисъл на думата“; „Украинците – настоява той – винаги са били племе и никога не са били нация, още по-малко държава“. Той използва тези аргументи, за да оприличи украинския Николай Гогол на руски писател.

През 1863 г. руският журналист Михаил Катков заявява: „Украйна никога не е имала особена история, никога не е била отделна държава, украинският народ е изцяло руски народ, роден руски народ, съществена част от руския народ, без която той не може да продължи да бъде това, което е.“

Съвременният руски историк Алексей Милер отбелязва, че представата за украинците „като част от руския народ се запазва като официална позиция на властите и като убеждение на мнозинството образовани руснаци през целия XIX век“. Тя е „ключова за изграждането на руската нация през имперския период“.^[2]

Отиваме бързо напред към 2008 г. и виждаме Путин да казва на президента Джордж Буш: „Нали разбираш, Джордж, че Украйна дори не е държава. Какво е Украйна? Част от нейните територии са в Източна Европа, но по-голямата част е подарък от нас“. През 2021 г. Путин е автор на статията „За историческото единство на руснаците и украинците“, в която изразява твърдото си убеждение, че „руснаците и украинците [са] едно цяло“. Неотдавнашно проучване на Кралския институт по международни отношения Чатъм Хаус отбеляза този мит като „оправдание за настоящите иредентистки амбиции на Русия спрямо западните ѝ съседи“.

Религиозните руски лидери също поддържат това мислене. Според доклад от 4 април 2022 г. руският православен патриарх Кирил е произнесъл проповед, в която отказва „да признае разликата между руската и украинската култура и идентичност и отрича правото на Украйна да съществува като суверенна нация както в исторически план, така и в настоящето. Нещо повече, тя легитимира продължаващото насилие като необходимо и дори, може би може да се твърди, свято“.

В продължение на векове Русия си е внушавала лъжи, а войната срещу Украйна очевидно е начин за задоволяване на стари имперски копнежи. Това отлага отчитането на историческата истина от страна на обществото. Ярък пример за този ефект беше фактът, че РИА Новости, руската държавна информационна агенция, отпразнува победата над Украйна малко преждевременно, обяснявайки два дни след инвазията, че „Русия възстановява своята историческа цялост, събирайки руския свят, руския народ в цялата му съвкупност от великоруси, белоруси и украинци (малоруси)“.

Ужасът пред по-добрия вариант

Руското общество е склонно да възражда подобни схващания, и то особено във времена на украински политически възход, какъвто е случаят през последните тридесет години. Успехът на Украйна предизвиква чувство за имперска загуба у източната ѝ съседка, при което се появява усещането, че украинците пречат на руснаците да бъдат „себе си“. Унищожаването на украинската независимост се предлага като възможност за гарантиране на руската имперска идентичност.

Теоретично Русия винаги може да избере алтернативни, демократични модели на самоопределяне вместо този, който Путин възражда. За съжаление, нито една от тези алтернативи не е довела досега до някакъв изявен дискурс сред руснаците. Винаги, когато в имперската руска държава се появят демократични елементи, центробежните сили водят до тяхното унищожаване.

Руската империя и Съветският съюз така и не намериха начини да стимулират неруснаците да приемат империята. Украинците и другите националности развиват конкурентни и в крайна сметка по-привлекателни национални разкази.

Путин изглежда вярва, че Руската федерация може да бъде запазена единствено чрез авторитарно управление и териториална експанзия. Има определена причина, поради която той не мисли за други начини: позитивното изграждане на нацията би изисквало не само зачитане на демокрацията и гражданските свободи, но най-вече на националните различия, които заобикалят Русия. Руснаците ще трябва да се отучат да мечтаят за възстановяване на старите имперски граници. Имперската историография ще трябва да уважава националните дискурси на Украйна и да влезе в диалог, вместо да се опитва да ги заличи.

Това, разбира се, е трудна задача. Предвид вековните заблуди на Русия, интелектуалните аргументи засега изглеждат безсилни да променят империалистическото поведение.

Единственият настоящ лек за социопатичното мислене на Русия би била пълната и тотална победа на Украйна. Поражението на Русия в тази война е необходимата шокова терапия, която би могла да разтърси руснаците и да ги накара да приемат, че Украйна не е – и никога не е била – Русия, и може би дори да подготви почвата за устойчиво изграждане на нацията.

Ако Украйна загуби, руските имперски фантазии ще се засилят; руското общество ще удвои търсенето на имперска „цялост“ – като се обърне към други „изгубени“ територии, които понастоящем се намират в Европейския съюз.

^[1] Geoffrey Hosking, Russia: People and Empire, 1552-1917.

^[2] Виж: Alexei Miller, The Ukrainian Question, p. 24, 26.

ОЛЕХ ИЛНИЦКИЙ  е почетен професор в катедрата по съвременни езици и културология в Университета на Алберта, Канада.

Из: Коментари:

• 14-05-2022 | Тихомир Тачев

Явно авторът е почетен с титлата професор! Личи си от написаните редове. Украина е и ще остане несъстояла се държава! Както и Олех Илницкий е и ще си остане конюнктурен драскач, почетен с титлата професор...

Отговор

o   14-05-2022 | Златко

Интересно с какво точно се тачи самият Тихомир Тачев. Може би с правото да бърбори каквото му скимне откъм великобългарската пустош?

Там, където нищо няма значение, думите са най-незначителното от всички незначителни неща.

o   17-05-2022 | мхм

Толкова по-зле. Значи "втората армия у света" ще бъде уни(що)жена от несъстояла се държава.
А какво ли би станало, ако ви подпукаше НАТО...

• 15-05-2022 | Пендо

За мен нещата за Русия и Уйрайна изглеждат така, но и малко по различно от писаното по книгите. Ще припомня неща известни на всички. Може някои да не са съгласни. Може и да се изтрие.

Някога в Русия земята принадлежеше на помещиците. Но заедно с земята тяхна собственост бяха и хората, които живееха на тази земя. В продължение на векове те контролираха и движението на хората. Това бе различно от Европа. 
Скоро след революцията собствеността на земята премина напълно в ръцете на партията и контрола на хората премина в ръцете на създадените нови кадри, наречени с разни букви като ГПУ, НКВД и т. н. Така се организира и контрол на движението, и даже мислите на хората.

В Украйна нещата станаха малко по различно. Земята беше до известна степен собственост не съвсем на помещиците, но повече на тези, които я обработват. Те бяха наречени кулаци и те и техните деца бяха унищожавани. 

Тази особеност на Украйна после се възстанови донякъде. Тя се отрази и в езикът и нравите. Те започнаха да се отделят от Русия и да вземат по независими решения. 

Сега всички виждат как се намести желанието да се възстанови голяма Русия. Присъединиха се лесно Осетия и Крим. Самостоятелната Беларус бе почти присъединена. Защо не и Украйна.

Това изглежда бе решено, и Украйна беше обявена от Кремъл за несъстояла се държава, както Тачев го казва. Какво стана после целия  свят го знае.

Скоро изглежда е България може да бъде обявена също като несъстояла се държава, както пак Тихомир Тачев го пише. Народното събрание е под погледа на руския цар. Даже жълтите павета са като тези в Петербург. Улиците на София са пълни с руски имена. Даже имаше голям мавзолей на изпратения от Москва управител. Най-голямата черква е с името на руски завоевател. Даже телевизията говореше в петък само на руски. Турците бяха изпъдени, като не говорещи руски и български. 
А страната е пълна се паметници, от които въоръжени войници са готови да стрелят срещи всеки, който не признава властта на Русия.
Беше подготвено и партийно решение за присъединяваме към Русия. 
А сега то изглежда възможно след Украйна. А тези, които са против, са за боклука или ще бъдат простреляни от руски ракети, както го препоръчва една народна представителка.

Източник:
http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/europe/4236-dali-ruskiyat-narod-e-zhertva-na-putin-ili-sauchastnik-v-prestaplenieto