Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06.2020 22:35 - Марин Райков: Не съдете Гладстон само по едно слово на 23 г.
Автор: nbrakalova Категория: Политика   
Прочетен: 1089 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 22.06.2020 22:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Той помогна на българския народ, като се обяви срещу ужасите след Априлското въстание, пише посланикът ни в Лондон до университета в Ливърпул

Университетът в Ливърпул ще преименува сграда, носеща името на бившия британски премиер Уилям Гладстон, тъй като той е държал в парламента реч против премахването на робството. Решението е взето във връзка с антирасистките протести в града след убийството в САЩ на чернокожия Джордж Флойд.

Посланикът ни в Лондон Марин Райков обаче е на мнение, че животът и стойността на един човек не могат да бъдат съдени само по изявление, произнесено, когато е бил 23-годишен депутат. Дипломатът написа следното отворено писмо до ръководството на университета:


Милорд,

Изпращам Ви това отворено писмо, в контекста на наскоро обявеното решение на Университета в Ливърпул за преименуване на сграда, кр стена на министър-председателя Уилям Ю. Гладстон.

image  УИЛЯМ ГЛАДСТОН Снимка: УИКИПЕДИЯ

През историческия период, когато премахването на робството е актуална политическа тема (ХVІІІ-ХІХ в.), българите в огромната си част се  противопоставят на тази практика. Може би поради собствения опит на нашия народ като „рая“ в ОСманската империя, угнетен статут, който слабо надвишава този на робите, българите са изпитвали истинско съчувствие към поробените. Следователно е било естествено, че българските издания от периода на Възраждането дават моралната си подкрепа за каузата на абсолиционизма и за силите на Севера по време на Американската гражданска война. По-късно, когато българската държавност бива възстановена през 1878 г. – не без подкрепата на Уилям Гладстон – първата конституция на България включва разпоредбата, че „всякой роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия“.

Това ме довежда до въпроса за Уилям Гладстон. Силно съм разочарован (и смятам, че говоря и от името на немалко българи, които работят и учат във Великобритания), че безспорно правилното отхвърляне на расизма и полицейската бруталност доведе во Университета в Ливърпул до според мен несправедливото решение сграда във Вашия кампус да бъде лишена от доброто име на Гладстон.

Намирам за изненадващо да видя, че целият живот и стойност на човек биват съдени единствено въз основа на негово слава, което той произнася в парламента в самото начало на кариерата си като 23-годишен депутат. Уилям Гладстон остава политически активен до над 80-годишна възраст. В рамките на дългата си и знаменателна кариера политическите убеждения на Гладстон еволюират драматично и той се превръща в пламенен критик на робството.

В допълнение към това Гладстон подкрепя редица каузи, които някои от водещите тогава британски политици намират за противоречащи на националния интерес на страната. С други думи, Гладстон подкрепя каузи, които са на първо място морално обосновани, а не непременно икономически или политически изгодни. Българите са една от нациите, които могат да бъдат благодарни за подкрепата на Гладстон във време на остра нужда, в нашия случай – в един от най-мрачните си часове.

След Априлското въстание от 1876 г. – вдигнато срещу османската система на робство и насилствено потиснато от османците, Гладстон става най-известната британска политическа фигура, активно противопоставяща се на „българските ужаси“, както той нарича масовите убийства на цивилни българи в книга, която публикува по въпроса.

Придържам се към убеждението, че животът на чернокожите има значение. Същото важи и за живота на българите през ХІХ век, както и за спомена за онези, които подобно на Уилям Гладстон са се борили за тяхното опазване. Убеден съм, че нюансираното и задълбочено разбиране на ролята на историческите фигури и събития е най-добрата основа за пълноценно разбиране на болезнената история на расовото потисничесто и съвременните му отражения. Ето защо ме натъжава да чуя, че Университетът в Ливърпул е взел едно подобно прибързано решение, основаващо се върху един-единствен аспект от политическата кариера на Гладстон, без да взема предвид останалата част от политическата му дейност, без да отчита монументалния му принос за хуманитаризма и справедливостта.

Гладстон може и да е британски премиер, но той е също и български национален герой и съм загрижен, че това решение ще накара настоящите и бъдещите български студенти – една от по-големите студентски общности във Великобритания – да се чувстват по-малко добре дошли и по-слабо представени в университетския Ви кампус. Ето защо бих искал да се възползвам от тази възможност да апелирам към Милорд и към Съвета на университета да преразгледат решението за преименуване на сградата, кръстена на премиера Уилям Ю. Гладстон, в светлината на цялостното му дело, а не само въз основа на изявления, направени по време на младежките му години.

Позволете ми, Милорд, да използвам тази възможност, за да Ви предоставя уверенията в моята най-висока почит към Вас!

20.06.2020 

Източник: https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8721880?fbclid=IwAR2oRWyFyt91tN4_cZ5eguIvzs3LzQ7DEItsR0RQPuH8p4WKmAUN_I9wlMo 



Гласувай:
6
0



1. germantiger - :)
23.06.2020 07:58
поредния бял лигльо, който се обяснява

една пасмина се гаври с историята и личностите

и един умльо се опитва да комуникира, дискутира и да каже нещо умно

всеки истински мъж и войник би се присмял на белия лигльо и би мразил черния варварин

обидно ми е от "университетци" и до гуша ми е дошло
цитирай
2. germantiger - +
23.06.2020 08:00
днес не става дума з агледни точки

днес не иде реч кое е така или онака, кое е правилно или неправилно

днес иде реч за гавра, погазване и "експеримент"

ако умльото не разбира това, значи и не е интелигентен дори

ако пък го разбира и се обяснява така... о жалки, о бедни поробени човече

да не можешм да заявишп истината, щото цената която ще платиш е непосилна за теб
цитирай
3. nbrakalova - Към 1. и 2. germantiger - Ясно е за какво става въпрос,
23.06.2020 14:49
но в случая Марин Райков не се явява като частно лице, а институция, от чието име е длъжен да реагира. Това е протокол. В противен случай ще се приеме, че и България е съгласна с действието на университета.
Споделих дипломатическото писмо, защото между всичката гмеж от информация намирам, че не само посолството ни във Великобритания трябваше да реагира, но и Външното ни министерство. Сега обаче друго ги тресе...
цитирай
4. morskipesni - Много правилно (премерено) становище от страна на посланик
23.06.2020 16:30
Ужавение към такива сънанародници. Същото не каже да се каже за маргиналното, разцентровано и глупавато същество- мишлинга "от немски произход" "Германитгер“ справка-по-горе.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 1068118
Постинги: 435
Коментари: 1529
Гласове: 5345
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930