Тончо Краевски

„Където има олтар, там има цивилизация.“  Жозеф дьо Местр

 

Между другото, цивилизацията е приключила отдавна. Няма по-уместен начин да ви го съобщя. И няма по-добър начин да разберете за какво говоря, от това да идете на Седмочисленици и да видите плочките за баня, които могат да накарат всеки да проплаче за хубавия стар асфалт с пукнатините и дупките по него.
И не говоря за естетика. Красотата (нали) е субективна. Говоря за това:

 

„Защо избрахте плочите с шарки за площада около църквата „Св. Седмочисленици“?
– Защото така е много хубаво и много ми харесва. Аз съм проектант – имам това право.“

 

Това вече не е субективно. Това е напълно обективно. Красотата е приемала различни форми през хилядолетията, но злото приема само една форма – тази на гордостта.
И ако сте се чудили какво прави един площад или една сграда грозни, сега ви казвам – не са някакви невидими, но рационално установими закони на естетиката; не, гордостта е. Грозната архитектура е взряната в себе си архитектура; тя е сградата, която не търси как да съжителства в хармония с околните сгради, нито със средата, нито с човешките същества; тя е площадът, който обективира свещеното право на „проектанта“ да прави каквото му харесва.

И това е напълно обективно, защото е вярно. Проектантът наистина може да прави каквото си иска. Защото ние не живеем в град, а в урбанистична джунгла, където всяка маймуна разполага с неотменими човешки права и шеметно оригинална индивидуалност, която непрекъснато изразява – една маймуна го прави във Фейсбук, друга го прави на площада. Ние не живеем в цивилизация, а във високотехнологично варварство. Общностите дотолкова са загубили значение, че почти никой не намира за странно, че главният архитект на София дори не е от София. На никого не му се струва необходимо и полезно обликът на даден град да се управлява поне от хора, които се чувстват свързани с него.

И под „ние“, никак нямам предвид само софиянците или само българите. Колко утешително би било това. Това варварство царува във всички модерни европейски градове, само в различна степен и по различен начин. Красотата няма значение, има значение само „правото“ да бъде гордо упражнено, кухата индивидуалност да се изяви публично. Всички популярни архитекти, които правят новите сгради са космополитни, транснационални хора; те не са граждани на града, те са граждани на света. Резултатът все по-екстравагантна и парадоксално все по-еднообразна съвременна архитектура. Всички европейци обаче толерират това.

И не защото не усещат дълбоко в себе си, че нещо не е наред; не защото не могат да видят, че катедралата в Кьолн е красива, а модернистичните стъклено-метални парници са грозни; не е заради това.

Димитър Драгнев уместно напомни във Фейсбук, че сградите които древните римляни са построили, изхранват гражданите на Рим до ден днешен, защото тогава хората са строили с поглед във вечността (ето още един пример, че не става дума за естетически закони, а става дума за грижа, за принадлежност и за смирение). Ние не се вълнуваме нито от своите предци, строители на класическата архитектура, нито от хората на бъдещето, които ще считат нас за предци. Защото за нас няма минало, нито бъдеще. Календарите са измислени от цивилизованите народи, за да определят хората своето място във вечността, а днес същите се ползват от нас, за да си отбележим в кой месец през лятото ще ходим на море. Вече няма вечност. Има сега. Едно императивно, тиранично настояще, което задължава. Потресаващият площад е паметник, който трябва да „увековечи“ сега-то. Сега живея, сега имам право, сега ми е паднало. Именно затова европейците не се обаждаме и не възразяваме нищо по повод изстъпленията на съвременната архитектура и градоустройство. Защото не третираме градовете си като дом; ние сме временни наематели, утре можем да си идем, да се преместим в Лондон и да станем лондончани. Красотата няма значение, когато домът ти е хотел – ще преглътнем кича спокойно, даже ще му се насладим, нали утре си отиваме. Защото и ние като архитекта сме роби на „сега“ – макар да знаем колко е грозно – трябва днес да задоволим някоя по-приоритетна нужда, да се покорим на някоя по-напираща необходимост.

Свободата от това робство е от другата страна на площада.

 

Тончо Краевски

Тончо Краевски е завършил Националната гимназия за древни езици и култури с профил История. В момента следва право в Софийския университет. Работил е в посолството на Великобритания и се интересува от международна политика с фокус върху англоамериканския свят. Член е на Института за дясна политика.

Източник: https://conservative.bg/tsivilizatsiyata-e-prikluchila/ 

Тончо Краевски е завършил Националната гимназия за древни езици и култури с профил История. В момента следва право в Софийския университет. Работил е в посолството на Великобритания и се интересува от международна политика с фокус върху англоамериканския свят.

ИЗКУШАВА ЛИ СЕ МИСТЪР ТОНЧО ДА РАБОТИ ПРОТИВ ЕС И В ПОЛЗА НА АНГЛО-АМЕРИКАНЦИТЕ - несъмнено да.

ТОНЧО ПЛОЧКАТА - много драма в една комедия и буря в чаша вода

Приключването на една цивилизация има много показатели – явни и скрити. Плочките (у нас) са дребна работа. Те не са център, но са повод... Естеството им може да бъде от различен характер. Важно е, че остават – тези, по които хората ще си чупят нозете и онези, продължаващи да циментират нечии мозъчни центрове. България, богата с традиции на типово строителство, е изтръпнала отдавна и от двете. :)

Правиш ли разлика между приключила цивилизация и приключване в признаци?

Вашите плочки не са повод за дълбокомислие на някакъв си тончо

те са повод тончо да блесне и да свърши някоя политпоръчка

Ти и тончо откога разбирате от строителство?

Или без да разбирате имате вкус и практичност към то тези плочки в софия?

Какво ще задоволи тончовци - елипсовидни плоки, триъгълни блокове и решетъчни тротоари?

Ние не се вълнуваме нито от своите предци, строители на класическата архитектура

ПРЕДЦИТЕ НА ТОЧНО НЕ СА ТВОРИЛИ КЛАСИЧЕСКА АРХИТЕКТУРА

Календарите са измислени от цивилизованите народи, за да определят хората своето място във вечността

НЕИСТИНА ЗА ВСЕКИ ПОЗНАВАЩ ИСТОРИЯТА

Именно затова европейците не се обаждаме и не възразяваме нищо по повод изстъпленията на съвременната архитектура и градоустройство

КАК ДА НЕ СЕ ОБАЖДАТЕ - ТАКИВА КАТО ТОНЧО СЪЗДАВАТ КИЧА

ние сме временни наематели, утре можем да си идем, да се преместим в Лондон и да станем лондончани

СЕРИОЗНО ЛИ БЕ ТОНЧО И КОЛКО ОТ ТИЯ НА ПЛОЩАДА МОГАТ УТРЕ ДА ЗАЖИВЕЯТ В ЛОНДОН

ще преглътнем кича спокойно, даже ще му се насладим, нали утре си отиваме

ТОНЧОВЦИ СЕ НАСЛАЖДАВАЛИ НА КИЧА, ДОЙДОХМЕ СИ НА ПРИЗНАНИЕТО И ДУМАТА

А ОТКОГА ТОНЧО Е ЕВРОПЕЕЦ С ИНТЕРЕСА МУ КЪМ ВЪНШНА ПОЛИТИКА В АНГЛО-АМЕРИКАНСКИЯ СВЯТ КАКТО Е ЗАПИСАНО ЗА САМИЯ НЕГО

Заглавието ме заинтригува, но съдържанието ме изненада. Грозните плочки са фатални за съществуването на една цивилизация. Прекалено гръмки изводи.
Поздрави!:)

1. Мотото: „Където има олтар, там има цивилизация.“ Жозеф дьо Местр

2. Причината, провокирала изразеното мнение, както много други го сториха в социалните мрежи по повод поредния софийски ремонт:
„Защо избрахте плочите с шарки за площада около църквата „Св. Седмочисленици“?
– Защото така е много хубаво и много ми харесва. Аз съм проектант – имам това право.“

3. Една от причините за „простотията…“, един неин и на „Аз съм…“ аспект:
„…Красотата е приемала различни форми през хилядолетията, но злото приема само една форма – тази на гордостта.
… Грозната архитектура е взряната в себе си архитектура; тя е сградата, която не търси как да съжителства в хармония с околните сгради, нито със средата, нито с човешките същества; тя е площадът, който обективира свещеното право на „проектанта“ да прави каквото му харесва.
…Проектантът наистина може да прави каквото си иска. Защото ние не живеем в град, а в урбанистична джунгла, където всяка маймуна разполага с неотменими човешки права и шеметно оригинална индивидуалност, която непрекъснато изразява – една маймуна го прави във Фейсбук, друга го прави на площада. Ние не живеем в цивилизация, а във високотехнологично варварство…“

4. От Фейсбук мислите на „Димитър Драгнев, 4 октомври в 18:03 ч. •
Като човек строи, винаги трябва да го прави с мисълта, че построеното може да остане на това място още хиляди години. Това е перспективата. Да не си мислим, че някой от строящите в центъра на Рим императори е смятал друго, освен че строи с поглед във вечността.
Такова строителство е и инвестиция в бъдещето, защото днешните римляни могат да се хранят почти само от това, което техните предци са оставили преди около 2000 години.
София е не по-малко древен град от Рим и тук също са живели римски императори. Не бива да се държим, сякаш това не е така.“

които Тончо… коментира …: “че … става дума за грижа, за принадлежност и за смирение…“

5. „Има сега. Едно императивно, тиранично настояще, което задължава. Потресаващият площад е паметник, който трябва да „увековечи“ сега-то. Сега живея, сега имам право, сега ми е паднало.“ ...
„Всички популярни архитекти, които правят новите сгради са космополитни, транснационални хора; те не са граждани на града, те са граждани на света. Резултатът все по-екстравагантна и парадоксално все по-еднообразна съвременна архитектура.
„Защото и ние като архитекта сме роби на „сега“…“
- - - -
Накратко, ще добавя, по повод „камъчето, което…“, че „Аз съм…“ е само когато правиш нещо в частния си дом и за себе си. Извън него правата на „Аз съм…“ се СЪОБРАЗЯВАТ с правила, мнения, изисквания, общество, бъдеще...
ПРОСТОТИЯТА ВЪВ ВСИЧКИТЕ Й ФОРМИ И ПРЕТЕНЦИИ Е СЪВРЕМЕННОТО ВАРВАРСТВО.

И накрая, това е лично усещане и мнение, на което всеки има право, както и вие – да се възмутите на което и да е лично мнение.

Щом има такива хора има надежда за цивилизацията ни.:) Надявам се линка да ти се отвори. Бих го изпратила и на Тончо, за да не бъде толкова черноглед.:)
Мисля, че ти би написала по-точна и интересна статия по темата. Съгласна съм с твърдението ти, че простотията във всичките й форми и претенции е съвременното варварство. Проблемът е тя да остане в поносимо количество.
Приятна вечер, Надежда!:)

Благодаря за линка, Кати! Картините на Даскалов са очарователни. Но те отразяват аромата на миналото. Става въпрос какво се сътворява днес за бъдещото минало.
Лично аз съм песимист по темата. Може би не случайно винаги многопосочно миналото ме е привличало въпреки по-големите житейски трудности тогава. Не съм почитател на вложеното в идеята "за мига". Възможно е Тончо да е реагирал твърде спонтанно, но реакцията му има много истина за мен, защото той засяга нещата не само по хоризонтала, но и по вертикала. Защото цивилизацията включва и отношения спрямо другите и отговорност спрямо тях и бъдещето.
Приятна вечер и на теб, Кати!

ОТ ТЕБ
Възможно е Тончо да е реагирал твърде спонтанно

ОТ МЕН
"Проблема" е там, че точно НЕ реаги ра спонтанно, а типично портъчково и най-вече НАПИСАЛ Е ГЛУПОСТИ КАТО ИСТОРИЧЕСКА ЛЪЖА И КОНКРЕТИКА.

Свободата на учения, артиста, твореца ли е по- важна за просперитета или съобразяването му с настоящето мнение на хората?
Дали Разпнатият е донесъл мир или меч и прогресивно ли е било поведението на тълпата?
Ако имате някакво лично решение кой избор е справедлив: да стане както иска творецът или да стане както иска публиката, моля, споделете. Изборът на статията ме насочва към това, че поставяте като приоритет мнението на тези,които викат Осанна и Разпни го.

(-)

Свободата на индивида е важна за просперитета, независимо от мнението на мнозинството.
Дали Разпнатият е донесъл мир или меч?! Вероятно по повод „другата страна на площада“… Сам казва:
Матей 10:34 Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож.
Лука 12:51 Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.
Но на друго място допълва:
Йоан 14:27 Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои.
Йоан 16:33 Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.
(не коментирам контекста на пасажите)

„поведението на тълпата“… Тълпата е безлична, подвежда се от провокирани емоции, на нея не може да се разчита и за мен не може да носи в себе си прогрес, а по-скоро регрес. Тълпата не се обосновава, тя няма вкус, тя действа и обикновено унищожава. По въпроса за възникналия конфликт на вкусове, тълпата отсъства. Мнението на сто, двеста души не е тълпа. Тук дори не става въпрос само за вкус, а за гордото налагащо се самочувствие на Аз-а…

Искате да кажете кое е справедливо – вкусът на проектанта или публиката в лицето на значителен брой хора, но не тълпа? Не знам докъде се простират правата на проектанта, но този, който го е наел, би трябвало в детайли да види как ще изглежда реализацията на обекта, независимо от самочувствието му на творец. Ако не го е направил, то той е този, който носи риска да бъде справедливо охулен за безотговорността или безвкусицата си.

Забавянето на отговора ми не е отказ от отговор. Не предполагах, че толкова дълго време не съм влизала в блога. Добре е, че не сте изтрили коментара си. Съжалявам...