ЩО Е ТОЛЕРАНТНОСТ В ЕВРОПЕЙСКИ СМИСЪЛ НА ПОНЯТИЕТО?

Толерантността е сред ярките социални ценности в най-новата констелация от европейски ценности. Освен качеството на живота, ТОЛЕРАНТНОСТТА ПРАВИ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРИВЛЕКАТЕЛЕН за пришълци от различни краища на света. В други големи части на света тази социална ценност е НЕПОЗНАТА или НЕ Е ЗАЧИТАНА. За толерантността няма място там, където господства принудата, несвободата и човекът не е самоценност и самоцел. Но общо взето картината на нашето самотно човечество е тревожна в изглеждащия все по-безсмислен ход на световните събития. Може би глобализацията, която не се ръководи от върховни ценности и финални цели хвърля сянката на губещия се смисъл. И се шири БЕЗРАЗЛИЧИЕ към не своите, което е смъртоносно за толерантността.

Европейският съюз е роден от последната надежда на Европа.Той е безпрецедентна в историята на човечеството политическа, духовна и икономическа форма на съвместен живот. Съюзът  е различен от познатите форми на държавност. ЕС не е империя, колониална система, национална или многонационална/федеративна държава.Това е нова обществено-историческа парадигма, която предстои да се доказва. Сред фундаменталните социални ценности на ЕС е ТОЛЕРАНТНОСТТА, която има осево значение и без която мотото „Единство в многообразието“ е куха фраза. През последните години обаче се случиха събития, които разклащат основни принципи и ценности.

В Европа и специално в ЕС се усилват безпокойствата, тревогите и страховете не толкова ЗА, а ОТ толерантността, която сме свикнали да смятаме за наша ръководна и отличителна ценност. МУЛТИКУЛТУРАЛИЗМЪТ СЕ ПРОВАЛЯ заедно с буксуващата (безплодна) интеграцията на нарастващи по мащаби гета от пришълци, които си остават ВРАЖДЕБНИТЕ ДРУГИ. Напоследък се изтъква, че емигрантите и натурализиралите се в съвкупност не са пропорционално чак толкова много. Въпросът обаче не е в пропорциите.Кардиналният въпрос е друг. На признаването от едната страна, се отговаря с непризнаване и САМОЗАТВАРЯНЕ (културно, езиково, светогледно и т.н.) от другата страна. Гетата нарастват и се оформят ПАРАЛЕЛНИ ВРАЖДЕБНИ СВЕТОВЕ. Европейската идеологията и нагласа на толерантност, след непоносимо горчиви лудости на нетолерантност от историческото минало, изглежда се провалят.

Изправени сме пред арогантно отричане на толерантността от не толкова големи, но шумни кръгове, а в някои европейски страни въпросните среди не са вече маргинални. Не върви да  си затваряме очите. За съжаление ГОЛЯМОТО МЪЛЧАЛИВО МНОЗИНСТВО Е СРАМЕЖЛИВО да изрази колебанията си и дори ценностната си обърканост по въпроса за практикуваната толерантност. Ето някои от серийно произвежданите БОЛЕЗНЕНИ ВЪПРОСИ. Не е ли толерантността ОПАКОВКА НА СЛАБОСТ, НЕРЕШИТЕЛНОСТ, БЕЗОТГОВОРНОСТ? Не прикрива ли толерантността, с която се кичим, нашия социален и екзистенциален УПАДЪК (нов декаданс на Европа)?

Дали обезценяването на толерантността не е функция на най-опасното от всички опасни състояния в човешкия свят – БЕЗРАЗЛИЧИЕТО?  Или мълчаливото мнозинство се страхува от изговарянето на „спасителната алтернатива”. Нима алтернативата е нетолерантността? Това е проблемът над всички проблеми на мълчаливото, засега, все още мнозинство.

Няма лесно решение. Няма място за лекомислие. Трябва да сме наясно с понятието НЕТОЛЕРАНТНОСТ. Защото всяко понятие в главите на хората е най-вероятно действие днес, през нощта по никое време, утре. Ние, европейците, сме преживели нетолерантността във всичките ъ разновидности и варианти – от всекидневието до невъобразимо чудовищните мащаби на изтребление, угнетяване и жестокост. Ние сме преживели и СИМФОНИЯТА НА МИРА като благото в този свят. Това не са фантазии. И да се надяваме, че не сме склонни вече да вземаме прибързани решения на-две-на-три. Добре. Но ДЪЛГОТО МИСЛЕНЕ Е БОЛЕСТ. Европейският ирационалист и интуитивист казва, че мисленето изобщо е болест.

Ребром поставеният въпрос е: Що е толерантност в европейски смисъл на понятието? Нашият европейски проблем днес е, че не сме достатъчно неясно с това понятие. (По такива въпроси е невъзможна пълна яснота). Важно е да се знае откъде произтичат и какъв е характерът на разногласията и криво-разбиранията. В Европейския съюз не сме се опознали едни други. Различията между нациите, етническите и т.н. общности пораждат латентни напрежения.

Липсва единодушие в една отделна страна между етнически, социални, културни и т.н. групи и кръгове. Но какъв кошмар би настъпил в обществото на пълното единодушие?!. Общество от ангели, по израза на Хайек, би било непоносимо за хората от плът и кръв. Ние сме човешки същества и сме несъвършени. Едни са повече, други са по-малко несъвършени. Едни са повече, други са по-малко грешни, но няма безгрешни. Ако в обществото, малко или голямо, в общност каквато и да е тя, хората са наясно, че няма безгрешни, това е много добре.

По стъпките на смисъла на толерантността – да приемем несъвършенствата и различията помежду си

Всичко прекрасно в човешкия живот възниква в съвместния живот, но не без противоречия. Друг път към човешкото щастие, освен да приемем различията помежду си и несъвършенствата на ближните няма. Като сме осъзнали, че всеки от нас е несъвършен и имаме стремежи за малко по-добър живот, ние сме ПО СТЪПКИТЕ НА СМИСЪЛА НА ТОЛЕРАНТНОСТТА.

Най-дълбокият и непреходен СМИСЪЛ НА ТОЛЕРАНТНОСТТА е възвестен на човечеството в ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА. Исус отменя закона от стария завет: „око за око, и зъб за зъб”. Изумителен е Новият завет. „Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата”. Плесницата от дясната страна е несправедлива. Плесницата от другата страна напомня за несправедливостите, които човек е нанесъл на други. Слушателите на Проповедта са знаели какво е плесницата от дясната страна и какво означава тази от другата страна.

Христос не проповядва избора на малодушие или това, което в модерните времена наричаме конформизъм. Не става дума за липса на лично достойнство, чест, за  безропотност и т.н. Отмъщението е в орбитата на омразата. Така е. Омразата е разрушителна на първо място за този, който я изпитва към другия. Злото тържествува. В омразата си човек се подчинява на злото. Непротивенето на злото не означава приемане на злото. Не означава подчиняване на злото. Такава представя няма нищо общо с Проповедта на планината. Смисълът на толерантността  надмогва фактите.

ХРИСТИЯНСТВОТО ОПРЕДЕЛЯ ОБЛИКА НА ЕВРОПЕЙСКОТО ЧОВЕЧЕСТВО. Без него не можем да си представи уникалната духовна форма на Европа и типично европейския начин на обществен живот. Толерантността като фундаментална европейска социална ценност получава непреходния си и дълбок смисъл от изречението в Проповедта на планината. В нашето европейско разбиране толерантността не е малодушие, не е отказ от чест и достойнство, безпринципност, страхливост и т.н. Объркването през последните години в Европейския съюз е резултат от ЗАБРАВАТА НА СМИСЪЛА на формиралата се в модерна Европа толерантност и накърняването на нейната същност.

Смисълът на толерантността произтича от съзнанието за нашата собствена погрешимост и признаването на другия, на различното мнение, правото на свободен избор. Но разбирането на другостта не означава непременно съгласие или отказ от себе си. Плурализмът в политически, социален, културен и пр. смисъл е същностна характеристика на европейския начин на живот, а този принцип е вътрешно свързан с толерантността. Но ПЛУРАЛИЗМЪТ НЕ ОЗНАЧАВА РЕЛАТИВИЗЪМ БЕЗ ГРАНИЦИ и толерантност без граници, което означава да бъде обезценена и лишена от смисъл. Ние, европейците, сме изправени пред необходимостта да се връщаме към автентичната толерантност като социална ценност.

Толерантността е социална ценност, защото тя във всеки случай е свързана със социални отношения между хората, между социални групи и общностни. Нерядко тя се отъждествява с търпимостта, което е неправилно. Толерантността се преживява като някакво неудобство и неприятности. Изтърпяваме несгодите, ръководейки се от убеждението, че смисълът на проявената толерантност стои по-високо от всичко останало. Не би имало нужда от толерантност, ако в социалните отношения няма противоречия. Търпимостта е самоотнасяне (индивидуално или колективно): вместо да предприема мерки да премахна болката я търпя, вместо да работят и припечелят за сносен живот търпят несгоди от недоимък и т.н. Смисълът на толерантността надмогва фактите.

Ние, европейците, сме длъжни да сме наясно и да заявим открито, че толерантност без реципрочно отношение е подвъпросна, защото заплашва други основни ценности и се налага сериозно рефлексивно дефиниране на жизнената ситуация. Ако вместо признателност и благодарност се отвръща с безразличие, неблагодарност или агресия, дори с тероризъм, има проблеми, които би трябвало да се изведат на преден план. Злоупотребите с толерантността най-често се подхранват от фалшиви представи, че тя е проява на слабост. ГРАНИЦАТА НА ТОЛЕРАНТНОСТТА е това, което би я взривило и лишило от смисъл. Когато си отваряме границите, не трябва да си приспиваме ума.

Ценностите и на първо място социалните ценности се въплътяват в норми. Въплъщаването на социални ценности в норми е тяхна институционализация. В модерните общества толерантността се институционализира и нетолерантното поведение се санкционира по определени начини и установени механизми. Отношението към институциите не може да не е сериозно. Институциите са въплъщение на обществения консенсус.

Макар че всяка институция е надиндивидуална, обществото, възприело толерантността като своя основополагаща ценност, залага човешко отношение към всеки свой член, към човека от плът и кръв като самоцел и самоценност. Такъв е смисълът на толерантността. Хуманизмът е смисловият хоризонт на толерантността. Понякога смисълът се постига чрез парадокси. Не трябва да се боим от парадоксалните социални факти.

Публикувано в „Ценности и общност“ 

Това е словоблудие, кой го е писал? Невъобразим микс от Евангелски цитати, левичарщина и постмодернизъм. Ужасяващо. Това е мислене за кастрати, предписание за поведение на формени идиоти-душко-добродушковци. Идеализиране на химеричен "златен век" според схващанията на маркс/фукуяма - край на историята, където агънце ще обяснява на карпатски вълк, колко то - агънцето е добричко и иска да живее с вълка в една кошара, ама трябва и вълка да е добричък, пък иначе то признава, че "никой не е идеален". Дори почна да ми нагарча от сладникавостта на тия безмислици. Между другото, ЕС е международна организация с някои белези на конфедерация, това за сведение на автора, щот май не може да се начуди и намае какво е това чудо невидяно ЕС!? И изобщо не е вярно, че ЕС няма аналогия, има. Аналог на ЕС е САЩ, Китай, Индия. В миналото Персийската империя, Рим, Хабсбургската монархия... Анало зи, много, стига човек да не си мисли, че живее в настъпилия рай на земята, както явно авторът си въобразява. Значи, авторът, ако случайно се срещне по улиците с някой афро-араб - мюсли и тоя му отпере два шамара, веднага да обръща и другата страна моментално. Пък ако афро-араб-мюслито поиска жена му - да я дава, че и дъщеря си да хариже. Тц, тц, тц То бива дебилщина, ама... Опитвам се да си представя как цар Тервел проповядва "свята европейска толерантност" пред двеста хиляди араби под стените на Цариград; или вдъхновена ителектуална постструктуралистка реч на Карл Мартел пред Поатие; или проповед на виенския кайзер пред пълчищата на Кара Мустафа под Виена. Майка й жална на Европа с такива кастрати. Наистина!
Още по-жалкото е, че обърнаха Християнството на някакво милозливо-сълзливо-сантиментално лаладжийство, с което обилно прикриват комунистическата си предателска същност.

Сега забелязах, че авторът е някой си Георги Фотев. Той бил професор. Изумен съм, наистина. Такави безсъдържателни и нихилистични глупости. Ами тоя "професор" е отрова за ума и духа. На това ли ще учи студентите? Той човеци, българи ли ще възпитава или мекотели - безличия, страхливи и малоумни?

е за мен опит на един светски човек да коментира понятието толерантност в светлината на Планинската проповед. (Казвам светски, защото не знам доколко е убеден, или е вярващ по традиция, или въобще не е такъв.) Негов интелектуален опит за съчетание на гледната точка на светската политика с гледна точка на евангелската духовност. Въпреки че Христос ясно заявява: „царството Ми не е от този свят“, „царството Ми не е оттук“ (Йоан 18:36), което най-малкото означава различие на принципи, действия, начин на управление, казано най-общо. Като такъв този опит ми бе любопитен.
Друга негова констатация за мен е по-шокираща и неприемлива, а именно "Политиката е най-висшата човешка дейност".

Ами, коментарът му е с отрицателна стойност. Пък и не виждам какво толкова има да се коментира, след като "позицията" му е де факто политически господстваща. Резултатите са видни. Няма смисъл от излишни, безплодни напъни на "интелектуалци". Това обаче е само скромно мое виждане. Апропо, ако погледнем на Евангелието такова, каквото е то, без да търсим в буквите и запетайките повод за тълкувания, та непременно да изведем пример за толерантност, то тогава ще видим, че Исус всъщност е твърде нетолерантен. Търпя ли той търговците в храма? Търпи ли учението му друг път, освен неговия? Изобщо Той към нищо не показва толерантност, макар и само със слово. И къде философът намира в Исусовите думи нещо за "социалната стойност на толерантността"? Никъде! Както казах, Евангелието се използва в случая за прикриване срамотиите на господстващата идеология.

Напоследък наистина "Евангелието се използва (...) за прикриване срамотиите на господстващата идеология".
Политици и безбожни философи манипулират с Евангелието или да го приспособят, или да се приспособят. Наскоро попаднах на дискусия, която ме накара да мисля в тази посока, и която се колебая дали да споделя тук.