Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2016 15:07 - Апокалипсис
Автор: nbrakalova Категория: Политика   
Прочетен: 2806 Коментари: 6 Гласове:
5

Последна промяна: 22.01.2016 15:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Карл Краус
   0т 1899 до 1936 (годината на неговата смърт) Карл Краус издава вестник „Факел“, който списва почти изцяло сам. „Острият ум на Краус – във формата на полемики, сатири и афоризми – се превръща в инструмент на гражданско и културно просвещение“.
   Негова е сентецията „От две злини, не избирам нито едната.“ – бел. ред.


   (Отворено писмо до публиката)
На тогози, който победи, ще дам
да яде от дървото на живота,
което е всред рай Божий
[Откровение на Йоан Богослов]
1
     На 1 април 1909 г., според всички човешки предвиждания „Факел“ ще преустанови излизането си. Свършека на света, обаче, предричам в деня, когато ще се открие въздухоплаването
   Евентуалното забавяне на двете събития по външни причини с нищо няма да промени правото ми да ги предскажа, а също така и убеждението ми, че и двете се коренят в едно и също феноменално зло: в трескавия прогрес на човешката глупост.
   Моя собствена религия си е да вярвам, че манометърът показва 99. Отвсякъде нахлуват изпарения от отходната яма на световния мозък, културата не успява да си поеме дъх и накрая мъртвото човечество лежи сред творенията си, за изобретяването на които му беше нужна толкова много духовна енергия, че не му остана такава, за да ги употреби.
   Бяхме достатъчно сложни да построим машината, но сме твърде примитивни да я накараме да ни служи. Пуснахме световния транспорт да се движи по теснолинейките на мозъка.
   Но що да видим, природата се възпротиви срещу опитите за злоупотреба с едно ново измерение за целите на цивилизаторската низост и даде на пионерите на антикултурата да разберат, че съществуват не само машини, а и урагани! „И свален биде големият змей, който лъсти всичката Вселена; свален биде на земята…“ Не бе достатъчно силен да отстои мястото си на небето. Въздухът позволява да бъде отровен, но не и „завоюван“. Михаил се бореше със змея, а немският Михел2 го гледаше. Засега природата победи. Но като по-умна, тя ще отстъпи и ще предостави на подкопаното човечество триумфа да загине при сбъдването на любимата му мечта. До пускането в действие на въздухоплаването хаосът ще почака – но след това ще се върне! Пуснатите преди сто години въздушни балони бяха за вечни времена оправдани от поетическото въображение, което направи от тях един Жан Паул3; но няма да се намери такъв мозък, който би могъл да превърне впечатленията в образи, когато едно общество от мошеници достигне високата си цел и когато парвенюто бъде мярката за всички неща. Това е метафизическа хлапашка игра: но змеят, който те пускат да се издигне, ще оживее. Ще бъде възможно да се плюе отгоре върху обществения строй и това неизбежно ще му навреди, ако не му беше предопределена още по-лоша мисия.
   Природата ни предупреждава да се опомним и да видим живота, който държи само на външното. Космическо негодувание се шири навред, летен сняг и зимна жега протестират срещу материализма, който превръща битието в прокрустово ложе, болестите на душата лекува като болки в корема и се опитва да обезобрази облика на природата навсякъде, където забележи нейните проявления: в природата, у жената и у художника. Един свят, който би понесъл гибелта си, ако беше възможно тя да му бъде представена кинематографично, не може да бъде уплашен с необясними неща. Но нашего брата, без много да му мисли, приема земетресението за протест срещу сигурността на съществуващия ред и нито за миг не се съмнява във възможността прекалената човешка глупост да разгневи стихиите.
   Трагизмът на падналото човечество, което е още по-малко пригодно за живот в цивилизацията, отколкото една девица за публичен дом, и което се утешава със своята моралност, че се е отървало от сифилиса, този трагизъм на човечеството се задълбочава от непрестанното му нежелание за душевно обновление. Тялото му е смазано с етика, а мозъкът му е черна кутия, натъпкана с печатарско мастило. От пресата, която е отровила мозъка на костите му, то иска да избяга в горите, но гори не намира. Където някога исполински дървета издигаха в небето благодарността на земята, сега се трупат камари от неделни издания. Нима не е било предвидено, че един голям вестник за едно-единствено издание се нуждае от хартиена маса, за чието производство трябва да бъдат отсечени десет хиляди дървета на височина двайсет метра? Допълнителният тираж става по-бързо от допълнителното залесяване. Горко ни, ако се стигне дотам и дърветата да пускат дневно по два подлистника, вместо листа! „И от дима излязоха скакалци по земята; и даде им се власт, както имат власт скорпиите земни… и лицата им бяха като человечески лица… И рече им се да не повредят тревата на земята, нито някой злак, нито някое дърво, но тъкмо човеците, които нямат печата Божий на челата си.“ Но те повредиха человеците, а не пощадиха дърветата.
   Човечеството, обаче, изведнъж осъзнава, че кислородът му се отнема от напредъка, и хуква към спорта. Но спортът е заварено дете на прогреса, той на своя глава допринася за оглупяването на фамилията. Няма спасение! Ако щат да играят тенис на бунището на живота, мръсният въздух все повече наближава и свистенето на всички фабрики не заглушава неговото, както не го заглушават и звуците на симфоничните концерти, където търсят убежище съвсем изоставените.
   Междувременно политиците изпълняват дълга си. Те са мъченици на професията си. Чух, че Австрия била анексирала Босна. И защо не? Всичко трябва да е събрано на едно място, когато всичко свършва. И все пак, това обединяване е доста рисковано начинание – в Америка, където и без това често ни бъркат, пак ще пишат по вестниците, че Босна била анексирала Австрия. Само разтурянето на нашата държава, за което в последно време толкова много се говори и което ще се извърши поотделно, защото останалите части на света не искат да загинат в такава компания, би могло да тури край на празните приказки. Далновидна политика е обаче да се създава бъркотия на Балканите. Там се намират резервите за пораждане на всеобщ хаос. А домашните дървеници вече се мобилизират против европейската култура.
   Задача на религията е да утеши човечеството, което върви към бесилката, задача на политиката – да направи живота му непоносим, задача на хуманността – да съкрати пътя до бесилката и същевременно да отрови предсмъртната трапеза.

(из „Кутията на Пандора“, изд. „Народна култура“, 1993. Превод Ана Димова)
Източник: пеат некогаш, бр. 10. "Мрак и зрак" (Март 2015) _______________________________
(1) Откровение 2:7 (бел. моя, Н.Б.)
(2) Името Михел се използва като нарицателно за честен, но аполитичен, неангажиран немски дребен буржоа – бел. пр.
(3) Жан Паул Фридрих Рихтер (1763-1825) немски романист, застъпващ позициите на дребнобуржоазния демократизъм – бел. пр.



Гласувай:
5



1. slavimirgenchev1953 - Процесът е задвижен отдавна.
22.01.2016 16:33
Проблемът е в това, е - особено в комунистическите страни - техническият прогрес в пъти надвишава и изпрварва културния и социален уровен на обществото. Ето защо у нас има толкоа много катастрофи (и всякакви нещастия): цървулите, в чиито жили тече каруцарска кръв, изведнъж седнаха в мощни коли, джипове и ванове, и се трепят като за световно по пътищата.
Това е само един пример. Но той важи навсякъде и за всичко.
цитирай
2. nbrakalova - Затова
23.01.2016 18:27
slavimirgenchev1953 написа:
Проблемът е в това, е - особено в комунистическите страни - техническият прогрес в пъти надвишава и изпрварва културния и социален уровен на обществото. Ето защо у нас има толкоа много катастрофи (и всякакви нещастия): цървулите, в чиито жили тече каруцарска кръв, изведнъж седнаха в мощни коли, джипове и ванове, и се трепят като за световно по пътищата.
Това е само един пример. Но той важи навсякъде и за всичко.


културата в цитираните страни се счита за буржоазен предрасъдък (въпреки че буржоата е далеч от аристократа благородник). Културата, явно, продължава да вреди някому... :)
цитирай
3. batogo - !!!:))) Поздрав!
26.01.2016 09:32
Докато човечеството не осъзнае основното си предназначение в Целостта на Вселената, като разумна клетка от нея да бъде разумен съ-творец на Цялото, загрижен за постоянното развитие на духовния си потенциал, ще страда от собственото си невежество. Но неизбежно, рано или късно ще осъзнае мисията си.
цитирай
4. nbrakalova - Това е драмата,
26.01.2016 12:07
batogo написа:
Докато човечеството не осъзнае основното си предназначение в Целостта на Вселената, като разумна клетка от нея да бъде разумен съ-творец на Цялото, загрижен за постоянното развитие на духовния си потенциал, ще страда от собственото си невежество. Но неизбежно, рано или късно ще осъзнае мисията си.


че човечеството не вижда по-далеч от "паницата си".
Не вярвам то, като цяло, да осъзнае мисията си. Особено днес, когато невежеството е средство, а и мода.
цитирай
5. batogo - !!!:)))
27.01.2016 08:14
Права си, процесът е бавен, но уроците се повтарят, докато се научат и успокояващото е, че все повече хора започват да се осъзнават. Хубав ден!
цитирай
6. nbrakalova - Дано,
27.01.2016 18:16
batogo написа:
Права си, процесът е бавен, но уроците се повтарят, докато се научат и успокояващото е, че все повече хора започват да се осъзнават. Хубав ден!


дано да сте прав! Аз обаче съм песимист. Има един предел на непроменимо мислене и упоритост, след който лавината от последствия не може да тръгне в обратна посока. Ще си позволя красноречив пример в лицето на невъзвратимо закоравялото мислене на поколението на евреите, излязло от Египет, което трябваше40 години да обикаля из пустинята, докато измре. От всички, напуснали Египет, само двама души (!) влязоха в обещаната земя. Това не е част от историята на един народ, а една притча... Със стар чип не може да се завоюват нови територии в какъвто и да било смисъл.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1624830
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031