2. katan
3. leonleonovpom2
4. mt46
5. ka4ak
6. dobrota
7. ambroziia
8. donkatoneva
9. milena6
10. vidima
2. desitomova
3. lamb
4. siainia
5. hadjito
6. energyawakeningbg
7. metaloobrabotka
8. mimogarcia
9. bateico
10. djani
Прочетен: 1383 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.04.2014 23:27
е изравняването на нещата, които не са равни.”
-- Аристотел
Егалитаризмът е термин, който означава идеята за пълното равенство между хората. Изведена в крайност, тази идея води до абсурдни умствени и поведенчески модели на уеднаквяване, под предлог за „равенство”. Например: изравняване на мъжете и жените; изравняване на родители и деца; изравняване на нормален и хомосексуален брак; изравняване на бедни и богати, морални и неморални.
Равенството, разбрано като възстановяване на справедливостта и правата на тези, чието достойнство е отнето, е християнска категория. Но в себе си християнството съдържа ясни, разграничени и добре очертани категории – добро и зло. Тоест, равенството е подчинена категория на категориите добро и зло. Така има равенство, което води до добро, и равенство, което води до зло. От първия вид е библейската препоръка за справедливо третиране на слабите в обществото – сираци, вдовици и чужденци. От втория тип равенство виждаме в случаите, когато „слугата става господар”, тоест, когато под предлог за равенство хора, без нужните морални и професионални качества, се издигат на позиция на влияние, власт и управление. Това „равенство” произвежда зло.
В съвременния свят виждаме точно обратната тенденция – равенството във всяко отношение до точка на уеднаквяване да се превръща в морална категория само за себе си. Тоест – ако има равенство, това е добро; ако няма равенство (разбирай „пълно уеднаквяване”), това е зло. Само по себе си липсата на равенство, но такова, каквото го дефинират учредителите на новия морал, е зло. Така всеки, който не се съгласява да бъде „уравнен” по новите норми на добро и зло, е за неравенството и е нетолерантен, затова заслужава да бъде превъзпитан. Моралът е предефиниран, за да бъде освободен от всякаква форма на препратка към Бога. И както ще видим от статиите, тази спестена препратка не липсва – тя е направена днес, но към бога на хуманизма. Хуманистичният идол настоява за толерантност, в която няма място и свобода за морални оценки, а задължително безкритично приемане на греха като основа за равенството, изведено в крайна „добродетел”.
[…]
Свобода за всеки, бр. 37, април 2014
Уводни думи на редактора
Тагове:
Коя бе целта на сатана във векове и врем...
Нещо и за Украйна с любов към украинците...
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
2. Н.В. Цар Симеон ІІ - личен сайт
3. Царство България
4. Изгубената България
5. За стария български правопис
6. Клуб "Един завет" - потомци на офицерския корпус на Царство България
7. Стара София
8. Европейски кралски династии
9. Das Herzogliche Das Herzogliche Haus Sachsen-Coburg und Gotha
10. Н.В. Цар Симеон ІІ - генеалогия и...
11. tretrooper
12. bolg
13. kordon
14. sulla - Ъплоуднати постинги за делитване
15. Консерватизъм
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Петър
18. deathmetalverses
19. Национален светоглед
20. Блог „Аристокрация БГ”
21. Относно царските имоти
22. Велики учени за вярата си в Бога
23. Погубените 1945. "Народният съд" - непубликувани фотографии на Т.Славчев
24. Декомунизация
25. Владетелски двор на Третото Българско царство
26. alexanderherzdorf
27. Славимир Генчев
28. tvmreja