Един от малкото изчистени от политически интереси и невежество поглед:
Днес се навършват 152 години от рождението на владетеля

След 1989 година много исторически личности, низвергнати и очернени от комунистическата историография, успяха да получат своята реабилитация. Името на цар Фердинанд І обаче все още не успява да намери своето полагащо се място в съзнанието на днешните българи. Въпреки неговите заслуги за безспорния напредък на България в периода 1887-1918 години – напредък политически, икономически и културен. И въпреки решаващата роля на цар Фердинанд при обявяване на българската независимост през 1908 година.

Причините за това се коренят във факта, че срещу цар Фердинанд се обявяват както републикански настроените комунисти и земеделци, така и представителите на традиционните български партии в периода между двете световни войни. Критиките към Фердинанд са основно в три направления:

- вина за убийството на Стефан Стамболов – критика, която идва от десницата;

- установяването на т.нар. „личен режим“ – критика от либералите;

- основна вина за т.нар. „национални катастрофи“ – критика от всички страни.

Във втората част от управлението на Стефан Стамболов (от 1891 до 1894 години) отношенията между княз Фердинанд и министър-председателя рязко се изострят. Фердинанд усеща, че управлението на Стамболов се превръща в пречка пред международното му признание за легитимен български владетел. От друга страна, политическите разбирания на Фердинанд за конституционна и парламентарна монархия драстично се разминават с управленските практики на Стамболов. Поради това, князът наистина участва в свалянето от власт на Стамболов, но няма никаква вина за неговото по-сетнешно убийство. Това е видно от факта, че Фердинанд е принципен противник на смъртното наказание, което принуждава Стамболов да промени закона, така че смъртните присъди да бъдат валидни и без княжески подпис.

Както вече споменахме, Фердинанд е убеден привърженик на парламентарната монархия и конституционния ред. За разлика от другите владетели на Третото българско царство, Фердинанд не само че не излиза извън дадените му от Търновската конституция прерогативи, но и дори не се възползва от тях докрай. Той в нито един момент не държи правителство, което няма парламентарно мнозинство. Това го отличава като по-голям демократ дори от сочените за пример в това отношение френски крал Луи Филип и белгийски крал Леополд II. Смело можем да твърдим, че в най-новата българска история никога не е имало и няма такава свобода на словото и печата, както в периода, окачествяван като „личен режим“ на Фердинанд (1899-1915).

Цар Фердинанд е обвиняван за основен подпалвач на Балканските войни и за присъединяването на България към Централните сили през Първата световна война. В действителност обаче, Фердинанд е бил категоричен противник на включването на България в Балканския съюз и го сключва само поради огромния натиск от страна на русофилите и влиятелната македонска емиграция в София. Нещо повече, в опит да избегне войната, Фердинанд предлага да се даде автономия на Македония под международен протекторат. През Първата световна война пък, неутралитетът на България от 1914 до 1915 година е основно негова заслуга. Влизането на България във войната е отново резултат от обществения натиск (стигащ до персонални заплахи към живота на Царя – атентатът в софийското казино). След изборите през 1914 година парламентарното мнозинство, подкрепящо п ремиера Васил Радославов, е изцяло за намеса във войната на страната на Германия, Австро-Унгария и Турция (поради коварната игра на балканските ни съседи, довела до Междусъюзническата война от 1913 година). Нещо повече, Фердинанд предлага на румънския крал Карол I двете страни да създадат неутрален блок до края на войната. Евентуален неутралитет би довел до териториални придобивки за България след края на войната (подобно на Дания). Но въпреки загубените войни за национално обединение, България излиза от тези войни териториално уголемена спрямо границите си от 1912 година.

Освен неговите чисто политически заслуги, цар Фердинанд има и безспорен личен принос като меценат за изграждането на съвременна България – инфраструктура, културни институции, резервати, паркове и т.н.

Димитър Петров / Livenews.bg
Вторник | 26 Февруари 2013 | 01:03

http://www.livenews.bg/N.V.-TSar-Ferdinand-I-47220

 

Всичките ни велики владетели и интелектуалци са критикувани от всички страни! Това е световен заговор срещу кадърността, таланта, красотата, любовта и ... срещу всички добродетели, които ни правят човеци! това е обществото на 9-те неизвестни, създадено преди 3000 години, действащо до ден днешен! Дискредитирането му и позорната му капитулация са належащи и неизбежни!