В борбата между две истини - истината винаги е някъде вън от тях.

МОНОЛОГ

В туй блатце всеки си по нещо хвана,

а ти си пазиш чистички краката;

непоправим си ти – и си остана

да смъркаш на живота зад вратата.

 

Виж, в парламента заседават днеска

редица твои вчерашни другари –

съдби решават – като в хумореска!

И хвърлят мрежи кой където свари...

 

И как са важни те със тебе вече!

Едвам те виждат как вървиш из пътя;

или пък се отбиват отдалече,

от страх умът им да не се размътя.

 

– Къде си тъй забързал бе, Иване?

Ела да си намокриме езика!

– Не мога! – каже – има заседанье

по външната държавна политика.

 

А пък от политика той разбира

тъй както ти – да кажем – от Талмуда,

или от Пенчовата нежна лира

шопкиня някоя си баба Груда...

 

Ала Иван, запретнал панталони,

във тинята все едра риба дебне;

той като теб ветрищата не гони

и няма страх от пристави съдебни.

 

И скоро ще го видиш ти Ивана

със три модерни къщи, с автомобил,

а ти ще чакаш от небето манна,

и внуците си с дългове заробил...

 

В туй блатце всеки влезна – улови си,

а ти стоиш отвън и дигаш врясък.

Ти искаш да си чист? – ех, остани си

там дето си – на сухо... и на пясък.

Публикувано в „Палитра” на: 14.03.2004. Текстът се публикува по: Д.Подвързачов, Стихотворения, Дружество на столичните журналисти, София, 1938.

* * *

 

„Достойнството на държавата зависи в крайна сметка

от достойнството на хората, от които е съставена.”

Джон Стюарт Мил

Из „Мисли и парадокси”

 

За мене няма нищо по-важно от държавата. Когато се кланям в нейния храм, аз не искам да мисля, че свещите, които там ми продават, са доставени чрез търг със злоупотребление; нито че храмът е пълен с мишки и се управлява от нищожни хора, които само груб интерес кара да се навъртат в него.

#

Без държавата аз не мога да си представя нищо; само дълбок мрак, бездна, адски страдания и ужас.

Аз искам тя да живее, все по-независима, все по-силна, свободна и велика – та макар дори, в краен случай, да бъде управлявана и прекалено демократически.

#

Аз бих се опитал за една детска приказка за мустакати българановци, която ще се започва така:

– Събрали се Използвачко, Подмазко, Присламчо, Натрапчо, Интрижко, Клеветчо, - и решили да образуват народ...

Съмишленик на партия – тази многозначителна думица произлиза от глагола  м и ж а, съмижленик. Да бъдеш съмишленик на партия, прочие, значи, преди всичко, да замижиш като влизаш в нея и да продължаваш до край да мижиш за хиляди работи от обществен и партиен характер, щом така изнася на твоята партия или на нейните първенци.

#

Не казвай: социалният въпрос!

Не е това най-важното.

Много по-важен е, така да се каже, психологическият въпрос!

Защото никое социално положение не може да спаси човека от фаталната съдба да бъде говедо.

Защото от върховете до низините, у бедни и богати, у учени и прости, у даровити и у бездарни – една стихия тържествува: неразбранщината, дивотията!

#

Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва.

А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира.

Господи! Не разбирам премъдростта ти, да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.

#

Всякакъв вид човеци можеш да намериш в България – дори и някой честен човек.

Не можеш, обаче, намери човек, който, след като е разбрал, че имаш неограничено доверие в него, – да не те измами!

#

Човекът е по природа аморално и анархистично същество. Ала за да живее в общество – трябват правила. В това е вечната трагедия на човешките общежития.

#

– Но защо си решил да влезеш в тая партия? Нали виждаш, че нашите хора влизат в партиите само за интерес, а не по идеи?

- Да, виждам. И аз като тебе се възмущавам от нашите българи... Но аз само тъй... Имам, знаеш, една къща в Севлиево и искам да я продам на общината. Затова съм решил: ще вляза в тая партия сега, та като дойде един ден на власт...

#

Има идеи, в които е абсолютно невъзможно да повярваш, ако дори ти дадат сто години да мислиш. Такива са, например, идеите за славянско могъщество, за балканско споразумение, за общочовешко братство и др.

#

Ако ще имаш приятел в Америка – гледай да бъде Ал-Капоне.

Ако ще се върнеш след много години в родното си място, гледай да бъдеш Чарли Чаплин.

Ако ще те повикат – гледай да те повикат на власт.

#

Пред обикновения прост, груб, арогантен човек на нашата действителност аз винаги, във всичко се чувствам виновен — дори за работи, които нито съм сънувал.

#

Да бъдеш честен — това струва много скъпо. За жалост бедните нямат средства, а богатите имат на разположение много други по-реални удоволствия.

#

На тоя свят най-ценната човешка черта не е трудолюбието, нито умът, нито човеколюбието, нито честността, нито дарбата. Най-ценното човешко достояние е изкуството да заблуждаваш другите.

#

Дай на българина власт — и той започва да се разпорежда като в неприятелска държава.

#

„Що е журналист? Механически музикален инструмент: вържи му заплата, пусни му една идея — и завърти дръжката.

Димитър Подвързачов

П.П. Блогът не разрешава публикуването на липсващите цитати. Вероятно цензура. Дописано в коментар 2. Н.Б.

,, ... живеят и разни крастави жаби с разни екзотични имена като ,,цар" Киро и прочие фауна ..."

Пред обикновения прост, груб, арогантен човек на нашата действителност аз винаги, във всичко се чувствам виновен — дори за работи, които нито съм сънувал.
#
Да бъдеш честен — това струва много скъпо. За жалост бедните нямат средства, а богатите имат на разположение много други по-реални удоволствия.
#
На тоя свят най-ценната човешка черта не е трудолюбието, нито умът, нито човеколюбието, нито честността, нито дарбата. Най-ценното човешко достояние е изкуството да заблуждаваш другите.
#
Дай на българина власт — и той започва да се разпорежда като в неприятелска държава.

а и да бяха само жабите...

Вероятно поради това десетината ми опита да ги запаметя в постинга бяха безуспешни. Засега тук остават...