Димитър Подвързачов
    "ЕКЛИСИАСТ"
Суета на суетите!

Каква полза българину от всичкия му труд, в който се труди под слънцето?

Народно събрание прихожда, Народно събрание прехожда и захожда, а страната все на място стои.

Отхожда вятър към юг и се връща към север, непрестанно обикаля и отхожда, ала винаги, изглежда, минава през главите ни.

Всички закони излизат от столицата и отиват в провинцията и пак се връщат назад, обезчестени, смачкани, погазени - и страната е все същата, сиреч не прилича на нищо.

Което се прави, то е правено, и което е било, то е, което ще бъде. И няма нищо ново под българското слънце.

Има ли нещо, за което може да се рече: “Виж! Това е ново и умно!” То е било все такова, каквото си е четири десетилетия преди нас, и ще бъде все същото.

Аз дадох сърцето си, за да издиря и изпитам чрез мъдростта за всичко, що бива на българската земя.

И видях всички дела, що се вършат под българското слънце.

И ето - всичко е суета и угнетение на духа.

От варварски народ никога не става държава.

И дефицитът никога не става излишък.

Аз рекох на сърцето си:

- Ела да опитаме всичко! Тая страна не може да няма историческо предопределение и ударите на съдбата не може да не я тласнат напред!

И се въоръжих с чест, правдолюбивост, снизходителност, търпение.

И срещнах гражданин, шибан от бича на неразумен властник. И викнах томува:

- Стой! Ти нямаш право според конституцията и човешките и гражданските свободи!

А когато влязох помежду им, за да ги разделя, видях, че и единият, и другият са чисто и просто мошеници. Тогава отидох да се оплача от единия и другия на по-големия, най-големия властник. Но когато го доближих, усетих, че от него лъха зловоние на труп.

После видях на главната градска стъгда събрани множество бедни человеци, а един от силните мира сего им говореше отвисоко и всички слушаха с внимание и одобрителни викове.

- Не вервайте никого, освен на мене - казваше той. - Всички са лъжци, крадци и разбойници - само аз съм чист като гълъбица.

И виждам го, че лъже. Защото знаех колко стада бе откраднал, колко жени прегръщаше тайно и в какви благовония се къпеше у дома си.

Тогава се доближих до нещастните слушатели и рекох им тихо:

- Не го вервайте! Лъже ви за всичко.

А те ми се присмяха и отвърнаха:

- Охо! Ти мислиш ний не знаем? По-добре от тебе! Ама той ни лъже еднъж, а ние него - триж. Защото всеки от нас чака да получи облага от него.

И ми дадоха гръб, а продължиха да пляскат с ръце нему.

И разбрах, че едните заслужават другите.

И че безумието превъзхожда мъдростта.

Затова се обърнах и отчаях сърцето си за всичкия труд, що съм се трудил под слънцето.

Аз рекох на сърцето си: Дай да ги видим по-отблизо и да изпитаме що са те. И си набодах на игли - дейци, борци, оратори, държавници, и ги турих в кутии да шават с краката нагоре.

И видях с микроскоп едни и същи разчленения в душите им. Един и същ символ на вярата, прост и ясен:

- Държавата е безстопанствено говедо - езди, стрижи, бръсни, дои, както, колкото, когато и докогато можеш!

- Радвай се на живота и всякак се мъчи да бъдеш на власт!

- Защото, както в смъртта - няма ни деяние, ни помишление, ни знание, ни полза в опозицията.

- И по-добре да бъдеш магаре на власт, отколкото лъв в опозиция!

Хамлет, принц датски
(псевдоним на Димитър Подвързачов)
Вестник "Зора", бр. 1210, 25 юни 1923 г.

За жалост е така и по света, все пак сигурно има решение, ето един скромен опит:
http://dedenze.blog.bg/politika/2011/09/18/diktatura-ili-demokraciia.821695

Ще си позволя някои мои щрихи към него.
„…Диктатура на болшинството над малцинството…” – според мен, мечтата на човечеството, „прогресивното” т.нар., което измерва прогреса с това, хората, извън него, да не прогресират.
------------
По отношение на „теорията на Карл Маркс, с отлично обоснована икономичаска част, се провали в опита за реализация чрез диктатура.”
Някои (даже от болшинството) болезнено я усетиха поне в три от основните й части – идеологическата, „нравствената” и икономическата. Тя не може да бъде друго – в същността си е диктатура, не добре прикрита, но добре манипулираща.
------------
Колкото до модерните диктатури, нали живеем във времето на „демокрациите” и хората сами си ги избират?!
------------
Народовластието, което коментирате в постинга си, по принцип не може да има реално измерение – то е демагогия, добре употребявана от власт желаещите. В демокрацията, която са имали предвид древните гърци, народът, всъщност, въобще не се е предвиждало да взима участие.

Поради ограниченията на блога, спирам дотук. :) В много неща Подвързачов звучи актуално, затова продължава да бъде отхвърлян и за него се мълчи.