Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2010 12:15 - Царските имоти: Политиката над закона
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1381 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 19.07.2010 12:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Преглед на оригинала
Автор: Иван Кутузов

image

"Демократи за силна България" ще питат официално премиера Бойко Борисов "какво ще направи държавата, за да си върне имотите, които "по незаконен начин са се оказали в частни ръце". От партията уточниха, че освен "Алея първа" във Варна и фрапиращите случаи на заменени държавни парцели в питането попадат и т.нар. царски имоти."

Тази политическа новина от миналата седмица, вкарваща  в един кюп  "Алея първа" в Морската градина на Варна (която е собственост на общината),  замените на държавни парцели (за които правителството все още търси решение) и царските имоти (които могат да бъдат само юридически въпрос), може би ще затрудни премиера.

Той ще се измъчва публично в тясното пространство между това да отговори на масовото обществено очакване да покаже твърда политическа решителност за отнемане на имотите на царя, от една страна,  и средствата, които законът и конституцията му дават, от друга.

И питащите политици, и отговарящият премиер добре знаят, че конституционни средства за удовлетворяване на политически желания относно имуществените въпроси на царското семейство той (а и който и да е друг министър-председател) няма.

България  минава за правова държава, все още, поне за такава я броят в Брюксел. Затова и сериалът "царски имоти" се развива години наред в стил "Защо нищо не правите, за да си върне държавата имотите", пита опозицията, без значение дясна или лява; "Ами нали вие му дадохте правото", отвръщат управляващите, сочейки към СДС.

Питането на ДСБ идва в момент, когато пловдивският съд на първа инстанция отказа да признае правото на собственост на бившия цар и бивш премиер Симеон Сакскобургготски над чифлика Кричим. То дойде като подходящ повод за нова словесна вълна на политиците срещу  имотите на царската фамилия, които ощетили държавата и народа, тъй като продължаващият седми месец  мораториум на парламента  върху разпореждането на Симеон Сакскобургготски с възстановената му собственост вече дори не се споменава от политиците. И те добре знаят защо това тяхно творение  не става за хвалба.

Мораториумът върху царските имоти е уродливият плод на болната ни демокрация

който политическите му създатели гузно премълчават. Той най-напред погазва конституцията. А освен това  мнозинството записа в него, че   ще действа "до приемането на специален закон" за царските имоти, а седми месец не е написана и буква от него. И няма как да бъде написана - евентуалният специален закон за царските имоти би бил точно толкова противоконституционен, колкото и мораториумът.

Как стана така, че точно при Бойко Борисов беше гласуван този мораториум?

За да не изостане от другите политически водачи   и за да се хареса и той на избирателите, лидерът на ГЕРБ изпусна депутатското си воинство да тръгне подир болшевишката идея на Яне Янев.

(Подобна  мотивация впрочем за отношението на политическите партии към реституцията на царските имоти би трябвало да  е обидна за "електората", за когото е предназначена. Щом партийните лидери смятат, че са харесвани тогава, когато нападат царя за имотите му, значи те привиждат  избирателите си като оскотяла от мизерия и  завист тълпа, на която винаги могат да хвърлят за разтуха някого, а  в случая подходящ е обогатилият се на народен гръб цар.)

Така на 18 декември 2009 г. българският парламент се превърна в конвент, който роди  възбраната за разпореждане с имущество на конкретно лице , в случая бивш цар и премиер. Което си е чист произвол - според споделеното под сурдинка мнение на висши магистрати, историци, политолози и дори според някои от самите политици, които гласуваха мораториума.

Такъв прецедент в съвременния правов свят няма


От поне 200 години насам, откакто действа разделението на властите, конституциите на европейските държави, включително и днешната българска,  не позволяват политически органи, каквито са парламентите, да решават имуществени въпроси на конкретни физически лица, тъй като това е правомощие единствено на съда.

По същата причина депутатите не могат да драснат и чертичка от обещания  "специален закон" за царските имоти, тъй като пак според конституцията, а и според Закона за нормативните актове "законите трябва да регламентират правоотношения, засягащи неопределен кръг лица".

Мораториумът беше атакуван пред КС от омбудсмана Гиньо Ганев, но конституционните съдии обявиха искането за недопустимо с мотива, че обмудсманът може да оспорва само закони, а мораториумът е решение на парламента.

То може да се атакува от една четвърт от депутатите, от президента и от главния прокурор. Надали някой  ще го направи - да бъдеш различен се иска истински кураж и способност да носиш сериозна отговорност.

Този мораториум е опасен прецедент, защото, ако никой официален фактор не се впечатлява от това днес,  защо утре някое друго мнозинство да не гласува, че имотът на "гражданина Х" или дори къщата в Банкя на "някогашния премиер Борисов"  например е придобита "незаконно", както се изразяват сега партийните лидери за възстановяването на имуществото на царя? Въпреки че повтаряната напоително "незаконност" не е установена с никакъв надлежен акт, а такъв може да бъде само съдебният.

Що се отнася до тезата, че решението на Конституционния съд от 1998 г., което отмени национализацията на царското имущество, не е достатъчно основание за реституцията и трябвало да се приеме закон, тя е необходима за да се държи темата медийно отворена. Колко е уязвимо логически твърдението за тази "недостатъчност" на решението на КС и за нуждата от закон, се вижда от елементарния въпрос, който политическото говорене предизвиква:

Какво става с решението на КС, ако никога не бъде приет "специален закон"?

 Решението на КС, тоест отменената национализация на царското имущество,  обезсмисля ли се в такъв случай? Излиза, че бездействието на депутатите  (понеже  действието им към създаване на закон може да е проблематично) се превръща във фактор, зачеркващ думата на Конституционния съд? Тогава за какво ни е въобще КС!
  

 Популизмът и гоненето на мимолетна политическа слава е единственото обяснение 

за продължаващата години шумотевица около царските имоти, защото няма как партийните водачи да не знаят поне следните три основополагащи неща:

-  Че оценки като  "незаконно" върнати имоти, ако незаконността не е установена със съдебен акт, е говорене на "принципа" електоратът да ни чуе, щото обещавахме,  а нека и Бойко да се поозори малко, да го видим дали и как ще тръгне срещу царя.

- Че Симеон Сакскобургготски и семейството му имат правото както всички български граждани  да възстановят отнетата им собственост, за която свидетелства огромното количество исторически факти, събрани от специалната парламентарната комисия за царската реституция през 2006 г., включително и за специфичният характер на интендантството като канцелария на царя, издържана от него, на чието име са нотариалните актове. (Не е ли странно, че над 100 години всички правителства и всички опозиции в България - като почнем от гневящия се на двореца земеделец  Александър Стамболийски през 1920 г., минем през приближения до царя Андрей Ляпчев през 1933 г. и стигнем до прокомунистическия (отечественофронтовски, за да бъдем коректни) Кимон Георгиев през 1946 г. твърдят документирано, че  българският държавен глава, който и да е той - и първият княз Александър Батенберг, и следващите царе  Фердинанд І и Борис ІІІ, са притежавали лични имоти извън ползваните държавни, а точно в най-новите ни демократични времена точно днешната политическа класа казва, че не било така, а иначе!)

- Че говоренето за привилегированото връщане на имотите на Симеон Саксобургготски за разлика от "обикновените граждани" е спекулация: според реституционните закони ние, обикновените граждани, можехме да възстановяваме имуществото си и без нотариални актове, със свидетели - по схемата "връща ни се онова, което ни е отнето". Докато царят  трябва да доказва собственост с документи и най-пресният пример е, че  пловдивският окръжен съд не прие за доказателства свидетелствата на местни възрастни хора за двореца "Кричим".

Какво следва оттук нататък?

Темата ще  стои отворена

за да се говори не конкретно и с аргументи за проблема, а изобщо и "по принцип" за  алчния цар, който дошъл да си вземе имотите. И ще се чака той  да осъди държавата  в Страсбург (за това намерение на Симеон Сакскобургготски, отнасящо се конкретно за мораториума, съобщи електронното издание "Медиапул", позовавайки се на свои източници).

Парадоксът е в това, че този единствено възможен ход на Симеон Сакскобургготски ще въоръжи същата политическа маса, която гласува мораториума,  с още един аргумент срещу  бившия премиер  и с ново оправдание на собственото й лицемерие: "Ами ние направихме каквото можахме, ама ей на - Страсбург  реши друго."

Паралелно с това ГЕРБ ще бъде притискан политически от другите партии  да "реши въпроса с царските имоти", в резултат на което ресорните министри ще се видят принудени да заведат дела в съда -  в изпълнение на неосъществими с юридически средства  политически ангажименти. 

И ще се нагледаме на абсурда как държавата чрез своите министерства твърди, че Врана или Царска Бистрица например не са били частен имот на царското семейство, а са принадлежали на държавата. Същата държава, която, въпреки че тези имоти са били нейни, ги е...  национализирала през 1947!

Земеделският министър вече свърши тази работа. Като не можаха юристите на земеделското министерство да изготвят логичен иск за 4500 дка гора, за които се твърдеше (но не се доказа), че са надвзети, внесоха иск  за всичките върнати 16 хил. дка гори - просто няма друг вариант за завеждане на дело. Папките бяха занесени в Съдебната палата пред телевизионните камери, за да се увери народът, че и министрите на ГЕРБ се борят с царя. Пък каквото сабя (съдът) покаже.

Може и да покаже, знае ли човек. Когато някой вътрешен министър например, независимо кой, започне да обявява публично, че имал предпочитани председатели на съдилища, с които МВР много добре работело, редовите съдии започват "да внимават". За да не стъпчат с някое свое решение  надеждата на своя шеф да стане или председател на някой нов специализиран съд,  или на нещо друго. Тогава всичко става възможно.

Имотите на Симеон Сакскобургготски трябва най-сетне да спрат да се употребяват като политически инструмент за печелене на мимолетна слава на един или друг политик, на едно или друго ведомство. Решението им не може и не бива да зависи от това какъв премиер е бил, как е управлявал, какво е свършил в тройната коалиция.

Решенията  трябва да се определят по всеки породил се казус от юридическите аргументи. За да се потвърди, че България е държава, в която законът е еднакъв за всички и всички сме равни пред него.
Независимо от актуалния политически дневен ред.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/07/18/934437_carskite_imoti_politikata_nad_zakona/


Тагове:   Над,


Гласувай:
3



1. анонимен - ВЕНИ
20.07.2010 21:30
ПРОЦЕДУРАТА ПО ВРЪЩАНЕТО НА ЦАРСКИТЕ ИМОТИ ЗАПОЧНА И ПРИКЛЮЧИ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА ЦАРЯ ПРЕЗ 2001Г.ВРАГОВЕТЕ НА ЦАРЯ-КОСТОВ И СИЕ,ПОПУЛЯРИЗИРАХА ЛЪЖАТА ЗА КАЗУСА ЦАРСКИТЕ ИМОТИ,РАЗЧИТАЙКИ НА ЗАВИСТТА -ГЛАВНАТА ДВИЖ. СИЛА У БЪЛГАРИНА.ЗАЩОТО ЗАКОНА ЗА РЕСТИТУЦ. НА ГОРИТЕ БЕШЕ ГЛАСУВАН ПО КОСТОВО ВРЕМЕ С ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЗЛОУПОТРЕБИ И ЗАМЕНКИ,А БОЛШИНСТВОТО БЯХА ОЩЕТЕНИ.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 14582605
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031