Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2020 13:27 - Яко
Автор: exuded Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 655 Коментари: 3 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Върна се времето на яките момчета.

Помните ли ги?

В началото на 90-те на миналия век улца „Патриарх Евтимий“ в столицата беше частна. Да не смееш да минеш по нея. Полуголи момичета с прашки, които не прикриват нищо, и мускулести татуирани бабаити – това се разхождаше тогава там. Плът имаше. Всичко беше частно тогава – и банките, и правосъдието, и свободата, и хормона, за съзнанието – да не говорим. Продавач на семки получаваше повече от главен експерт в министерство.

Славни времена бяха, няма спор. България къкреше да се освободи от себе си – казан с лайна беше. Тогава не знаехме, че ще го ядем през следващите двайсет години. Просто го готгвехме и се радвахме на мириса.

И сега е така, май. Ако изключим далавераджиите от БНБ, които успяха да си създадат собствени финансови институции чрез контрола върху информацията над тях. Нямам предвид КТБ, нея я държавата неправилно създаде, за да я съсипе частно, понеже у нас така се прави, ако не си на власт.

Така възприехме капитализма. Гепене. Ако нещо в държавата е откровено скопено, това е БНБ – валутен борд. Демек, нямш парична политика, евнухче. Нищо нямаш. Но това не попречи на Европейския съюз на покаже среден пръст на началника на БНБ: определи го за сурер № 1 банкер в Европа. Ами тогава – всички в паричен съвет да се обърнем, белким поевропейски да се уйдурмим. Без парична палитика централната бнка е институционален администратевен безхуйник – дава акъл, пърчи го, но не може да го реализира. Импотентен е. Хлабав като мокра връв.

Мдаа. Та, тежки мотоциклетисти режеха острието на своите гуми  по Патриарха през деветдесетте на миналия век – и държавата не бдеше. Спеше. И така – насърчаваше. От деветдесетте на миналия век до двайсетте на настоящия голямо спане държавно падна. И големи пари се натрупаха покрай тоя сън. Разстоянието между доброто и злото се сви и се превърна в линия на бедност – някъде между залък хляб и филия самун. Профсъюзите откриха, че 100 грама хлаб е повече, отколкото са получавали хитлериските войски пред Сталинград – и затова решиха, че е достатъчно.

После държавата не бдеше, когато я ограбваха приватизаторски. Същите момчета, вече в пуловери и майбахи, събираха кеша на входа и изхода на държавното, за да съсипят общото с помощта на прокуратурата. Дремеща, в общонародния смисъл на думата.

Държавата да не е знаела, че КТБ се ограбва? Това да не е станало за пет години? Не, ставалало е отколе. Знаещите днес председателстват Асоциацията на банките и се групират нечовешки във Фонда за гарантиране на влогвете - експертно. Но малцина днес са отговорни. Защо ли? Заради мотоциклетите на Патриарха. Тези мотоцикледисти всичко знаят. Не бива да си мислите, че доброто е твърде бяло. Наопаки – това, бялото, е съвсем друго на цвят. То боли.

Твърдят, че това било комунистическо дело. Дали? Ах, че удобно. Нима има оправдание съществуването на банки, които все функционират с държавна помощ? Разнищете, моля, сделката във и в една банка, която беше пред фалит, после купила фалирала огромна банка, усвоена от алчността на бивш премиер, после присъединена към друга власт, съвсем безмозъчна, 800-дневна, но царска някак си власт, а сега – разделена лично между обикновен банков надзорник от БНБ и жена с банков опит, колкото има сирене в капан за мишки.

И как стана така? Как се сдружиха? Как малки човечета от БНБ си присвоиха чужд труд и бизнес? И после станаха големи малки човечета, овладели езиците на европейското скудоумие – толкова много на брой, че приличат на змия. Във форма на банка без собствена опашка.

У нас не трябва да си умен, за да успееш. Езици също не трябват. Необходим е да си зъл. Подъл. По възможност – политик, което съчетава двете. Образованието е тъпота и губене на време. Просто си купи диплома – 4-5 хиляди лева не са кой зне какво за човек, длъжен да оповести уж дипломиран акъл, за да заеме длъжност, чрез която да изкарва толква за месец.

Службите знаят всичко. Докладват. Това могат. После се стаяват. На това са научени. Знаят, че за нищо не стават. Не очакват награда. Вярват, но само на себе си. И напускат или се пенсионират страдателно. Орденосват се на старини.

Аз веднъж видях служител от службите. На пейка беше, месец октомври – ако е важно за записите. Датата не помня. Пейката беше в рамките на окръжното му поделение – в смисъл, не, не без смисъл беше вероятно. Това му беше разрешено да обхожда.

Та той ми разказа много неща – не защото ми вярваше. Защото ме смяташе за цивилен некадърник, мирновременен скапаняк, с когото може да сподели онова, което не бива да се споменава. Защото вярваше, че в моето лице е срещнал едно цивилно лайно и нищо повече.

Казза: „Знаем, че сме тъпанари.“

И после почна от тяхно име да говори.

Няма да преразказвам. Спомена за Павлов – кучето, дето му давали храна избирателно.

Не го разбрах напълно.

После ми цитира някакво заглавие на роман – за кого биело оръжието, камбаната или или нещо такова.

И това не го разбарах. Хемунгуей трябва да е.

Докато говорехме, получи три-четири есемеса.

Не им обръщаше внимание. Така ми се струваше.

Накрая ми каза, докато четеше пощата си:

- Има ново момиче в пето районно. Супер пичка. Още е топла. Щедра. Искаш ли да я опиташ?

Не знаеше с кого говори.



Тагове:   политика,   разказ,   Есе,   лайфстайл,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - +
25.10.2020 13:35
другарите,които ги назначиха за капиталисти имаха нужда от каяци

в историята векове преди нас е било така, вероятно ще бъде и след нас

иначе руски българин ашладисан като комунист си е лайно и за гроб

лично аз мутра не съм бил, родово ненавиждам органично руски български комуняги, а яко момче си бях и съм досега въпреки че съм на 46 вече, просто обожавам тренировки, месо, момичета и разбира се зоб, все пак съм бестиалист в смес с рационалист

поздравления за истините в текста, прочетох го целия
цитирай
2. morskipesni - Булгаристанско е днес такава позорна картинка,
25.10.2020 15:20
че вече и за седмица не ми с връща, макар жилището ми да е на 150 м. от Морската градина във (съсипана, оскотяла, обезобразена) Варна, а другото на изключително красиво място под Балкана..
цитирай
3. apostapostoloff - Ама големи тъпотии са това бе,
25.10.2020 15:42
братиньо!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: exuded
Категория: Лични дневници
Прочетен: 152556
Постинги: 135
Коментари: 17
Гласове: 35
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031