Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01 21:53 - Прозорецът на Овертон или как се узаконяват табута
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 507 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 16.01 21:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Прозорецът на Овертон е нов вид политическо оръжие, което може да заличи цели общества, без да пролее капка кръв

Деси Иванова   2021-05-07

image

Неотдавнашната статия „По пътя към Утопията: първото узаконяване на инцеста“[1] на нашата медия разбуни духовете на читателската аудитория и предизвика порой от коментари, някои от които нападателни, осъждащи или обвиняващи ни в разпространяването на „фалшиви новини“.

Онези, които внимателно са прочели статията, са забелязали, че всяка новина в нея е подкрепена с линкове към достоверни източници, които всеки може сам да провери.

Но тук не става дума за това. Целта на настоящия коментар е да доведе до знанието на читателя фактът, че узаконяването на табута – като например инцеста (кръвосмешението), педофилията и канибализма – е добре обмислена технология, известна като „прозореца на Овертон“[2].


Прозорецът на Овертон

Джоузеф П. Овертон (1960-2003 г.) е дипломиран инженер-механик и юрист. Преди смъртта си в резултат на самолетна катастрофа, заема длъжността старши вицепрезидент в Mackinac Center for Public Policy, най-големия държавен мозъчен тръст за свободен пазар в САЩ.

Според теорията му за прозореца на Овертон, всяка идея – колкото и отблъскващо да звучи – може да бъде приета от обществото и дори узаконена.

Прозорецът на Овертон е политическа концепция, която описва как може да бъде променено общественото мнение по дадена тема. Нейният постулат е, че идеи, които преди са били считани за абсурдни, в дългосрочен план могат да бъдат приети.

Тази концепция не изключва дори темите табу. Например, общоприетото мнение по въпроси като инцест, педофилия или канибализъм, би могло да бъде радикално променено. За да се осъществи това, няма нужда от авторитарен режим, а от разработването на серия от усъвършенствани техники, чието внедряване ще остане незабелязано от обществото.

Прозорецът включва считаните за приемливи от обществото мнения по даден въпрос в определен момент. Тези мнения са „зададени“ и рамкирани от политиците и други хора с власт.

За да може една до този момент абсурдна идея да бъде приета от обществото, тя трябва да премине през шест етапа: немислимо, радикално, приемливо, рационално, популярно и норма.

Ще илюстрираме как точно действа прозорецът на Овертон. Нека си представим два напълно хипотетични сценария: за узаконяване на канибализма и педофилията. Това са две явления, споменати в цитираната по-горе наша статия и все още считани за неприемливи и скандални в съвременното цивилизовано общество.

В началото, приемането на канибализма и педофилията е в нулев стадий, наричан етап на немислимото от Овертон. Нека видим как, според неговата теория, немислимото може да бъде осъществено.


Първи етап: от немислимо към радикално

В началото канибализмът и педофилията са еднакво отблъскващи. Самото им споменаване предизвиква гневни реакции и критики. За да се промени това, двете теми ще трябва да бъдат придвижени от немислимо към радикално. За целта започва тяхното обсъждане.

Научните среди започват да ги анализират, тъй като в името на прогреса на науката няма табута. Организират се академични симпозиуми, на които се обсъждат ритуалите и традициите на някои племена. Дискутира се педофилията в историята на човечеството.


Втори етап: от радикално към приемливо

След първия етап, двете идеи преминават от немислими към обсъждани. Хората са склонни да ги приемат. След като се запознава със заключенията на учените, обществото започва да гледа строго на отказалите да разширят мирогледа си по тези две теми.

Такива хора ще бъдат наречени фанатици, тъй като се противопоставят на науката. Те са считани за нетолерантни, предубедени, назадничави и консервативни.

След това се пристъпва към смяна на имената. Вече няма педофилия и канибализъм, тъй като и двете звучат обидно. Думата канибал се заменя с антропофил (от гръцки антропос – човек, филос – обичам). По този начин човекоядецът се превръща в човеколюб.

Педофилът на свой ред получава ново име, като например педоросис (от гръцки педо – дете, ерос – любов, осис – състояние). С други думи, педофилът става детелюб.

Новоскалъпените имена имат за цел да разграничат наименованието от действителното съдържание на думата. Все пак човеколюбци и детелюбци звучи мелодично, почти умилително, и не предизвиква отвращение, както канибали и педофили.

Примери за подобна подмяна има и в реалността. В САЩ, думата „стриптийзьорка“ е заменена с „екзотична танцьорка“, независимо че продължава да се разсъблича предизвикателно срещу заплащане. „Проститутка“ е заменена от „сексуална работничка“, въпреки че продължава да прави секс срещу заплащане. „Порно филм“ се нарича „филм за възрастни“, тук няма нужда от пояснение.

Неотдавна администрацията на американския президент Джо Байдън замени дългогодишното определение „нелегален чужденец“ с „недокументирано лице“, сякаш това ще промени факта, че въпросният човек е влязъл или пребивава незаконно на територията на САЩ. Явно обаче не звучи толкова обидно.

Но да се върнем към нашите две хипотетични теми за канибализма и педофилията. На този етап, недоволстващите срещу новите термини трябва да бъдат публично линчувани, защото двете идеи вече са изгубили отрицателното си съдържание. Човеколюбството и детелюбството са нещо различно от канибализма и педофилията: те са приемливи.

Заедно с играта на думи в съзнанието на обществото започват да бъдат натрапвани исторически примери, които потвърждават, че няма причина човеколюбството и детелюбството да не бъдат узаконени.

Например прочутата история с уругвайския отбор по ръгби[3], чийто самолет се разбива над Андите през 1972 г. От 45 души на борда оцеляват само 16. Останали без храна в ледената пустош, мъжете прибягват до единствения източник на препитание, който може да спаси живота им – телата на загиналите им съотборници. Това е възможно, тъй като минусовите температури в планината не позволяват на труповете да се разложат.

Друг пример може да бъдат популярни в българския и други езици изрази от рода на: „какво си сладурче, ще те схрускам“ и „ще те изпапкам“. Тези изрази явно намекват, че притегателността към даден човек съвсем естествено преминава в канибализъм, като максимална проява на любов.

На помощ може да дойде и историята на германския канибал Бернд Брандес[4]. Неговата жертва доброволно откликва на онлайн обявата на Брандес, че търси някого, който да се съгласи да бъде убит и изяден, както и става впоследствие.

Подобни исторически примери има и във връзка с педофилията. Всеки знае, че древните римляни и гърци са се наслаждавали на хедонистични сексуални взаимоотношения с деца.

В западноевропейските кралски семейства бракосъчетанията с непълнолетни са били рутина.

Дори днес някои ислямски държави позволяват сексуални взаимоотношения между възрастни и непълнолетни.


Трети етап: от приемливо към рационално

На този етап, според технологията на Овертон, неприемливите и абсурдни идеи вече преминават от приемливи към рационални. Те се превръщат в нещо естествено, на което хората имат право.

Като например: „апетитът за човешка плът е заложен в ДНК“, „това е в природата на хората“, „човек има право да решава какво да яде в едно свободно общество“ и т.н.

По същия начин се рационализират неща свързани с педофилията: „желанието за секс е в човешката природа“, „понякога има пречки за нормален секс, например липса на жени, и тогава възниква необходимостта от секс с малолетни“, „свободните хора имат право да решават с кого да правят секс“ и други.

При това, е задължително в общественото съзнание да се насади антагонизъм между симпатизантите и противниците на двете идеи: „как не ги е срам опонентите да се обявяват против тези фундаментални човешки права и потребности!“

Медиите и академичните среди вече доказват, че човеколюбството и детелюбството са нормално човешко поведение. Така прозорецът на Овертон се придвижва отново, като този път канибализмът и педофилията преминават от рационални към популярни.


Четвърти етап: от рационално към популярно

На този етап канибализмът и педофилията са гореща тема. Показват ги по телевизията, киното като нещо положително; стават част от поп културата. Във филми, песни и видеоклипове има сцени на човекоядство и секс с деца. Лолита вече не шокира никого.

Едновременно с това започват да се възхваляват известни личности, свързани с тези практики. Простено им е, че обичат човешко месо или малолетни дечица, защото са много талантливи и са допринесли толкова много за световната култура и изкуство. Явлението става все по-многообразно и продължава да засилва положителния си имидж.

Появява се и някой „експерт“, който го удря на съчувствие, защото видите ли, човеколюбците и детелюбците „просто са родени такива“ и не могат да вървя срещу природата си.

Двете теми вече са набрали такава популярност, че са готови да се придвижат към превръщане в норма.


Пети етап: от популярно към норма

В този последен етап започва подготовка на законодателен механизъм, който ще легализира двете явления. Привържениците на канибализма и педофилията започват да лобират политици и да търсят власт и представяне.

По този начин в колективното съзнание, нещата, които първоначално се били смятани за абсурдни и нереални, сега се възприемат като естествена необходимост. Децата се индоктринират от най-ранна детска възраст, че човеколюбството и детелюбството се нещо напълно нормално.


Последствията

Колкото и невероятно да звучат гореописаните два въображаеми сценария, има реални доказателства, че прозорецът на Овертон действително води до желания резултат. Като например появата на разкрепостени закони в Западна Европа и САЩ и опити за легализирането на инцеста и некрофилията.

През 2019 г. Магнус Содерлунд, професор по маркетинг[5] и ръководител на Центъра за потребителски маркетинг в Стокхолмското училище по икономика предложи канибализма, като решение за промяната на климата.

През септември 2020 г. американският щат Калифорния прие поправка в Закона за регистрация на сексуалните престъпници[6]. Поправката облекчава правните последици за възрастни, които извършват доброволен орален или анален секс с непълнолетно лице от същия пол, ако между сексуалния нарушител и непълнолетното лице разликата във възрастта е по-малка от десет години. Законовото допълнение също ще позволи на съдията да реши дали в случая възрастният трябва да се регистрира като сексуален престъпник.

Защитници на поправката твърдят, че целта ѝ е да прекрати дискриминацията на ЛГБТ общността, тъй като понастоящем в Калифорния съдията има право да реши дали възрастни лица, които имат доброволни хетеросексуални сношения с непълнолетни, близки до тяхната възраст, трябва да се регистрират като сексуални престъпници.

Критици обаче посочват, че това ще позволи на 24-годишен пълнолетен мъж да има доброволно хомосексуално сношение с 14-годишно непълнолетно момче, без да бъде наказан от закона или задължен да се регистрира като сексуален нарушител. С други думи, това е стъпка към легализиране на педофилията.

Горните примери илюстрират, че прозорецът на Овертон е нов вид политическо оръжие, което може да заличи цели общества, без да пролее капка кръв. Той е инструмент на либерализма, чиято запазена марка са узаконяването на табута, извратената толерантност, разрушаването на традициите, хетеросексуалното семейство и вярата в ортодоксалните религии. С други думи на всичко, върху което се гради едно нормално функциониращо, здраво общество.

Всъщност „либерали“ се самоназовават неомарксистите[7], въпреки че нямат почти нищо общо с класическите либерали от 19-и и 20-и век. Просто използват това название, защото се ползва с добър имидж в обществото.

Тяхната така наречена „прогресивност“ и криворазбрана толерантност превръща изключенията в правила. Те са против върховенството на закона и демокрацията; искат разпускане на полицията, затворите, съдебната система, отмяна на половете и понятието родител. На крачка сме от легализирането на „серийните убийци“, защото те също „просто са родени такива“ или „обществото ги е направило такива“.

Ако не отрезнеем и не се противопоставим на тази лудост, ще изгубим изконните ценности, които са ни съхранявали векове наред от чуждоземни набези, идеологии и робства.

Истанбулската конвенция[8] вече чука на вратата. Под камуфлажа на „защита на жените“, тя цели да елиминира естественото и генетично доказано понятие за пол, за да го замени с теорията за джендъра. Да ни превърне в безполови, немислещи, атеистични, безволеви и лесно управляеми зомбита, които бавно вегетират към неизбежната мрачна развръзка.

Изборът е наш.


Източник:
https://www.novetika.com/prozorec-overton-uzakoniavane-tabu/


[1] „По пътя към Утопията: първото узаконяване на инцеста“ 
https://www.novetika.com/pyt-utopia-pyrvo-uzakoniavane-incest-francia/

[2] „прозореца на Овертон“  - https://exploringyourmind.com/overton-window/

[3] уругвайския отбор по ръгби
(Човекоядци на върха на Алпите)
https://www.chr.bg/istorii/dosieta/chevokoyadtsi-na-varha-na-andite/

[4] германския канибал Бернд Брандес.
https://www.dailymail.co.uk/news/article-8310545/German-cannibal-ate-man-met-online-allowed-prison-day-trips.html

[5] Магнус Содерлунд, професор по маркетинг
https://www.foxnews.com/world/swedish-scientist-eat-human-flesh-climate-change

[6] поправка в Закона за регистрация на сексуалните престъпници
https://leginfo.legislature.ca.gov/faces/billTextClient.xhtml?bill_id=201920200SB145

[7] „либерали“ се самоназовават неомарксистите
(Какво представлява неомарксизмът и как ни засяга)
https://www.novetika.com/kakvo-e-neomarksizym/

[8] Истанбулската конвенция
(Варварите са пред портите: левичарите и Истанбулската конвенция)
https://www.novetika.com/varvari-pred-portata-levichari-istanbulska-konvencia/ 




Гласувай:
3



1. nkf - Чудесно е, че периодично се напо...
17.01 15:03
Чудесно е, че периодично се напомнят отделните схеми за въздействие върху психиката и възприятията на широките народни маси. Мен лично ме онерзява, че с тази задача са се нагърбили главно комунистите-руски-петоколонници от ГЕРБ-СДС-ДПС /те нали са десни и консервативни/ като списувателите - съвсем очевидно - от сайта, отбелязан тук като препратка на копирания текст. Трагедия е, че крайни престъпници и откровени простаци, като клоуните от "КонсерваторЪ" и кръжецът /овча/ "Мисъл" - клоуни на издръжка от наркотрафикантите от СИК и около Борисов - са се наели да пазят някакви консервативни ценности и се правят на десни; тези момченца, дето и в казарма не са ходили и сигурно сами една чаша вода не могат да си налеят. С такива десни, победата на всякакви джендър-левици е неизбежна.
цитирай
2. nbrakalova - Към 1. nkf -
17.01 19:16
nkf написа:
Чудесно е, че периодично се напомнят отделните схеми за въздействие върху психиката и възприятията на широките народни маси. Мен лично ме онерзява, че с тази задача са се нагърбили главно комунистите-руски-петоколонници от ГЕРБ-СДС-ДПС /те нали са десни и консервативни/ като списувателите - съвсем очевидно - от сайта, отбелязан тук като препратка на копирания текст. Трагедия е, че крайни престъпници и откровени простаци, като клоуните от "КонсерваторЪ" и кръжецът /овча/ "Мисъл" - клоуни на издръжка от наркотрафикантите от СИК и около Борисов - са се наели да пазят някакви консервативни ценности и се правят на десни; тези момченца, дето и в казарма не са ходили и сигурно сами една чаша вода не могат да си налеят. С такива десни, победата на всякакви джендър-левици е неизбежна.

Благодаря Ви за одобрението и коментара. Ценя мнението Ви.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1183508
Постинги: 481
Коментари: 1604
Гласове: 5525
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031