10 December 2021, Стоян Младенов

В началото изглеждаше, че го очаква един приятен, добре уреден и едва ли не скучен живот – щастливо детство, добро образование, престижна работа в кантората, мила съпруга и поне две деца, екскурзии... Добре познатият график, който ни дава измамното спокойствие, че сме вечни и неподатливи на тежките удари на съдбата. Малкият Морис Тиле няма никакви основания да се съмнява, че и той е в отбора на богоизбраните. Татко му е способен железопътен инженер, нает от Руската империя да участва в изграждането на Транссибирската железница. Майка му е уважавана учителка, двамата със съпруга си напускат родната Франция,

за да градят кариерата си

на руска територия. Самият Морис е будно, но и много красиво дете. Всички са очаровани от миловидното му изражение и не спират да го хвалят, че е “същинско ангелче”.

Същото това ангелско лице години по-късно ще се превърне в една от най-грозните и страшни физиономии в историята на световния спорт. Красивото момче ще бъде наречено

чудовището на ринга,

а децата ще пищят от уплаха, когато го видят за първи път в спортната зала. Да, Морис Тиле завинаги ще се раздели с плановете си за красивия, уреден, но и скучноват живот. Очакват го големи премеждия, болка, радости, победи, приятелства и твърде ранна гибел. Вие сами преценете обаче дали в края на тази история ще съжалите Морис, или напротив – ще му се възхитите за живота на бързи обороти и всички приключения, които иначе могат да напълнят други три човешки живота.

До осмата си година Морис живее като истински принц. Родителите му са уважавани личности с престижни професии, а техният наследник много бързо демонстрира готовност да защити семейната чест и освен с красотата си, впечатлява околните и с необичайния за толкова малко момче интелект. Но идват тъжни и трудни дни за хлапето, след като баща му умира внезапно. Майката на Морис не е от жените, които ще се предадат на отчаянието, и заедно със сина си заминава за Москва, където е назначена за учителка в католическо училище.

Изглежда че майка и син са готови да се справят с личната си мъка и да продължат напред, връщайки се отново в руслото на нормалното ежедневие, но съдбата им готви друго предизвикателство. С избухването на

болшевишката революция

през 1917 г. за преподавателката и нейния вече 14-годишен син явно вече няма място на руска земя и те се връщат в родната Франция. В Реймс жената отново се захваща с преподаване, а нейният достатъчно пораснал наследник е записан в католическо училище. Голямата му мечта е да стане адвокат и той преминава към осъществяването й. Приемат го без проблем в Юридическия университет в Тулуза, но злата съдба отново се намесва.

Морис най-сетне

мечтае за

нормален живот,

а вместо това се изправя срещу неочаквано предизвикателство. И този път последвалите събития са извън неговия контрол. Малко след 17-ия си рожден ден той забелязва странни промени в костите на двете си ръце. Година по-късно и други части на тялото му се променят. Гърдите му се разширяват, главата му също започва да расте. Вече пълнолетният мъж отива на преглед и там му е поставена диагнозата акромегалия.

Това е заболяване, което причинява удебеляване на костите и ненормално нарастване на крайниците.

По онова време медицината не е напреднала достатъчно, за да помогне на пациента, и лекарите се чудят как да му съобщят, че е обречен. Морис обаче и този път успява да се спаси от пълното отчаяние.

Заради промяната на външния си вид той преценява, че няма как да направи успешна адвокатска кариера и се записва във френския военноморски флот. По това време започва да играе и ръгби. Заболяването му отнема красотата, но му дава физическа сила. На терена постига бляскави успехи и дори след един мач в Лондон е пратен да се ръкува с британския крал Джордж V – нещо, което ще споменава с гордост до края на живота си.

След пет години във флота Морис решава, че му е писнало от военноморския живот и решава

да си търси късмета на улицата

Работи какво ли не, а през това време заради страшната си вече външност е поканен да играе в няколко френски филма. Но нито един от тези ангажименти не е особено добре платен и Морис е принуден да си изкарва прехраната като портиер на едно парижко филмово студио, в което първо са го поканили като артист. Именно там го среща прочутият литовски кечист Карл Пожело. На опитния литовец моментално му светва, че здравеняк с подобно лице ще направи бляскава

кариера в бойните спортове

Морис Тиле също харесва идеята и след като се бие успешно в Англия, заедно със своя нов приятел заминават за САЩ. Там посрещат с отворения обятия французина, който притежава и силата, и интелекта, за да бъде добър в новото си поприще. В началото водещите на бойните галавечери го представят като най-грозния мъж на планетата, но скоро на опитните акули в бизнеса им идва по-добра идея. Кръщават го Ангела, след като самият Тиле разказва как са го наричали в детските му години. Публиката харесва това несъответствие между прякора и външния вид на кечиста, който сякаш яде деца на закуска.

На ринга Морис прави всичко възможно, за да доизгради своя образ на брат-близнак на Франкенщайн, но в личния си живот е изключително мил и деликатен човек. Говори свободно няколко езика, интересува се от различни видове изкуство и може да бъде много приятна компания заради доброто си чувство за хумор. И понеже му плащат

да бъде

грозният гадняр,

а не милият събеседник, той дава на публиката това, което тя иска.

Много скоро вече е шампион в кеча, а славата му има пряко отношение към рязко увеличилата се посещаемост в залите, където се провеждат кървавите схватки. Намират се и хитреци, които да се възползват от успехите на боеца с акромегалия. И други мъже по света имат същото заболяване и искат да се пробват в спорта. Така се пръкват още поне десет кечисти, които се представят с прякора Ангела. Налага се Тиле да се прекръсти на Френския ангел.

Успехите му в клетката за бойни спортове продължават, но това не ограничава другите интереси на здравеняка с чудовищна външност. Продължава да се снима във филми и участва в какви ли не шоупрограми, а публиката приема радушно всяко негово превъплъщение. Интерес към френския кечист проявява и световната медицина. По онова време

болните от акромегалия

рядко доживяват до 30-годишна възраст, но Морис продължава да се състезава дори и след 40-ия си рожден ден. Той дава съгласието си да бъде подложен на различни медицински тестове, за да бъде установено как така успява успешно да се противопостави на болестта. По време на изследванията медиците установяват, че тялото на спортиста все пак е пострадало сериозно от болестта, но духът му явно е това, което го крепи да не се срине.

Коварното заболяване може да бъде забавено, но не може да бъде победено. С минаването на годините Морис все по-трудно успява да се справи с огромното психическо и физическо натоварване в кеча и в крайна сметка решава да се откаже. Феновете на кеча са съкрушени от новината, че тяхното любимо чудовище с нежно сърце слиза от ринга. В последния си мач на 14 февруари 1953 г. той губи от противника си, но това въобще не впечатлява публиката, видяла бляскавите му успехи над абсолютно всички легендарни имена в спорта.

Няколко месеца по-късно Тиле се мести да живее при своя най-близък приятел и свой откривател Карл Пожело в имението му в Чикаго. Литовецът е болен от рак на белите дробове и умира на 4 септември 1954 г. В този момент Морис Тиле явно решава, че е

твърде уморен да

се бори с болестта

и умира 13 часа след своя верен другар. Двамата са погребани рамо до рамо в семейния парцел на Пожело в Илинойс.

Докато е на смъртно легло, френският кечист се съгласява да му бъде направена гипсова отливка на лицето и по-късно е поставен в спортна зала на славата. А много години след това се ражда хитовата анимационна поредица “Шрек”.
От компанията DreamWorks и до днес не са потвърдили или отрекли слуховете, че са ползвали лика на Морис Тиле, когато започват да рисуват зеленото чудовище - главен герой на поредицата. Факт е, че зеленият Шрек притежава много от положителните качества на великия кечист. А и широко скроен човек като Морис едва ли щеше да се обиди, ако отнякъде успее да гледа популярната анимация. Нали децата и техните родители продължават да се смеят от сърце, когато пуснат по телевизията приключенията на Шрек. Да не забравяме, че мосю Тиле посвети живота си на мисията със страшната муцуна да подарява положителни емоции на малки и големи по целия свят.