30 November 2021, Пенчо Ковачев

Желю Желев му дава срок “до утре”, когато му се обажда за поста. Докато е посланик в Лондон, Бъкингамският дворец му изпраща копия на писмата, които дядо му е писал на дядото на кралицата. Дарява дома си във Варна на фондация, която работи с деца с увреждания.

Отиде си Иван Станчов. Предаде дух на 92 години в имението си в Шотландия. Когато умират такива хора, животът и историята сякаш обедняват. Този човек и родът му са направили толкова много за България, че никога не трябва да ги забравяме.

Родоначалник на големия Станчов род е Яни Димитров Станчоглу, който през 1790 г. напуска албанския град Берат и се заселва в Свищов. Когато го питат албанец ли е, той отговарял:

“Аз съм българин от

воините на Самуила!”

Снимки: Архив 24 часа

Неговият правнук Димитър Янев Станчов завършва Терезианска академия във Виена, става доктор по право на Виенския университет. Стажува в губернаторството на Виена.

Завръща се в България заедно с княз Фердинанд и става негов личен секретар в периода 1887–1889. Освен това е и началник на неговия Таен кабинет. Жени се за графиня Анна дьо Грено, дъщеря на хофмаршала на княз Фердинанд граф Дьо Грено и придворна дама на княгиня Мария-Луиза. Имат пет деца – Александър, Надежда, Феодора, Елена и Иван.

Димитър Станчов е дипломатически агент на България последователно в Румъния, Австро-Унгария и Русия. От 1906 до 1908 е външен министър в правителствата на Димитър Петков и Петър Грудев.

След убийството на Петков за няколко дни оглавява правителството. През следващите години е посланик във Великобритания, Франция, Белгия и Италия. Той е против включването на България в Първата световна война и е отстранен от служба.

Димитър Станчов е големият авторитет в семейството.

Синът на Димитър Станчов – Иван, е роден на 18 декември 1897 г. в Санкт Петербург, където баща му е дипломатически агент. До януари 1907 г. Иван е със семейството си в Санкт Петербург, след което живее главно в Париж и София. През 1915 г. завършва френския католически колеж “Свети Августин” в Пловдив.

През 1917 г. е мобилизиран във Военноморските сили на България. Завършва Школата за запасни офицери в Княжево. През 1918–1919 г. е офицер за свръзка в качеството на военен преводач на окупационните войски на Антантата във Варна.

Едновременно с това сътрудничи на българското военно разузнаване. Участва в укриването на българско оръжие, подлежащо на унищожаване от силите на Антантата.

По същото време работи и в общинската администрация във Варна, където отговаря за настаняването на бежанци от Русия.

През 1923 г. завършва право във Фрибургския университет в Швейцария и заживява предимно в Лондон. През януари 1924 г. постъпва на работа в химическата компания “Викърс”, която напуска през декември 1926 г., след отказа му да приеме британско поданство.

От 1928 г. работи в българското Министерство на външните работи. Първоначално е в шифровалния отдел, по-късно – в протокола. През 1931–1936 г. е на дипломатическа служба в Рим като трети секретар, съветник и шарже д"афер.

През 1937–1942 г. е началник на отдел “Консулски” в МВнР, после е назначен за генерален консул в Галац до юни 1944 г.

На този пост помага за преселването в България на компактни групи таврийски българи. Оказва съдействие и на местни евреи, като им издава български паспорти. През юли 1944 г. е назначен за генерален консул в Истанбул.

На 5 януари 1945 г.

Иван Д. Станчов

е отзован от новата

власт в България.

Отказва да се завърне и през май същата година заминава при семейството си в Швейцария. През август 1946 г. то емигрира в САЩ.

През април 1947 г. купува малка ферма в Урбана, Мериленд, където остава до края на живота си. През 1948 г. придобива гражданство на САЩ. Посвещава статии и други публични изяви на България и комунизма в Източна Европа.

Неговият син Иван Иванов Станчов, когото наричат Джони, е роден на 1 април 1929 г. София. Майка му е Марион Мичъл Станчов. Той е третото дете в семейството, има още двама братя и три сестри.

(Родословното дърво на Станчови виж по-долу.)

Иван Иванов Станчов завършва Университета “Джорджтаун” във Вашингтон. Служи в българската рота на американската армия в Германия. Работи за Ай Би Ем в Ню Йорк, Рио де Жанейро и Париж, където заема мениджърски постове в отделите за маркетингови проучвания и продажби. Вицепрезидент е на корпорациите ИТЕЛ и “Сторидж Текнолъдж” в Лондон.

През 1980 г. започва собствен бизнес – основава компания, която се занимава с информационни технологии – “Креста Маркетинг”.

След промените през 1990 г. Джон Станчов се завръща в родината си за първи път след 47 години. Той е оратор на един от първите митинги в София.

През 1991 г. Иван Станчов продължава фамилната традиция – назначен е за посланик на Република България във Великобритания и за първи български посланик в Република Ирландия. Когато връчва на кралица Елизабет акредитивните си писма, тя е впечатлена от костюма му, дори пита какъв е. Той гордо обяснява, че е облечен в посланическия костюм на дядо си – Димитър Станчов, който е амбасадор във Великобритания през 1908 и 1922-1924 г. И че специално го е “реставрирал” за аудиенцията.

Това леко отклонение от дипломатическите правила създава приятна атмосфера за разговора. След три седмици Станчов получава копия от писмата, които неговият дядо писал на дядото на кралицата. “Беше много мило от нейна страна – разказва по-късно Станчов. – И показва колко важна е традицията в тази страна...”

Лично президентът д-р Жельо Желев го кани за външен министър в служебното правителство на Ренета Инджова. Когато му се обажда по телефона в Шотландия, Станчов копае в градината си.

Чува предложението и казва, че сега има работа. “Абе мани я тази работа, идвай тука!” – настоятелен е президентът.

“Нека да помисля,

а и да питам

жена си...”,

казва Станчов. Желев му дава срок до утре. И на другия ден Станчов обявява, че е съгласен. За да заеме поста, той се отказва от американското си гражданство.

“Като външен министър Джон Станчов представяше България много добре, отваряше много врати, което беше страшно важно за една прохождаща демокрация”, е оценката на д-р Желев за работата на Станчов. След като свършва мандатът на кабинета “Инджова”, Станчов става външнополитически съветник на президента д-р Желев и на наследника му Петър Стоянов.

Иван Станчов е изключителен радетел на благотворителната и общественополезната дейност. Той е основател и председател на фондация “Карин дом” във Варна. Настанява фондацията в наследствената си вила в северния край на Морската градина.

Учредява фондацията с идеята да създаде нов модел за отглеждане на деца със специфични проблеми. Кръщава я на своята братовчедка Карин, която страда от церебрална парализа.

Станчов признава, че негови познати го нарекли луд, защото се отказал от красивата си наследствена къща в Морската градина. “Карин дом” е първата неправителствена организация в България, която работи по съвременни методи на работа с деца с увреждания.

Иван Станчов е член на Атлантическия клуб в София. Членува и в Българския антарктически институт в Лондон и в Кралското географско общество също в Лондон.

От много години Иван Станчев е патрон на Българското училище към посолството на България в Лондон. “Отиде си една епоха, един човек, един пример – отиде си благородникът, който учеше нас, българите, как да бъдем истински българи - каза директорът на училището Снежина Мечева. - Той беше наш, ние бяхме негови. Обичам е малка дума за личности като него, обожавам е неточна. Няма думи за енигма, но и тя не е точна, защото не пресъздава голямата човечност. И скръб е неточна дума, защото е малка и защото не включва гордостта, че сме докоснати приживе от близостта му. Никога максимата, че няма незаменими хора, не е звучала толкова безсмислено, както днес...”

Иван Станчов е носител на

Медал за добра

служба в армията

на САЩ (1956).

Кавалер е на Почетния легион на Франция от 1995 г. Носител на Ордена на големия кръст на Рио Бранко, Бразилия, през 2002 г. През 2010 г. е награден с най-високия български орден – “Стара планина I степен”.

Владее 8 езика: български, английски, френски, немски, италиански, гръцки, испански и португалски.

Иван Станчов е бил женен за американка, с която имат 4 деца. След развода им Иван Станчов се жени за англичанката Александра, която “стърчи” с цяла глава над него. Нямат деца. “Тя е фоторепортер, и то много добър”, сподели приятелката на семейството известната преводачка Аглика Маркова.

(…)

Източник:

https://www.mentrend.bg/Article/10449517 

= = = = = = = = = = = = = = = = = = =

[…]

***
Да излезем от мола – на чист въздух.
Почина Иван Станчов.
Тъкмо на един истински аристократ като него му отиваше да говори, че у нас няма и никога не е имало аристокрация.
Когато през пролетта на 1990-а влезе за първи път в кабинета ми в телевизията, усетих веднага, че заедно с него влиза един съвършено друг свят.
А той само попита с какво може да помогне преди изборите.

Веднъж седяхме в „салона" на резиденцията му в Лондон, под портрета на руската императрица Екатерина ІІ.
И той ми разказа, как го посетил руският посланик и мърморел, че съвсем сме загърбили Русия.
„Ето – отвърнал Станчов с присъщата му интонация, в която иронията и добродушието странно се сливат – ето портрета на великата императрица!"
„Е, да, де - отвърнал руснакът - сложил си го, понеже е германка!".

Невероятен човек. Докато беше посланик в Лондон, един хартиен демократ го бе ядосал и може би за първи път беше изтървал нервите си. На едно съвещание във Външно министерство Станчов поставил някакъв въпрос. Онзи се направил, че не го разбира. Станчов повторил. Онзи пак не разбрал. „Господине – рекъл Станчов, – говоря седем езика, на кой от тях да ви попитам."

Можеше да го срещнеш в тълпите пред стадиона в Берлин – седнал на куфара си, да облича някакъв пуловер под костюма си. Дошъл направо от летището, за да гледа българския национален отбор. Никаква предвзетост...

Струпвам подробности оттук – оттам, може би не успявате да го видите, както трябва. Но малцина са предизвиквали истински възторг у мен, както този човек, уверявам ви.

Чакаме във ВИП-а. Пристига задъхан Миро /Севлиевски/ и казва: „Ела да помогнем на Джони, че ще се пребие сам!"
Отиваме в общия салон на пристигащите пътници и заварваме Станчов превит под някакъв огромен сандък – поредната апаратура за „Карин дом". Митничарите го гледат със страхопочитание, а той не позволява на никой да му помогне.

Всички лапат – а той все за клетите деца от „Карин дом" мисли.

Великолепен екземпляр в собствения си музей.
Няма вече такива хора – може би и няма да има скоро.

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, за да им падне нашенската кир.
Ясно е – рядко са свестните хора, които биха устояли на изкушенията на Властта, тия, които кацат отвън, идват като аслани, а си отиват като лалугери.

Хора, като Иван Станчов, бяха от някаква невъзможна днес порода.
Само си представете: когато Станчов стана посланик в Лондон, се яви на аудиенция при Кралицата с фрака на дядо си Димитър Станчов, който също е бил посланик там.
Хора с история – родова и лична – това най-много ни липсва днес.

Само заради „Карин дом“ във Варна, Станчов заслужава да му се вдигне паметник.
Няма да се случи – напротив, скоро ще започнат да вдигат паметници на цървули.
Много е удобно – да не се притесняват излишно случайниците във Властта.

/Фрагменти от „Станчов и гушите“, 2009 година/