AUGUST 20, 2018

Научно изследване: материята и енергията са сътворени, но Словото (или Информацията) е несътворено и вечно!

Информацията и нейната сложност

Въпреки че кристалите и снежинките са много подредени, редът, който показват, който отразява структурата на веществата, от които са изградени, е повтарящ се мотив, подобно на фигурите на тапетите. Такива мотиви не са сложни. За да разберем това, нека разгледаме повтарящия се мотив: АЗ ТЕ ОБИЧАМ АЗ ТЕ ОБИЧАМ АЗ ТЕ ОБИЧАМ АЗ………… Нека си представим, че поредицата от букви АЗ ТЕ ОБИЧАМ се повтаря десет хиляди пъти. Един от начините да измерим сложността на поредицата от букви е, като видим дали за нея може да се намери просто описание. Това означава да видим каква е дължината на алгоритъма, който може да произведе поредицата, като под алгоритъм разбираме всякакъв механичен процес, например компютърна програма, който може да произведе поредицата автоматично. В този случай ще е напълно достатъчна една проста компютърна програма, като например: „От n = 1 до 10,000 напиши АЗ ТЕ ОБИЧАМ; после спри.“ Виждаме, че програмата е много кратка в сравнение с дължината на поредицата (130 000 знака, ако броим и интервалите). В подобни случаи казваме (според компютърния специалист на IBM Грегъри Чайтен), че поредицата е алгоритмично свиваема, и следователно не е сложна. Друг начин да изразим тази липса на сложност е да кажем, че дългата поредица съдържа много малко информация. Всъщност цялата информация се съдържа в първите три думи — останалото е повторение.

Като следваща стъпка нека си представим една поредица от 130 000 случайно избрани букви: хиреуизосджпщшф хузкьаеохоснекугфоячццьнто… „Случайно“ според терминоло­гията на Чайтен означава, че най-краткото описание на тази поредица е самата поредица. Няма алгоритъм, който да може да я произведе. Поредицата не е алгоритмично свиваема.

И накрая нека разгледаме и друга поредица, например първите 130 000 букви от пиесата на Шекспир „Макбет“. В математически смисъл тя изглежда като случайна поредица, тъй като няма прост алгоритъм, който да я генерира. Но тази поредица е много специална. Тя има същественото свойство специфичност. Тя съответства на поредици от букви, които ние вече познаваме — английски думи. Тъй като предварително знаем тези думи, ние можем да разберем какво казва текстът. За нас той има семантично съдържание; човек, който не знае английски, няма да е в състояние да го разбере. За него текстът ще бъде безсмислен.

Разгледахме три поредици, всяка с дължина от 130 000 символа. Първата е много подредена, но ниско специфична и съдържа малко информация. Втората е сложна, но неспецифична. Третата е сложна и специфична.

Само за да се подсигурим, че разбираме разликата между втория и третия вид сложност, ще дадем още един пример. Ако разлеем мастило върху хартия, се случва сложно събитие, в смисъл, че вероятността от всички възможни мастилени петна да получим точно това, е безкрайно малка. Но сложността на мастиленото петно е неспецифична. От друга страна, ако някой напише с мастилото на хартията някакво съобщение, тогава ще имаме специфична сложност.

Ние без замисляне приписваме мастиленото петно на случайността, а писанието — на интелигентно действие.

Едно от най-значимите открития за живата клетка е, че тя не е просто материя. Тя е материя, снабдена с информация. Също като технологично описание, ДНК в клетъчното ядро съхранява необходимите инструкции за изграждането на протеините във функциониращия организъм. Подобно на компютърен диск ДНК съдържа базата данни с информацията за произвеждане на специфичен продукт. Всяка една от десетте трилиона клетки в човешкото тяло съдържа информационна банка, по-голяма от Енциклопедия Британика.

Също както последователността от букви в обикновената азбука на някой от писмените езици на света може да носи послание, което зависи от точната подредба на буквите, така и последователността от нуклеотидни бази по протежението на ДНК носи точно послание, написано с азбуката от четирите букви A, С, G и Т. Генът е дълга последователност от тези букви, носеща информацията за един белтък, а геномът е пълният набор от гени. Геномите са дълги — цялата ДНК на бактерията E-coli е дълга около четири милиона букви и би запълнила книга от хиляда страници; а човешкият геном е дълъг над 3 милиарда букви и би запълнил цяла библиотека. Същественото е, че ДНК проявява точно същия вид специфична сложност като езика.

Поредицата от букви в гена определя последователността на аминокиселините в белтъка. Дори и да беше възможно аминокиселините да се получат относително лесно по естествен начин (а това, както видяхме по-горе, не е така), истински трудният проблем е те да се организират в сложни вериги, образуващи функционалния протеин. Едно е да се произвеждат тухли, а съвсем друго е да се организира строежът на къща или завод. Ако се налага, биха могли да се използват и случайно намерени наоколо камъни, във всевъзможните им размери и форми, в които те се срещат поради естествени причини. Но организацията на строежа изисква информация, която не се съдържа в камъните. За това са ви необходими интелектът на архитект и уменията на строител. Същото е и с градивните елементи на живота. Сляпата случайност просто не върши работа. Кернс-Смит се изразява така: „Сляпата случайност … е много ограничена… Тя може лесно да произвежда съответствието на букви и кратки думи, но много бързо губи възможностите си с нарастването на степента на организация. Твърде скоро дългите периоди за чакане и огромните материални ресурси правят нещата невъзможни.”

Пол Дейвис формулира същата мисъл по-картинно: „Да се произведе белтък само с приток на енергия е същото, като да се взриви заряд динамит под купчина тухли и да се очаква да се образува къща. Можете да освободите достатъчно енергия, за да вдигнете тухлите във въздуха, но ако енергията не въздейства върху тухлите по контролиран и подреден начин, няма особена надежда да се получи нещо друго освен хаос и бъркотия.”

Нека си представим това от простата вероятностна гледна точка. Сред многото различни видове аминокиселини има 20, които участват в протеините. Ако имаме смес от всички тях, вероятността правилната аминокиселина да попадне на определено място в белтъчната верига би била 1/20. Така вероятността 100 аминокиселини да се подредят в правилния ред би била (1/20)¹⁰⁰, което прави 1 към 10¹⁰⁰, което пък е невъзможно малка вероятност.

Тези изчисления засягат само един-единствен протеин. Но животът, такъв какъвто го познаваме, изисква стотици хиляди протеини и е изчислено, че Вероятността те да Възникнат по случайност е 1 към 10⁴⁰⁰⁰⁰. Сър Фред Хойл сравнява тази вероятност за спонтанно образуване на живот с вероятността след преминаване на торнадо през склад за старо желязо да се образува спонтанно Боинг 747! Това е модерната версия на наблюдението, направено от Цицерон около 46 г. пр. Хр. относно огромните трудности за случайно възникване на нещо подобно на език: „Ако безброй копия от двадесетте и една букви на азбуката, направени от злато или каквото друго искате, се смесят в някакъв съд и се изсипят на земята, би ли било възможно да произведат Аналите на Еней? Съмнявам се дали случайността може да произ­веде и един-единствен стих.“

И така, възникването на генетичния код, който е общ за всички форми на живот, е фундаментален въпрос за биологията. Биолозите Джон Майнард Смит и Ейорс Сцатмари пишат: „Съществуващият транслационен механизъм е така сложен и същевременно така универсален и така съществено важен, че е трудно да се види как той би могъл да възникне или как животът би могъл да съществува без него.“

Всъщност, колкото повече се изследва живата клетка, толкова повече общи аспекти се явяват между нея и най-сложните високотехнологични продукти на човешкия интелект — компютрите. Само че капацитетът на клетката за обработка на информация далеч надхвърля всичко, което могат да правят съвременните компютри. Основателят на корпорацията Майкрософт Бил Гейтс казва, че „ДНК е като компютърна програма, но много, много по-сложна от всякакъв софтуер, който досега сме създавали.“ И точно както компютърът не може да функционира без софтуер, така u клетката не може да функционира без кодираната информация, съдържаща се в ДНК. Но, както отбелязва Пол Дейвис, една кодирана информация е безполезна, ако няма ключ към кода или система за превод: „Сами по себе си генетичните данни са само синтаксис. Тяхната поразителна полезност идва от факта, че аминокиселините ги „разбират“. Информацията, разпределена по веригата ДНК, е биологично релевантна. Изразено на компютърен език: генетичните данни са семантични данни.“ И така, генетичната информация показва специфична сложност.

Дейвис добавя, че този вид порядък не може да възникне от природните закони. „Може ли специфичната случайност да бъде гарантиран продукт на детерминистичен, механичен, закономерен процес, който би протичал например в първичния бульон, оставен на произвола на известните ни закони на физиката и химията? Изключено; никой природен закон не би могъл да постигне това…“.

Едно от следствията от този факт е например, че надеждата, изразена от Нобеловия лауреат Манфред Айген, че някога някой открит алгоритъм или природен закон може да произведе информация, е обречена на провал. Първо, природните закони не предизвикват събития — те само ги описват. Законите на Нютон за движението не задвижват билярдните топки. Второ, явленията, които се описват от законите, се характеризират с регулярност и ред — по същество ние това разбираме под закони. Следователно, представата за закони, които произвеждат сложна, специфична информация, противоречи сама на себе си. Законите са като алгоритми — те могат да произведат ред, подобен на този в кристалите, но не и сложност, подобна на езика.

Понякога се привежда аргументът, че сложността може да бъде „емерджентно“ свойство на някой сравнително прост алгоритмичен процес, по същия начин както красиви фрактални картинки могат да се получават от много прости уравнения. Например от простата функция f(z) = z² + к на комплексната променлива z се получава прочутото множество на Манделброт с неговата впечатляваща фрактална геометрия. Само че от тази функция не може да се получи компютърната картинка на множеството на Манделброт без значително количество допълнителна информация, необходима за провеждане на итерациите на функцията, определяне дали траекторията на дадена итерация е локално ограничена или не, и съответно приписване на даден цвят за съответния пиксел на екрана на компютъра. Така от простото уравнение до „емерджентната“ картина се достига едва чрез внасяне на значителна информация в смисъла на програмиране.

Същият аргумент важи за илюстрацията на „емерджентност“, дадена от Докинс в неговата публична лекция в Оксфорд на 20-ти януари 1999 — че текстообработката е „емерджентно“ свойство на компютрите. Действително това е така — но само с цената на въвеждане на информацията, съдържаща се в разработения от интелигентни субекти програмен продукт като например Microsoft Word! Леон Брилуин развива същата теза в своята класическа книга по теория на информацията: „Машината не създава нова информация, но прави много ценна трансформация на вече съществуваща информация.“ Информация не се създава от нищото.

По същество същото разсъждение може да се приложи към идеята, че молекулите, носители на генетична информация, имат известни свойства на „самоорганизация“. Молекулярната биология вече е показала, че това не може да бъде така. Нуклеотидните бази (A, С, G, Т) могат да бъдат подреждани по безброй различни начини. Ако между тях имаше някакъв афинитет, потенциалът им да носят информация щеше да бъде драстично намален. Майкъл Полани формулира това по следния начин: „Нека предположим, че структурата на ДНК-молекулата се дължеше на това, че връзките между базите й при действителното им подреждане са много по-силни, отколкото биха били при някакво друго подреждане. Тогава такава ДНК-молекула не би носила никаква информация. … Какъвто и да е произходът на конфигурацията на ДНК, тя може да функционира като код само ако нейната структура не е задължително следствие на потенциалната енергия. Тя трябва да бъде физически неопределена, както е последователността на думите на една печатна страница.“

Други предположения за самоорганизация са правени от Иля Пригожин. Той разглежда термодинамични системи, които са далеч от равновесие, и наблюдава, че в тях могат да се получат подредени елементи — например като водовъртежа над канала, от който изтича вода. Тук обаче отново става дума за произвеждане на ред, а не на информация. Както казва Стивън Майер, „теоретиците на самоорганизацията добре обясняват това, което не се нуждае от обяснение. Това, което се нуждае от обяснение, не е произходът на реда, … а произходът на информацията.“

Хуберт Йокий, автор на значимия труд Теория на информацията и биология, потвърждава тази преценка. „Опитите да се свърже идеята за ред … с биологичната организация или специфичност трябва да се разглеждат като игра с думите, която не може да издържи на критична проверка. Носещите информация макромолекули могат да кодират генетични послания и така да бъдат носители на информация, понеже последователността на базите се влияе много малко от физикохимични фактори, ако изобщо се влияе.“ Както посочихме и преди, значението на текста не може да се открие в химичния състав на хартията и мастилото. И така, изглежда има все по-убедителни признаци за това, че случайността (произвол) и необходимостта (закон) не са в състояние да обяснят произхода на богатата на информация биологична комплексност.

Тук ще се възрази, че е изключително трудно да се докаже отрицателно твърдение. И също, че ако се откажем от надеждата, че информацията би могла да се произвежда от природен процес, и я припишем на интелигентен източник, това във всеки случай би било признак на интелектуален мързел. Науката все някога ще може да предложи решение на проблема. Такова отношение обаче предполага, че в крайна сметка ще има натуралистично решение. А ако няма? Нещо повече, ако би могло научно да се аргументира, че такова решение няма? Една добра илюстрация за това, което имам предвид, са опитите за конструиране не перпетуум мобиле. Всяка година се пишат множество статии, които твърдят, че авторите им са открили тайната на вечния двигател. Но учените не гледат сериозно на тези статии. Всъщност повечето от тях изобщо не се четат. Причината да не се четат не е, че учените, които получават тези статии, са интелектуално мързеливи и не желаят да обмислят нови аргументи. Причината е, че те вярват в закона за запазване на енергията, от който следва, че перпетуум мобиле не може да съществува, и следователно опитите за конструирането му са загуба на време.

В областта на чистата математика, ако дадено предположение е било атакувано в продължение на много години и всички опити да бъде доказано са се проваляли (като прочутия опит да се раздели един ъгъл на три равни части само с помощта на линия и пергел), тогава математиците не непременно ще се откажат от опитите да го доказват, но ще предприемат и опит да разберат дали то може да бъде опровергано (както е и станало най-накрая с разделянето на ъгъла).

Защо да не се обмисли прилагането на същата логика към проблема с произхода на информацията? Не е ли възможно провалът на всички досегашни опити за натуралистично обяснение да е ясно указание, че трябва да погледнем в другата посока и да видим дали няма информационно-теоретичен аналог на закона за запазване на енергията? Ако има, бихме си спестили много ценно научно време и усилия, като се откажем от търсенето на информационно-теоретичния еквивалент на вечния двигател.

Математикът и философ Уилиям Дембски застъпва възгледа, че действително има такъв закон за запазване на информацията. Тази идея прозира както в споменатия по-горе възглед на Леон Брилуин, че машините не могат да произвеждат информация, така и в изказването на Нобеловия лауреат Питър Медавар: „Никой процес на логическо разсъждение — мисловен акт или компютърно програмирана операция — не може да увеличи информационното съдържание на аксиомите и предположенията или наблюденията, от които изхожда.“ Уилиям Дембски твърди, че естествените процеси (случайност и необходимост) могат ефективно да пренасят комплексна специфична информация, но не и да я генерират. Съществуването на комплексна специфична информация говори за интелигентен източник, от който тя произхожда. И тъй като генетичната информация е от този вид, тя се нуждае от интелигентен източник. Тя носи всички белези на това, че е била разумно създадена.­

Същината на аргумента за съзнателна конструкция

При това трябва да ни е ясно, че — въпреки че ДНК прилича на компютърна програма — заключението за Съзнателно планиране не е просто заключение по аналогия. Много от класическите аргументации за конструктивно планиране са били такива. Те са се опитвали от подобни ефекти да правят заключения за подобни причини, така че валидността на аргументите често е зависела от степента на подобие между двете сравнявани ситуации. Но в случая с ДНК аргументацията е много по-силна, философът Стивън Майер пише: „ДНК ни подсказва необходимостта от интелигентен конструктор, понеже има някои подобия с компютърна програма или с човешки език. Тя подсказва необходимостта от интелигентен конструктор, понеже притежава същите белези (а именно информационно съдържание), които притежават създадените чрез съзнателно планиране човешки текстове или компютърни езици.“ Специалистът по теория на информацията Хуберт Йокий се съгласява с Майер: „Важно е да разберем, че в случая не правим заключение по аналогия. Секвенционната хипотеза (че генетичният код действа по същество като книга) важи за белтъците и за генетичния текст точно толкова, колкото и за писмения език и следователно те могат да се третират математически идентично.“ Затова ние не се аргументираме по аналогия, а правим заключение за най-доброто обяснение на наличните данни. А както знае всеки детектив, причините, за които знаем, че са способни да предизвикат даден наблюдаван ефект, са по-добро обяснение за този ефект отколкото причини, за които не знаем, че могат да го предизвикат.

Книгата на Дембски The Design Inference има за цел обяснение на точната природа на заключението за наличие на съзнателна конструкция, което ние правим въз основа на нашия опит със съдържащи информация системи като езици, кодове, компютри, машини и пр. Този тип аргументи всъщност са много широко разпространени в науката. Няколко малки драскотини по парче кремък могат да са достатъчни, за да доведат археолога до убеждението, че става дума за артефакт, а не за ерозирал камък. В някои дисциплини като архео­логията, криптографията, информатиката и съдебната медицина заключенията за интелигентен причинител са рутинна практика. През последните години дори природните науки показаха готовност в определени случаи да правят заключения за интелигентна причина, предимно при търсенето на извънземен интелект (SETI: Search for Extra-Terrestrial Intelligence). НАСА е изразходвала милиони долари за монтирането на радиотелескопи, които следят милиони канали с надеждата да открият послание от интелигентни същест­ва от някое място в Космоса.

Въпреки че някои учени поставят под съмнение полез­ността на проекта SETI, все пак той поставя крайно интересния научен въпрос за откриването на интелект. Как се разпознава послание, идващо от интелигентен източник, и по какво то се различава от случайния шум на космоса? Дембски пише, че една от възможностите да се направи това е да се сравняват получените сигнали с предварително известни схеми като например дълга поредица от прости чис­ла, които се смятат за ясни и достоверни индикации за ин­телект. В SETI разпознаването на интелигентен източник се разглежда като нещо напълно правомерно в границите на природните науки. Астрономът Карл Сейгън вярваше, че едно-единствено послание от Вселената би било достатъчно, за да ни убеди, че там има и други разумни същества освен нас. Какво тогава да заключим от огромната, поразителна маса от информация, съдържаща се дори само в най-простата жива система? Тя говори за съзнателно планиране дори много повече от фината настройка на вселената — аргумент, който, както вече видяхме, убеждава множество физици, че нашето съществуване явно е било предвидено.

При публичното оповестяване на завършването на проекта „Човешки геном“ неговият ръководител Франсис Колинс каза: „Ние се изпълваме със страхопочитание и смирение от съзнанието, че сме хвърлили първия поглед в собственото си ръководство за употреба, което преди това е било известно само на Бога.“ Джийн Майерс, информатикът от центъра Celera Genomics в Мериленд, участвал в разчитането на генома, казва: „На молекулярно ниво ние сме забележително сложни. … Ние сами още не се разбираме, което е страхотно. Все още има един метафизичен, магически елемент…. Това, ко­ето наистина ме изумява, е архитектурата на живота…. Сис­темата е изключително комплексна. Изглежда, като че ли е била планирана. … Тук се крие невероятен интелект. За мен то­ва не е ненаучно. Може би за други е, но за мен не е.“

Информацията като фундаментална величина

Това ни води до едно забележително съвпадение между науката и някои по-дълбоки идеи, изразени на простия език на разказа за сътворението в книгата Битие. Но самото спомена­ване на Битие събужда толкова призраци, че съществува опасността на това място човек автоматично да изключи. Затова, позволете ми да подготвя предварително почвата. За да избегнем едно възможно недоразумение, искам веднага да отбележа, че нямам намерение да твърдя, че Библията е учебник по природни науки. Както често е било подчертавано, тя много повече се занимава с въпроса „защо“ отколкото с въпроса „как“. Това обаче не означава, че Библията е антинаучна. Напротив, в началото на книгата Битие ни се разказва как самият Бог дава на човека задача да даде имена на животните и с това да започне вълнуващата работа на класификацията, която лежи в основата на научната дейност. Също така, библейският светоглед, както вече видяхме, е бил важен фактор за възникване на природните науки.

Но фактът, че Библията не е учебник по природни науки и не поставя в центъра въпроса „как“, не означава, че тя никога не обсъжда този въпрос. Например в първа глава на книгата Битие творческата дейност на Бога се представя в шест стъпки, като всяка от тях се въвежда с думите „И Бог каза“. Например: „И Бог каза: Да бъде светлина! И стана светлина.” Тази представа, че Бог „говори“, разбира се, е антропоморфизъм, в което няма нищо лошо. Когато се опитваме да опишем някой аспект на действителността, който е извън непосредствения обсег на сетивата ни, ние нямаме друга възможност да се изразим освен чрез метафори. Нека например си припомним научното описание на светлината като „вълни“ и „частици“. В природните науки ние сме свикнали (въпреки че понякога не си даваме ясна сметка за следствията от това) да използваме метафори, за да опишем нещо реално. Би било грешка да смятаме, че Библията няма право да прави същото.

Но нека се върнем към основния въпрос. Представата, че Бог „изговаря“ в съществувание творението, е изразена и от християнския апостол Йоан в неговото описание на сътворението: „В начало бе Словото … Всичко чрез Него стана.“ В гръцкия оригинал е използвана думата логос, понятие, използвано от философите за рационалния принцип, скрит зад Вселената. То съдържа идеята за заповед, значение, комуникация — накратко казано, за информация — и, разбира се, за творческата сила, необходима за реализирането й. И така, в центъра на библейския анализ на творческия акт ние намираме точно концепцията, която и според науката се е оказала централна — концепцията за информация.

Изразът „Бог каза“ е много прост езиково, разбираем за всички хора от всички времена. Но значението му е огромно.

Ключовата идея за един Бог, който е Словото, информационният източник и изпълнителната власт, се подчертава в почти всички изказвания на Библията за сътворението.

Авторът на Послание към евреите от първи век продължава тази мисъл с още една стъпка: „С вяра разбираме, че световете са били устроени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.“ Интересното в това твърдение е, че то обръща вниманието ни към едно основно свойство на информацията, а именно, че тя е невидима. Носителите й могат да са съвсем видими — като например изписана хартия, димни сигнали, телевизионни екрани или гени — но самата информация е невидима и нематериална.

Вие четете тази книга, фотоните се отразяват в страниците и се регистрират от очите ви, там се преобразуват в електрически импулси, които се предават в мозъка ви. Представете си, че предадете някоя информация от тази книга устно на свой приятел. Звуковите вълни пренасят информацията от устата ви до ухото на приятеля ви, там те отново се преобразуват в електрически импулси и се предават в неговия мозък. Сега вашият приятел притежава информацията, възникнала във вашия ум, но от вас към него не е преминало нищо материално. Много материя е била използвана, за да се пренесе информацията, но самата информация не е материална. Едно от следствията на всичко това е напълно ясно: нашата Вселена притежава едно нематериално измерение. Поради това материалистическите обяснения за нея никога не могат да бъдат достатъчни.

В светлината на съвременната физика е много интересно, че този библейски анализ разглежда понятието за Слово като дори по-фундаментално отколкото материята и енергията (или мас-енергията, както много физици днес обичат да я наричат). Материята и енергията спадат към категорията на сътворените неща, а Словото не. Всъщност, материята и енергията са били създадени от Словото: „Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.“ В този смисъл интелектът и информацията предшестват материята и енергията.

А науката казва ли нещо по този въпрос? Едно предположение в тази насока се среща в една уводна статия на списанието New Scientist. Във връзка с информационната революция, повлияла както изобретяването на свръхбързите машини за обработка на информация, така и откриването на почти непредставимия капацитет на биологичните механизми за обработка на информация, физикът Пол Дейвис пише: „Все по-честото приложение на понятието за информация към природата води до едно странно предположение. Обикновено ние си представяме света като съставен от прости, топчести частици материя, а информацията — като последстващо явление, приписвано на специални, организирани състояния на материята. Но може би е точно обратното: може би Вселената всъщност е буйство на първична информация, а материалните обекти са сложно вторично проявление.“ Дейвис пише, че тази идея е била предложена за първи път през 1989 г. от известния физик Джон Арчибалд Уийлър, който казва: „Утре ние ще сме се научили да разбираме цялата физика на езика на информацията.“ Както обаче видяхме току-що, идеята е известна от хилядолетия!

Също в New Scientist под интригуващото заглавие „В началото беше битът“ Ханс Кристиян Байер разказва за работата на физика Антон Цайлингер от Виенския университет, който лансира тезата, че за да се разбере квантовата механика, трябва да се започне със свързването на информацията (под формата на битове) с така наречените елементарни системи в квантовата механика, които носят един бит информация, като спина на електрона, който има две възможни състояния: „нагоре“ или „надолу“. Цайлингер се аргументира, че неговият основен принцип печели достоверност поради това, че пряко води до три от стълбовете на квантовата теория: самото квантуване, неопределеността и квантовото сплитане. Това предложение — да се разглежда информацията като фундаментална величина — има много сериозни отражения върху нашето разбиране за вселената и за нас самите. Тежестта на този аргумент се прибавя към аргумента за съзнателната конструкция. Ако освен това материята и енергията нямат капацитета да развиват всички необходими за биологичния живот съдържащи информация структури без допълнително подаване на информация, тогава материализмът е грешен. И така, залогът е голям.

Съзнателната конструкция — аргумент на незнанието?

Понякога се повдига възражението, че аргументът за съзнателна конструкция се дължи на невежество, а може би и на умствена леност. Той означавал, че конструирането (а оттам и предположението за конструктор) се постулира, за да се запълни дадена празнина в нашето настоящо научно познание, вместо да се положи тежкият научен труд за намиране на отговора. Когато науката напредне достатъчно, за да запълни празнината, Бог бива прогонен. Ние вече се спряхме на упрека за умствена леност, когато разглеждахме произхода на информацията. Но тук трябва да се спомене още нещо.

Поддръжниците на програмата SETI не биха сметнали за задоволителна идеята, че постулирането на извънземен интелект като източник на някакво съдържащо информация послание е просто „запълване на празнините в нашето познание“. А ако математическият анализ и този на информационната теория са идентични, не би ли било последователно да се постулира интелигентен източник за богатите на информация послания, съдържащи се в ДНК? А и кактo вече видяхме по-рано, ние не виждаме никаква трудност да предположим съществуването на интелигентен автор като първопричина на дадено писание, тъй като знаем, че редукционисткият опит да обясним писанието чрез физиката и химията на хартията и мастилото е безсмислен. Или, казано по друг начин, когато става дума за писмо, написано на хартия, има празнина в способността на физиката и химията да дадат обяснение. И тази празнина не е от незнание, а е принципна – открита от нашето научно познание, а не от невежество. Писанието има свойството, което философът Дел Ратш нарича „обратно движение“ — явление, което природата не би могла да произведе сама, без помощта на действаща личност. Точно понеже знаем, че физиката и химията принципно не могат да обяснят това явление, характерно за писмото, ние отхвърляме натуралистичното обяснение и постулираме съществуването на автор.

По същия начин, от една страна познанието за същността на биологичната информация и от друга страна знанието, че единствените известни източници на информация са интелигентните, заедно с факта, че случайността и необходимостта не могат да произведат комплексната специфична информация, която се среща в биологията, правят съзнателното планиране най-доброто обяснение за съществуването на богатата на информация ДНК. Имаме основание за сериозни съмнения, че нежеланието на някои учени да направят от съдържащите информация биомолекули заключението за съзнателна конструкция е свързано не толкова с науката, колкото с последствията от това заключение относно възможната самоличност на Конструктора.

И така, въпросът е по-скоро мирогледен, а не просто научен. В крайна сметка, ние не виждаме проблем да правим заключения за човешко или дори извънземно авторство — така че проблемът логично не може да бъде да се направи заключение за съзнателно планиране. И все пак, въпреки че от съществуването и вида на биологичната информация може да се направи обосновано заключение за нейния разумен произход, много хора отхвърлят категорично валидността му. Можем с пълно право да зададем въпроса на каква основа става това отхвърляне, след като аргументите за съзнателен дизайн изглеждат толкова силни.

/Из книгата на Джон Ленокс “Погребала ли е науката Бога?”/

Източник:
https://eklekti.com/tag/%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D0%BD-%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D1%81/