Автор: Летисия Строш-Бонар, “Поан”, 14.02.2021

Американската феминистка Бети Фридан написа една важна книга, озаглавена “Женската мистика”, в която обяснява, че жените страдат от проблем, “който няма име” - всъщност той има име, което идва от френски, скука (ennui). Според Фридан модерният живот на жените е празен, без предизвикателство: безбройните домакински уреди ги направиха свободни, но те нямат никаква интересна перспектива пред себе си. Днес мъжествените мъже са изправени пред същия проблем: какво им остава в този свят? Този въпрос поражда различни прояви - например появата на Доналд Тръмп, който, струва ми се, отговаря косвено на този мъжки стремеж".

Мъжеството не е на мода. От #MeToo “мъжеството” е толкова обвинявано за всички злини, че го наричат “токсично”. Професорът по политически науки в Харвард Харви Мансфийлд, известен с работата си върху Макиавели и Токвил, не споделя това мнение. Във философския си анализ от 2006 г. Manliness (Мъжество) той твърди, че мъжеството има светло и тъмно лице и съвсем не е характерно само за мъжа. Четиринадесет години по-късно Мансфийлд, който е на близо 90 г., не е загубил нищо от своето остроумие.

 

– Как определяте мъжеството?

– Една мъжествена личност взема нещата в свои ръце в рискована или трудна ситуация – докато другите отстъпват, колебаят си или поставят сигурността си над всичко останало. Мъжествените мъже обичат драмата, опасността и риска. Понякога тези хора правят груби грешки и стават престъпници, но понякога защитават другите, всички нас, които не сме склонни да го правим. Мъжеството обхваща онова, което е най-низко в човешкия живот – гнева, отмъщението, страха – и онова, което е най-висше - смелостта на възгледите и преразглеждането на установените мнения. То кондензира всички човешки преживявания от гледна точка на един пол.

 

– Защо трябва да се пише книга по тази тема?

– Когато написах тази книга, ми се струваше, че тази тема не е достатъчно проучена – това беше демодирана, но много важна тема. Всичко в модерния живот, в обществата, които са джендър неутрални (gender neutral), е против мъжеството: модерният свят остави мъжеството без работа. То е свързано с честта, докато в модерния живот мислим всичко в икономически термини. Икономиката ви казва, че всичко има стойност или цена – достатъчно е да я изчислите, за да действате разумно. Обратното, мъжеството кара един мъж да защитава честта си, но честта не се защитава с правене на сметки, а със саможертва и поемане на рискове. Следователно в мъжеството има нещо ирационално. Друг аспект на съвременността, насочен срещу мъжеството, е професионализацията на света, в частност на труда. Когато си “професионалист”, трябва да спазваш правилата. Следването на правилата заменя нуждата от смелост и мъжество, които вече са само ирационални наклонности.

 

– Според някои доста досадни предразсъдъци обаче мъжете са по-рационални от жените!

– Не съм съгласен с това мнение, често защитавано от мъжете! И двата пола са рационални и ирационални, но по различен начин. Мъжете са рационални в смисъл такъв, че излагат нови идеи или мнения и поставят под въпрос идеите, които повечето хора споделят, без да задават въпроси. Но жените са рационални, защото преценяват. Това се вижда, когато мъжете ухажват: те се влюбват и се увличат, докато жените избират и се питат: “Този по-добър ли е от онзи?”. Имайте предвид, че говоря по принцип: това са стереотипи или “типове”, израз, който намирам за по-добър. Но тези типове са единствената информация, която имаме, за да размишляваме по тези въпроси.

 

– Защо е толкова важно, че мъжеството е останало без работа?

– Това оставя мъжествените мъже без работа! Американската феминистка Бети Фридан написа една важна книга, озаглавена “Женската мистика”, в която обяснява, че жените страдат от проблем, “който няма име” - всъщност той има име, което идва от френски, скука (ennui). Според Фридан модерният живот на жените е празен, без предизвикателство: безбройните домакински уреди ги направиха свободни, но те нямат никаква интересна перспектива пред себе си.

Днес мъжествените мъже са изправени пред същия проблем: какво им остава в този свят? Този въпрос поражда различни прояви – например появата на Доналд Тръмп, който, струва ми се, отговаря косвено на този мъжки стремеж.

 

– Не е ли неизбежна тази незаетост на мъжеството, след като живеем в мирни времена?

– Вярно е. Но нашето приемане на отрицателното или положителното насилие също силно намаля. Колкото повече се увеличава сигурността ни, толкова по-малко сигурни се чувстваме ние и толкова повече расте желанието ни за сигурност.

 

– Каква е разликата между заглавието на вашата книга, Manliness, преведено на френски с «virilitй» (мъжество) - и думата masculinity, преведена с «masculinitй» (мъжественост), един много по-неясен термин?

– Френският език няма точен термин за « manliness » – превежда се с «virilitй» (мъжество), дума с по-сексуална конотация. После, когато се каже “мъжественост” («masculinitй »), често е за да се отхвърли мъжеството. Също така да му се придаде научно лустро: това е терминът, който използват биолозите и психолозите, за да дефинират вида минимални белези, които определят мъжкия пол. Проблемът на този подход е, че се абстрахира от човешките мнения, в частност от това на мъжете.

 

– И какво е това мнение?

– Това е ценностна преценка. Мъжественият мъж презира другите мъже – онези, които не са мъжествени, а те са много! Мъжественият мъж преценява и тази преценка е част от неговата природа.

 

– Строг сте с биолозите и психолозите. Техните науки обаче са единствените, които доказват съществуването на автентични разлики между половете.

– Строг съм, защото науката винаги се стреми да замести мнението, затова не може да разбере какво е мъжествеността. Но ако премахнете мнението и преценката за мъжество – едновременно мнението на мъжествените мъже и това на обществото за тях, – тогава губите неговата същност. Разбира се, биологията и когнитивните науки са важни: те позволяват да се критикува социалния конструктивизъм. Но не позволяват да се каже дали мъжеството е нещо добро: ако кажете това, науката не може да ви последва, обвинявайки ви в оправдаване на ценности, изхождайки от фактите.

 

– В книгата си споменавате няколко фигури на мъжеството. Кои са те?

– Мъжеството е константа във всички общества. Всяко от тях се е стремяло да отдели място за мъжествените мъже. Понякога те заемат най-висшите длъжности - така е било в повечето цивилизации преди модерността, независимо от политическия режим. На следващо място, мъжеството може да приеме различни форми и да почива на различни кодекси – гражданите на Атина, рицарите от Средновековието, японските самураи, американските каубои – но винаги можем да го разпознаем. Но едва напоследък обществото реши, че мъжеството е рисковано, опасно или ненужно – с една дума, че създава повече проблеми, отколкото решава. “Човешките права” например са очевидна критика на обществата, основани на мъжеството.

 

– Но не е ли основателна тази критика?

– Понякога! Самата философия е критика на мъжеството: Платон и Аристотел критикуват своите твърде войнствени управници, мотивирани по-скоро от смелостта, отколкото от умереността или добродетелта. Добродетелта предполага надхвърляне на половата разлика, абстрахиране от собствения пол – което е по-лесно за жените, отколкото за мъжете, защото жените са по-способни да се поставят на мястото на мъжете, отколкото обратното. Напротив, мъжеството предполага да бъдеш глух за другия и да се съсредоточиш необезпокоявано само върху едно нещо. Това е една от причините, поради които мъжете по-често достигат върха от жените - те са способни да се абстрахират от нещата, които смятат за незначителни. Но за една жена много неща са значителни - затова жените са по-големи реалисти и по-внимателни към контекста. В крайна сметка, всеки един от двата пола е непълен без другия. Най-добрият философ би бил едновременно съвършен мъж и съвършена жена - които поставят всичко под въпрос, без никога да правят прибързани заключения.

 

– Чакайте, жените също могат да бъдат мъжествени!

– Средно мъжете са по-мъжествени от жените, но има много изключения и някои жени могат да бъдат по-мъжествени от някои мъже. Емблематичният пример е Маргарет Тачър. Тя обичаше да спори и да се бори за удоволствие. От друга страна, феминизмът от 60-те г., който се бореше за равни права на мъжете и жените, беше мъжествено движение, защото изнасяше в публичната сфера една тема, ограничена в частната сфера.

 

– Цитирате много класици, сред които Токвил. Какво прави той тук?

– Токвил показва, че съществува форма на демократично мъжество в САЩ – демокрацията предизвиква откровеност на характера, защото ви позволява да казвате това, което искате. При аристокрацията винаги има някой над вас и под вас, така че трябва да внимавате какво казвате. Но в САЩ по онова време това се е отнасяло само до мъжете. Ето защо Токвил посвещава пет глави на американските жени в “Демокрацията в Америка”, като ги обсипва с похвали и ги нарича “мъжествени”, тъй като са много стриктни в морално отношение и бдят за спазването на целомъдрието в американското общество, отказвайки се от прелюбодеянието. Мъжеството на демокрацията кара жените да бъдат мъжествени.

 

– Подобно описание наистина няма място в едно “джендър неутрално общество”, нали? Какво мислеха впрочем американските феминистки при излизането на вашата книга?

– Ненавиждаха я. Мога да го разбера: главата за феминизма е изключително критична! Днешните феминистки отказват да кажат, че жените имат женски качества – качества, които мъжете често не умеят да оценят. Те искат само равенство, не превъзходство или различие. И за да имат равенство, те трябва да отменят това, което са били, твърдейки, че жените не са нищо специално и мъжете също не са нищо специално. Според мен това е форма на нихилизъм и, парадоксално, много женски нихилизъм, който минава през “повишаване на съзнанието” (raising consciousness), многократна критика на мъжките недостатъци – което на английски се нарича «nagging» (заяждане) – и дори определен начин на говорене. Именно под влияние на това движение трябваше да престана да използвам в изданието местоименията за мъжки род – неутрални в действителност – за да обознача мъж или жена, и да редувам he и she по неопределен начин - което предполага, че вече не съществува нито “той”, нито “тя”. Така че за да се отърват от мъжеството, жените пожертваха своята женственост.

 

– Но дали се отърваха от него? Какво да кажем за «#MeToo» тогава?

– През 60-те г. жените поискаха сексуално освобождаване и го получиха. Но същевременно те изискват отношенията им с мъжете – и в частност сексуалните отношения – да бъдат абсолютно безупречни. Мъжете не очакват същото нещо от тези отношения – често само мимолетно удоволствие, защото те не влагат нищо специално, освен ако не са влюбени. Жените много често искат тези мимолетни срещи да доведат до нещо по-съществено. Така че е много трудно да се уеднаквят тези преживявания и например да се гарантира, че средата не е “враждебна” за жените, в смисъла, в който го разбират днес. Някои неща, които могат да отегчават жените, не са нищо лошо за мъжете. Но за жените същите тези преживявания са не само неудовлетворителни, но и неприятни и унизителни, те си спомнят за тях и искат да си отмъстят. MeToo беше възможност за тях най-накрая да вземат реванш над мъжете, които са им навредили. Това движение изразява според мен неудовлетворението на жените от сексуалното освобождаване, сякаш не е станало това, което е трябвало да бъде.

 

– Не остана ли днес без работа мъжеството – например защитата, която мъжете предлагаха на жените срещу други мъже – не се насърчава? Остана само отрицателната форма…

– Мнението на феминистките по този въпрос е противоречиво: от една страна, те мислят, че жените са силни и следователно нямат нужда от мъжете, защото мъжеството е слабо, а от друга страна, те смятат, че жените са слаби, следователно са уязвими, защото мъжеството е силно, но лошо. Това противоречие се свързва с друго: сегашният феминизъм не може да избере дали да каже, че мъжествеността не съществува, защото “всичко е културно, нищо не е природно”, или да каже, че да , мъжествеността съществува и трябва да се отървем от нея.

 

– Как според вас трябва да се използва позитивно мъжеството?

– В книгата си призовавам за разделение на личната сфера - където различията между мъжете и жените продължават - и публичната – където те се заличават. Не съм толкова самоуверен, защото е много трудно да се разделят. Въпреки това, самите феминистки изтъкват една разлика от този тип: те искат жените да запазят правото да казват “не” и мъжете да го разберат. Преди това се наричаше “скромност” – тя промени формата си, но все още съществува. Именно достойнството и свободата на една жена е в основата на закона срещу сексуалния тормоз.

 

– И накрая, не са ли жените първите, които имат интерес да се запази мъжеството?

– Някои жени харесват мъжествените мъже. Общо взето, жените са готови да помогнат на драго сърце на собствените си партньори да запазят мъжеството си! В книга по социална психология прочетох следните мъдри думи на една жена, която казваше: “Мъжете обичат да си мислят, че са важни. Не се опитвайте да им вземете всичко. Те имат нужда да се налагат по ирационален начин”. Едно е да има общо правило за равенство, съвсем друго е да настояваш винаги всичко да бъде равно. Това прави живота толкова труден! Може би малко повече себеразбиране от страна на жените може да помогне: да приемат, че двата пола са свързани един с друг и се допълват, всеки със своите качества и недостатъци, и че това няма да се промени. Да се запитат кои са реалните предимства и недостатъци за тях от това джендър неутрално общество.

Превод от френски: Галя Дачкова

Източник:
https://glasove.com/categories/kultura-i-obshtestvo/news/kharvi-mansfiyld-mzhestvoto-veche-ne-e-na-moda

______________

20 КОМЕНТАР/A

OLD на 14.02.2021 в 16:29 - Благодаря на г-жа Дачкова, за предложената тема и това интервю!

хамалин на 14.02.2021 в 16:39 - друго си е дъ си кранисткъ: високо въ висините: множествено мъжество колкото джумулунгмъ (трудно за четене:не е зъ хъмали)

постструктуралист на 14.02.2021 в 16:42 - Не е ли парадоксът очеизвадно в това, че например етимологичният код на американците yankee* е един от клочовете към и емблемата на мъжественото, а същевременно страната на този каубойски тип мъжественост днес олицетворява най-напредничавите форми на квазипостмодернистката джендърна революция? Защото "мъжкото" на американците е превъплътено в експанзионизма и агресията им, а същевременно цялата им империалистична доктрина в икономика и политика е утвърждавала именно новото на професионалиста и тесния специалист. --------- *ян и ин, мъжко и женско, са двата космологични пола в даоизма

"Най-добрият философ би бил едновременно съвършен мъж и съвършена жена - които поставят всичко под въпрос, без никога да правят прибързани заключения." на 14.02.2021 в 16:47 - Обикновено това имам предвид в други теми от тоя сайт, когато се опитвам да обяснявам елементите на стратегическото мислене, които, уви, така и си остават неразбрани. Може би затова Юнг говори за архетипа "цялостна личност", имайки предвид преди всичко андрогинийността на Иисус Христос като антиутопичен (анти)герой.

observer на 14.02.2021 в 17:01 - Бети Фридан издава спомената книга за женската мистика в далечната 1963. През 1963 социалното предназначение на американската жена е да е домакиня, да се грижи за съпруг и поне три-четири деца, а също така за изрусените си букли и изрядно изгладените си бухнали рокли. А прочутата американска битова техника ѝ е спестила целия обсебващ домакински труд във време, когато вече не е приемливо да има черни прислужници и готвачки. Поне за средната класа, която не може да си ги позволи. Оттогава светът се промени. Примерът не е актуален. Разбира се, и моето описание е клише.

"Най-добрият философ би бил едновременно съвършен мъж и съвършена жена - които поставят всичко под въпрос, без никога да правят прибързани заключения." на 14.02.2021 в 16:47 на 14.02.2021 в 18:17 - Прероден Зигмунд?

"Някои жени харесват мъжествените мъже. Общо взето, жените са готови да помогнат на драго сърце на собствените си партньори да запазят мъжеството си!" на 14.02.2021 в 19:08 - Винаги съм знаел, че жената е по-гъвкаво същество от това да бъде назована просто "пол". Или, както казва Бердяев: "Жените са гениални в любовта; мъжете в най-добрия случай са просто таланти".

храмът на изкуств(ен)ото на 14.02.2021 в 19:34 - Честит двоен празник на всички днес, с пожелание за внимателно вглеждане в детайлите: https://www.youtube.com/watch?v=0vrsZz_z4mU

Коба на 14.02.2021 в 20:36 - "себеразбиране от страна на жените" - Ако въпросният интервюиран професор вярва, че това е възможно, сериозно се съмнявам в заслужността на титлата му. Но пък, като знаеш, че имат професори по феминизъм и прочее глупости, не е за учудване. И избягвал "той" и "тя" в книгата си!... Историята с феминизма нямаше да се случи, ако на когото трябва бяха завъртяни два шамара, когато трябва!.. "Kinder, Kьche, Kirche!" - толкова!...

та така.... всичко достоверно е като в турски сериал на 14.02.2021 в 21:07 - От зададената гледна точка - обикновено как се случват историите по принцип: някаква жена се обажда на възлюбен мъж, който не че не подозира, но не се легитимира с нея. Той: Скъпа, на заседание съм, сега не мога да говоря. Тя (пред приятелката си, която й е на гости): Той е на заседание, затова и не ми отговори. В действителност: Той не е на никакво заседание, а се отегчава и я лъже. На свой ред: приятелката й подема историята като разказвач... така тръгва клюката сред "приятелските кръгове" - че мъжът й е бил на заседание, затова и не й е изпълнил прищявката... Така и се подема историята откъм "естествената легитимност" на един избран, сигурен и осигурен хайлайф, превръщаща се постепенно (заради положителните рекомендации) и еволюционно във "вселенска история" и единственото достоверно изначалие на "обективната наука"...

terrarium на 15.02.2021 в 03:34 - Моят опит категорично показва, че потърпевши от феминизма и #MeToo мръсоитиите са обикновено нормалните момичета и жени. Феминистките най-често са откачалки, сбърканячки и/или грозотии мразят и преследват през политиката мъжете, защото те и без друго ги избягват, за да си нямат ядове с идиотските им претенции. Същевременно имат по-голяма от нормалните жени нужда от мъжки грижи и като не ги получават, съвсем обезумяват в своята шантава среда. Общество, в което такива взимат връх и позиции, няма бъдеще, вижзаме това в Америка и Западна Европа, където или ще избухнат въоръжени вълнения с трепане на идиотки, или ще се разкапят окончателно. За съжаление, младите нормчални мъже с напредването на феминизма и лъжливата толерантност все повече бягат от трайни ангажименти дори с нормални момичета и жени, не се женят и обвързват на семейни начала, оттам рязко падна раждаемостта и това е много лошо за двата пола и за обществото, за народа и бъдещето му. Всъщност жената и мъжът са двете страни на "монетата" човек, жената без мъж е нездрава, мъжът без жена е за оплакване, няма по-важен от двамата, природата ги е създала да са заедно, да се допълват с грижа и любов помежду си, да скрепват народите и да запазват вида хомосапиенс. Убудун съм, че и тази неолиберастка изродщина хората ще преживеят.

Eisblock на 15.02.2021 в 10:10 - Съдържанието в мнението на terrarium отразява точно за какво се бори дежендърастията - да обезличи естествената същност и (ако щете) Божественото предопределение създало разделението на два пола. Ако не беше така, щяхме да се размножаваме като стадо хермафродити чрез пъпкуване! Унищожението ни като - Мъже и Жени - гарантира унищожаването на човешкият род - най-общо казано.

Eisblock на 15.02.2021 в 10:10 на 15.02.2021 в 11:30 - 6++

Лански ябълки на 15.02.2021 в 12:09 - "terrarium" Всички изявени джендърки и фуминистки като Джудит Бътлър,Иф Козовски Седжуик,Килъри,Нансито Пилосито все отдавна са преминали фертилна възраст и са сбръчкани като лански ябълки. Прическите им все мъжкарански. У нас пък Келбечева мяза на ядосано божество на маите.

Мильо Лудия на 15.02.2021 в 16:46 - Имигрантите обаче нямат подобни проблеми, бият жените, правят по 14 деца и пр. Европа до 20 - 30 г. ще стане един мнооого голям Ливан.

mitaka на 15.02.2021 в 17:43 - Всичко е разбито както в древен рим преди изчезването. Никой себе оважаващ мъж няма да се самозреви с брак вече усвен ако е твърде малък. До като не се въстанови старото ние няма да виждаме друго освен секс като видим жена. А със брак просто забравят какво получаваме освен едно дете дето е нашо само до като жената е с нас а след това плащаме за него 18г ако и омръзнем и и се преебе с друг.

Читател на 15.02.2021 в 20:38 - Един пример за научните постижения на феминистката наука: феминистки изследователки в Йелския Университет наричат прасета мъжете, които отварят врата на дама, държат ъ палтото.

Quest на 15.02.2021 в 23:40 - Става дума за власт, ако не сте разбрали.

причините мъжкото да става все по-дефицитно на 16.02.2021 в 09:09 - Германски речник премахва съществителните от мъжки род. Ходът на речника вече беше критикуван от Асоциацията за немски език, която го опроверга като опит за налагане на „политически коректни изрази“. - https://pogled.info/svetoven/evropa/germanski-rechnik-premahva-sashtestvitelnite-ot-mazhki-rod.126123 

и, още..от тъпи, по прости..коменти..
и защо, ги копирахте, г жа?
каква, би била. евентуалната полза, или радост )

и, Заглавието е предвзето, разб се, и нереалистично..
това,ме накара, да се възмутя изрично, от тази...'забележителна' кататония..)
пардон, нищо лично..

текста е добре поднесен и този мъж знае какво говори, знаел го и преди десетилетия

проблема обаче е ясен:

приказките вече не водят до нищо и не решават нищо, закъснели са

дори вредни в някаква степен защото продължават театрото и изпускат парата

критиката ми към ммансфийлд е ясна и очаквана - не бърка в раната и не засяга истинския проблем - кой и зщао въведе това след всв от 60-те години на миналия век и го налага досега

всичките му други разсъждения са след нещата, закъснели, надявам се и не нарочен прах в очите ни