2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Автор: Питър Крафт
Ницше нарекъл себе си „Антихристът" и написал книга под това заглавие. Обосновал атеизма си по следния начин: „Аз няма да аргументирам несъществуването на всички богове. Ако има богове, как бих могъл да понеса аз да не бъда бог? Следователно няма богове". Презирал както разума, така и вярата, като често си противоречал умишлено. Казвал, че „презрението е далеч по-благородно от силогизма" и призовавал към страст, към реторика, дори към съзнателна омраза, а не към разум.
Считал любовта за „най-голямата опасност”, а морала за най-голямата слабост на човешкия род. Починал, душевно болен, в приют, където, страдащ от сифилис, подписвал последните си писма с името „Разпнатият”. Бил почитан от нацистите като техен официален философ.
Въпреки това все още е възприеман като задълбочен и мъдър от много от най-великите умове на нашето столетие. Как е възможно това?
Има три начина да бъде мислен Ницше. Най-разпространена е теорията за „благородния Ницше", според която той е нещо като агне във вълча кожа и следователно неговите нападки не бива да се схващат буквално. Той всъщност е съюзник на западните институции и ценности, а не враг. Въпреки че ги отрича.
Тези учени напомнят някои богослови, които тълкуват словата на Иисус: „никой не може да дохожда при Отца освен чрез Мене", сякаш те означават, че „всички религии са еднакви" или че „този, който се омъжи за разведена жена, извършва прелюбодеяние", означават: „нека вашите разводи бъдат разумни и творчески".
Втората теория е за „ужасния" Ницше. Последователите й поне отдават заслуженото на Ницше, като го приемат сериозно. Можем да ги открием в някоя бележка под черта в стар католически учебник по съвременна философия, в който се споменава само, че Ницше е съществувал, че е бил атеист и че е починал душевно болен – съдба, която може да сполети всеки задълбочил се в неговите книги твърде дълго.
На трето място е схващането за Ницше като за напълно вълк, а не овца, но като за много важен мислител, защото показва на модерната западна цивилизация нейното собствено тъмно сърце и нейното бъдеще. Впрочем лесно е да направиш някого изкупителна жертва, да го оприличиш на „черна овца", като например Ницше и Хитлер, но дали няма „Хитлер в самите нас" (да цитирам думите на Макс Пикард)? Не пусна ли Ницше духа от бутилката? Демоничният дух, който беше скрит в приветстваната бутилка на секуларния хуманизъм.
„Бог е мъртъв", Той се превръща в човек, морал, любов, свобода, надежда, демокрация, душата, първичното, разумното. Никой не е показал това по-живо от Ницше. Може би той е отговорен (непреднамерено) за много обърнати към вярата.
Основните теми, вълнуващи Ницше, се съдържат в заглавията на най-значимите му книги. Всяка една от тях по различен начин е атака срещу вярата. Ядрото на философията на Ницше е едно и също: Той е съсредоточен върху личността на Христос, подобно на Августин, само че е съсредоточен над Него като враг.
Първата книга на Ницше, „Раждането на трагедията от духа на музиката", преобърнала схващането за древните гърци като за „мили и добри", разумни и справедливи. Ницше считал трагичните поети за най-великите гърци, а философите, начевайки със Сократ, за по-незначими, безцветни, безстрастни. Целият западен свят последвал Сократ, неговия рационализъм и морализъм, и отхвърлил другата, тъмната страна на човека, неговата трагична страна.
Ницше се въодушевявал от трагедията, хаоса, беззаконието, ирационалността, символизирани от бог Дионис, бога на плодородието и пиянските оргии. Той считал, че Сократ е обърнал света към почитане на Аполон, бога на слънцето, светлината, реда и разума. Съдбата на ницшеанския бог Дионис скоро сполетяла и самия Ницше. Подобно на Дионис, който бил разкъсан на парчета от титаните – свръхестествени чудовища от подземния свят, така и съзнанието на Ницше било разбито на части от собствените му вътрешни титани.
В „Употреба и злоупотреба с историята" Ницше продължава темата „Дионис – Аполон". „Злоупотреба с историята" Ницше нарича теорията, науката, обективната истина. Правилната употреба на историята е подобряване на „живота". Живот и истина, огън и светлина, Дионис и Аполон, воля и разум, са поставени в опозиция. Съзнанието на Ницше е разбито на две части, защото това са двете части на неговата личност.
„Ecce Homo" е израз на псевдоавтобиографичен, безсрамен егоцентризъм. Въпреки че само е пренасял с носилка ранените по време на войната, Ницше се нарича „наперен стар артилерист", обожаван от всички дами. Всъщност бил един самотен старец, който не можел да понася кръв, едно емоционално джудже в поза на Наполеон. Най-ужасяващото е, че той напълно вярвал на своите лъжи и фантазии. Такава е неговата философия: „всичко е приемливо, стига да обслужва живота". „Защо да не живееш една лъжа?", пита той.
В „Генеалогия на морала" Ницше дефинира морала като изобретение на слабите (особено на евреите, а след това на християните), за да представят силните като слаби. Агнето убеждава вълка да напада като агне. Това е неестествено – казва Ницше, съзирайки тази неестественост на морала в произхода му от завистта (ресантимана) на робите, търсещи освобождение от властта на силните.
„Отвъд доброто и злото" е прокламация на алтернативния морал, на „новия морал". „Моралът на господарите" е абсолютно различен от „морала на робите", казва Ницше. Каквото и да заповяда господарят, то е добро по простата причина, че господарят го е заповядал. Моралът на слабата овца е морал на послушание и конформизъм. Господарите имат природното право да правят каквото пожелаят, защото, ако няма Бог, всичко е позволено.
В „Залезът на боговете" Ницше изследва последствията от „смъртта на Бога". (Разбира се, Бог никога не е съществувал, но е съществувала вярата в него. Сега тя е мъртва, казва Ницше.) Със смъртта на Бога умират всички обективни истини (тъй като няма съзнание над нашето), умират обективните ценности, норми и морал (тъй като няма воля над нашата).
Душата, свободната воля, безсмъртието, смисълът, справедливостта, любовта – всички те са „идоли", малки богове, умиращи, защото Големият Бог умря.
Какво ще замени Бога? Същото, което ще замени човека – Свръхчовека. В най-значимото си произведение, „Тъй рече Заратустра", Ницше отпразнува появата на този нов бог.
Ницше нарекъл „Заратустра" новата Библия и обявил на света: „Хвърлете всички други книги, нали имате моята „Заратустра" Това е опияняваща реторика, която ще пленява съзнанието на юношите поколения напред. Книгата е написана само за няколко дни, в безумно „автоматично писане", вероятно буквално инспирирано от демони. Никоя книга не съдържа толкова архетипи на Юнг, колкото „Тъй рече Заратустра". Тук те са като припламвания на подсъзнателни образи.
Основното послание на книгата е преодоляването на човека като слабо същество и провъзгласяване на раждането на новия вид, на Свръхчовека, който живее по „господарския морал", а не по „робския". Бог е мъртъв, да живее новият бог!
Във „Вечното завръщане" обаче Ницше открива, че всички богове са мъртви, дори и Свръхчовекът. Той вярвал, че цялата история е циклична, безкрайно повторение на минали събития – „нищо ново под слънцето".
Стигнал до това заключение, изхождайки от две предпоставки: 1) крайността на материята и 2) безкрайността на времето (щом като няма Създател, няма и творение). Така всяка възможна комбинация от елементарни частици, всеки възможен свят се оформя безкрайно много пъти в безкрайното време. Всичко, дори Свръхчовекът, ще стане отново пръст, след това ще се превърне в червей, маймуна, човек и отново в Свръхчовек, и така до безкрайност.
Вместо да изостави, както Еклесиаст, този безнадежден нов свят, Ницше се вкопчил във възможността да празнува историческата ирационалност и триумфа на „живота" над логиката. Най-висшата добродетел била мъжеството на волята да приемеш този безсмислен живот, именно защото няма смисъл.
В последната книга на Ницше, „Воля за власт", липсата на край и цел придобива демоничен характер и отразява демоничния характер на съвременното съзнание. Без Бог, рай, истина, или абсолютно Добро, към което да се стремиш, смисълът на живота се превръща просто във „воля за власт". Властта става цел на живота, а не средство. Животът е като балон, празен отвътре и отвън. Неговият смисъл – самоутвърждаване и егоизъм – довежда до спукване на балона и безсмислието се разстила в безсмислената пустота. „Само воля" е съветът на Ницше, няма значение към какво е насочена или защо.
Сега вече сме в състояние да видим защо Ницше е толкова важен мислител – не заради неговата ненавист, а заради неговата лудост. Няма човек в историята, с изключение може би на Маркиз дьо Сад, който толкова ясно, подмамващо и устойчиво да е формулирал абсолютната противоположност на християнството.
Дохристиянските (езическите) религиозни общности и философи са били като девствени. Постхристиянските са като разведени. Ницше не е езичник дохристиянин, а съвременен постхристиянин и антихристиянин фундаменталист. Той правилно е видял Христос като свой враг и конкурент. Духът на Антихриста никога не е получавал толкова завършена форма. Ницше е бил не само любимият философ на нацистка Германия, но и любимият философ на ада.
Ние можем да благодарим на глупостта на Сатаната да „разруши своето прикритие" в този човек. Както нацизмът, така и Ницше могат да ни уплашат от ада и да ни помогнат да спасим нашата цивилизация, дори нашите души, като ни отблъснат далеч от терора, преди да е станало твърде късно.
--------------------
Както ние имаме стожери на християнската вяра, така има и хора, превърнали се в стожери на неверието. Питър Крафт обсъжда шест модерни мислители, имащи огромно влияние върху нашия всекидневен живот и увреждащи сериозно християнското съзнание: Макиавели, Кант, Ницше, Фройд, Маркс, Сартр. Питър Крафт е християнски философ, професор по философия в Бостънския и Кралския колежи (САЩ). Завършил е бакалавърска степен в Калвинисткия колеж (1959 г.), магистърска – в университета във Фордхем, специализирал е в Йеил. Първоначално калвинист, Питър Крафт се обръща към католицизма след размишления по въпросите за вярата и делата, молитвите към светците, апостолското приемство и други проблеми, съмнително дефинирани от калвинисткото верую. Автор е на повече от четиридесет книги и множество статии. Сред най-значимите са: „Основите на вярата", „Всичко, което някога си искал да узнаеш за рая", „Назад към добродетелта", „Сума на Сумата", „Опровержение на моралния релативизъм" и др. Неговите идеи са формирани под влияние основно на Сократ, Тома Аквински, Гилбърт Честъртън и най-вече Клайв Луис. Той казва: „Идеите са по-безценни от диамантите. Трите най-безценни идеи, които аз някога съм открил, всички те се отнасят до Божията любов".
Превод: Михаил Михайлов
Източник:
2. Н.В. Цар Симеон ІІ - личен сайт
3. Царство България
4. Изгубената България
5. За стария български правопис
6. Клуб "Един завет" - потомци на офицерския корпус на Царство България
7. Стара София
8. Европейски кралски династии
9. Das Herzogliche Das Herzogliche Haus Sachsen-Coburg und Gotha
10. Н.В. Цар Симеон ІІ - генеалогия и...
11. tretrooper
12. bolg
13. kordon
14. sulla - Ъплоуднати постинги за делитване
15. Консерватизъм
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Петър
18. deathmetalverses
19. Национален светоглед
20. Блог „Аристокрация БГ”
21. Относно царските имоти
22. Велики учени за вярата си в Бога
23. Погубените 1945. "Народният съд" - непубликувани фотографии на Т.Славчев
24. Декомунизация
25. Владетелски двор на Третото Българско царство
26. alexanderherzdorf
27. Славимир Генчев
28. tvmreja