Без Бог няма отговор на най-дълбочинните човешки въпроси

Публикуваме размисли на Александър Гарт за откъсването на човешкото съществуване от трайните опори на ценностите и за окаяността на човек без Бог. „Изследователите на тенденциите в съвременното общество, институтите за проучване на общественото мнение и медиите известяват: религията се завръща. Считаше се, че с течение на времето феноменът религия ще изчезне от само себе си, след като човечеството бъде добре образовано и след като настъпи повсеместно благосъстояние. Това очакване на атеистите се оказа невярно.

Ако унищожим Бог, тогава съществува опасност човек лесно да унищожи човека. Да не забравяме, че Хитлер и Сталин бяха фанатично вярващи в научния атеизъм и искаха да приложат програмите на учени-дилетанти за освобождаване на човечеството. По този начин бе подготвено идеологически избиването на милиони човеци, в които те не виждаха вече обичани или желани божии създания. По-лесно е да се избиват случайните продукти на една механична еволюция.

Когато човек не получава достойнството си от Бог, а дефинира сам своето достойнство в зависимост от раса, произход, положение или пригодност, тогава вратите за отказване правото на съществуване на цели групи от хора или даже на цели народи са широко отворени. Откъсването на човешкото съществуване от Бог-Творец ни отмъщава ужасно. Човек бива манипулиран по всевъзможни начини, защото се изгубва всяка мярка за добро и зло.

Дори за немския социалист Грегор Гизи (на снимката горе – председател на парламентарната фракция на Левицата в Бундестага, адвокат, роден през 1948 г.) едно безбожно общество би било нещо ужасно. В разговор с журналисти той казва: „Едно безбожно общество би означавало общество без всякаква ориентация, общество на чистия прагматизъм, в което днес мислим така, а утре – иначе и в което не би имало никакви задължителни морални мащаби”. На атеиста Грегор Гизи му притъмнява от безбожието и неговите последствия.

Едно общество без Бог изоставя почвата, в която биха могли да цъфтят ценности. Откъде биха дошли тези ценности. От държавата? От стопанството? От философията? Бъдещето на нашата култура зависи решително от това, доколко осъзнаваме значението на корените на християнската вяра с нейните източници на сила, с нейната духовност, хуманизъм, ценности и добродетели.

Не друг, а Юрген Хабермас (философ и социолог, роден през 1928 г.), за мнозина най-известният съвременен философ и икона на атеистичната философия, пише, че „само религиозното насочване към една трансцедентна опорна точка може да извади пречупеното модерно от безизходицата”. Това би могло да се изрази и по-просто: Модерното се е обвързало с илюзии. От тази безизходица може да се излезе само с обръщане към вярата.

 

Британският математик и философ Бертран Ръсел (на снимката) (1872-1970 г., формулира парадокса на Ръсел в теорията на множествата), носител на Нобелова награда, казва: „Докато не приемем, че има Бог, въпросът за целта на живота остава безсмислен”. Атеизмът означава, че за човека не съществува някаква последна, голяма цел. Животът му е едно пътуване без пристигане.

Атеизмът е нирвана на душата, защото не познава никаква цел. Философът Мартин Хайдегер (1889-1976), развил философското направление на фундаменталната онтология, главно произведение „Битие и време”) пише в края на живота си: „Само Бог може да ни избави. Ако Бог като извънсъзнателна основа и цел на живота е мъртъв, тогава не остава нищо, за което човек може да се хване и към което да се насочи. Нихилизмът, най-нежеланият от всички гости, стои пред вратата”.

Ако няма Бог, не би имало последно оправдание, което човек да постави пред него за плодовете на живота си. Грабителите и владетелите, причинителите на смърт и унищожение в историята, такива като Хитлер и Сталин, в крайна сметка биха били прави. Няма да има вечен съдия, който ще им противопостави плодовете на техния живот, за да пожънат унищожението, което са посяли.

Накрая право ще имат тези, които са живяли добре, защото други са се мъчили. Които са се обогатявали, защото други са страдали от недоимък. Които са тънели в лукс, защото други са влачели мизерно съществуване. Които са гладели самодоволно тлъстите си кореми, докато други са гладували. Неправдите на този свят биха викали напразно, защото няма Бог, който да отсъди.

Ако няма Бог, тогава човек би бил оставен изцяло само на себе си в една студена и безсмислена вселена. Той би бил предаден безпомощен на бездните в себе си и на злото на този свят. Нямаше да има Бог, който да чуе сърдечните вопли на човека. Който казва: „Ти живееш, защото аз те искам! Ти си тук, защото аз те обичам!” Ние не бихме били нищо друго, освен продукт на една параноична случайност, захвърлени в един студен, безсмислен живот, осъдени да кръжим около себе си в нашия малък егоистичен свят.

Животът би бил един безсмислен кръговрат от задоволяване на потребности. Без Бог няма отговор на въпросите: откъде идвам, за какво съм тук и накъде отивам. Сърцето замръзва и душата остава жадна. Няма любов, която ни е извикала на живот, която ни придружава в живота и ни поставя цел. Животът би бил танц с отворена врата към нищото. Човек не би имал нищо, на което да се надява, освен това, което е пред очите му. Атеизмът е отворена врата към нищото.”

Със съкращения от списание „Витания”;
Снимки: evangelischer-kirchenbote.de; crisismagazine.com;

Източник: сп. „Ценности и общност“ -
https://cao.bg/%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%BC%D0%BE/

  

Атеизмът е продукт на страховете на човека от последствията на глупостите и гадостите, които е забъркал в живота си от алчност, простотия , злоба, завист и наглост! Страхът от възмездие е причината, поради която атеистите отричат Бог, Божият Промисъл, кармата /съдбата/ и прераждането. Атеистите са бездуховни примитиви, които искат да ползват живота и природата безогледно, егоистично, а после да не си платят сметката за този лукс, неспособни да осъзнаят, че това няма как да се случи при наличието на Основният, Неизменен Божи Принцип за причините и последствията.
Чест и почитания за публикацията, Бракалова! Тя съдържа Истината!

за един ДОБРОДЕТЕЛЕН и РЕЛИГИОЗЕН човек, ако изгуби вярата си.
Но понеже НЯМА съвършена добродетел и съвършена вяра, всичко това увисва във въздуха.
Притчата за добрия самарянин сочи, че ЧОВЕКОЛЮБИЕТО е по-важво от религиозните доктрини, и именно заповедта "да любиш ближния си като себе си", Исус поставя наравно с любовта към Бога. А основата на морала е да не правиш на другите онова, което не искаш на тебе да правят. И тая максима беше изрекъл някой от апостолите, май Павел, пред новопокръстени.

Съгласна съм, но не съвсем. Мисля, че атеизмът не е продукт на страхове, а в най-широк смисъл желание човек да не се съобразява с друг авторитет и стандарт. Има много стойностни хора атеисти, както има и много изповядващи се за християни, но далеч от християнския образец. За причинно следствените връзки мисля, че всеки разумен човек си дава сметка – било в морално или физиологично отношение.

Нищо ценно не може да увисва във въздуха. Всяко ценно и добро нещо има своята положителна стойност. Въпросът е в това, че в светлината на библейската неизбежност, то не е достатъчно, за да възстанови връзката между човека и Бога, съответно с универса. Човекът е склонен на сметки и е изкушаван да заслужи... Но тази логика е чужда на Библията. Справедливостта изисква кръвта – или на човека, или на Бога в лицето на Христос. Добрите дела са само израз, но не са средство.