Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2021 15:38 - Последно сбогом на Принц Филип
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1475 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 17.04.2021 16:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image
17 април 2021 г. – последно сбогом на Принц Филип, съпруг на Английската кралица Елизабет Втора!

Завърши един близо 100-годишен живот. Завършва (ли!) една епоха на живот по Пътя на Бога, епоха на посветеност и висока отговорност пред Бога и хората, подплатена със способност, опит и топла обич и любов.

Прекрасен Принц Филип – съчетание от красота и знание, бликащи в искри от жизнерадост; постоянна ненатрапчива подкрепа в съхраняване на основата за успешността на Кралицата на Велика Англия и благоденствието на английския народ.
Дълбок поклон пред светлата му памет!

Искрени сърдечни съболезнования на Н. В. Елизабет ІІ – братовчедка на Царя на Българите Симеон ІІ. Сърцата ни са скръбни заедно с английската кралска фамилия!
Светъл път на незабравимия Принц Филип!

Поклон!

Автор Жана Василева

===========================

БРУТАЛНОТО ДЕТСТВО НА ПРИНЦ ФИЛИП ЕДИНБУРГСКИ

6 октомври, 2020 14:38 от Мартин Дамянов Личности

Принц Филип, херцог на Единбург, е един от най-разпознаваемите мъже в света. Като съпруг на кралица Елизабет II, той представлява британската монархия вече над 60 години. Заедно с кралицата прави много, за да представи кралското семейство като неизменна институция в свят, който се е променил почти до неузнаваемост, откакто Елизабет наследява трона през 1952 г. От страна на Филип обаче тази сигурност е в дълбок контраст с рания му живот, който се бележи от война, пренебрежение и трагедии. В много отношения дългият му успешен брак и семейството му компенсират изпитанията на неговата младост.

image
Родната къща на Филип в Карфу

Филип е роден на 10 юни 1921 г. на във вила Мон Репо на гръцкия остров Корфу, единственият син на принц Андрей Гръцки и Датски и принцеса Алис Батенберг, която вече има четири дъщери: Сесил, Софи, Маргарита и Теодора. Въпреки че днес обикновено се смята за британец, Филип е роден като принц на Гърция и Дания. Тази двойна титла е отразена и в името му – той е кръстен „Филипос“, но принадлежи на датско-германската княжеска линия Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург. За да стане още по-объркващо, Филип не е британски субект по рождение, но има семейни връзки с Англия. Неговият дядо по майчина линия, принц Лудвиг Александър фон Батенберг, е натурализиран британски гражданин, който приема фамилията „Маунтбатън“ по време на Първата световна война. Филип е свързан с британското кралско семейство чрез кралица Виктория, но също така е шести по линия за гръцкия трон и неговият вуйчо по бащина линия Константин I е управляващият цар. Независимо от това, по-широките му европейски връзки скоро са много полезни за него, тъй като той се ражда в бурно време за Гърция и престоят му в страната няма да продължи дълго.

image
Андрей, принц на Гърция и Дания

Бащата на Филип Андрей отсъства при раждането му, тъй като е далеч в битка в гръцката армия по време на Гръко-турската война (1919-22). По време на този конфликт Андрей е командир на гръцкия Втори армейски корпус. Но се оказва неефективен генерал – в основната битка при Сакария на 19 септември 1921 г. отказва да се подчини на заповедите на своя висш офицер и се опитва да работи по собствен боен план. За съжаление тази липса на координация и комуникация допринася за падение на бойното поле и впоследствие войната е загубена. Андрю е освободен от командването и година по-късно е арестуван като част от Революцията от 11 септември 1922 г. – бунт на гръцките въоръжени сили срещу правителството. Това довежда до краха на гръцката монархия и абдикацията на цар Константин. Като брат на Константин и позорен командир на армията, Андрей е в дълбоки неприятности. Той е обвинен в държавна измяна и първоначално осъден на смърт. Генерал Пангалос, гръцкият военен министър, го пита: „Колко деца имате?“ и когато Андрей отговаря, Пангалос каза:

Горките, жалко, че скоро ще останат сираци.

image
Принцеса Виктория Алис Елизабет Юлия Мари Батенберг

Когато принцеса Алис чува за тежкото положение на мъжа си, тя пътувала веднага до Атина, за да пледира за живота му, но не й е позволено да го види и затова се обръща за помощ към британските си роднини.

Крал Джордж V настоява за британска намеса за евакуация на семейството и така гръцкият съд гони Андрей от страната за цял живот през декември 1922 г. Той има късмет: шестима други висши членове на правителството са осъдени и екзекутирани. Скоро след това кралската военна флота евакуира семейството от Корфу с кораба Калипсо. Принц Филип, който все още е бебе, е на борда в импровизирана кошарка, направена от оранжева кутия. За малчугана това е началото на десетилетия скитания без да има гражданство – от момента, в който Филип напуска Корфу на 3 декември 1922 г., докато не се премества в Кларънс Хаус като съпруг на принцеса Елизабет в края на 40-те, той няма да има постоянно местожителство.

Семейството се установява във Франция в Сент Клод близо до Париж, където Андрей и Алиса наемат къща. От самото начало те живеят в относителна бедност. Алис успява да издържа семейството с ограничена помощ от брат си, а Андрей успява да допринесе с малко от наследството, което получава, но те най-вече разчитат на заеми и подаръци. Заможен роднина плаща училищните такси на децата и Филип получава ранното си образование в американското училище в Париж. Животът му вече е в объркано състояние, тъй като той е гръцки принц, живеещ във Франция, но обучаван по британски начин. Неговата граждански неопределена идентичност означава, че той може да формулира своя собствена, както по-късно обяснява:

„Аз се смятах за скандинавец, по-конкретно датчанин. Вкъщи говорихме на английски. Останалите научиха гръцки. Можех да го разбирам донякъде. Но в един момент разговорът ще премине на френски. След това преминава на немски, защото имахме немски братовчеди. Ако не можехте да измислите дума на един език, обикновено я казвахте на друг.“

През 1928 г. Филип за първи път заминава за Великобритания, за да учи. Там изглежда е малко буйно дете, което се нуждае от известна дисциплина. Алис пише на училището през 1929 г., молейки преподавателите да сформират групичка за скаутски занимания за нейния син с нотка на безпокойство:

„Обучението щеше да му окаже толкова отлично влияние… Бих била безкрайно благодарна, ако успеете да го контролирате възможно най-скоро.“

На този етап семейното огнище на Филип вече започва да се срива. Алис, която е родена глуха, е на ръба на нервен срив. Има много спекулации какво е причинило това – изпитанието на изгнанието, редовната раздяла с децата й, докато посещават различни училища, травматичната менопауза, маниакалната депресия и дори религиозна криза. Може да е един или комбинация от фактори, но в крайна сметка през 1931 година майката на Филип е настанена в швейцарски санаториум.

Приблизително по същото време всичките сестри на Филип се женят в рамките на 9 месеца една след друга между 1930-31 г. и се преместват в Германия. Принц Андрей, който прекарва все повече време далеч от семейството си в Париж, накрая го напуска съвсем и се мести в южната част на Франция с любовница. Един от роднините каза, че той е „дълбоко нещастен човек“. Сестрата на Филип Софи заявява: „Тогава всички ние някак изчезнахме и къщата в Сент Клод остана празна.“

Родителите му на практика се отказват от отговорността за сина си. Това не означава, че те не са се грижили за него въобще – по всичко изглежда, че той е бил много обичан, но обстоятелствата в собствения им живот правят така, че те да не могат да се грижат за него както трябва. Той е само на 10 години и няма да получи никаква вест от майка си между 1932 и 1937 г. Когато Филип е попитан за този период години по-късно, отговорът му е стоически и прагматичен:

„Просто така се случи. Семейството се разпадна. Майка ми беше болна, сестрите ми бяха омъжени, баща ми беше в южната част на Франция. Просто трябваше да продължа. Така правиш. Човек така прави.“

След този разпад британската част от семейството на Филип пое голяма част от отговорността за грижите му…

Източник:
https://www.chr.bg/istorii/lichnosti/brutalnoto-detstvo-na-prints-filip-edinburgski/

=======================================================

image
Из:
Нели Христова. КОПНЕЕЩ ЗА „ПРОСТИ СЕМЕЙСИ УДОВОЛСТВИЯ“:
Бурното детство на принц Филип

image


Принц Филип е запомнен като най-дълго служещия съпруг в историята на Великобритания, който пожертва военноморската кариера, за да даде непоклатима подкрепа на жена си. Но е лесно да се забрави, че той е имал  изключително бурно детство, пише историкът Филип Ийд, цитиран от BBC. (…)

Принц Филип е роден в Корфу през 1921 г. осем години след убийството на дядо му, гръцкия крал Георги I.

Той беше най-малкото дете и единствен син на принц Андрей от Гърция и Дания и принцеса Алиса от Батенберг. Момчето е на малко повече от година, когато баща му беше изпратен в изгнание от армейски военен съд след катастрофалното поражение на Гърция във война с Турция.

Последвалият полет на семейството през Адриатическо море до Италия на борда на британски военен кораб, с бебето Филип, спящо в преобразена оранжева щайга, е подпомогнат от крал Джордж V от Великобритания, първият братовчед на Андрю. Решението на монарха да ги спаси се дължи много на неговото съжаление, че не е успял да спаси друг първи братовчед, цар Николай II, по време на Руската революция пет години по-рано.

В крайна сметка семейството се установява в покрайнините на Париж, в градинска вила, собственост на лелята на Филип. Той посещава малко дневно училище наблизо, но през 1930 г. светът му отново се разпада, когато майка му, която винаги е обожавал, претърпява тежък психически срив.

Алис, която беше дъщеря на принц Луис от Батенберг, е родена глуха. Тя се учи да чете по устните на няколко различни езика. Смела, енергична и решена да не позволи на увреждането да я спира, тя бе служила като Флорънс Найтингейл през последния ден по време на Балканските войни от 1912-13 г., настанявайки и кърмейки в болниците от първа линия. (…)

В крайна сметка майката на Алис (бабата на Филип) се съгласява на съветите на психиатрите и позволява дъщеря й да бъде отведена в сигурен санаториум. Затова тя урежда - докато семейството е отседнало за Великден 1930 г. при чичото на Алис, великия херцог на Хесен, - един ден да пристигне лекар, докато децата бяха навън. Той принудително успокоил Алис, качил я в кола и я откарал в клиника близо до езерото Констанс.

Ангажиментът на майката на Филип на 2 май бележи края на семейния му живот, въпреки че той и сестрите му не биха разбрали това, когато се прибраха в двореца на великия херцог същата вечер, за да открият, че майка им няма.

Бракът на Алис и Андрю беше под напрежение в продължение на няколко години, но всъщност той приключва в този момент. Оттам насетне почти не се виждаха, макар че никога нямаше да се разведат. (…)

В рамките на 18 месеца от разпадането на семейството, сестрите на Филип бяха женени в германски княжества, така че изчезването на двамата им родители имаше много по-малко последици за тях, отколкото за осемгодишния им брат.

Първо, той живееше при баба си по майчина линия в двореца Кенсингтън, преди да се премести при чичо си, по-големия брат на Алис Джордж, маркизът на Милфорд Хейвън - чийто син Дейвид щеше да стане най-близкият приятел на Филип от детството (и по-късно кум).

През следващите осем години "чичо Джорджи" действаше като пазител на Филип, появявайки се в loco parentis по време на награждаване и спортни дни в училище. По време на някои училищни ваканции той осигури дом за Филип в имението Линден, на Темза между Уиндзор и Мейдънхед.

Филип е виждал майка си само няколко пъти през първите две години след като тя влиза в санаториум.

Там на Алис беше казано, че синът й ще отиде в интернат в Англия, а дъщеря й Сесили бърза да я успокои, че макар в началото да е притеснен от тази идея, Филип е "развълнуван" от перспективата.

В продължение на пет години, от лятото на 1932 г. до пролетта на 1937 г. - по това време тя до голяма степен е възстановила равновесието си - Филип изобщо не е виждал, нито чувал майка си. Но не беше в природата му да преувеличава ефекта от всичко това. "Просто трябваше да продължа", каза по-късно той пред един биограф.

"Вие го правите. Човек го прави."

И все пак отделянето от майка му на такъв критичен етап от възпитанието му несъмнено остави своя отпечатък.

Колкото и да харесва баба си, чичо си и леля си, но оценявайки домовете, които му осигуриха, те никога не биха могли да компенсират семейния дом, който беше загубил. Когато интервюиращият го попита на какъв език е говорил вкъщи като момче, неговата непосредствена и по-скоро кръстосана реплика беше: "Какво искаш да кажеш под "у дома"?"

Очевидният му начин да се справи е да прогони самоанализа и да остане весел и целенасочен. В отсъствието на собствения му баща, различни заместители помогнаха да се оформи все по-откровеният характер на младия принц.

Директорът на интерната беше весел духовник и непоколебим дисциплинар, който използваше бастун, за да наказва дневни престъпления, и пилен крикет прилеп за тези, които бяха хванати да се бият с възглавници след изключване на светлините.

Първият побой на Филип като ново момче го подтикна да попита съпругата на директора: "Харесвате ли г-н Тейлър?" Опитната г-жа Тейлър контрира експертно. - Ти, Филип ли? тя попита. - Не - отговори еднозначно момчето. "Аз не."

Но с течение на времето Филип харесва не само г-н Тейлър, но и всичко останало относно интерната, чийто строг режим по-късно той възхвалява в предисловие към историята на училището. Неговият по-плах и чувствителен син, принц Чарлз, който прекарва нещастно времето си там, може би не се е съгласил напълно с тази оценка. Той също така открива, че е невъзможно да сподели ентусиазма на баща си за Гордънстоун, още по-спартанско образователно заведение в Морей, където Филип отива на 13-годишна възраст.

Домакинът на Филип в Гордънстоун, Робърт Джу, също отговаряше за "изграждането на персонажи" в училището през ранните му години. По времето, когато принц Чарлз е изпратен там, Джу се е издигнал до директор. По-късно синът на Филип потръпва, когато си спомня за него като "отдалечен и строг персонаж, който се придържа към вярванията на основателя с убеждението на истински ученик".

Основателят на Гордънстоун беше Кърт Хан, ексцентричен еврейски емигрант от училище в Салем в Германия, където Филип прекара една година точно след възхода на Хитлер през 1933-34.

Хан, най-влиятелният наставник на принца по време на престоя му в Гордънстоун, насочи младите си обвинения срещу петкратното разпадане на цивилизацията - разпадането на годността, разпадането на инициативата и предприемчивостта, разпадането на грижите и уменията, упадък на самодисциплината и гниене на състраданието.

Хан и Гордънстоун осигуряват на принц Филип така необходимото чувство за стабилност след различните сътресения в детството му. Но по-късните му години там са засенчени от смъртта на сестра му Сесили и нейното семейство в самолетна катастрофа на път за Лондон за семейна сватба през 1937 година.

На Хан се падаше да съобщи новината на 16-годишния Филип, който никога нямаше да забрави "дълбокия шок", с който слушаше в кабинета на директора за случилото се. Може би по-издръжлив от повечето момчета поради различните други удари, които е претърпял преди това, той "не се срина", така че по-късно директорът му записа. "Неговата мъка беше мъжка."

Шест месеца по-късно Филип претърпя още по-голяма скръб, когато настойникът му Джорджи Милфорд Хейвън умира от рак на 45-годишна възраст. Неясна фигура в повечето разкази на семейство Маунтбатън, по отношение на чистата интелигентност и способности и чар, Джорджи беше забележителен като всеки от тях.

На 10-годишна възраст той създава работилница в замъка на баща си, оборудвана със стругове, ковачница и леярна. Така че не беше изненада, че като млад морски офицер той ще продължи да проектира система от вентилатори, радиатори и термостати за климатизиране на своите помещения. Той дори е изработил устройство, управлявано от будилник, за приготвяне на ранния си сутрешен чай - 20 години преди подобно устройство да се появи на пазара.

Неговата забележителна изобретателност спомогна за увеличаването на начинаещия интерес на племенника му Филип към изобретения и дизайн, а когато Филип порасна, той също щеше да бъде завинаги в търсене на най-новите джаджи.

Мнозина, които познават Джорджи, уверено бяха предсказали блестяща кариера и че той, подобно на баща си, в крайна сметка ще успее да заеме позицията на Първи морски лорд. Но му липсваше обсебващата ревност и амбиция, които характеризираха по-ослепителния му по-малък брат Луис Маунтбатън, известен в семейството като "Дики", който след смъртта на Джорджи поема това, което остана от работата по отглеждането на племенника им.

По-късно Маунтбатън твърди, че вече е отбелязал Филип като "изключителен човек".

Нямайки собствен син, който да отнеме вниманието на Маунтбатън върху племенника му и въпреки че Филип от време на време се обуздаваше от често демонстративното поемане на родителската отговорност на чичо си, няма съмнение, че той е оказал важно влияние върху него. Именно Маунтбатън отклонява Филип от първоначалното му намерение да стане пилот и го насочва към кариера в Кралския флот.

Но най-важното от всичко е, че именно чичо му урежда принц Филип да забавлява принцеси Елизабет и Маргарет в навечерието на войната през 1939 г., по време на кралско посещение в Кралския военноморски колеж в Дартмут. По това време Филип беше кадет там.

Още тогава принцеса Елизабет се влюбва в красивия млад принц и никога не изглежда да е мислила да се омъжи за някой друг.

По това време тя е била само на 13 години и едва след няколко години, докато е в отпуск от активна служба и остава в Уиндзор за Коледа 1943 г., принц Филип, пет години по-възрастен от нея, за пръв път показва признаци на интерес.

Романсът започна сериозно скоро след края на войната. Предполага, че той й е предложил, докато е останал в Балморал през лятото на 1946 г.

Първоначално крал Джордж VI далеч не иска да даде съгласието си, не на последно място, тъй като няколко от най-близките му приятели яростно се противопоставиха на Филип. Те говорят мрачно за неговия "тевтонски щам" и подозираха, че чичо му Луис Маунтбатън, известен интригант, предлага да го използва като троянски кон, за да помогне на монархията да бъде по-съобразена със собствената му "доста розова" политическа перспектива.

Отдавна придворните гледаха на Маунтбатън като несъстоятелен поради приятелството му с лейбъристите като Том Дриберг - да не говорим за прословутата лява съпруга на Маунтбатън Едуина.

Но опасенията на краля относно бъдещия му зет имаха много повече общо с нежеланието му да разбие близката си семейна единица - "Нас четиримата", както ги наричаше - толкова скоро след войната, и да загуби любимата си най-голяма дъщеря в такъв ранна възраст.

За принц Филип, от друга страна, перспективата за брак с принцеса Елизабет най-накрая му предоставя шанса да си върне семейния живот, който е загубил на осем години.

Едно от по-благодарствените му благодарствени писма до кралица Елизабет, след като остана с Кралското семейство, дава трогателни свидетелства за това колко много се радва на "простото наслаждение от семейните удоволствия и забавления и чувството, че съм добре дошъл да ги споделя".

Лишен от тези "прости удоволствия" на толкова млада възраст, той разбираемо искаше да създаде свое семейство.

Отглеждането му на това семейство - Кралското семейство - е успоредно с подкрепата му за кралицата и модернизиращото влияние върху монархията като най-важното му наследство.

image

Източник: 
https://www.dnes.bg/index/2021/04/16/kopneesht-za-prosti-semeini-udovolstviia-burnoto-detstvo-na-princ-filip.487218

=========================

Искра Ангелова:
ХОРАТА СЕ ПИТАТ – КОЯ ЛИ Е ТЯ?

Коронацията на английската кралица Елизабет Втора през 1953-а година в Уестминстърското абатство е грандиозно събитие. Снимките с великолепно облечените гости обикалят целия свят. И почти никой не забелязва сред елегантните посетители една възрастна дама с дрехи на монахиня. Хората се питат – коя ли е тя?

Отговорът е известен само на малцина посветени: това е свекървата на кралица Елизабет, майката на принц Филип, 68-годишната тогава Алис фон Батенберг. Тя носи титлите принцеса на Гърция и на Дания. И ако през 1953-а година някой от публиката все още я познава, оттам нататък тя изчезва от полезрението, макар да е известно, че месеци наред е живяла.

Един от жълтите вестници дори задава въпроса "Защо крият майката на принц Филип в Бъкингамския дворец?". Търсейки отговорите, изданието излиза с различни хипотези – че може би причината е в германския ѝ произход, или в психическото ѝ здраве, или тя самата избягва общественото внимание. Отговор навремето не се намира, но както става ясно от новоизлязлата книга на Карин Фойерщайн-Прасер, наречена "Алис фон Батенберг, свекървата на кралица", жената наистина е преживяла тежки удари на съдбата и е имала силен характер, който ѝ е попречил да се пречупи.

Глухата правнучка на кралица Виктория

Виктория Алис Елизабет Юлия Мария фон Батенберг е родена на 25-и февруари 1885-а година в замъка Уиндзор, в присъствието на знаменитата си прабаба кралица Виктория. Името получава от баща си, но по-благороден произход има майка ѝ, чрез която Алис е свързана и с британското кралско семейство, и с руската царска династия Романови.

Още от раждането на Алис е ясно, че я чака блестящо бъдеще, но нещастията е преследват от самото начало на живота ѝ. Както се оказва – тя е глуха по рождение и не може да говори ясно. Родителите ѝ наемат педагози, които да я научат да чете по устни и тя овладява английски, немски, френски и гръцки. Последния тя научава след женитбата си за Андрей – син на гръцкия крал. Тогава е само на 18 години. На сватбата в Дармщат присъства и руският цар Николай Втори, който подарява на новобрачните автомобил – скъп и екзотичен подарък през 1903-а година. Именно с него младоженците тръгват на сватбено пътешествие из Германия, информира "Дойче Веле".

Когато през 1918-а година болшевиките избиват цялото семейство Романови, Алис и съпругът ѝ Андрей разбират за това в Швейцария, където се установяват след като напускат Гърция. Принудителното изгнание е предизвикано от политическия хаос в страната – кралят първо провежда прогерманска политика, после се отрича от нея, а синът му влиза в Първата световна война вече на страната на Антантата. Така Алис и Андрей попадат между два огъня.

Германският произход на фон Батенберг оказва влияние и на съдбата на баща ѝ, който във Великобритания заема поста Първи лорд на Адмиралтейството – той е принуден да подаде оставка. На всички от рода Батенберг, живеещи в Англия, им се налага да променят фамилията си – от Батенберг стават Маунтбатън.

Втора принудителна емиграция

Едва през 1920-а година Алис и съпругът ѝ могат да се върнат в Гърция, където се ражда синът им Филип (най-малкият от четирите им деца и единствен син), който впоследствие става мъж на Елизабет Втора. Две години по-късно обаче отново се налага принудителна емиграция – в Гърция избухва въстание, принц Андрей е обвинен за поражението в Гръцко-турската война и е осъден на доживотно изгнание.

Съпрузите се заселват в Париж и бракът им скоро се разпада – Андрей пребивава предимно в Монте Карло, където открито живее с любовниците си. Психическото здраве на Алис е подкопано, лекарите диагностицират шизофрения. Семейството насила я изпраща в психиатрична клиника за две години, покрай което тя прекратява контактите със съпруга си и с трите си дъщери.

Когато започва Втората световна война, принцеса Алис живее в Гърция. Занимава се с това да помага на бедните, да се грижи за ранените и сираците. Германците не я закачат заради германския ѝ произход. Гестапо не знае, че тя крие в мазето си в Атина еврейско семейство. Години по-късно след смъртта на принцесата децата ѝ, включително принц Филип, получават връчения на майка им медал "Праведник на народите на света", с който удостояват тези, които с риск за живота си са спасявали евреи по време на войната.

Умира в Бъкингамския дворец

Алис фон Батенберг умира в Бъкингамския дворец през 1969-а година. Разбира се, никой не я е крил след поредното напускане на Гърция – самата тя не желае да се появява публично и остава в покоите си. По нейно желание е погребана в Йерусалим.

Снимка: БГНЕС

https://www.bgonair.bg/a/4-world/223223-koya-e-svekarvata-na-kralitsa-elizabet-i-zashto-se-e-krila-v-bakingamskiya-dvorets

image 


=========================

Още за Принцеса Виктория Алис Елизабет Юлия Мари Батенберг:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B8%D1%81_%D0%91%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3 



Гласувай:
1



1. germantiger - +
17.04.2021 16:04
има огромна разлика между този и лайното хари

миналото и бъдещето

качеството и боклука

та дори визуално Филип е класи над харито
цитирай
2. nbrakalova - Към 1. germantiger - + Съгласна! Благодаря!
17.04.2021 16:14
germantiger написа:
има огромна разлика между този и лайното хари

миналото и бъдещето

качеството и боклука

та дори визуално Филип е класи над харито


За съжаление, по скромното ми мнение, Хари носи кръвта на майка си Даяна, въпреки че тя е дръзка в желанието си да стават нещата според найната воля. В интерес на истината - й се позволява. Когато си верен на поетия или онаследен дълг, желанието се жертва в името на този дълг, още повече ако е институционален.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1624702
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031