Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2021 19:16 - История и религия в България и по света
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2132 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 19.03.2021 19:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
История и религия в България и по света

Публикувано на юни 2, 2011 от chureshki

(По повод смъртта на Стефан Чурешки на 19 март 2012, Н. Б.)

Историята винаги е била една от най-силните науки, които с познанието и фактите си подкрепят или отричат дадени постановки на религията. Затова познаването на историята според оригиналния език на документите и правомерната интерпретация на свидетелствата на времето от всякакъв характер е от ключово логическо и общопознавателно значение за това какъв довод и каква представа  за нашето верово убеждение или житейска философия ние ще предоставим. Историята често пъти е считана за опасна наука. Опасността идва от факта, че историята може да създава житейски представи и мотивация за действие, които пряко могат да се отразят както на политическото статукво, така и на движения между народите и породени от това техни действия в международната констелация. Затова често пъти историята е насилвана, изопачавана, натъманявана и целево използвана с цел да се получат преки дивиденти от морален и материален характер. Нашите страдания през комунизма обаче днес ни позволяват да си кажем открито някои неща. Затова заниманието с история е повече от продуктивно, изхождайки от мнението, че историята с нейната правомерна тълкувателна система и знание на точния факт може да се поддаде на описание с вселенски закономерности, които да дадат основа на прогнозиране и на извличане на една обща човешка логика, която да бъде полезна на хората и да развива тяхното мислене и въображение.

Историята е от съществено значение при формирането и на политически убеждения, затова често пъти в историографията на всеки народ има тъмна политическа намеса, която има за цел да даде една представа у обучавания или любителя на старината, която да легитимира политическия ред или да установи дадено религиозно убеждение сред населението. Така е с комунизма, така е и с политическия режим на демокрацията у нас. Историята през комунизма е от особено значение за поддържане на политическия ред. Първо, българското Възраждане е свързано с възраждането на историческата памет на българите и така историографията става държавно творческо усилие и мотивация за действие на българите в тяхната национална еманципация. Второ, героиката от късното Възраждане и провеждането на политическа революция, каквато е дейността и философията на революционерите, погрешно обявени в историографията за националреволюционери, е подплата за революционните действия и слова на комунистите, затова те много държат на националния култ към Ботев и Левски. Трето, историята легитимира политическия ред и чрез позоваване на факти от минало се легитимира експлоатацията на народния ресурс, използвайки конотациите на святообщонародно дело, което е философски лайтмотив на цялата българска история – и през езическия, и през християнския, и през комунистическия период. Това свято дело, фиксирано в старобългарските документи като защита на истинската вяра до последните дни на света, през комунизма е пренасочено като свята борба на пролетариата, който е истински народен в тълкуванията на комунистите и така легитимира правото им да имат привилегии и бонуси в живота като народен водач, при това истинския и единствен. От друга страна, Маркс в Комунистическия манифест казва, че историята на човечеството е история на калосвата борба и затова доказателственият фонд на историята на комунистите, доказва Маркс, който философски дава легитимност на комунистите. Ето защо историята в България е много сложна за изследване и за проучване, имайки предвид силната роля на комунистическата историография, правена от перфектни специалисти и ползваща достиженията на историята през модерността навсякъде по света. Двата момента – световният марксистки момент на пророческата комунистическа визия и собствено българското месианско начало на народната история в името на святото дело, се засичат през модерността в България и това прави историческата наука основа на футуристиката и подплата на пророческите настроения сред българите, с които те са известни още от зората на тяхното битие под слънцето. И затова днешната историография е забита в полето на дребните детайлни фактографски проучвания, а дебат по философия на историята няма, като БПЦ днес се присламчва към идеята за свято общонародно дело и разработва българите да дават всичко от себе си в името на наградата в Небесното царство. Комунистите ни разработваха да се жертваме в името на светлото бъдеще, БПЦ в името на наградата на Небесата и тук историята има роля на сериозна обществена и актуална материална мотивация за политическото и националното лидерство на обществените формации, макар че на БПЦ може да се направи едни път завинаги национален исторически паметник и така да се спре с нейната спекулация за исторически заслуги към нацията.

Затова историята в европейския, в това число и българския случай е от особено значение за формирането на възглед у човека, който иска от него политическата сила или религиозната институция. Фактически ние през близкото минало, а и досега изучаваме като философия на историята, която е най-силно обоснована от гледна точка на политическата или религиозната философия, един ортодоксално исторически материализъм, който е атеистичен и антитеистичен, интернационален, т.е. има поддръжници в цял свят и е гръколатински по своята философско-изразна система  за назоваване на света и явленията в него. Тъканта на историята в този материализъм, който е изучаван като философия и религия на общото образование и масова култура у нас, в това число  и от свещениците и духовенството и няма как да не е оставил отпечтък в системата им на вярвания и богопредстава, учи, че всичко в света се върти около въпроса за разпределянето на материалното богатство и придобиването, произвеждането и откриването на все повече и нови материални блага. Според историческия материализъм степента на развитието на дадено общество е нивото на материален просперитет в него и на този материален просперитет се отдава първенство при реализирането на обществените проекти. Историята тук помага с твърденията си за стадиалността на развитието на човечеството, или с постановката си за етапност на развитието на цивилизацията, в която етапност религията е само брънка от развитието на човека, който един ден в светлото бъдеще ще се реализира без Бога и без нуждата от църковен институт. В тази етапност имаме зараждане на вселената от Големия взрив, който материалистично разказва за развитието на света и който иска да вкара Бога в земна лаборатория и без да обяснява откъде произлиза духа на човека и не казва нищо за невидимия  и научно материално непроверимия свят, който според общохристиянския символ на вярата също е създаден от Бога. Невидимият свят е света на духовността и тук някои историци-материалисти са прави, че спекулацията с невидимото, което е непроверимо в реално време, може да доведе до голяма шарлатания. Затова в областта на религията има сериозна спекула с невидимото като духовността например и затова БПЦ си е избрала да се нарича духовна институция – едниствено критериалността на словото може да провери логически верността на казаното от поповете, защото духовността се проявява чрез словесността, но нашите попове развиват “духовно” дейност без рецензия на академичната словесност, която както и през комунизма, заговорнически мълчи по качеството на лансираните обществени водачи в името на святото общонародно дело, което в обществения живот на България след деянията на Стефан Стамболов има измеренията на мистична конспирация с модерни конотации и действия, които не отговарят на учението на държавните и религиозните институции. Впрочем ние говорим за силата и значението на Държавата у нас, но нямаме книги и текстове по философия, теория и практика на държавността с изключение на Владикин и на комунистическите теории, за които обаче националната държава беше само етап от преминаването към световна република на пролетариата. Но да се върнем на темата.

От появата на човека, който е произлязъл от света на животинските видове, и следователно се ръководи от инстинктите си, както учи Фройд, т.е. понятия като култура и хуманни ценности не са важни за обяснение на мотора на психологията в историята, т.е. светът може да се опише без Църква и без религия, историята на света се разделя на няколко периода.  А периодизацията е философската ос на историята и от делението на периоди се вижда идейната, философската и религиозната база на учения, който създава периодизациите. В атеистичната и материалистична история има няколко основни периоди, създадени по теорията на еволюционизма на Дарвин. Това са изправеният човек – периодизация по начина на ходене и по биологическата конструкция на човека, след това идва мислещият човек – периодизация по степените на разума, като разума се мисли са последната инстанция на цивилизацията, без да се държи сметка за силата на чувствата и на тяхното възпитание и контрол, нито за сетивността на човека, която е родила велики образци на културата , след това идва правещият човек – периодизация по степените на производство, като тук се защитава онази материалистична философия, която казва, че в отношението  към материята се вижда степента на цивилизованост и така се поддържа онази футуристична теория, основана на определена интерпретация на историята, която казва, че бъдещето на света е на технологиите и по развитието на технологиите се дефинира степента на цивилизованост. В тази схема, която е защитавана най-вече от теорията и практиката на археологията, навсякъде по света се избягва въпросът за религиозния човек и за степените на религиозна представа, която се разглежда еволюционно – т. е. с развитието на разума и чрез организация и подреждане на материалния свят, който е мислен за културно пространство от последна цивилизационна инстанция – в това число и “великолепната българска природа” – се достига до различни и по-съвършени форми на религии, като крайният етап е превъзмогването на страха от стихиите, който според еволюционистите е първопричина за вярата и преклонението пред Бога, разкриване на истината за света на отвъдното, ако то е предмет на занимание от страна на историка и философа и достигането до пълната истина за развитието на света, като потенциал на отговорите ще дадат космическите проучвания и евентуалното откриване на непознати извънземни цивилизации, които се очаква да бъдат по-развити от нас и да ни дадат отговор на питанията, на които историята със сегашния си арсенал от знания и представи не може да ни даде. В историческия материализъм няма място за мистика, за ирационализъм, за чудо, за Божествено откровение и за проява на свърхестествено начало от видимия и невидимия свят. Без отговор остават и проявата на интуиция и парапсихология, както и всякакви форми на идеализъм, които не са породени от страх от битието и от отвъдното, а са дошли като следствие на възможностите за проява на възвишеност и човеколюбие у първите хора. Основата на историческия материализъм е вярата в силата на разума, в техническото подреждане и описание на света според материалната класификация на явленията в историята от първите цивилизации до наши дни и представата, че колкото по-развит е материалният бит, или колкото икономически е по-силен даден исторически субект, било то частно лице или определено общество, толкова по-високи достижения на културата и на изкуството и на науката, които са надстройка на материалните отношения, ще притежава то. Историческият материализъм изключва намеса на Бога и на свърхестественото в живота на човека, поради което говори за случайност в историята, която се описва със средствата на математическата теория на вероятностите като проява да необясними все още, но в бъдеще време овладяеми закони на Вселената. Тук помагат представите от точните науки, като химия, физика и биология, сравнявайки развитието на обществата с процесите и законите на тези науки. Затова историческият материализъм има силно математическо мислене, в което достиженията на алгебрата и геометрията като понятие за формули, графики и функции заемат важно място. Според това математическо мислене се подрежда обществото, което в науката на ХVІІІ век се мисли като механизъм на институциите, а в по-ново време се мисли като етносоциален организъм, в който е важна всяка част на тялото и в който заразата на обществената болест и съответно изцелението на организма може да тръгне отвсякъде. Затова модерното общество финансира групи, организации и частни лица, които могат с квалификацията и знанията си да работят за здравето на етносоциалния организъм на новото време. Разбира се, това е според изразните средства и представата на биологията, която е изучавана в средното училище. А в България има много отличници на средното училище от комунизма, които лесно могат да бъдат мобилизирани в полза на историческия материализъм, ако не им се плаща, за да работят за друг вид научно и политическо мислене и съответно битийни представи за мястото на човека  в историята и за хода на историческия процес по света, който глобализацията непременно ще поиска да бъде направен.

В историческия материализъм се възпява човекът. Към него има култ. Този човек е човека на новото, на прогреса, на модернизацията в технологичен и материален аспект. Ако приема теорията на революцията, историческият материализъм възпява човека на оръжието и на въоръжената борба против потисника, като ключовата дума е свобода. Роби срещу робовладелци в далечното минало, крепостни селяни срещу феодали в Средновековието, работници на тежкия физически труд срещу капиталисти в по-ново време и накрая победа на трудовия народ, който се мисли за свещен, за лишен от греха на преситеността, самодоволството, егоизма и лицемерието на богатите. Един трудов народ, който е човеколюбив, съпричастен и състрадателен за разлика от богатите, църковниците, които се угояват без нищо да правят и от империалистите, чието високомерие е причина за несправедливото страдание на малките народи, които са експлоатирани от международната пазарна конюнктура. Тази схема на обяснение на света се учеше 50 години в българските училища и лесно може да бъде реактивирана от бъдещето развитие на България, като към тази схема беше нагоден прочита на българската история чрез обектите и методите на изследване на всяко кътче и на всяка личност от миналото на България. Както и чрез системата на тесни специализации, детайлизирани проучвания и краеведски изследвания.

Историческият материализъм обаче не е свойствен само за България и за новата ни история. Историческият материализъм е характерен за част от световното мислене и съответно определена философия както на религията, така и на политическия ред на света. Това личи от задаваните теми и направления в световната наука, и най-вече от характера на текстовете в Нешънъл Джиографик, който посвещава много материали  на археологията и на историческия материализъм в областта на технологиите и на очакванията на човека от чудото на машината като панацея за всичките му проблеми на Земята. Историческият материализъм, който е съсредоточен върху живота на човека на земята личи във филмите на фантастична тематика, във внушенията на психологическите разработки, които изключват намеса на Бога и на свръхестественото в живота на човека и в култа към производството и материалните придобивки на човека. Това личи в стремежа да имаш повече материални ценности, което е следствие от представите на историческия материализъм и от обектите и дейностите на човека, които са финансирани в световен мащаб и в частност и в модерна България. Историческият материализъм личи и в разкоша и лукса, в който живеят представителите на БПЦ у нас и в чужбина. Има култ към иконата, вяра в паленето на свещ, почит към мощите на светеца и единственото, което различава култа на БПЦ от култа на историческия материализъм, това е очакването на чудото. Но чудеса се случват и в католицизма, така че чудото не може да бъде опорен довод на православието, чиито свети отци не знаят нищо за революцията и за технологичния бум на света. Иначе в логиката на отношение към науката, в логиката към обществения процес, в представите за устройството и действието на обществото и в стремежа към вещевост на церемониала и в стремежа за издигане на материални постройки на култа БПЦ действа според учението и представата на историческия материализъм, който властваше на всички равнища в общественото знание и индивидуална човешка представа през комунизма, като връхна точка на рационалните и материалистични учения на света. Защото българинът се европеизира през комунизма чрез езиковите гимназии, текстовете, филмите, музиката и поместния ни вариант на достиженията на научно-техническата революция, която е дете на Запада. Нашите философи, историци и хуманитаристи са ученици на Запада и като такива не могат да надскочат учителя си, още повече в областта на религията, защото католицизмът и протестантството имат отработено отношение към философията, теорията и логиката на науката, имат класификационни системи на явленията в историята и имат  политика към развитието на обществения процес в световен мащаб. БПЦ разчита на историческото твърдение, че Църквата някога е спасила нацията от етническо претопяване. Как е станало това спасяване, какво е правила БПЦ през годините на робствата, с какво са се занимавали епископите и свещениците БПЦ обаче не казва, защото никой в България през модерността не се е погрижил да напише история на религиите из българските земи, нито история на Църквата, а в учебниците по история на християнството за България е отделено незначително място, в което се говори за историята на институцията в духа на историческия материализъм, а за борбата на българите за запазване на духа и истините на православието нищо не се говори. Историческият материализъм личи във финансирането и обществената пропаганда на археологията, която е наука за материята, в отделянето на важно място на материалните исторически ценности като находки, паметници, музеи на материята и сюжети на модерното изкуство по цял свят. Папа Бенедикт ХVІ, който е световен философ и е много наясно за историята и философията на човечеството, характеризира този исторически материализъм като идолопоклонство.

Какъв може да бъде отговорът на християнството в условията на всевластния исторически материализъм, който се изучаваше догматично през комунизма и е фактическата религия на модерния българин, независимо от това, че по патриотично-сантиментални съображения близо 60 процента се обявяват за православни? Първо да се акцентира върху проявите на духа в историята. Това ще рече историята на мъченици, праведници, светци, изповедници и деятели на християнството да бъде експонирана в обществото и да бъде популяризирана чрез филми, книги и художествени пана, както и текстове на религията да влезнат в музеите на материалния свят. Това ще рече подвигът на героите да бъде интерпретиран със средствата на идеалистичния подход и с описание на силата на духа и Божията дарба на човека. Друго признание на историята е да се отдаде дължимото на света на невидимото и на необяснимото в хода на историческия процес.  Това значи програма за осветляване и разработване на религиозните паметници на територията на страната и в световен мащаб да се издирят артефактите на религиозността, като се въведе ново понятие в развоя на историята, а именно религиозен човек и спрямо него да се правят общите теории и масови представи за устройството на битието и на явленията в световен мащаб. Друг помощник е разработването на славянобългарския език в неговия интегрален вид, за да може термините и понятията, особено термините и понятията на историята и философията да бъдат разработени с християнски категории и изразни средства, защото  славянският език е силно християнизиран във философията си и може да роди религиозно описание на света и на световната история, чието протичане да бъде обяснено от православна и собствено българска гледна точка.  Днешният свят освен към историческия материализъм има интерес към езическия епос, мита, сагата и вярванията на примитивните народи, открити по времето на Великите географски открития и систематизирани и описани от религиозните мисионери на Запад. Това се вижда от продукцията на Холивуд и от разпространените антропологически текстове в учебните заведения в България и по света. Същевременно структурата на българската хуманитарна наука, в това число и историческа, е така направена, че защитава историческия материализъм, езичеството, еретизма и проявите на екзотика и неортодоксалност в българското битие. В това отношение ние сме на модерно световно равнище с оглед вселенското отстъпление от християнството. Ако искаме да имаме религиозна алтернатива с оглед запазването на някаква уникалност на нацията, ако това изобщо е ценност за модерните българи, ние следва да реализираме художествено онези произведения на интегралната българска култура, които развиват духовността, ортодоксията и идеалистичния поглед към битието на човека. Например епосът за Крали Марко или религиозните поверия и балади на българската етнографска култура. Другото са текстовете на старобългарската литература и народните религиозни представи и поверия, които в модерната ни историография по инерция от комунизма се разтълкуват със средствата на латинската философия и западна религиозна представа. Реваншът на религията в световен мащаб е десакрализирането на материята и финансиране на духовно-идеалистични проекти, и инвестиции в човека и неговото знание, способност и умение да казва нещо на света. През комунизма ние имахме огромна информация и тогава се достигна до висока степен на историчност на българското съзнание. Ако интерпретацията на историческия материализъм бъде пренастроена към религиозна интерпретация, ние ще имаме огромна сила в религиозното осмисляне на света и мястото на човека в него и това ще повиши българското богословие. Защото владеенето на чужди езици, познаването на учебните програми в елитните гимназии, обучението в чужбина, свободното пътуване и характера на материализацията и технологизацията на света, заедно със зрелищата и развлекателните програми в световен аспект могат да превърнат БПЦ в материален музей, където на човека на духа, на ближния, на сънародника няма да се обръща никакво внимание, освен ако вселенското православие не реши. Затова на нас ни трябва интерпретативен код, който да разработи езика на историческия материализъм с езика на християнството или на религията изобщо и чрез занимаване с общи логически системи, кодове на зрителна и речева изразност ние да успеем да създадем модерни религиозни пътеки, защото старите религиозни пътеки – храмът, иконата, житието на светеца и мистиката на православния обред изобщо не са разработени с модерните познавателни средства, светските иконични и материални обекти са по-внушаващи от религиозните  и изобщо  няма православна стратегия за работа с философията и развитието на технологиите в световен мащаб. Както няма и дефиниция на православието за пазарната икономика и мястото на оценъчната й система в битието на човека. Освен ако  това не е нова версия на историческия материализъм и като такава отново да има колизии между  съзнанието на вярващия и материалиста, както беше и през комунизма, който беше европейска сектантска философска система, приложена в България през съветския, т.е. поствизантийския  политически опит и с известна русификация на българите. Освен това, ако иска да има мащабен световен проект с надвремева и надпространствена значимост, българската историческа наука следва да разработи всичките години на национално битие, а не само последните 150 години и да заяви философия на историята, която да види българите като носители на световна историческа мисия с общочовешко значение. Пък дали тази мисия ще бъде религиозна или ще бъде част от борбата на пролетариата по цял свят – това ще зависи от бита и битието на българските историци и философи, които изобщо не си знаят силата и възможността за влияние в хода на световния исторически процес. Защото това, което е интересно за света, са нашите старобългарски книги и текстови остатъци от миналото, представите на нацията за отвъдното, мистичното и месианското и феномените от модерността. Защото, ако не се разработи уникалност на българското религиозно самосъзнание, което да бъде отделен обект в науките за религиите по света, ние ще станем латиноговорящи сърби, гърци и руснаци, и бидейки част от Европа, ще бъдем зависими от вселенското православие, което не иска и да чуе за някаква българска уникалност, страхувайки се от българския национализъм, който за жалост няма свещени текстове, няма епос и сага и се основава на интерпретация на провинциални текстове от края на ХІХ век, чиято сила глобализацията лесно ще унищожи, ако не е ирационалното поклонение пред всичко българско. Но на експлоатацията на чувството и на мистичната ирационалност на българите, ако няма за това систематична наука на всички сфери на обществото, имайки предвид факта, че вече сме интернационално вписани, в бъдеще време не може да се разчита за запазване на националното.  Затова ирационалното преклонение пред материята и сакрализацията на материалния свят, които комунизмът въведе  и които са извор и на официалната религиозната институция в представянето на култа у нас, следва да бъдат дискутирани  от християнството, ако то иска за се запази в България и да бъде от значение за развитието на нацията в условията на ЕС. Защото през турското робство ние сме пазили вярата с един прост каменен кръст край селата и градовете, а обредният дом е била къщата на свещеника. Духът и ценността на живота и битието на човека обаче ние сме пазили ревностно и с цената на всичко и фактически спорът ни с турците е бил чий религиозен и житейски идеал е по-възвишен, а не кой ще владее Солунската митница. И затова през годините на свободното Трето българско царство ние произведохме рицари и учени, които революцията от 1944 година унищожи, и чието унищожение продължава и през годините на пазарната икономика като философски и културно родствена на комунизма. Ето това трябва да се има предвид, когато се говори за религия и история и за нуждата от глобално историческо преосмисляне на миналото на човечеството, където българите да не се виждат като придатък на миналото на Византия и Русия, а като самостоятелен културно-философски субект със своя уникална национална философия базирана на мистико-пророческото и идеалистично-ирационално възприятие на видимия и невидимия свят и с философска езикова изразност, която може да преведе цялото човешко познание на славянобългарски език.

Затова въпросът с българската история и съответно историографията на българите е религиозен въпрос и тук борбата между интерпретациите е безпощадна, и се изразява в противоборство между атеизма, интернационализма и гръколатинската философска изразност, от една страна, и християнството, националната идея и славянобългарския изразен свод на автентичната българска култура, от друга страна. Това беше културната  интрига през комунизма и това е причината за нещастията на онези историци, които дръзват да оспорят  небългарската идеология  от класически християнски позиции и от опита на българската народна култура.

Защото обективната преценка на данните от историческите свидетелства, писмени, устни и веществени показва, че централният въпрос в българската история, около който се въртят всички интриги в историческото ни битие, е религиозният въпрос, а нашата характеристика като народопсихология е тази на нация от воини и книжовници и като такива ние сме известни както в собствената си самооценка, така и в обективните данни на свидетелствата от чужд произход. И спрямо тази периодизация на миналото може да се каже, че ние имаме три големи дяла в нашето историческо развитие. Това се езическият, християнският и атеистичният период с оглед официалната доктрина на държавата, чиято съдба е друг много сериозен и цивилизационно валиден критерий за успешност на българското историческо битие, освен съдбата и делата на Българската Православна църква, чиято история е предмет на религиозния подход в осмислянето на явленията от света и мястото на човека в него.

В живота на човека, когато се отстоява смисъла на някакво знание и житейски убеждения, от най-важна част за това отстояване са доказателствата. В хуманитаристиката има различни видове доказателства, но най-сериозна хуманитарна наука, в която имаме световни достижения е историята. Причината за силата на историята се обосновават от два факта. На първо място пиететът към историята през Възраждането ражда движението за свобода и независимост, което води до освобождението на България от османска власт през 1878 година. Международната защита на възстановяването на българската държавност се обосновава от постулати на историческото право в световен аспект и затова нуждата от обоснована и сериозна историческа наука е средство за защита на държавността. От друга страна, християнството е историческа религия, затова в отстояването на религиозната си идентичност българите си служат главно с доводи на историята. За съжаление по всичко личи, че ръководството на  БПЦ не си дава сметка за силата на историята в България и наместо да подготви специалисти в защитата на доводната част на православието у нас, ползва наготово  разработки на светски специалисти, в чиято квалификация Църквата не е вложила абсолютно никакъв ресурс, а ползва наготово чрез позоваване на нуждата от общо дело качествата и достиженията на българските специалисти, които всъщност са подготвени от Държавата, а не от кадрите на Църквата. Това е сериозна несправедливост, която поставя въпроса за почтеността и достойното възнаграждение на заслугите от хора, които възпявайки българското и православното ползват наготово и без да са вложили никакви средства квалификацията, професионализма и качествата на българите, за които патриотизмът и вярата са ценности в битието на нацията.

Разбира се  в една история, особено дълга история, като българската може да се намери всичко. Обективният анализ на известните ни факти обаче показват една силна заинтересованост на българите от религиозните системи и от достиженията на военно дело, поради което ние обикновено мислим себе си за нация от воини и книжовници. Затова в извеждането на исторически формули, ако мислим историята за точна наука, базисни предпоставки за извеждането на закономерности ще бъдат военните и книжовните ни успехи и на тяхното обяснение и тълкувание ще бъдат посветени историческите проучвания, които могат отново, както през Възраждането, да изведат българите до висока степен на извисеност и до страхотна сила на познанието, които да съумеят да дадат успешен отговор на предизвикателствата на бъдещето.

Източник:
https://chureshki.wordpress.com/2011/06/02/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0/

СТЕФАН ЧУРЕШКИ е роден на 30.09.1966 г. в гр. София. Завършил е Френска езикова гимназия, а през 1993 г. завършва Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Същата година започва работа като специалист в катедрата по Стара история и Тракология, която напуска през 1994 г. по собствено желание.  От 1994 г. работи като учител по история в елитни частни и държавни училища. Автор е на три научни монографии и две изследователски студии  по въпросите на историческото познание, философията на историята,  на историята на БПЦ и на  християнското изповедание. изследванията "Християнство и история. Към философията на българската история" (1998), "Грешките, неточностите и заблудите в учебниците по история" (2000), "Римокатолическата пропаганда и българската история. Към философията на българската история" (2001) и "Православието и комунизмът в България 1944-1960 г." (2004). Има над 150 публикации с културологична, историческа и актуална обществена тематика, излезли на страниците на научни издания и в средствата за масова информация. Публикувал е в Studia Thracia ХІІІ в тома от  1995 г. (текст на английски език), очерци, доклади и рецензии в научни издания и в печата. Публикувал е на страниците на сп. "Минало", сп. Съвременник“, в. "Камбана", "Капитал", „Дневник“, "Корона", "Култура", "Литературен форум", „Литературен вестник“, "Македония" и др. Участвал е на български и международни исторически конференции, в различни семинари с българско и международно участие, съорганизатор е на няколко беседи по православно вероучение и култура.

През последните десет години от живота си е безработен. Самоубива се на 19 март 2012 г.

(Още приживе профилът му в   www.bg-history.info   бе изтрит, както и повечето от публикациите му в интернет. Бел.м. Н.В. Б.)

 




Гласувай:
5



1. germantiger - +
20.03.2021 20:09
трудно е да се каже/напише накратко/вкратце, но ще се опитам:

прочетох целия текст

направи хубаво впечатление с ясната мисъл, последователност, развитие

бих казал, че до финала на текста съм съгласен почти с всичко в хронологичен и дори философски "ред"

имаме разлика в някои маловажни и наистина дребни детайли,което е нормално, би било нормално ако двама души се припокрият и в детайлите

......

не ми хареса финала и преди финала сякаш началото на някаква борба, вероятно за този човек е било борба и не само за него по линията материализъм - религия/не споменавай само вярата или по "линията" еволюционисти - креационисти

поне според мен ставате същите или не ви прилича да водите и започвате борба на същата нива и поле като тези с които твърди чурешки че се ралзичава или различавате

......

под линия дълбоко не съм съгласен с някаква манипулация на автора или чистосърдечно негово заблуждение или премълчаване в целия текст на... на какво ли:

постоянно внушава, че сякаш християнското отсъства от историята като учене или неговото маскиране в някаква сянка или отсъствие - далеч не е така НИТО В ЗАПАДНАТА ДА Я НАРЕЧЕМ ИСТРОИОГРАФИЯ, нито дори в тази която ние учехме на изток

ПС
ВЪВ ВСЕКИ СЛУЧАЙ ЖАЛКО ЧЕ СИ Е ОТИШЪЛ ЕДИН УМ С ЯСНА МИСЪЛ И СТРАТЕГИЧЕСКО ЧУВСТВО ДА ОБХВАЩА ВСИЧКО, НО ДА НЕ ГУБИ ДЕТАЙЛИТЕ А ДА МАРКИРА И ТЯХ

да си кажем честно и друго - безработен 10 години и самоубиец - това говопри за психически отклонения - категорично
цитирай
2. nbrakalova - Към 1. germantiger - +
21.03.2021 15:53
Благодаря за интереса и изчерпателния коментар!!!

Според мен, четейки отново запазените му материали, Чурешки явно не е бил на "ти" с конюнктурата. (Затова, ако години наред не намира работа, или одобрение за такава, човек би се разболял от какво ли не...) Може би не случайно през 1994 г. напуска по лични причини Катедрата по Палеобалканистика, Тракология и Стара история в СУ ”Св. Климент Охридски”...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1624896
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031