Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01 19:08 - Аз преживях безброй желания…
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 154 Коментари: 2 Гласове:
7



Александър Пушкин
превод: Григор Ленков

***
Аз преживях безброй желания,
разлюбих не една мечта
и ми останаха страдания -
плод на сърдечна пустота.

Под ударите на съдбата
венецът ми повехна днес;
скърбя и чакам в тишината:
дойде ли моят край злочест?

Така сред буря засвистяла,
под ледената зимна вис,
сам - върху клонка почерняла
трепери изоставен лист.

1821

—————————–

ЗИМЕН ПЪТ

Ясен лунен рог пробива
накълбената мъгла,
тъжна светлина разлива
върху тъжните поля.

В ширинето зимно, скучно
бързо тройката лети
и звънчето еднозвучно
уморително ехти.

С нещо родно ме облъхва
на коларя песента:
ту в сърдечна скръб заглъхва,
ту кипи от радост тя…

Нито огън, нито хижи.
Глухо, снежно… През степта
само стълб след стълб се ниже
с верстите край мен в нощта…

Скучно, тъжно… Утре, Нина,
ще се вгледам до захлас
в теб край топлата камина,
без да се нагледам аз.

Щом дванадесет удари,
с близките ще се простим
и ще ги изпратим ние,
но не ще се разделим.

Нина, тъжно е полето,
дреме старецът пред мен,
еднозвучно е звънчето,
месецът е замъглен.

1826

—————————–

ПРЕДЧУВСТВИЕ

Пак се сбират в тишината
черни облаци над мен;
зла завистница - съдбата,
пак тревожи моя ден…
Ще я срещна ли с презрение?
Ще ми стигне ли в скръбта
непреклонност и търпение,
гордостта на младостта?

В буря уморен сурово,
чакам бурите със страст;
може би - спасен - отново
пристан ще намеря аз.
Но предчувствайки раздяла,
неизбежна като смърт,
твоята десница бяла
стискам за последен път.

Ангел кротък, безметежен,
„сбогом!” прошепти ми ти,
натъжи се, поглед нежен
повдигни или сведи;
споменът за теб в душата
светло ще ми замени
вярата и свободата,
гордостта от младини.

1828

—————————–

АНЧАР

В пустинята сред прах и зной,
в пръстта, от слънце изсушена,
Анчар - злокобен часовой,
бди сам във цялата вселена.

Във ден на гняв сред пустошта
природата го бе създала;
и корени, и клони тя
с отровна сила бе наляла.

и капе в обедния пек
отровата от ствола черен,
и стине в клей прозрачно мек,
когато вейне хлад вечерен.

Ни птица спира тук, ни звяр;
единствен вятърът пустинен
ще връхлети върху Анчар
и - смъртоносен - ще отмине.

И ако облак заблуден
поръси спящите му клони,
той в пясъка нагорещен
отровни капки ще порони.

Ала човек човека там
изпрати властно с реч сурова;
и той покорно тръгна сам;
и върна се в зори с отрова.

Той клон с повехнали листа
ведно с отровата държеше;
и по лицето му потта
на хладни ручеи течеше.

Разтвори шатъра с ръка
и влезе, но смъртта усетил,
политна в страшните крака
на всемогъщия владетел.

А злият цар стрели безброй
с отровната стрела намаза
и на съседите си той
изпрати гибел и омраза.

1828

—————————–

ЗИМНО УТРО

И студ, и слънце; чудна зима!
А ти все още спиш, любима,
стани, красавице, стани!
С очи на северна царица
срещни полярната зорница
и като нея ти блесни!

Нощес виелици вилняха,
мъгли в небето се кълбяха;
и само жълтата луна
като петно сред тях сновеше
и ти помръкнала седеше.
…А днес навън е тишина!

Далеч под небесата ясни
блестят килимите прекрасни
на сняг безбрежен и дълбок;
гората само се чернее,
ела през скрежа зеленее,
проблясва под леда поток.

А стаята с янтарен блясък
е озарена. С весел трясък
пращи камината - пече.
Приятно е да мислиш легнал…
Но слушай, искаш ли да впрегна
в шейната буйното жребче?

И полетели из полето,
да се оставим на жребчето,
на неспокойния му бяг;
и да споходим равнината;
мълчанието на гората
и милия за мене бряг.

1829

—————————–

***
Когато завистта сурово
отравя младите ти дни
и обществото е готово
честта ти с кал да опетни,

единствен сред тълпата празна
споделям твоя дял жесток
и моля се с молба напразна
за теб на каменния бог.

Но обществото… не желае
присъдите си да смени;
то пред заблудите нехае,
но пази тайната им с дни.

И са достойни за презрение
любовната му суета
и лицемерното гонение;
отдай се ти на самота.

Не пий отровата безумна,
с кръга неискрен се прости;
сред суетата празнодумна
един приятел имаш ти.

1829

***

Я пережил свои желанья,
Я разлюбил свои мечты;
Остались мне одни страданья,
Плоды сердечной пустоты.
Под бурями судьбы жестокой
Увял цветущий мой венец -
Живу печальный, одинокой,
И жду: придет ли мой конец?
Так, поздним хладом пораженный,
Как бури слышен зимний свист,
Один - на ветке обнаженной
Трепещет запоздалый лист!..

1821

Из: https://literaturensviat.com/?p=55535 



Гласувай:
7
0



1. germantiger - голям плюс от мен
21.01 09:03
опустошението, мъртвилото, ония сибирски полета като заглавие на книга ти подхождат

при мен повече върви първото и онова за анчар

благодаря за тези стихове от Пушкин, лично за мен непознати

макар да смятам за мен Пушкин като най-великия поети на всички времена и народи, честно казано не съм запознат дълбоко с неговата наистина велика лирика

а и лириката не ми е сила и рядко ме привлича

благодаря ти още веднъж за споделеното
цитирай
2. nbrakalova - Към 1. germantiger - голям плюс от мен
21.01 15:13
germantiger написа:
опустошението, мъртвилото, ония сибирски полета като заглавие на книга ти подхождат

при мен повече върви първото и онова за анчар

благодаря за тези стихове от Пушкин, лично за мен непознати

макар да смятам за мен Пушкин като най-великия поети на всички времена и народи, честно казано не съм запознат дълбоко с неговата наистина велика лирика

а и лириката не ми е сила и рядко ме привлича

благодаря ти още веднъж за споделеното


Има поезия при която душата ми замира...
Не можах да устоя на дълбокия им отзвук и съпричастност...
Затова много се радвам и благодаря за споделеното одобрение!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 927424
Постинги: 406
Коментари: 1483
Гласове: 5139
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031