Текст към клипа:

януари 06, 2021 Найо Тицин Как мъжкото хоро в ледените води на река Тунджа успя да засенчи традициите в Калофер? Найо Тицин разказва каква е традицията по хвърлянето на кръста на Богоявление в родния град на Христо Ботев и как един традиционен занаят си пробива път да стане отново разпознаваем символ на града. (Свободна Европа) 

* * *
Ще си позволя да припомня спомените на моя чичо (1925, Калофер - 2019, София), препубликувани от мен на 07.01.2017, които считам за най-автентични:

Роден съм в Калофер. Аз съм на 92 години и никога подобна измислена преди десетина години “традиция” на "мъжко хоро" не е съществувала в Алтън Калофер. Богоявление беше хубав и очакван религиозен празник.

Калоферци, тържествено с хоругви, се събираха на моста при църквата "Свети Архангел", предвождани от свещениците на трите енории в града. Пристигаше и символичната чета на Христо Ботев (като Ботев беше бай Коно Крачанов, убит на 9.9.1944 г. от партизани). След тържествена молитва най-възрастният свещеник отец Балиев хвърляше кръста в предварително подготвения вир. Десетина празнично облечени калоферски младежи се хвърляха в студените води на Тунджа, предварително затоплени, но не пияни, в пивницата на бай Недю Кърпачев до Черковския мост. След това, уловилият кръста, посещаваше всяка къща, за да честити празника и героят получаваше подарък кравай и дребни парички. Ние децата чакахме кръстниците си, за да получим украсеният кравай с някое петле от “небет шекер” и да ни умият лицата. Това беше истинският християнски празник Богоявление в Калофер.

Петър Бракалов

Както и линк към спомена на Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет:

 "Богоявление в Калофер – много празник и малко тъга"
ИВАЙЛО НАЙДЕНОВ
https://dveri.bg/kquxd  

https://nbrakalova.blog.bg/lichni-dnevnici/2017/01/07/bogoiavlenie-niakoga-v-kalofer.1501665