Дарина Димитрова, 18 август 2020

„Най-добре – да не се родиш.
Втора участ – щом си роден –
Там откъдето си дошъл,
Час по-скоро да се върнеш.“   Софокъл

В съзнателния живот на всеки човек идва момент, когато той поставя под съмнение някои общоприети норми и схващания за това как трябва да изживее живота си. Това го подтиква да търси съмишленици и да разглежда различни виждания и схващания, които биха били най-близко до неговите разбирания.

Антинатализмът е последният „писък на модата“ в човешката еволюция, казват критиците му с широка иронична усмивка. Новото движение набира все по-голяма сила и популярност в света, въпреки че у нас все още не е чак толкова нашумяло.

Последователите на идеята се множат, а разпространението на философията на антинаталистите измества фокуса от различни теми, които разделят обществеността от години на два враждуващи лагера като например хомосексуалността или пък вегетарианството, или веганството, които доскоро бяха обект на внимание, обсъждане и спорове. Дори и джендърите като че ли вече си взеха своите минути слава. Свикнахме има, както се казва.

Но какво всъщност искат антинаталистите?

Главната им идея обикновено е мотивирана от разбирането, че това е една състрадателна позиция, с която се опитват да се противопоставят на ражданията на човешки същества, за разлика от наталистите, които защитават тезата, че всеки човек има право да създава поколения и дори това е задължително – смисълът на живота, логичното развитие на човек – да създаде поколение. Според логиката на антинатализма обаче изборът дали човек да има дете или не, не трябва да бъде личен избор, а би следвало по-скоро да се разглежда от етична гледна точка, като в такъв случай отговорът ще бъде винаги не. С други думи“истинските“ последователи на движението на антинаталистите не одобряват създаването на поколение при никакви обстоятелства.

Въпреки че философската позиция на антинаталистите е доста стара, сякаш едва днес започва да набира популярност и все повече последователи, вярващи в правотата й. В социалните мрежи вече има създадени групи с хиляди последователи, а като основен мотив за антинатализма се изтъква емпатията. Антинаталистите най-често изтъкват като причина за своите виждания изменението на климата и влиянието му върху околната среда, намаляване на популацията, войните и все по-лошите условия за живот, като смятат, че е неморално да се дава живот в условията, в които живее светът днес. Освен това смятат, че хората с генетични заболявания съзнателно обременяват създадените от тях деца и ги обричат на страдания през целия им живот.

Някои от антинаталистите стигат до крайности и подхождат нападателно към хората, решили да станат родители, като ги наричат „инкубатори“ или откровено си признават, че изпитват отвращение, когато видят бременна жена. Въпреки това голяма част от антинаталистите казват, че харесват децата и единствената им идея е да направя така, че те да спрат да страдат. Със сигурност в ситуацията на световна пандемия антинаталистите имат още една основателна причина, с която да затвърдят тезата си, че създаването на живот не трябва да бъде собствен избор и по-скоро трябва да спре, ако може – веднага.

В началото ма миналата година Рафаел Самуел – млад бизнесмен от Индия, с ясното съзнание, че не би могъл сам да избере дали да се роди на този свят, обяви публично намерението си, че иска да съди родителите си, защото са му дали живот без да го питат. Рафаел смята, че човешкото съществуване е напълно безсмислено. Младият индиец е последовател на движението на антинаталистите и подкрепя тяхната теза, че човешкият живот е пълен с толкова много страдания, заради които е редно хората да се замислят дали трябва да продължават да се множат. И въпреки че самият Рафаел е доволен от живота си, смята, че е погрешно да се дава живот на деца, които впоследствие ще бъдат обречени на страдание. В тази връзка той обобщава: „Ще ми се да не се бях раждал. Но не защото съм нещастен в живота. Животът ми е хубав, но ми се ще да не бях тук. Все едно съм в хубава стая, но не искам да бъда в нея.“

И така – да не правим деца, за да страдат, казват антинаталистите. Колко благородно от тяхна страна, нали? Според тях децата, които са се раждали в миналото са били подложени на много по-малко болка и страдание, отколкото сега. Все пак антинаталистите могат да ни помогнат да преценим дали несигурността и болката са част от жизненото съществуване, дори и да не сме съгласни с тях, че тезата им си заслужава да бъде взета насериозно.

https://mamaninja.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/item/4115-antinatalizam,-ili-kade-e-granitsata-mezhdu-zdravata-psihika-i-naludnichavostta?fbclid=IwAR32SiM18molo5TqVtxKwQauAKaCqnDGdQNXPrZ_i6Y-lwA-WSozJ-t4IVg 

Подобно на Софокъл.

Йов, проговаряйки, рече: -
Да погине денят, в който се родих,
и нощта, в която се каза, роди се мъжко.
Да бъде тъмнина оня ден;
Бог да го не зачита от горе,
и да не изгрее на него светлина.
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят;
облак да седи на него;
всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Тъмнина да обладае оная нощ;
да се не брои между дните на годината,
да не влезе в числото на месеците.
Ето, пуста да остане оная нощ;
радостен глас да не дойде в нея.
Да я прокълнат ония, които кълнат дните,
ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Да изгаснат звездите на вечерта й;
да очаква видело, и да го няма,
и да не види първите лъчи на зората;
Защото не затвори вратата на майчината ми утроба,
и не скри скръбта от очите ми.
Защо не умрях при раждането,
и не издъхнах щом излязох из утробата?
Защо ме приеха коленете?
Или защо съсците, за да суча?
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя;
тогава щях да съм в покой. (Йов 3:2-13)

Едва ли само двамата са мислили така…

И още едно литературно становище от древността:

„И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и на д всяко живо същество, което се движи по земята.“ (Битие 1:28)

Защо ли „новопоявилата“ се философия на антинатанистите е точно обратната?