Борис Станимиров – консерватизмите на templar, 11 юни в 8 hrs  · 

Мнението ми, че бунтовете в САЩ започнаха като вандализъм на хулигани, представен като расов проблем не се променя.

В същото време, левите движения използваха възможността да яхнат вълната и да започнат някаква революция на либералните крайности, точно по предписанията на Маркузе. Пренаписва се историята, свалят се филми от екран, събарят се паметници от преди 100 - 200 години. Фарс, чийто зловещ цинизъм можем да разберем само ние в Източна Европа, преживели комунистическия експеримент.

Няма разлика между изявлението на говорителя на Демократите в Конгреса Нанси Пелоси за премахване на паметници на фигури от Конфедерацията, и патосът на Георги Димитров, който нарежда унищожаване на бюстовете на началниците на Военното училище – прославени военни герои на Царство България.

Целият свят се пренарежда идеологически от двете страни на тази барикада – от едната страна фанатичния месиански утопизъм на либералите, пренаписващи света по идейните си клишета и от другата – всички онези, които не са съгласни с това и искат запазване на здравия разум, възмущават се открито или мълчаливо и притеснено гледат разширените зеници на новите комсомолски секретари.

Как ще се отрази всичко това на политиката е рано да се каже. Засега много неумело либерали и социалисти и срещу тях консерватори се мъчат да налучкат в движение някакви послания.

Едно е сигурно. Консервативната вълна от последното десетилетие среща отговор на либерализма, който до вчера беше в тежко отстъпление. И предстои политическа битка, в която всеки ще се определи и старите разделения няма да имат значение.

Борис Станимиров – консерватизмите на templar, 8 юни в 14:18 ч.  · 

Световната "солидарност" с протестите в САЩ от страна на лявата общност, традиционно настроена против Америка, всъщност легитимира позицията на САЩ като световен лидер.

Безредиците, стимулирани и използвани политически от противниците на Тръмп, всъщност увеличават възможностите на президента да повтори мандата си.

Изказването на министъра на земеделието, подпорната стена на Алепу и гангстерската война в медиите по нещо си приличат с нещата по-горе. И трите тенденции създават усещане за гадене от статуквото, но и крещящо показват липсата на разумна алтернатива.

Ако пренесем това разсъждение на брюкселска европейска почва, в ЕС се случва същото – едно омръзнало и цинично статукво, което обаче е обсадено от по-слаби и негодни противници.

Играта на политическото статукво във Вашингтон, Брюксел, Берлин, София или Скопие в ерата на социалните мрежи не е да се хареса и да печели искрена подкрепа, а постоянно да доказва на априори недоволните фейсбук потребители, че противниците му са още по-некадърни, още по-неморални, или и двете.

Борис Станимиров – консерватизмите на templar, 6 юни в 14:36 ч.  · 

Бунтовете в САЩ не са идеологически, не са расови, не са въпрос на права. Масово хулиганство, възпитано от ленива социална система са.

Тълкуването на размириците в САЩ като расови сблъсъци или борба за права е плъзгане по повърхността. В по-широкия контекст на масовите безредици с грабежи, насилие и вандализъм, каквито избухваха в САЩ в последното десетилетие по различни поводи, включително бунтовете срещу антиепидемичните мерки от преди месец, и ако направим аналогия с бунтовете в Лондон преди няколко години и пожарищата в гетата на Париж, ще видим по-голямата картина. Това е дефект на либералната демокрация – оставянето на огромни маси хора да пребивават с поколения в състояние на гето, подхранвано от щедрата социална система, но и разглезвано от информационната среда. Гетото на консуматорството и измамното благоденствие не се различава много от гетото на мизерията, доколкото представлява информационен балон от хора с ограничени способности за причинно-следствено мислене.

Няма как този вулкан от затъквани със социални помощи и лицемерна идеология проблеми да не изригне в един момент. И понеже става въпрос за необразовани и необразоващи се хора с неясен жизнен хоризонт и перспектива, те са податливи на всякакви влияния, включително външни. А в епохата на социалните медии това влияние става много по-евтино и ефективно.

В България имаме и двете явления, засега разделени едно от други – и безнадеждно изоставащото гето на малцинствена общност без перспектива, и все по-отчаяна и готова на бунтове и външни внушения лумпенизирана градска среда. Тези два компонента не се сливат органично и само този факт създава илюзия за стабилност.