magnifisonz.com / POSTED ON ОКТОМВРИ 28, 2019BY VENEZIA

„Животът е най-приятен,
когато нищо не мислим…“ ~ Софокъл

Еразъм Ротердамски (на латински: Desiderius Erasmus Roterodamus) е виден мислител, философ, хуманист, теолог и филологот епохата на религиозните борби между римокатолицизма и зараждащото се протестантство. Една от най-космополитните личности в световната история, той отказва да бъде определян по националност. Смята за свой роден език латинския.

 

„Възхвала на глупостта“

Това е най-известното произведение на Еразъм. Представлява блестяща сатира, написана под формата на писмо до неговия приятел Томас Мор. Беседата се води от първо лице, от името на Stultitia – Moria (Глупостта), която превъзнася себе си. Творбата е отпечатана за първи път в Париж през 1509 година и се радва на такъв успех, че приживе на Еразъм е преиздавана 40 пъти. Тонът на произведението е абсолютно сериозен (иронията е в смисъла, а не в стила) – Глупостта съвсем рационално привежда доказателства за своето величие от различни области на човешкия бит и познание. Всъщност Еразъм пародира именно глупостта и невежеството в тези сфери, като не се ограничава с еднозначна критика – на еднакво осмиване са подложени и установените порядки в обществото, и борците за нови порядки, църковното и светското начало, индивидуализмът и колективният дух.

 

Глупостта е навсякъде
Най-напред вижте с каква предвидливост се е погрижила природата, тази майка и създателка на човека, та никъде да не липсва подправка от глупост. Според мнението на стоиците мъдростта не е нищо друго освен следване на разума, а глупостта е вълнуване от напора на чувствата. За да не бъде животът им скръбен и тъжен, Юпитер е дарил на хората повече чувства от разум – отношение двадесет и четири към едно. Освен това той затворил разума в тясно ъгълче на главата, а цялото останало тяло предоставил на страстите. При това само на един разум противопоставил два най-необуздани тиранина: гневът, който е заседнал като в крепост в гърдите и в самото сърце, извор на нашия живот, и похотта, която има пълна власт чак до края на мъжката възраст. Делничният човешки живот съвсем ясно показва колко е слаб разумът срещу тия два врага. Докато разумът протестира до пресипване и проповядва нравствени правила, понеже само това му е позволено, гневът и страстта мятат примка на своя господар и с още по-голяма омраза викат срещу него, докато той отстъпи изтощен и предаде ръцете си.

Както няма нищо по-глупаво от ненавременна мъдрост, така също няма нищо по-неблагоразумно от побъркано благоразумие. Побъркан наричам всекиго, който не се съобразява със съществуващото положение и не желае да върви в крак с времето, който не помни основния закон на всеки пир – или пий, или си върви – и който желае комедията да не е комедия. Напротив, истинско благоразумие е, щом си се родил смъртен, да не желаеш да бъдеш мъдър повече от възможното: или драговолно да бъдеш снизходителен към множеството, или вежливо да грешиш с него. Но това е същинска глупост, казват някои. Няма да споря с тях, но от своя страна и те трябва да признаят, че това е именно да играеш комедията на живота.

Създаденото от природата колко много надминава във всяко отношение това, което е създало изкуството, подражавайки на нея! Никога не бих могла да възхваля оня петел Питагор, който сам е бил всичко: философ, мъж, жена, цар, частно лице, риба, кон, жаба, мисля дори и гъба, но не смятал никое животно по-нещастно от човека, тъй като всички други живи същества били доволни от даденото им от природата, а само човек се опитвал да излезе от границите на своята съдба.

Колко малко изглеждат нещастни пък ония, които са най-близко до ума и глупостта на животните и не замислят нищо извън човешките възможности. Нека се опитаме да поясним това не със стоически ентимеми, но с един най-прост пример. Няма нищо по-щастливо от оня род хора, които обикновено наричат шутове, глупави, прости и безумни. Това са най-хубави имена според моето мнение. На пръв поглед може би ще кажа нещо глупаво и абсурдно, но то си е самата чиста истина. Преди всичко тия хора са свободни от какъвто и да било страх от смъртта – това не малко зло, кълна се в Юпитер. Те не познават гризене на съвестта, не се плашат от таласъми, не треперят от призраци и вампири, не се измъчват от страх пред надвисващи беди, не се тревожат от надежда за бъдещи добрини. Изобщо не се разкъсват от хиляди грижи, с които е пълен нашият живот. Не се срамуват, не отдават почести, за нищо не молят, не завиждат, не обичат. Прибавете към това, че не само те самите се радват, скачат, пеят и се смеят, но и на всички, с които се срещат, доставят радост, шеговитост, веселие и смях, сякаш са пратени по милостта на боговете, за да разведрят тъгата на човешкия живот. Поради това и хората, които имат най-различно отношение едни към друг, всички обаче се отнасят по един и съши начин с глупавите, като към близки, викат ги на гости, хвалят ги, глезят ги и в беда им се притичват на помощ; позволяват им безнаказано да говорят и да вършат каквото си искат. Никой не желае да им вреди, дори и дивите зверове не им вредят поради някакво естествено чувство за тяхната невинност.

Вече признахме, че всички чувства са подвластни на Глупостта. По този белег хората различават мъдреца от глупавия: първият се води от разума, а вторият от чувствата. Тъкмо затова стоиците държат настрана мъдреца от всички вълнения като от люти болести, а чувствата са не само водачи на всички, които бързат към пристанището на мъдростта, но са и като шпори и остен при всяко проявяване на добродетелта и подбудители към всяко добро дело. Наистина против това се обявява Сенека, този двоен стоик, който забранява на мъдреца каквото и да било душевно вълнение. Но по този начин той не оставя нищо от човека, но създава по-скоро някакъв нов бог, който никога не е съществувал, нито ще съществува. Или още по-ясно да се изразя, Сенека издига мраморно подобие на човек, вцепенено и лишено напълно от всякакво човешко чувство.

Допускам, че самата природа се грижи да не се разпространи нашироко сред смъртните тая болест – мъдростта. Известно е, че синът на Цицерон бил недостоен за името на баща си, а мъдрият Сократ имал синове, които приличали много повече на майка си, отколкото на баща си, или както съвсем правилно е писал някой си – глупаци.

Покани мъдреца на гощавка и той ще смути всички или с тъжното си мълчание, или с неуместните си въпроси. Викни го на танци и ще видиш, че играе като камила. Вземи го със себе си на обществени забавления и той ще развали удоволствието на народа само с навъсеното си лице. Ето защо мъдрецът не е полезен нито на себе си, нито на родината си, нито пък на близките си, понеже е неопитен в най-обикновените дела и е твърде далече от общоприетото мнение и общоустановените обичаи. Поради това голямо отдалечаване от живота и нравите по необходимост се поражда омраза. Какво наистина става сред смъртните, което да не е пълно с глупост, тоест, което да не се върши от глупци и сред глупци?

Даже когато жената се опита по някакъв начин да изглежда мъдра, тя не постига нищо и става двойно по-глупава; все едно, че някой иска да заведе вол на атлетически състезания въпреки всякакъв разум, както се казва. Удвоява порока си всеки, който въпреки природата рече да му постави багрило на добродетел и да променя дарбата си. Право казва гръцката пословица: „Маймуната си е винаги маймуна, дори да бъде облечена с багреница“. Също така и жената си е винаги жена, т.е. глупава, каквато и маска да си постави. Но аз не смятам жените толкова глупави, та да се обидят от тия ми думи, защото и аз самата съм жена, следователно Глупостта им приписва глупост. Ако правилно обмислят работата, жените ще трябва да признаят, че дължат на Глупостта това, че са много по-щастливи от мъжете.

Колко малко бракове щяха да останат дълготрайни, ако повечето дела на съпругите не останеха тайни поради безгрижието и тъпотата на мъжете! И това заслужено се отдава на Глупостта. Тя има заслуга, та съпругата да е все още мила на съпруга си и мъжът да е мил на жена си, домът да е спокоен и да се запазва семейната връзка. Служи за присмех измаменият мъж, рогоносецът, и как ли не го наричат, когато с целувки суши сълзите на прелюбодейната си съпруга. Колко е по-добре обаче той така да се заблуждава, вместо да се измъчва от ревност и да изпълва всичко с трагедии!

Нека се върна пак към щастието на глупавите. След като прекарат живота си в голяма приятност, без никакъв страх от смъртта и предчувствие за нея, те отиват направо в Елисейските полета, за да забавляват там с шегите си благочестивите и безгрижни души.
Нека сега сравним някой мъдрец със съдбата на този глупав шут! Нека си представим някой човек, образец на мъдрост, който цялото си детство и младост е прекарал в изучаване на науките, а най-приятната част от живота си е изхарчил в бдения, грижи и уморителен труд, та не е могъл да вкуси през останалата част от живота си ни най-малко удоволствие. Той е пестелив, беден, тъжен, навъсен, взискателен и жесток към себе си, за другите непоносим и ненавистен, и се разделя с живота преди време. Впрочем какво значение има кога ще умре човек от тоя вид, който никога изобщо не е живял! Ето ви съвършения образ на мъдрец!

Човешкият живот изобщо не е нищо друго освен игра на глупостта.

„В глупостта всички жени са еднакви.“
„Вежливостта поражда и предизвиква вежливост.“
„Дори в най-лошата орис има възможност за щастливи промени.“
„Ако си създаваш нови приятелства, не забравяй за старите.“
„Да имаш много приятели, означава че нямаш нито един.“
„Нищо не може да затрудни човек с воля.“
„Човешката глупост прави живота поносим.“
„Безумието е източник на подвизите на всички герои.“
„Щастието зависи от нашето мнение за предметите.“
„Хората не се раждат, а се формират.“
„На лудостта е предоставена привилегията да говори истината, без да оскърбява никого.“
„Ласкателството е несъвместимо с верността.“
„Срам — това е страхът на честността пред позора.“
„Никой не може да обича друг, ако преди това не е обикнал себе си. Никой не може да мрази друг, ако преди това не е намразил себе си.“
„Няма звяр толкова див, че да не отговори на ласката.“
„Поразителна е мъдростта на природата, която при такова безкрайно разнообразие е успяла да балансира всичко.“

Източник:

https://magnifisonz.com/2019/10/28/%d0%b4%d0%b0-%d0%b8%d0%bc%d0%b0%d1%88-%d0%bc%d0%bd%d0%be%d0%b3%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b8-%d0%be%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d1%87%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d1%87%d0%b5-%d0%bd%d1%8f%d0%bc/ 

.. сеща се само за латинското "матер". ..заплаква за загубената си по пътя човешка душа.

усещането, че Ротердамски има по-специално отношение към глупавите жени. Явно му е по-трудно да приеме тяхното съществуване. Предполагам, че тук значение има и личния му опит.:)) Като цяло изводите му ми допаднаха. И аз мисля като него, че глупавите хора са по-щастливи, живеят повърхностен живот, но по-лесно и безгрижно. Как е най-правилно да се живее е трудно да се каже.:)
Поздрави!

Съгласна съм с коментара ти по повод т. нар. глупави хора, макар и безгрижието да си има своята цена. Еразъм Ротердамски безспорно е един от големите умове не само за времето си. Но макар космополитен интелект, кабинетен, неамбициозен какъвто е Томас Мюнцер, за онова време е и ярък антипод на Лутер, например. Колкото Лутер е решителен, безкомпромисен, макар сприхав, но с горещо сърце, толкова Ротердамски е внимателен, доста нерешителен, дори боязлив да се опълчи срещу господстващите обстоятелства. Но това е друга тема. Между тези две ярки личности Стефан Цвайг изразява симпатията си към Еразъм, защитавайки го от позицията на личния избор. Разбира се, аз ни най-малко нямам намерение да го съдя, не само защото е голям ум. Макар че умът обхваща и разума, и чувствата, може би въпросът е в сърцето и неговата посветеност?!... В този смисъл има истина в коментара на morskipesni.