Майкъл и Линди Чембърлейн едва били разположили семейния къмпинг в Улуру (известно също и като Айерс Рок), Северна керитория, Австралия. Те си прекарвали приятно с двете си момчета Ейдън и Рейгън и двумесечното бебе Азария. Но в неделя вечерта, 17 август 1980 г., Азария била отнета от семейната палатка и тялото й никога не било открито. Линди докладвала на местната полиция, че е видяла динго – диво австралийско куче – да се измъква от палатката и наистина след една седмица турист открил окървавените ританки, терлички, памперс и блузка на Азария. Първоначалното разследване заключило, че нито един член от семейство Чембърлейн не бил отговорен за смъртта й. Но това не бил краят на историята, получила най-голяма публичност в австралийската история.

Някои обвинявали Линди, че не се е държала като скърбяща майка. Други заявявали, че Църквата на адвентистите от седмия ден, към която принадлежало семейството, е култ, убиващ бебета като част от ексцентрични религиозни церемонии и че Азария била отведена на отдалечено и пусто място, за да бъде принесена в жертва: все пак Майкъл бил наистина ръкоположен за служител на тази деноминация. Предполага се, че лекарят на Азария дори пуснал анонимна бележка, заявявайки, че името й означавало „жертва в пустинята“. Затова през 1982 г. Линди получила присъда за убийство първа степен и била осъдена на доживотен затвор. Майкъл, като косвен съучастник, получил условна присъда от осемнадесет месеца.

Книгата на Джон Брайсън „Зли ангели“ (1985) представила задълбочено случая на Чембърлейн и предполагала, че може да са били неправомерно обвинени. През септември 1988 г. Апелативният криминален съд на северна територия единодушно анулирал всички обвинения срещу Линди и Майкъл. Два месеца по-късно излязъл филмът „Зли ангели“ (разпространен като „Вик в мрака“ извън Австралия и Нова Зеландия). Накрая, на 12 юни 2012 г., съдебният следовател Елизабет Морис обявила, че случаят със смъртта на Азария бил наистина причинен от динго.

Това е само още един пример за неправилно човешко правосъдие. […]

Из: Алберто Тим. Всеки ден – ново начало, кн. 2, С., НЖ, 2019. 

НЕ

много елементарно и неистинно поднесено от автора

защо съм убеден,чеенеистинно следкато НЕ съм запознат със случая

защотосъм училправо, а и без да го бях учил - така не се поднася истина около процес

да се осъди човек или групахора, особено за смърт на дете върху общи приказки дописки и подозрения е почти невъзможно

написаното от автора ВНУШАВА, че тези са били осъдени по някакви си подозрения - това няма дамине в почти никой нормален съд, а съдилищата в австралия все пак не са тези в ссср, нрб, либия, сирия или корея

така не става

а иначе динго, койот или помияр - да - точно така и с такавалекота биха изнесли дете, вързоп, сак, чанта итн - имам личен опит в това - правят го с лекота