Пътеводител за оцеляване в градската джунгла

КОТКАТА Е ВИНАГИ ЧЕСТНА

Котката олицетворява абсолютната честност. По една или друга причина, хората крият чувствата си. Котката не.  Ърнест Хемингуей

Ние, хората, лъжем по малко, понякога… Лъжем най-вече себе си. Дребните споразумения с истината, които постигаме от време на време, никога не ни носят голямо удоволствие, често са свързани с леко неудобство и в действителност никак не се гордеем с тях.

Котката никога не крие настроенията и чувствата си, нито своите желания, тя е винаги открита и последователна в поведението и мислите си. „Защо да постъпвам по друг начин?“, навярно си казва тя. Защо да не бъдем честни с другите и със себе си? В крайна сметка това е най-простичкият начин на съществуване.

Не се налага да играем роли, да поддържаме пози, да помним лъжи, за да не си противоречим. Няма нужда да следваме линия, да се придържаме към определено поведение или да изпълняваме задачи, произтичащи от нещо, за което сме се похвалили, за да паснем на обкръжението си и да не ни сметнат за митомани.

Изтощително е да се лъже. Най-вече ако трябва да лъжем, без да ни хванат. Впрочем, рано или късно, всички митомани биват разкрити, защото колкото повече се увличат, толкова по-трудна за поддържане става играта от трупащи се лъжи, всичко се разклонява в първоначално създадената среда и се усложнява все повече.

За да приключите с малките лъжи и митоманията, бъдете мързеливи: казвайте истината. Бъдете честни и открити като котката; както вече споменахме, това ще ви спечели харизма и доверие.

Бъдете честни заради себе си и своя имидж, заради доверието, което ще ви гласуват другите, заради спокойствието на духа и собствената самооценка.

КОТКАТА Е МЪЛЧАЛИВА И НАБЛЮДАТЕЛНА

Ако котките можеха да говорят, те все пак биха мълчали.  Нан Портър

Дивите котки в природата не мяукат, освен през размножителния период, когато го правят с дрезгав глас, за да отстранят съперниците.

Малкото коте мяука, за да се наложи, за да го чуят, но в следващите месеци то постепенно се умълчава. Ясното, по-скоро пискливо мяукате на зрялата котка е отправено единствено към човека. Тя се опитва да ни говори, а ние, естествено, нищо не разбираме. Така през повечето време котката си мълчи и се връща към своите мисли и наблюдения, към своето благоденствие, избягвайки безплодни дебати с други котки или с човек, който нищо не разбира.

Подобно на малкото коте, като деца ние непрекъснато се изказваме и бърборим, а с усвояването на езика и с възрастта говорим все повече и повече, понякога ни в клин, ни в ръкав.

За разлика от човека, котката бързо се превръща в „стар възрастен“ и се научава да си мълчи.

Тя наблюдава безмълвно, забелязва всяко наше действие и движение, както и промените в средата около себе си, но рядко дава коментар.

Нашата склонност да се изказваме непрекъснато и за всичко (бидейки голям бъбривец, много добре знам за какво говоря) понякога прикрива един елемент, който е изключително важен за нашето благоденствие: умението да мълчим.

Като голям бъбривец, зная, че на моменти човек може да изсипе много глупости. Случва се дори да стигне твърде далеч, да не бъде разбран, да се изкаже под влияние на лошо настроение, което изопачава думите. Искали сме да кажем нещо друго, но вече е късно, думите са изречени необмислено.

Умението да мълчим означава да контролираме импулсивността, да избягваме глупави приказки, да разсъждаваме и да претегляме размислите си, отчитайки различни фактори. Това е и умението да изслушваме другите и да не превземаме разговора, да не налагаме мнението си като абсолютна и окончателна истина.

Умението да мълчим е и начин да се отдръпнем лека, да запазим малко потайност в живота си. Искреността е неоспоримо качество, но да бъдем прозрачни във всеки един момент, с всички около себе си, едва ли е най-добрият начин да се защитим от злословия.

Да се изразяваме, не значи да се разпростираме и щом е нужен обмен на идеи, наблюдението и изслушването понякога са също толкова убедителни като всички аргументи, взети заедно.

Да се научим да мълчим, да не бъдем
непрекъснато в центъра на света.
Да изслушваме, за да се учим; да умеем да мълчим,
за да се изказваме по-добре впоследствие.

За размисъл…
Човекът е цивилизован дотолкова, доколкото разбира котката. Джордж Бърнард Шоу

КОТКАТА Е СЪРДЕЧЕН ПРИЯТЕЛ

Ако сте достойни за обичта й, котката ще ви стане приятел, но никога ваш роб.  Теофил Готие

Приеме ли ви в своя свят, котката ще ви стане верен, неизменен приятел. Всеки ден ще се грижи за вас, ще се осведомява с тихо мяукане ще изслушва оплакванията ви, ще успява да ви успокои и утеши. Ще бъде до вас във всеки един момент.

А ние, хората, стоим ли винаги до своите приятели, готови да ги изслушаме? Ако трябва да бъдем честни не поизоставяме ли от време на време тези отношения, изграждани дълги години?

Можем да вземем за пример предаността, себеотрицанието, нежността и привързаността, които ни носи котката, за да дарим своите приятели със същото отношение.

Обстоятелствата и промените в живота често ни водят до умишлени или неволни прекъсвания в постоянството на отношенията ни с най-близките.

Случаят с новооткритата любов е всеизвестен. Моментът, когато новата, тувърждаваща се двойка, изпълнена със страст, забравя за света около себе си в продължение на няколко седмици, дори няколко месеца – това е напълно разбираема и позната на всички ни ситуация. След известно време, когато отмине първоначалното лудо увлечение, балансът бива възстановен и ние възобновяваме още по-трайно връзките с близките си хора.

Случва се обаче и човек да реши, съзнателно или не, да промени напълно живота си, да не се върне към онези, които винаги са били до него през годините, за да се посвети изцяло на новата си страст – явен егоизъм, който за близките означава изоставяне, почти предателство.

„Откакто си има приятел, вече не я виждам“ – кой не е чувал или изричал тези думи с разочарование в един или друг момент от живота си?

Що се отнася до предаността в приятелството, имаме много да учим от котката, кято, без никаква умисъл, е до нас от началото до края.

Котките понякога са способни на повече човечност от нас, докато на моменти ние сме изкушени да се затворим в своя малък свят, забравяйки за всичко, което е било дадено и изречено.

Приятелството е също толкова силно, ако не и по-силно, от любовта, предвид че често трае и по-дълго време.

Да го жертваме заради кратък полъх любов, в желанието си да следваме правилата на едно общество, което на определен етап изисква от нас да се задомим, е само по себе си израз на пресметливост, на стремеж към привидност.

Това е и най-добрият начин да си гарантирате, че при евентуална раздяла приятелите ви няма да бъдат до вас, за да ви подкрепят.

Поддържайте приятелските връзки,
те са сред най-ценните съкровища в живота ви.
Подобно на котката,
никога не ги жертвайте.

КОТКАТА СЕ КОНЦЕНТРИРА  ВЪРХУ СЪЩЕСВЕНОТО

Обичам у котката онова безразличие, с което преминава от разкошния салон към калната улица.  Шатобриан

Наблюдавайки своя котарак така чевръст в грижата за тоалета иелегантния си външен вид, и същевременно способен да изнамери нещо интересно за себе си и сред най-неприятните на вид отпадъци, ми хрумна странната мисъл, че луксът и материалните блага никак не го интересуват, нито пък поддържането на имидж.

Спомням си и великолепната бяла ангорска котка със зелени очи на моя приятелка; котката редовно се връщаше от своите разходки цялата изпоцапана след търкаляне из избите и се настаняваше върху възглавничките на дивана, за да си оправи тоалета.

Трябва по-често да следваме този пример – да умеем да се откъсваме временно от средата и материалните удобства, да спрем да им отдаваме голямо значение и да престанем да се грижим всяка минута за образа си в огледалото. Така ще бъдем малко по-смирени, по-истински и ще успеем отново да различаваме същественото от повърхностното.

Котката не подхранва нито материален, нито социален статус, единствено удоволствията и желанията й са от значение. Какво мислят другите? Техният поглед, тяхната оценка? Както вече видяхме в предишна глава, на котката никак не й пука за това.

Какво ли си казва, когато иска нещо или копнее за открития? „Да, ще се изцапам. И какво от това? После ще се почистя. А сега, къде изчезна онова голямо нещо с дълга опашка. Аха, натам. Под голямата купчина, покрита с прах. Отивам!“

Радвайте се на онова, което обичате, в момента, в който го искате, без да се тревожите твърде много за останалото.

Не отдавайте твърде голямо значение
на материалното.
Нали знаете какво казват:
„Това, което притежавате,
в крайна сметка притежава вас“.

Денят на котката
20,30 ч.: вечерта е за отмора

Възглавнички, канапе – наслада за котката, която се отпуска след „тежък“ ден.

„Защо още е на бюрото и трака трескаво по клавиатурата!“, навярно се пита тя. Тогава идва при нас да походи по клавиатурата и да размаха опашка пред лицето ни, а ние роптаем, защото трябва да напреднем, да завършим проекта.

Котката е тук, за да ни напомни, че за всичко си има време – за работа, за семейството, за партньора, за почивка, както и за самата нея.

Вече е 20,30 ч. и според нея не е време „да напредваме“, а да приключваме. Стига толкова!

Обикновено не обръщах внимание на Зиги, който идваше да легне до мен на бюрото, след като се беше местил от клавиатурата на коленете ми и обратно, търкайки носле в ъгъла на екрана. В 22 или 23 ч. аз затъвах в редовете, без действително да напредвам.

Кой имаше право в този случай? Загубена вечер за почивка срещу малко реално свършена работа…

Понастоящем за мен това е правило – в 21 ч. затварям всички документи. Приятна вечер!

КОТКАТА Е ВИНАГИ ЕСТЕСТВЕНА

„Доколкото ми е известно, котката е единственото животно, чиито емоции се четат изцяло по позицията на ушите, по зениците и махането с опашка.“  Ан Калиф

Без фалшиво очарование, без игра на роли, без престорен стил – котката никога не влиза в определен образ, нито възприема специфично поведение, за да завърже контакт с вас.

Каквото и да желае или иска, тя винаги моли за него, уважавайки своята личност.

Както вече споменахме, тя е честна, така е най-лесно. Защо да се нагърбва с поза, за да се представи за нещо различно от това, което е? за какво й е да го прави?

А когато ние постъпваме така, често поради липса на увереност в себе си, за какво ни служи това? За нищо. Отново лъжем себе си, лъжем другите, а най-лоша е убедеността ни, че маската, която слагаме, за да се справим с дадена ситуация или с определен тип хора, би вдъхвала повече доверие от истинската ни личност. Що за глупост!

Как един фалшив кино декор би могъл да замени величествеността на една истинска планина или на буен океан?

Освен лъжата, която изграждаме от страх, че няма да бъде4м на висота, това със сигурност е най-добрият начин да бъдем прозрачни, без чар и харизма.

Нашата естественост не е от пластмаса, тя огряма цялата ни личност, прави никрасиви, привлекателни, достойни за доверието в очите на околните.

Тя е гаранция за истинската ни същност, пряма и непресторена. Умението да оставаме естествени във всяка ситуация и да се приемаме такива, каквито сме, си остава най-добрият начин да бъдем ценени и да смайваме. Никога не се подценявайте!

КОТКАТА Е СМИРЕНА И СНИЗХОДИТЕЛНА

Котката не може да живее по правилата на лъва. Спиноза

Всички имаме склонността понякога да поставяме летвата малко високо, да проявяваме суровост към себе си, на моменти граничеща със самобичуване.

Хубаво е да сме амбициозни и да даваме най.доброто от себе си, но да умеем да бъдем снизходителни към себе си в случай на провал, е също толкова важно.

Ако и да сте били честни и да сте дали максимума в работата, за даден проект, от вас не се изисква да бъдете постоянно перфектни във всичко, та чак да се побелеете.

Какво общо има това с уроците, които ни дава котката? Горният цитат от Спиноза обобщава всичко. Макар и част от семейство Котки също като лъва, котката не се терзае по цял ден, ме не е така силна и бърза като лъва.

Тя не е и никога не ще бъде царят на джунглата. Тя навярно дори не е шеф сред останалите котки от квартала. И какво от това? Пречи ли й това да живее пълноценно, да бъде щастлива? Прекарва ли времето си в копнежи да заема място или придобие статут, каквито никога не би могла да постигне? Упреква ли се за това?

Нужно ни е малко смирение и приемане, което не значи да не бъдем горди със себе си и с това, което правим. Трябва ли да спрем да пеем, ако не сме Фреди Меркюри? Трябва ли да спрем да рисуваме, ако не сме Сезан? По-лоши ли сме от тях? Или проста сме различни?

Нека даваме най-доброто от себе си и продължаваме да се развиваме, защото макар котката да знае, че никога не ще бъде лъв, това не й спира да скача, да тича, да лови и да бъде, ако не царят на джунглата, то поне царят на нашето канапе.

Котешка тайна
Макар някои то вас да обичат котката им да спи при тях, често, когато дайде време за сън, ние биваме пропъдени от спалнята. Вярно е, че като малки сме палави и предвид че не спим много през нощта, искаме да си играем в леглото. Но след няколко години се кротваме, затова ни отворете вратата, ще дремем спокойно в краката ви.

Защото идваме в леглото не само заради възглавницата и топлите завивки, а и за да ви пазим…

Кой бди п рез нощта, за да попречи на злите духове да ви притестняват, докато спите?

Кой стои на пост в тъмнината, седнал на перваза на прозореца в хола, за да не допуска зложелателните сили в къщата?

Това е нашата мисия. Спим при вас, за да ви защитаваме по-добре. Вярвате или не, дори да ви изглежда мистично, помислете над това!

Зиги

КОТКАТА Е КРАСИВА… И ГО ЗНАЕ

Има красоти, които не могат да се опишат с думи. Красотата на котката е сред тях. Луи Нюсера

Всички котки са красиви, наистина забележително! Рядко ще срещнете грозна котка, освен ако не получава никакви грижи или е стара, или болна.

Но по подразбиране котката е красива от раждането до смъртта си и почти не страда от щетите на времето. Набръчква ли се? Оплешевява ли? Защо хората се променят толкова много физически?

Толкова ли сме „висши“ в това отношение?

Котката е красива, което обаче няма никакво значение. Все пак самоувереността, която демонстрира непрекъснато, невярно се дължи отчасти на този факт: котката е красива и може би си дава сметка за това.

Възможно е и да няма разбиране за собствената си красота, животът й обаче изглежда доста облекчен от факта, че е красива.

Но за нас, слабите човеци, красотата е задължителен елемент за щастие и увереност в себе си, който не може да бъде заобиколен просто с мисълта, че най-важна е вътрешната красота. Всеки знае, че това е погрешно и недостатъчно.

Природата обаче е така устроена, че не всички сме равни пред красотата, тази природна благодат, с която някои се раждат. Въпреки всичко между това да си въплъщение на красотата, достойно да служи за образец, и да олицетворяваш отблъскваща визи, има голямо поле на свобода.

Поле, което всеки трябва да се помъчи да промени, за да се чувства най-малкото добре в своето тяло, поле, което може да се моделира чрез стойка и облекло. Целта не е привидният външен облик за пред другите (вече разгледахме тази тема), а да се чувствате добре със себе си, в своето съзнание, със своята цялостна личност.

В крайна сметка съществува само едно правило за красота, което трябва да следвате, само един безпристрастен съдник (стига да не съди по критерии които не са лично негови): вие самите. Вие пред огледалото. Това е всичко.

Ако се намирате за красиви в своето огледало, откровено пред себе си, вашият чар и аура, съответно и вашата съблазнителна сила, ще нараснат десетократно.

Важно е да се чувствате красиви, това дори е от първостепенна важност. На не и като следвате какви да е критерии. Желанието да сме като излезли от корица на списание освен следване на моди (на пример анорексични високи модели, какъв ужас) е преди всичко нежелание да приличаме на самите себе си, да се приемем, да се обичаме. Който би могъл тогава да ви обича в този маскарад на фалшиви образи?

Човек е красив със своята същност,
с онова, което може да подобри,
а не с престореност и външна маска.
Чарът, това е ключът.

Денят на котката
23 ч.: в света на сънищата

След дълъг и навярно изморителен ден е време да броим овце[1]. Какво по-хубаво от голямата, мека, пухена завивка, която лекува цялата умствена и физическа умора. Но пристига котката. За да спи до вас.

Както видяхме в „Котешка тайна“, трябва да й обърнете внимание. Вероятно тя неслучайно иска да се сгуши до вас или да спи на корема ви.

Чували ли сте за „мъркотерапия“, за благотворното влияние на котката, която по инстинкт се настанява върху уморени или болни органи? Непрекъснато се публикуват изследвания за лечебните таланти на котката. Защо не се възползвате, като й позволите да спи при вас? Тя само да това си мечтае.

А след като заспи, посред нощ ще я откриете по-далеч в леглото, за да е на спокойствие, но неизменно до вас, в краката ви.

В крайна сметка, макар да имаме много за учене от котката, може да се к аже, че по едно нещо си приличаме напълно с нея, и мъже, и жени, защото както гласи една ливанска поговорта: „Сънищата на котката са населени с мишки“.

Лека нощ?

КОТКАТА ПРОЯВЯВА ЕМПАТИЯ

Единственото същество на тази земя, което ме разбира, е моят котарак. Диан Гонтие

Онези от вас, които имат котка, знаят, че тя никога не ще откаже да ви изслуша. Способни ли сме ние, хората, на подобен алтруизъм, на такава готовност да изслушваме, на подобна емпатия към другите, каквато проявява котката, когато ни гледа?

Трябва да признаем, че в това отношение сме съвсем мънички в сравнение с нея. Дори с най-голямото желание на света понякога ни е трудно да изслушваме чистосърдечно проблемите на другиго, дотолкова нашите собствени са ни погълнали и ни е трудно да се поставим на чуждото място.

Котката има тази сила в себе си, тази благосклонност към нас; тя усеща тревогата ни дори когато не говорим за нея, и ни закриля и утешава.

Изглежда, дори в още по.голяма степен от мълчаливо слушащия психоаналитик, котката разбира нашите проблеми, повтаряйки ни многократно с поглед: „И това ще премине“.

Едновременно с това тя е способна да запълни емоционалната ни празнота.

Емпатия и изслушване – ето една област, в която трябва да научим всичко от котката. Често човек се свива в своя малък егоцентричен свят, в неспособност да подаде ръка, да предложи съчувствие.

Когато изслушваме, даваме толкова, колкото получавам, понякога без да си даваме сметка за това.

Трябва да умеем да изслушваме,
за да бъдем изслушвани;
да умеем да даваме, за да получим на свой ред.

За размисъл…

Котката отвори очи, слънцето в тях се настани. Затвори тя очи, слънцето в тях ще да заспи.
Ето как, когато вечер котката се събуди, забелязвам в тъмнината две слънца. Морис Карем

И ТАКА:
КОТКА ИЛИ ЧОВЕК?

Да живееш като котка!

Повечето хора, които живеят с котак, й завиждат за начина на живот, за стремежа й към щастие и често си мечтаят да приложат на практика в ежедневието си нейното поведение, нейната житейска философия.

Да възприемем котешкия подход, да развиваме само онези черти, които биха могли да ни донесат спокойствие, благоденствие, удоволствие и смях, да умеем да изхвърляме от живота си всичко, което тежи, без да се затормозяваме с допълнителни въпроси – това си е истинска мечта.

Мечта, достъпна за всички ни, ако се постараем да възприемем някои от начините на поведение на котката в оценката за самите себе си, в отношенията ни с другите, в способността ни да разграничаваме същественото от повърхностното.

Котката притежава вродено умение да се възползва пълноценно от живота, умение, от което можем да се поучим. Няма как да го усвоим, черпейки знания от философски книги, котката ни го предлага чисто и просто чрез начина си на съществуване.

Да се вдъхновяваме от нея всеки ден, било то за да се справяме с отношенията си с другите, за да контролираме стреса, за да се научим да се отпускаме или за да възвърнем самоувереността си… – толкова много теми, които засегнахме чрез тези 40 основни способности на котката.

Толкова много пътища, за да си върнем живота, който на моменти ни се изплъзва.

Ако нямате котка, навярно сте били изненадани да откриете у това пухкаво същество толкова способности и сили, толкова мъдрост и лекота за живота в ежедневието. Може би вече искате да имате такъв спътник в живота? Пожелавам ви го, защото никога няма да съжалявате за връзката и взаимоотношенията, които ще се изградят между вас.

А от тук нататък правете като котката, превърнете живота си в дирене на благоденствие и удоволствие!

И така: котка или стопанин?

„И двете, капитане“, отговаря котката.

За размисъл…

Наблюдавайки тази толкова интелигентна котка, отново си мисля с тъга за тесните граници на нашите познания. Кой би могъл да каже докъде се простират интелектуалните способности на това животно?  Ернст Теодор Амадуес Хофман

Котката винаги има последната дума

Не е много умен на моменти моят стопанин, понякога дори е истинско бреме! Уморява ме. Но го обичам, за над 12 години съвместен живот все още не се е научил съвсем, но постигна напредък.

Надявам се, че житейските принципи, които той сподели с вас, ще ви помогнат да живеете по-добре и най-вече да бъдете щастливи.

Има и други тайни, които исках да му издам, за да ги предаде на вас, но погледът му все още блуждае на моменти, а ушите никак не слушат.

При все това всичко е тук пред нас, пред вас. Разликата между вас и нас, котките, е, че ние виждаме всичко.

От древните времена на Египет и дори от още по-отдавна, та чак до наши дни, ние сме съпътствали живота на човека, за да му помагаме, почитани заради своята мъдрост, малко позабравена днес.

Надявам се, че тази книга ще ви помогне да избистряте своите възгледи по малко всеки ден.

Пожелавам ви, скъпи човеци, всичко най-хубаво в живота ви с нас.

Зиги

Из: Стефан Гарние. Как да мислим и постъпваме като котка. Пътеводител за оцеляване в градската джунгла. intense, С., 2017.

[1] Френският израз означава буквално „броя мишки“ (compter les souris).